Жул Верн
Тайнственият остров (24)

Глава II

Първо спускане на пирогата. Какво намериха на брега. На буксир. Нос Останка. Съдържанието на сандъка: сечива, оръжие, уреди, облекло, книги, съдове. Какво липсва на Пенкроф. Евангелието. Един стих от светото писание

На 29 октомври лодката от кора беше напълно готова. Пенкроф удържа на думата си — за пет дни построи нещо като пирога, чието корито беше заздравено с жилави пръчки от крехимба. Занесоха леката пирога на пясъка до самото море пред Гранитния дом и приливът я повдигна. Пенкроф скочи веднага вътре, пораздвижи я с кърмилното гребло и се увери, че е много удобна за предназначението си.

— Ураа! — ревна морякът, който не пропусна случая да се поздрави със собствения си успех. — С тая лодка можем да обиколим…

— Света ли? — прекъсна го Джедеон Спилет.

— Не, острова. Няколко камъка за баласт, една мачта на носа и парче платно, което все някой ден господин Смит ще ни набави, и ще отплаваме далеч! Хайде, господин Сайръс, и вие, господин Спилет, Хърбърт, Наб, няма ли да дойдете да опитаме нашия нов кораб? Дявол да го вземе! Все пак трябва да видим дали ще може да носи и петима ни!

Когато се качваше, Наб извика:

— Корабът ти е пълен с вода, Пенкроф!

— Няма нищо, Наб — отвърна морякът. — Дървото трябва да се понакисне! След два дни ще видите, че в пирогата ни ще има вода колкото в стомаха на някой пияница!

Качиха се и Пенкроф отправи лодката в морето. Времето беше прекрасно, морето гладко като езеро и пирогата се носеше така уверено, сякаш се плъзгаше по тихото течение на Благодарност.

Наб хвана едно гребло, Хърбърт грабна другото, а Пенкроф остана на кърмата, за да управлява лодката с кърмилното гребло.

Морякът прекоси най-напред протока и мина край южния нос на островчето. Лек ветрец подухваше от юг. Нямаше никакво вълнение нито в протока, нито в открито море.

Носът — извивката на брега увеличаваше разстоянието — се намираше на около три мили от Благодарност. Преселниците решиха да стигнат до края му и да продължат още много малко, колкото да хвърлят бегъл поглед към брега до нос Лапа.

Лодката, карана с двете гребла, се движеше леко. Джедеон Спилет, с молив в едната ръка и с бележник в другата, нахвърляше в общи черти брега. Наб, Пенкроф и Хърбърт разговаряха, като наблюдаваха тая непозната част на именията си.

След три четвърти час пирогата беше стигнала вече към края на носа и Пенкроф се готвеше да го заобиколи, когато Хърбърт се изправи, показа някакво черно петно и извика:

— Какво е онова там на брега?

Всички погледнаха към посочената точка.

— Наистина — каза дописникът — там има нещо. Сякаш някаква вещ, полузаровена в пясъка.

— Бурета, бурета! Може и да са пълни!

— Към брега, Пенкроф! — каза Сайръс Смит.

Няколко удара с греблата и пирогата се намери в дъното на малко заливче — пътниците скочиха на пясъка.

Пенкроф не се беше излъгал. Там имаше две бурета, полузатънали в пясъка, но още здраво вързани за широк сандък, който е бил поддържан от тях и е плавал така, докато е заседнал на брега.

— Значи край острова е имало корабокрушение? — запита Хърбърт.

— Разбира се — отвърна Джедеон Спилет.

— Но какво ли има в тоя сандък? — извика Пенкроф с напълно оправдано нетърпение.

И морякът дигна тежък камък и щеше да разбие едната стена на сандъка, когато инженерът го спря и му каза:

— Пенкроф, не можете ли да потърпите само един час?

— Но помислете, господин Сайръс. Вътре може да се намира всичко, което ни е необходимо!

— Ще разберем това, Пенкроф — отвърна инженерът, — но послушайте ме, не разбивайте сандъка. Може да ни послужи. Да го пренесем в Гранитния дом, там ще го отворим по-лесно и без да го разбиваме.

