Жул Верн
Тайнственият остров (46)

Глава IV

Преселниците на брига. Еъртън и Пенкроф спасяват останки от кораба. Разговор по време на закуската. Разсъжденията на Пенкроф. Подробно разглеждане на коритото на брига. Непокътнатата крюйткамера. Нови богатства. Последните останки. Парче от счупен цилиндър

— Хвръкнаха във въздуха! — извика Хърбърт.

— Да! Също като че Еъртън бе подпалил барута! — отвърна Пенкроф и се хвърли в асансьора заедно с Наб и с момчето.

— Но какво ли е станало? — попита Джедеон Спилет, още смаян от неочакваната развръзка.

— А! Този път ще разберем! — отвърна бързо инженерът.

— Какво ще разберем!…

— После! После! Елате, Спилет. Главното е, че пиратите са унищожени!

И Сайръс Смит помъкна дописника и Еъртън и слезе на брега при Пенкроф, Наб и Хърбърт.

Нямаше вече и помен от брига, не се виждаха дори мачтите му! След като смерчът го повдигна, той легна настрани и при това положение потъна навярно вследствие на някоя грамадна дупка. Но на това място протокът беше дълбок най-много двадесет стъпки и ясно беше, че при това положение коритото на потъналия бриг щеше да излезе на повърхността.

Някои и други останки плаваха на повърхността. Виждаше се цяла купчина от мачти и запасни реи, клетки за кокошки — птиците вътре бяха още живи, — сандъци и бурета, които малко по малко изплаваха на повърхността, след като бяха пробили входниците.

Двете мачти, които се бяха счупили няколко стъпки над гнездата им в палубата, след като бяха скъсали щанги и ванти, скоро изплаваха в протока заедно с платната си, едни от които бяха разперени, а други свити. Но не биваше да оставят отливът да отнесе всички тия богатства и Еъртън и Пенкроф се готвеха да приберат с пирогата всички останки на брега на острова или на островчето. Те се качиха на пирогата и загребаха бързо към потъналия бриг.

Еъртън и Пенкроф имаха достатъчно време да завържат мачтите и гредите с въже, чийто край занесоха на брега пред Гранитния дом. Там преселниците успяха да изтеглят с общи усилия останките от кораба. После пирогата прибра всичко, което плаваше, клетките с кокошки, буретата, сандъците, и ги пренесоха веднага в Комините.

Изплаваха и няколко трупа. Еъртън позна между тях и трупа на Боб Харви и го показа на другаря си, като каза развълнуван:

— Вижте какво бях, Пенкроф!

— Да, но сега не сте това, драги ми Еъртън! — му отвърна морякът.

Цели два часа Сайръс Смит и другарите му издърпваха гредите на пясъка и сваляха от реите и сушаха платната, които бяха съвсем здрави. Говореха малко, толкова бяха погълнати от работата, но колко ли мисли им минаваха през главата! Тоя бриг или по-право всичко, което той съдържаше, беше цяло състояние. И наистина един кораб е един малък свят в пълния смисъл на думата и колонията щеше да се сдобие с голям брой полезни вещи. Също като вещите, които намериха на нос Останка, но в много по-голямо количество.

Като прибраха останките на безопасно място на брега, Сайръс Смит и другарите му решиха да похапнат за малко. Те буквално умираха от глад. И тъй, хапнаха край Комините и през цялото време, разбира се, разговаряха само за неочакваната развръзка, която беше избавила преселниците по толкова чудноват начин.

— Чудноват, наистина чудноват — повтаряше Пенкроф, — защото, трябва да признаем, че тия негодници хвръкнаха във въздуха тъкмо навреме. Още малко и Гранитният дом щеше да стане доста необитаем!

— Представяте ли си как стана тая работа, Пенкроф — запита дописникът, — и какъв беше тоя взрив на кораба?

— Проста работа, господин Спилет! — отвърна Пенкроф. — Един пиратски кораб не е военен кораб! Каторжниците не са моряци! Крюйткамерите на кораба положително са били отворени — нали ни обстрелваха непрестанно — и достатъчно е било само неблагоразумието или невниманието на един човек, за да отидат всички по дяволите!

— Господин Сайръс — обади се Хърбърт, — чудно ми е, че експлозията не е нанесла по-големи поражения. Трясъкът не беше силен, а отломките и скъсаните въжета, общо взето, са малко. Сякаш корабът не е дигнат във въздуха, а по-скоро е потънал.

