Жул Верн
Тайнственият остров (30)

Глава VIII

Долни дрехи. Обувки от тюленова кожа. Пироксилин. Разни посеви. Риболовът. Бай Юп напредва. Кошарата. На лов за муфлони. Спомени за далечната родина

Първата седмица на януари посветиха за ушиване на необходимите за преселниците долни дрехи. Иглите, които бяха намерили в сандъка, засноваха между силните, макар и груби пръсти и може да се каже, че всичко беше ушито много здраво. Конци имаха достатъчно — нали на Сайръс Смит му дойде наум да използва пак конците, с които беше ушит аеростатът.

После изпраха парчетата, от които беше ушита ризата на балона, със сода и поташ, получени от растителна пепел, и изчистеното от мазнината платно стана пак гъвкаво и меко.

След това го избелиха на слънцето и то стана съвършено бяло.

Така приготвиха няколко дузини ризи и чорапи — последните, разбира се, не бяха плетени, а съшити от платно. Каква радост беше за преселниците, когато облякоха най-после бели долни дрехи — много груби, разбира се, но това никак не ги тревожеше — и като легнаха на чаршафите, които превърнаха одрите в Гранитния дом в истински легла.

Пак по същото време си направиха и обувки от тюленова кожа, които заместиха тъкмо навреме обувките и ботушите, които си бяха донесли от Америка.

За да замени сачмите — на острова нямаше и помен от олово, — Сайръс Смит реши да употреби железни зрънца, които лесно изработи, и те вършеха почти същата работа. Тъй като желязото беше по-леко от оловото, трябваше да прави зърната по-едри, пушката побираше по-малко сачми, но ловците бяха опитни и превъзмогнаха това неудобство.

Той реши да получи и пироксилин вместо барут, макар че знаеше доста големите му недостатъци — извънредно лесно се възпламенява, тъй като се възпламенява при сто и седемдесет вместо при двеста и четиридесет, и избухва в миг, което може да пръсне огнестрелното оръжие. В замяна на това пък той има и много преимущества — не се поврежда от влагата, не цапа цевта на пушките и взривната му сила е четири пъти по-голяма от взривната сила на обикновения барут.

За да се получи пироксилин, достатъчно е да се потопи за четвърт час парче целулоза в димяща азотна киселина, да се изплакне добре с много вода и да се изсуши. Съвсем обикновена работа.

Сайръс Смит имаше на разположение само обикновена азотна киселина, а не димяща, но като я смеси със сярна киселина, инженерът щеше да постигне целта си. И ловците на острова скоро се сдобиха с много добре приготвено взривно вещество, което при разумно употребление даваше блестящи резултати.

По същото това време преселниците разкопаха три акра от възвишение Обзор, а останалата част оставиха за паша на онагите.

Ливадата продължаваше да доставя определено число зайци за кухнята в Гранитния дом.

А един ден цели ята сьомга нахлуха в Благодарност и навлязоха няколко мили по течението й. По това време женските търсеха удобно място да хвърлят хайвера си, плуваха пред мъжките и дигаха голям шум в сладката вода. Над хиляда от тия риби, дълги към две стъпки и половина, нахълтаха в реката и достатъчно беше да се заприщят на няколко места водите, за да се задържи голямо количество. Така уловиха неколкостотин парчета, посолиха ги и ги прибраха за зимата, когато реката щеше да замръзне и нямаше да имат възможност да ловят каквато и да било риба.

Пак по същото време умният Юп пое длъжността си на прислужник. Облечен беше с жакет, с къси панталони от бяло платно и с престилка, джобовете на която много му харесваха — той пъхаше ръцете си в тях и не позволяваше никой да бърка вътре. Юп прекарваше по-голямата част от времето си в кухнята и повтаряше всичко, което правеше Наб. Учителят проявяваше всъщност рядко търпение и дори крайно усърдие във възпитанието на ученика си, а и ученикът усвояваше много бързо уроците на учителя си.

Можете ли да си представите какво удоволствие достави бай Юп на преселниците в Гранитния дом, като застана един ден, без те да бъдат предупредени, с кърпа под мишница да прислужва на масата. Сръчен, внимателен, той се справи със задачата си с истинско умение — сменяше приборите, носеше ядене, наливаше да пият, и то толкова важно, че развесели истински всички преселници, а Пенкроф изпадна във възторг.

— Юп, супа!