И наистина пирогата нямаше да побере вещите, които навярно се намираха в сандъка — той сигурно беше доста тежък, щом като е трябвало да го „облекчават“ с две празни бурета. С други думи, по-добре беше да го влачат така на буксир до брега пред Гранитния дом.

Но откъде беше попаднал тоя сандък? Важен въпрос! Сайръс Смит и другарите му се огледаха внимателно наоколо и обходиха брега на неколкостотин крачки. Не откриха нищо друго. Хърбърт и Наб се изкатериха на една висока канара, но хоризонтът беше пуст. Нямаше и помен от разбит кораб, нито пък от здрав.

А че е имало корабокрушение, в това нямаше никакво съмнение. Може би то беше свързано дори със случая със сачмата! Чужденците може да са влезли в друга част на острова! А може и още да се намират там! Но преселниците решиха, че пришълците не можеха да бъдат малайски пирати, тъй като сандъкът явно беше от американски или европейски произход.

Всички се върнаха при сандъка, който беше пет стъпки дълъг и три стъпки широк. Той беше дъбов, много грижливо затворен и покрит с дебела кожа, закована с медни гвоздейчета.

Явно беше, че сандъкът е бил спуснат от борда на някой повреден кораб, който е плавал към острова, и пътниците са се погрижили да облекчат товара му с празните бурета с надеждата, че той ще изплава на брега и по-късно ще го намерят.

Вълните наближаваха вече сандъка, който положително щеше да плава при прилив. Размотаха малко едно от въжетата, с които бяха превързани буретата, и вързаха сандъка за лодката. После Пенкроф и Наб издълбаха пясъка с греблата си, за да могат да преместят по-лесно сандъка. След малко лодката влечеше сандъка и заобикаляше носа, който бяха нарекли Останка (Flotsonpoint). Сандъкът тежеше и буретата едва го задържаха на повърхнината. Морякът всеки миг трепереше да не се откъсне и да не потъне. Но за щастие опасенията му излязоха напразни и след час и половина — за толкова време изминаха трите мили — пирогата спря на брега пред Гранитния дом.

Изтеглиха лодката и находката на пясъка и понеже отливът започваше, те скоро останаха на сухо. Наб изтича за сечива, за да отворят сандъка колкото може по-внимателно.

Морякът развърза първо двете бурета, които бяха много добре запазени, и ясно беше, че щяха да ги използват за нещо. После изби ключалките с клещи и капакът веднага отскочи.

Вътре сандъкът беше облечен с втора, цинкова подплата, която навярно беше поставена, за да предпази на всяка цена вещите от влагата.

Разрязаха цинковата подплата нашир, извиха двата й края навън и малко по малко извадиха и поставиха на пясъка най-различни неща. При всеки нов предмет Пенкроф викаше радостно — ура, Хърбърт пляскаше с ръце, а Наб подскачаше… като негър. Имаше книги, които можеха да накарат Хърбърт да полудее от радост, и кухненски съдове, които Наб на драго сърце би разцелувал!

Преселниците имаха основания да бъдат напълно доволни, тъй като в сандъка имаше сечива, оръжие, уреди, дрехи, книги, а ето и точния им списък, така както го беше нанесъл Джедеон Спилет в бележника си:

Сечива:

3 ножа с по няколко остриета, 2 дърварски секири, 2 дърводелски секири, 3 рендета, 2 тесли, 1 секира с две остриета, 6 секача, 2 пили, 3 чука, 3 бургийки, 2 свредела, 10 торби с гвоздеи и бурми, 3 различни по големина триона, 22 кутии с игли

Оръжие:

2 кремъклии пушки, 2 капсулни пушки, 2 карабини — централ, 5 ловджийски ножа, 4 абордажни саби, 2 бурета барут — по двадесет и пет ливри едното, 12 кутийки капсули

Уреди:

1 секстант, 1 бинокъл, 1 далекоглед, 1 кутия с пергел, 1 джобен компас, 1 термометър Фаренхайт, 1 анероиден барометър, 1 кутия с цял фотографски апарат с обектив, стъкла, химикали и т.н.

Облекло:

2 дузини ризи от особена материя, вълнена наглед, но която явно беше от растителен произход, 3 дузини чорапи от същата материя.