— И мене ме учудва, Хърбърт — отвърна инженерът. — Но като разгледаме брига, навярно ще си обясним случая.

— Какво, господин Сайръс! — намеси се Пенкроф. — Да не вземете да твърдите, че „Бързия“ чисто и просто е потънал като кораб, който се е блъснал в подводна скала?

— Защо не? — забеляза Наб. — Ако в протока има скали?

— Мълчи, Наб! — отвърна Пенкроф. — Не си си отварял очите както трябва! Много добре видях, че само миг преди да потъне, бригът се дигна на една грамадна вълна, обърна се на левия си борд и потъна. А ако се беше блъснал в някоя скала, той щеше да си потъне мирно и тихо като всеки почтен кораб.

— Там е работата, че той не беше почтен кораб! — възрази Наб.

— Ще видим, Пенкроф, ще видим — каза инженерът.

— Ще видим — добави морякът, — но аз си слагам главата, че в протока няма скали. Я си признайте, господин Сайръс, да не искате да кажете, че и тук има някакво чудо?

Сайръс Смит не отговори.

Това никак не задоволи Пенкроф. Той държеше, че е имало взрив, и не искаше да отстъпи. Никога не би се съгласил, че в самия проток, чието дъно беше от ситен пясък като пясъка на самия бряг и който той беше преминавал много често при отлив, можеше да има подводна скала, която той да не знаеше. С други думи, не се беше разбил в скала. С други думи, имало е взрив.

Трябва да се съгласим, че разсъжденията на моряка бяха доста правилни.

Към един и половина преселниците се качиха на пирогата и се отправиха към мястото, където беше заседнал корабът.

„Бързия“ се подаваше вече над водата. Бригът не беше легнал на едната си страна, защото баластът се беше изместил при потъването, мачтите се бяха счупили и той беше почти с кила нагоре. Обърнала го беше необяснимата, но страхотна сила, която беше подигнала същевременно грамадния смерч.

На носа, от двете страни на кила, на седем-осем стъпки от основата на форщевена корабът беше разцепен най-малко на двадесет стъпки дължина. Там зееха две грамадни дупки, които беше невъзможно да се затъкнат. Не само медната и дървената обшивка бяха изчезнали, станали навярно на прах, но и от самия скелет, от гвоздеите и от тилбите, които го свързваха, нямаше вече и помен. По цялото корито, до самата кърмова част, разпокъсаната обшивка не държеше вече. Фалшкилът бе изкъртен от някаква чудовищна сила, а самият кил, изтръгнат на няколко места от килсона, бе счупен целия надлъж.

— По дяволите! — извика Пенкроф. — Тоя кораб мъчно може да се поправи!

— Не мъчно, а въобще не може да се поправи! — заяви Еъртън.

— Във всеки случай взривът, ако е имало взрив — забеляза Джедеон Спилет на моряка, — е направил странни поражения! Разбил е дъното на кораба, а не палубата и надводната част, както става обикновено! Не, тия грамадни дупки са по-скоро от удар в някоя скала, а не от взрив в крюйткамерата.

— Няма скали в протока! — възрази морякът. — Съгласен съм с всичко друго, само не, че корабът се е блъснал в скалата!

Сайръс Смит и другарите му с брадви в ръце вървяха по полусчупената палуба. Най-различни сандъци я задръстваха и понеже бяха стояли много кратко време под водата, съдържанието им може би не беше повредено.

И преселниците се запретнаха да пренесат целия товар на безопасно място. Водата щеше да залее кораба едва след няколко часа и те използваха тия няколко часа, както трябва. Прибираха най-безразборно всичко, което се намираше на кораба, с намерение после да отделят непотребното.

Във всеки случай преселниците най-напред установиха с крайно задоволство, че бригът беше пълен с най-различни стоки, съдове, тъкани, сечива, с каквито са натоварени обикновено корабите, които търгуват из полинезийските крайбрежия. Имаше изгледи да намерят от всичко по малко, а съгласете се, че точно това беше необходимо за преселниците на остров Линкълн. Преселниците лесно минаха през носа на кърмата, след като разместиха и изнесоха постепенно сандъците, които им препречваха пътя.

И тъй успяха да излязат на кърмата на брига, там, където преди се намираше ютът. На това място, според Еъртън, трябваше да търсят крюйткамерата. Сайръс Смит смяташе, че там не е имало експлозия и не беше изключено някои и други бурета да бяха запазени, а и самият барут, който е обикновено в металическа опаковка, да не бе пострадал от водата.