— Юп, малко агути!

— Юп, една чиния!

Само тия възклицания се разнасяха в Гранитния дом, а Юп, без никакъв смут, услужваше на всички, следеше за всичко и поклати умната си глава, когато Пенкроф му каза:

— Видя се, Юп, ще трябва да ти удвоим заплатата!

Излишно е да споменаваме, че орангутанът свикна напълно с Гранитния дом и че прислужваше често на господарите си в гората, без да проявява ни най-малко желание да бяга. Ако трябваше да се откъсне плод от върха на някое дърво, той бързо се изкачваше горе! А затънеше ли пък колело в калта, с каква сила само с едно повдигане на рамото Юп изправяше веднага колата!

— Юначага! — повтаряше често Пенкроф. — Ако беше толкова зъл, колкото е добър, май нямаше да можем да се справим с него!

Към края на януари преселниците се заеха с много важна работа в средната част на острова. Решили бяха да направят кошара край изворите на Червена река, в полите на планината Франклин, за рогатия добитък, който щеше да им пречи в Гранитния дом, и предимно за муфлоните, които трябваше да им доставят вълната, така необходима за зимното облекло.

Там инженерът набеляза границите на кошарата и трябваше да се запретнат да отсекат дърветата, които бяха необходими, за да се направи оградата. Но прокарването на пътя ги беше принудило вече да пожертват доста дървета и те ги прекараха, издялаха от тях стотина кола и ги забиха здраво в земята.

На предната част на оградата оставиха доста широк вход и го затвориха с двукрила врата от дебели дъски, подсилени отвън с летви.

Необходимо беше тия постройки да бъдат много здрави, тъй като муфлоните са много силни животни и първите им буйства можеха да бъдат опасни. Заострените и обгорени на върха колове бяха съединени с напречни греди и подсилени тук-таме с подпори, които правеха цялата ограда по-здрава.

Като привършиха кошарата, трябваше да устроят голяма хайка в полите на планината Франклин, в пасбищата, където пасяха муфлоните. Това стана на 7 февруари, в хубав летен ден, и всички взеха участие.

Уморителен беше тоя ловен ден! Колко ходене насам-натам, колко тичане напред-назад, колко крясъци! От стотина муфлона, които бяха заградили при хайката, повече от две трети избягаха на ловците, но в края на краищата към тридесет муфлона и десетина диви кози, подгонени постепенно към кошарата, широко отворената врата на която сякаш им даваше възможност да се спасят, нахълтаха вътре и ги затвориха.

Вечерта преселниците се прибраха, капнали от умора, в Гранитния дом. На сутринта те пак се върнаха в кошарата. Пленниците се бяха опитали да съборят оградата, но напразно и малко по малко се бяха усмирили.

През февруари не се случи нищо особено. Всекидневната работа си течеше редовно и докато оправяха пътищата за кошарата и Порт Балон, започнаха и друг път — от кошарата за западния бряг.

След топлите летни дни вечер, като привършеха работата, когато морският ветрец започваше да подухва, те обичаха да сядат на края на възвишение Обзор под някаква беседка, покрита с пълзящи растения, която самият Наб беше направил. Там разговаряха и вечно доброто настроение на моряка веселеше непрестанно малкото общество, сред което продължаваше да цари пълно съгласие.

Говореха и за своята родина, за скъпата и велика Америка. Какво ли беше станало с освободителната война? Ричмонд навярно бързо е паднал в ръцете на генерал Грант! А падането на столицата на южняците е означавало край на тая пагубна война! Север, с други думи, правдата е възтържествувала. Ах, един вестник как ли щеше да зарадва изгнаниците на остров Линкълн! Вече единадесет месеца откакто бяха откъснати от света и скоро, на 24 март, щеше да стане една година, откак балонът ги захвърли на тоя непознат бряг. Тогава те бяха обикновени корабокрушенци и не знаеха дори дали ще смогнат да спасят от стихиите окаяния си живот! А сега благодарение на познанията на своя ръководител, благодарение на собствения си ум те се превърнаха в истински преселници с оръжие, с уреди и сечива.

А Сайръс Смит стоеше повечето време мълчалив, слушаше другарите си и почти не говореше. Понякога се усмихваше на забележките на Хърбърт, на някоя духовитост на Пенкроф, но всякога и всякъде си мислеше за необяснимите случки, за странната загадка, която още не можеше да разгадае!