Съдове:

1 желязно казанче, 6 медни калайдисани тенджери, 3 чугунени паници, 10 алуминиеви прибора, 2 чайника, 1 малка походна готварска печка, 6 ножа за хранене.

Книги:

1 библия с Вехтия и Новия завет, 1 атлас, 1 речник на различните полинезийски наречия, 1 речник на естествените науки в шест тома, 3 топа бяла хартия, 2 празни канцеларски книги.

— Трябва да признаем — заяви дописникът, след като състави списъка, — че собственикът на сандъка е бил практичен човек! Сечива, оръжие, уреди, дрехи, съдове, книги, всичко има! Сякаш само е чакал да претърпи корабокрушение и предварително се е приготвил за него!

— Наистина всичко има — пошепна замислен Сайръс Смит.

— И положително корабът, на който са били сандъкът и собственикът му, не е принадлежал на малайски пирати! — добави Хърбърт.

— Да, момчето ми — отвърна инженерът. — Възможно е в последния момент или пък, като са очаквали корабокрушение, пътниците на някой кораб да са напълнили сандъка с разни предмети от първа необходимост с надеждата да го намерят после на брега…

— Няма ли по тези уреди, по тия сечива и книги някакъв белег или пък адрес, по който да открием техния произход? — запита Джедеон Спилет.

Трябваше да се провери. И разгледаха внимателно всички вещи, особено книгите, уредите и оръжието. Въпреки установената практика на оръжието и на уредите не беше отбелязана марката на производителя: те бяха всъщност нови и както изглеждаше, никак не бяха употребявани. Сечивата и съдовете също бяха съвършено нови, а това показваше, че не са били взети и нахвърляни случайно в сандъка, а напротив, че са били подбрани и подредени грижливо.

А речниците на естествените науки и на полинезийските наречия и двата бяха английски, но не носеха името на издателството, нито пък годината на отпечатването.

И в библията, отпечатана на английски на една осмина формат — явно постижение на печатарското изкуство, — нямаше никакви указания и изглеждаше, че е била често прелиствана.

Атласът пък беше прекрасно издание с картите на цял свят и няколко планисфери, начертани по проекцията на Меркатор^[1], наименованията бяха на френски, но и там нямаше нито годината на издаването, нито името на издателя. Откъдето и да идеше тоя сандък, той правеше преселниците на остров Линкълн богати. Досега те си произвеждаха всичко сами, като преработваха природните богатства на острова, и благодарение на умението си се бяха справяли с положението. Сякаш провидението искаше да ги възнагради, като им пращаше тия произведения на човешката промишленост!

Но един от тях не беше напълно доволен. Пенкроф! Изглежда, че в сандъка липсваше нещо, на което той като че много държеше, и при всеки нов предмет неговите ура постепенно стихваха и накрая другарите му го чуха да мърмори:

— Всичко е добре, но ще видите, че за мене няма да има нищо в тоя сандък!

Това накара Наб да го запита:

— Ти какво очакваше бе, Пенкроф?

— Малко тютюн! — отвърна сериозно морякът. — Тогава щях да бъда напълно доволен!

Но след откриването на сандъка стана явно, че сега повече от всеки друг път се налагаше да се изследва подробно островът. Решиха да потеглят на другия ден още призори и да тръгнат срещу течението на Благодарност, за да излязат на западния бряг. Ако някои корабокрушенци бяха попаднали някъде на брега, те навярно се намираха в окаяно положение и трябваше да им се притекат веднага на помощ.

Тоя ден — 29 октомври — беше тъкмо неделя и преди да си легнат, Хърбърт попита инженера няма ли да им прочете някой откъс от евангелието.

— На драго сърце — отвърна Сайръс Смит.

И той взе светото писание и щеше да го отвори, когато Пенкроф го спря и му каза:

— Господин Сайръс, аз съм суеверен. Отворете наслуки и ни прочетете първия стих, който ви попадне пред очите. Да видим дали се отнася за нашето положение.

Изведнъж погледът му се спря на някакъв червен кръст, направен с молив пред стих 8 на глава VII от евангелието на Матея.

И той прочете следния стих:

„Поискай, и ще ти се даде, търси, и ще намериш.“