Жул Верн
Тайнственият остров (45)

Глава III

Мъглата се дига. Мерките на инженера. Три поста. Еъртън и Пенкроф. Първата лодка. Две други лодки. На островчето. Шестима пирати на брега. Бригът дига котва. Ядрата на „Бързия“. Безнадеждно положение. Неочаквана развръзка.

Нощта мина спокойно. Преселниците бяха постоянно нащрек и не напуснаха нито за миг поста си в Комините. А пиратите, изглежда, не бяха правили никакъв опит да слязат на острова.

— Ето, приятели, какви мерки трябва да вземем, преди да се дигне напълно мъглата — каза Сайръс Смит. — Тя ни прикрива от очите на пиратите и ние можем да действаме, без да привлечем вниманието им. Най-важното е да накараме тия разбойници да повярват, че жителите на острова са много и че са в състояние да се съпротивяват. И тъй, предлагам ви да се разделим на три групи — първата ще остане тук, в самите Комини, втората ще отиде на устието на Благодарност. А третата, мисля, ще бъде най-добре да иде на островчето, за да попречи или поне да забави всеки опит на пиратите да стъпят на брега. Ние имаме на разположение две карабини и четири пушки. Всеки от нас ще бъде въоръжен, а тъй като имаме достатъчно барут и куршуми, няма да пестим изстрелите. Няма за какво да се боим от пушките, нито пък от оръдията на брига. Какво могат да направят те срещу тия канари? Понеже няма да стреляме от прозорците на Гранитния дом, пиратите няма да се сетят да насочат там своите ядра, които могат да причинят непоправими пакости. Опасното е да не се наложи да водим ръкопашен бой, тъй като разбойниците са много повече от нас. С други думи, трябва да им попречим да слязат на брега, но без да се излагаме. Няма да пестим куршумите. Ще стреляме често и точно. Всеки от нас има да убие от осем до десет души и трябва да ги убие!

Сайръс Смит изложи ясно положението с най-спокоен глас, сякаш ставаше дума за обикновена работа, а не за сражение.

Наб и Пенкроф се качиха веднага в Гранитния дом и донесоха достатъчно бойни припаси. Джедеон Спилет и Еъртън, и двамата много добри стрелци, получиха двете карабини, които биеха на една миля и бяха много точни. Сайръс Смит, Наб, Пенкроф и Хърбърт си поделиха останалите пушки.

Ето как разпределиха постовете.

Сайръс Смит и Хърбърт заседнаха в Комините и оттам можеха да обстрелват голяма част от брега в подножието на Гранитния дом.

Джедеон Спилет и Наб се спотаиха сред канарите при устието на Благодарност — мостът и мостчетата бяха дигнати, — така че да не позволят на пиратите да минат с лодка или да стъпят на срещния бряг.

А Еъртън и Пенкроф напуснаха пирогата във водата и се приготвиха да минат протока, за да заемат всеки поотделно по един пост на островчето.

А в случай че не успееха да попречат на пиратите да слязат на брега или пък ако ги заобиколеше някоя лодка от брига, Пенкроф и Еъртън трябваше да се върнат с пирогата на брега и да се прехвърлят на най-застрашената точка.

Преди да заемат постовете си, преселниците си стиснаха за последен път ръка. Пенкроф имаше силите да се овладее достатъчно и да прикрие вълнението си, когато целуна Хърбърт, своето дете!… И се разделиха.

След малко Сайръс Смит и Хърбърт, от една страна, и дописникът и Наб, от друга, изчезнаха зад скалите, а пет минути по-късно Еъртън и Пенкроф преплаваха благополучно протока, слязоха на островчето и се спотаиха сред канарите на източния бряг.

„Бързия“ се очерта цял-целеничък в морето, застанал на две котви, с носа на север и с левия борд към острова.

Както беше пресметнал Сайръс Смит, той не се намираше на повече от миля и четвърт от брега.

Зловещият черен флаг се развяваше на флагщока му.

С далекогледа си инженерът успя да установи, че четирите оръдия, които съставяха бордовата батарея, бяха насочени към острова. Явно, че бяха готови да затрещят при първия сигнал.

Но „Бързия“ беше безмълвен. Към тридесет пирати сновяха на палубата. Някои се бяха качили на юта. А двама, кацнали на салинга на гротбрамсела, с далекогледи в ръка разглеждаха внимателно острова.

