Патриша Грасо
Жрицата (21)

Епилог

Роди се на десети август и я нарекоха Блайт.

Шест седмици по-късно, на двадесет и първи септември, живите плетове и парковете в Англия бяха обсипани с пурпурни богородички. Пълнолунието и есенното равноденствие отбелязаха изравняването на деня и нощта.

В полунощ християните вече бяха изяли празничното печено в чест на свети Майкъл, а селяните от околностите на града бяха приключили с празника на плодородието. Цяла Англия спеше, освен обитателите на едно имение край брега на Темза.

— Щастлив ли си с дъщеря, вместо със син? — попита Кийли един висок силует в бяла роба, който стоеше до нея.

— Да си призная честно, когато се роди, изпитах облекчение — призна Ричард и се усмихна. — Прекалено много обичам Блайт и теб, за да замина за Ирландия. А съм прекалено горд, за да призная пред Елизабет, че съм променил намерението си. — Той сведе поглед към спящата си дъщеричка и се оплака: — По дяволите, не издържам нито час, без да я видя.

— Да, Блайт е необикновено красива. — Кийли се приближи към него. — Тя е плодът на нашата любов.

— Да, това е Божието наказание, задето съм прелъстил толкова много жени. Бих искал да не е чак толкова хубава.

— Защо? — изненадано попита Кийли.

— В Англия има прекалено много сладкодумни негодници, които само дебнат да отнемат невинността на едно хубаво момиче — отвърна Ричард.

Кийли не можа да не се усмихне на притесненията му.

— Това ли е мъжът, пред когото не може да устои никоя жена? — подразни го тя.

— Една устоя и аз се влюбих в нея — отвърна Ричард и я привлече на гърдите си, — което обаче няма нищо общо с настоящия проблем, как да опазим Блайт от чаровни ухажори.

— Настоящ? Та тя е само на шест седмици.

— Винаги е добре човек да е подготвен предварително за всичко, което може да му се случи.

— Любими, не можеш да попречиш на пчелите да пият от нектара на цветята.

— Да пият нектар някъде другаде, не и моя.

— Над това ли възнамеряваш да си блъскаш главата през следващите петнадесет години?

— Вероятно.

Долу, а голямата зала, роднини и приятели очакваха появата на Ричард и Кийли с малката Блайт. Бяха се събрали дванадесет души, които искаха да вземат участие в нощната церемония. Тази вечер богинята майка щеше да благослови малката Блайт. Херцогът и госпожа Даун тихо разтваряха пред камината с родителите на Ричард. В другия край на залата стояха Хенри и Роджър и разменяха сладки спомени за престоя си в Уелс и за Елън. Одо и Хю бъбреха с жените си Джун и Мей. Дженингс, икономът на графа, бе настоял да присъства на тази толкова важна за малката Блайт нощ. До него стоеше госпожица Ашмол, която Кийли неотдавна бе помолила да й помага при отглеждането на момичето и всички останали деца, който щяха да последват.

Присъстваха всички близки, с изключение на трите сестри на Ричард, Моргана и Рис. Заради напредналата си бременност Моргана Лойд не можеше да предприеме дългото пътуване от Уелс до Лондон, а Рис, който обожаваше младата си съпруга, бе отказал да я остави сама.

Като вдиша качулката на ритуалната си роба, Кийли подаде по една свещ на всеки от присъстващите. Различните цветове на свещите олицетворяваха качествата, които родителите искаха да притежава дъщеря им — от здраве и кураж до истинска любов и щастие.

Докато мъжът и държеше малката Блайт в ръце, Кийли запали свещите на присъстващите и мълчаливо поведе процесията навън в парка към мястото, където сплитаха клони брезата, елата и величественият дъб.

Кийли очерта кръг със свещените камъни, като го остави отворен само на запад. Между камъните посипа зърна от бъз, боровинки, трънки и сливи.

Всички влязоха в кръга и Кийли попълни окръжността с последния свещен камък, изричайки магическите думи:

— Смущаващите мисли остават отвън.

След това отведе Ричард и Блайт в центъра на кръга. Приятелите им образуваха окръжност около тях и вдигнаха свещите високо.

По знак на Кийли Ричард вдигна Блайт над главата си и младата жена извика:

— Велика богиньо, закрилнице на всичките си деца. Закриляй Блайт, съкровището на моя живот, зачената и родена в любов. Пази я и я благослови. Нека нозете й стъпват здраво върху земята, а духът й да се възвисява и търси мъдростта на звездите.

Кийли взе бебето от ръцете на Ричард и го притисна към гърдите си. След това прошепна със затворени очи:

— Отвори сърцето ми, за да погледна отвъд хоризонта в бъдещето на обичното ми дете.

Времето течеше. На устните на Кийли трепна доволна усмивка. След малко отново изчезна.

— Благодаря ти, Велика богиньо, че сподели безкрайната си мъдрост с мен — рече Кийли и приключи церемонията.

Подаде Блайт на херцога и пристъпи към западната част на кръга, за да развали магията.

— В залата ще поднесат греяно вино и шира — рече тя, когато гостите напуснаха кръга.

Всички се запътиха към къщата. Останаха само Кийли и Ричард. Докато тя събираше камъните си, погледът на Ричард се спусна към забуления в мъгла бряг на Темза.

— Какво виждаш? — попита след малко Кийли и го улови за ръка.

— Гледам отвъд хоризонта.

Кийли се усмихна.

— Да не би да имаш очите на орел?

— Трябват ми очи на орел, за да държа негодниците далеч от дъщеря ни.

Кийли се закиска.

— Съкровище, усетът ти за невидимото може да се сравни с този на някой пън.

— Точно затова се омъжих за теб — отвърна Ричард, намигайки й. — Ти ще ме пазиш да не се препъвам в неща, които не мога да видя.

— Толкова си смешен.

Ричард я взе в обятията си и я целуна страстно.

— Обичам те, съкровище — прошепна той. Вдигна я на ръце, а тя обви своите около врата му. — Какво видя в бъдещето на Блайт?

— Едно братче и шест сестричета.

Ричард остана като ударен от гръм.

— Ще трябва да бдя над седем момичета?

— Моля те, само не ме оставяй да падна!

— Никога няма да те оставя — обеща Ричард, а очите му блестяха. — Pour tous jours.

— Завинаги — прошепна Кийли и го целуна.