Така и излезе. Сред голямо количество ядра преселниците намериха двадесетина бурета, обковани отвътре с мед, и ги измъкнаха предпазливо. Пенкроф се увери със собствените си очи, че „Бързия“ не беше потънал вследствие взрив. Оная част на коритото, където се намираше крюйткамерата, беше най-запазена.

— Възможно е! — отвърна упоритият морят. — Но ако става дума за скала, в протока няма никакви скали!

Докато разглеждаха кораба, бяха изминали няколко часа и приливът започваше да се чувства. Трябваше да преустановят спасителната работа.

Беше пет часът вечерта. Преселниците бяха прекалили тежък ден. Те си хапнаха добре и колкото и да бяха уморени след вечерята, не можаха да устоят на желанието да разгледат сандъците, с които беше натоварен „Бързия“.

В повечето сандъци имаше готови дрехи и те, разбира се, много им се зарадваха. Имаше с какво да облекат цяла колония — всякакво бельо, най-различни по големина обувки.

— Сега сме много богати! — казваше Пенкроф. — Но какво ли ще правим всички тия неща?

И всеки миг прозвучаваше по някое гръмко ура на веселия моряк, открил бурета ракия, качета тютюн, огнестрелни и хладни оръжия, бали памук, земеделски, дърводелски, столарски и железарски сечива, сандъци с най-различни семена, които водата не беше успяла да повреди за толкова кратко време. Ах! Колко добре щяха да им дойдат тия неща преди две години! Но и сега, след като изобретателните преселници си бяха направили сами сечива, пак щяха да им вършат работа!

Не биваше да забравят, че шестимата оцелели моряци от „Бързия“, които слязоха на брега, бяха навярно злодеи в пълния смисъл на думата и че трябваше да се пазят от тях. Мостът на Благодарност и мостчетата бяха дигнати, но каторжниците нямаше да се спрат пред една река или рекичка и в отчаянието си такива разбойници можеха да станат много опасни.

По-късно щяха да решат как да се справят с тях, но засега трябваше да пазят сандъците и буретата, които бяха струпани край Комините, и преселниците дежуреха поред цяла нощ.

Нощта мина без никакъв опит за нападение от страна на разбойниците. Бай Юп и Топ стояха на стража на брега под Гранитния дом и лесно щяха да ги подушат.

В следните три дни — 19,20 и 21 октомври — спасиха всичко от стоката и от снаряжението на брига, което имаше известна стойност или можеше да бъде що-годе полезно. Еъртън и Пенкроф на няколко пъти се бяха спускали на дъното на протока и намериха веригите и котвите на брига, баластните му блокове, а даже и четирите топа и ги изкараха на брега с помощта на празни бурета.

Ясно, че и арсеналът на колонията спечели не по-малко, отколкото килерите и складовете на Гранитния дом. Вечно възторженият Пенкроф говореше вече за батарея, с която щяха да охраняват протока и устието на реката. С четирите топа той се наемаше да не позволи и на „най-могъщата флота“ да навлезе във водите на остров Линкълн!

Но тайната на странния край на брига щеше да остане навярно завинаги неизяснена, ако на 30 ноември Наб, като се скиташе по брега, не намери парче тежък железен цилиндър, което носеше всички следи от взрив. Ръбовете на цилиндъра бяха извити и изпочупени сякаш от някакво взривно вещество.

Наб занесе металическото парче на господаря си, който работеше с другите си в Комините.

Сайръс Смит разгледа внимателно цилиндъра, после се обърна към Пенкроф и му каза:

— Вие продължавате да твърдите, приятелю, че „Бързия“ не е потънал от удар, нали?

— Да, господин Сайръс — отвърна морякът, — и вие също знаете много добре, че в протока няма скали.

— Ами ако се е ударил в това парче желязо? — каза инженерът, като му показа счупения цилиндър.

— Какво? В тая тръбичка ли? — извика Пенкроф съвсем недоверчиво.

— Искате ли да знаете какво беше повдигнало онзи смерч? Това! — каза инженерът и показа счупения цилиндър.

— Това ли? — зачуди се Пенкроф.

— Да! Тоя цилиндър е останка от торпила.

— От торпила ли! — ахнаха другарите на инженера.

— А кой е поставил тая торпила? — попита Пенкроф, който не искаше да се предаде.

— Мога да ви кажа само, че не съм аз — отвърна Сайръс Смит. — Но тя е била там и вие сами се уверихте в разрушителната й сила!