Боб Харви и хората му положително много трудно можеха да си обяснят какво се беше случило през нощта на брига. Полуголият мъж, който беше разбил вратата на крюйткамерата и с когото се бяха борили, който беше стрелял шест пъти по тях, беше убил един от техните и ранил други двама, същият този мъж спасил ли се беше от куршумите им? Наистина ли имаше намерение да хвърли брига във въздуха, както мислеше Боб Харви? Всичко това навярно беше много смътно в ума на каторжниците. В едно само не можеха вече да се съмняват — неизвестният остров, пред който „Бързия“ бе хвърлил котва, беше населен и там живееше може би цяла колония, готова да го защищава. И все пак никой не се вестяваше нито на брега, нито по възвишенията. Крайбрежието изглеждаше съвършено пусто.

Ето какво се питаше навярно главатарят на пиратите и като предпазлив човек гледаше най-напред да проучи местността, а после да навлезе с шайката си.

Но в осем часа преселниците забелязаха някакво раздвижване на борда на „Бързия“. Каторжниците работеха на скрипците на шлюпбалките и една лодка беше вече в морето. В нея слязоха седем души. Те бяха въоръжени с пушки. Един от тях застана на кормилото, четирима се хванаха за греблата, а останалите двама бяха приклекнали на носа, готови за стрелба, и разглеждаха острова.

Сайръс Смит наблюдаваше накъде плаваше лодката и скоро се убеди, че тя нямаше да навлезе в протока, а най-напред щеше да спре на островчето, което всъщност беше напълно оправдана предпазливост.

Лодката напредваше крайно предпазливо. Единият от пиратите на носа държеше лот в ръка и личеше, че искаше да измери дълбочината при устието на Благодарност. Това показваше, че Боб Харви имаше намерение да приближи кораба колкото се можеше повече до брега.

Изведнъж екнаха два изстрела, лек дим се изви над канарите на островчето. Кормчията и пиратът с лота се проснаха по гръб в лодката. Куршумите на Еъртън и на Пенкроф бяха улучили и двамата в един и същи миг.

Почти веднага екна по-страшен гръм, над кораба се дигна дим и едно ядро удари горния край на канарите, където се бяха скрили Ейртон и Пенкроф, пръсна много парчета камъни, но не засегна двамата стрелци.

От лодката долетяха страшни проклятия и тя веднага пак заплава. Замениха веднага кормчията с един от неговите другари и се хванаха бързо за греблата.

Но вместо да се върне обратно, както можеше да се очаква, лодката продължи край брега на островчето така, че да го заобиколи от южната му страна. Пиратите гребяха усилено, за да избягат далеч от обсега на куршумите.

Така те стигнаха на пет кабелта от оная част на крайбрежието, която завършваше с нос Останка, и след като направиха един полукръг, постоянно закриляни от топовете на брига, се отправиха към устието на Благодарност.

Явно намерението им беше да навлязат по този начин в протока и да заобиколят в гръб преселниците, които бяха залегнали на островчето, така че, колкото и да са те, да се намерят между два огъня — между пушките в лодката и оръдията на кораба — и да изпаднат в съвсем неблагоприятно положение.

В продължение на четвърт час лодката напредваше в тая посока. Гробна тишина, гробно спокойствие царяха във въздуха и в морето.

Пенкроф и Еъртън разбраха, че имаше опасност да ги заобиколят, но не мръднаха от поста си или защото не искаха да се показват още на своите нападатели и да се излагат на оръдията на „Бързия“, или пък защото разчитаха на Наб и на Джедеон Спилет, които бдяха край устието на Благодарност, и на Сайръс и Хърбърт, скрити сред канарите в Комините.

Двадесет минути след първите изстрели лодката се намираше на по-малко от два кабелта от Благодарност. Приливът започна както винаги много буйно — причина беше тесният пролив, — повлече пиратите към реката и те с голяма мъка и само благодарение на греблата успяха да се задържат в средата на протока. Но тъй като минаваха близо до устието на Благодарност, два куршума ги поздравиха по пътя им и двама техни другари се проснаха в лодката. Наб и Спилет не бяха стреляли на вятъра.

Бригът веднага изстреля второ ядро на мястото, където се изви димът от пушките, но то само ощърби няколко канари.

В тоя миг в лодката оставаха само трима здрави мъже. Понесена от течението, тя полетя като стрела в протока, мина край Сайръс Смит и Хърбърт, но те решиха, че беше далеч, и не стреляха. После заобиколи северния край на островчето с помощта на двете гребла, които й оставаха, и заплава към брига.

Засега преселниците нямаше защо да се оплакват. Борбата започваше зле за противника. Той имаше вече четирима тежко ранени, мъртви може би.

Пиратите можеха да си помислят, че имаха работа с многоброен и добре въоръжен противник, с който нямаше да се справят лесно.

Но тогава дванадесет други разбойници, пияни от гняв, а може би и от виното, което бяха изпили вечерта, се хвърлиха в лодката. Спуснаха и втора лодка в морето, в която насядаха осем души, и докато първата заплава първо към островчето, за да се разправи със защитниците му, втората започна да маневрира така, че да навлезе в устието на Благодарност.

Явно, положението на Пенкроф и на Еъртън ставаше много опасно и те разбраха, че трябваше да се приберат на острова.

Но те почакаха пак първата лодка да наближи и два умело отправени куршума внесоха отново смут сред екипажа й. Пенкроф и Еъртън напуснаха поста си сред свистенето на десетина куршума, прекосиха бързо островчето, хвърлиха се в пирогата, преплаваха протока тъкмо когато втората лодка наближаваше южния край на островчето и изтичаха да се скрият в Комините.

Едва се присъединиха към Сайръс Смит и Хърбърт, и пиратите от първата лодка нахлуха на островчето и се разтичаха на всички страни.

Почти в същия миг екнаха нови изстрели от поста на Благодарност, към който втората лодка бързо се беше приближила. Двама от осемте пирати в нея бяха смъртно ранени от Джедеон Спилет и Наб, а самата лодка, неудържимо понесена към подводните скали, се разби при устието на Благодарност. Но шестимата останали живи дигнаха пушките над главите си, за да не ги намокрят, и успяха да стъпят на десния бряг на реката. После, като видяха, че са много близо до поста, побягнаха с всички сили към нос Останка, далеч от обсега на куршумите.

Ето какво беше положението: на островчето имаше дванадесет разбойници, от които навярно някои бяха ранени, но имаха все още една лодка на разположение, а на острова бяха слезли шест души, но те не можеха да стигнат до Гранитния дом, защото нямаше как да преминат реката, мостовете на която бяха дигнати.

— Добре сме! — извика Пенкроф, като се втурна в Комините. — Добре сме, господин Сайръс! Какво ще кажете?

— Ще кажа, че борбата ще вземе друг обрат — отвърна инженерът, — тъй като не може да се допусне, че разбойниците са толкова глупави, та да продължат при тия неблагоприятни за тях условия!

— Мисля, че бригът не е още в протока! — отвърна Пенкроф.

— Ами ако дойде? — попита Сайръс Смит.

— Не вярвам, тъй като има опасност да заседне и да отиде по дяволите!

— Възможно е — намеси се тогава Еъртън. — Пиратите може да навлязат в протока, като използват прилива, без да искат и да знаят, че при отлива може да заседнат, а в такъв случай постовете няма да издържат на техните топове.

— Дявол да ги вземе! — ревна Пенкроф. — Изглежда, че тия мръсници наистина се готвят да дигнат котва!

Пенкроф каза самата истина! „Бързия“ започваше да се върти около котвата си с явното намерение да се приближи до островчето. Приливът щеше да трае още час и половина, течението беше вече намаляло и бригът лесно можеше да маневрира. Но противно на мнението на Еъртън Пенкроф не можеше да допусне, че Боб Харви ще посмее да навлезе в протока.

В това време пиратите, които бяха слезли на островчето, се прехвърлиха постепенно на отсрещния бряг и само протокът ги делеше от острова. Но те не знаеха нищо за далекобойните карабини и не допускаха, че бяха изложени на опасност. Сновяха из островчето и тичаха по брега му.

Заблудата им не трая дълго. Карабините на Еъртън и на Джедеон Спилет се обадиха и трябва да са казали доста неприятни неща на двама от тия разбойници, защото те се строполиха по гръб.

Настъпи обща суматоха. Останалите десетина не се направиха даже труда да приберат ранените си или мъртви другари, а търтиха да бягат към другия край на островчето, хвърлиха се в лодката, с която бяха дошли, и стигнаха кораба с усилено гребане.

— Осем души по-малко! — ревна морякът. — Наистина сякаш Еъртън и господин Спилет са се наговорили да стрелят заедно!

— Господа — каза Еъртън, като напълни пак карабината си, — положението става по-опасно. Бригът дига котва!

И наистина ясно се чуваше дрънкането на ступора, който удряше върху котвения рудан, докато екипажът въртеше. „Бързия“ първо се люшна към котвата си, но когато тя се откъсна от дъното, той заплава към сушата.

И от двата поста, на Благодарност и в Комините, го гледаха как маневрира малко разтревожени. Положението на преселниците ставаше страшно — те щяха да бъдат изложени отблизо на огъня на оръдията в брига, без да могат да направят нищо. Как да попречат на пиратите да слязат на острова?

Сайръс Смит чувстваше добре това и се питаше какво можеше да се направи. Да се затворят ли в Гранитния дом, да се оставят ли да ги обсадят и да издържат на обсадата седмици, дори месеци, тъй като там имаха достатъчно храна?

Добре! А после? Пиратите пак щяха да станат господари на острова, да опустошават, както си искат, и в края на краищата да се справят с пленниците в Гранитния дом.

Все пак те имаха още една надежда: Боб Харви можеше да не посмее да навлезе в кораба си в протока и да остане отвъд островчето.

Но бригът се беше приближил към островчето и видяха, че се стремеше да възвие към долния му край. Ветрецът беше тих, течението много слабо и Боб Харвей беше пълен господар на кораба си и можеше да маневрира, както си искаше.

Пътят, по който преди плаваха лодките, му беше дал възможност да проучи протока и той навлизаше смело. Намерението му беше много ясно: той искаше да спре пред Комините и да отговори оттам с ядра и снаряди на куршумите, които избиваха дотогава хората му.

Скоро „Бързия“ стигна носа на островчето. Лесно го заобиколи.

В същия миг Наб и Джедеон Спилет се присъединиха към Сайръс Смит, Еъртън, моряка и Хърбърт.

Дописникът и другарят му бяха намерили за добре да напуснат поста си на Благодарност, откъдето не можеха да предприемат вече нищо срещу кораба, и бяха постъпили умно. Джедеон Спилет и Наб се бяха промъкнали зад канарите сред град от куршуми, които за щастие не ги бяха засегнали.

— Спилет! Наб! — извика им инженерът. — Не сте ли ранени?

— Не — отвърна дописникът, — тук-таме имаме синини от рикошетите! Но този дяволски бриг навлиза в протока!

— Трябва да се приберем в Гранитния дом, докато е още време и разбойниците не могат да ни видят.

— И аз съм на това мнение — каза Джедеон Спилет. — Но като се затворим…

— Ще действаме според случая — прекъсна го инженерът.

Нямаха нито миг за губене. Преселниците напуснаха Комините. Малко възвишение не позволяваше да ги видят от брига. Но два-три изстрела и трясъкът на ядрата по скалите показваха, че „Бързия“ беше вече много близо.

Те изтичаха за миг до асансьора, качиха се до вратата на Гранитния дом, където Топ и Юп бяха затворени от вечерта, и влязоха в голямата стая.

Тъкмо навреме, защото през зеленината забелязаха, че „Бързия“, потънал в дим, плаваше вече в протока. Трябваше дори да се дръпнат настрани, защото изстрелите не преставаха и ядрата на четирите оръдия биеха слепешката.

Все пак можеха да се надяват, че Гранитния дом нямаше да пострада благодарение на предпазливостта на Сайръс Смит, който беше наредил да прикрият прозорците, когато едно ядро мина през вратата и падна в коридора.

— Проклятие! — ревна Пенкроф. — Открили са ни!

Може и да не ги бяха открили, но положително беше, че Боб Харви бе сметнал за уместно да прати едно ядро в съмнителната зеленина, която покриваше само тая част на високата стена. Той дори продължи и второ ядро разкъса зеленината и дупка зина в гранита.

Положението на преселниците ставаше безнадеждно. Убежището им беше открито. Те не можеха да спрат ядрата, нито да се запазят от камъка — парчетата летяха като картеч наоколо им. Оставаше им само да се скрият в горния коридор на Гранитния дом и да оставят жилището си да бъде разрушено, когато долетя глух шум, последван от нечовешки викове.

Сайръс Смит и другарите му се спуснаха към единия прозорец…

Бригът, неудържимо повдигнат от някакъв грамаден смерч, се разцепи на две и за по-малко от десет секунди потъна в морето заедно с престъпния си екипаж!