Патриша Грасо
Жрицата (7)

7

На другата сутрин есента разкри цялата си прелест. Лъчезарно синьо небе нежно докосваше хоризонта, а земята тръпнеше под милувките на лекия бриз — всичко обещаваше един от онези невероятни, съвършени есенни дни.

Кийли, изглежда, не забелязваше нищо от заобикалящия я рай. Момичето седеше между херцога и госпожа Даун и угрижено хапеше долната си устна. Покритата им лодка пое надолу по Темза към двореца Хемптън Корт, който се намираше на дванадесет мили югозападно от Лондон.

Тя със сигурност би се насладила на първия си излет по реката, ако мрачните предчувствия не я бяха направили сляпа за идиличния пейзаж. Почти не можеше да повярва, че отива да се срещне с английската кралица, за да я моли за позволение да се омъжи за този интригант, граф Базилдън.

Ако можеше да избира, Ричард Девъро бе последният мъж на света, когото би пожелала за съпруг. Изразителното му лице и дворцови маниери й допадаха, но той бе прекалено арогантен и лукав за нейния вкус. Типичен англичанин!

Щеше да се опита да избегне поставената й клопка. Вече бе имала доста безрадостно детство и не желаеше и бракът й да бъде такъв. Навярно съществуваше някаква възможност да избегне тази катастрофа. Как би могла да живее в чужда страна със съпруг, който не я обича?

— Да ви съпровождам до двора е също толкова ненужно, колкото и бракът ми с графа — тихо поде Кийли, хвърляйки кос поглед към баща си.

— Вече многократно ти обясних, че кралицата желае да те види, преди да даде съгласието си за брака ти с Девъро — раздразнено отвърна херцогът. — Всичко вече е решено и не желая да чувам и дума повече по този въпрос.

„Ах, защо е толкова неотстъпчив?“ — с огорчение си мислеше Кийли. Винаги бе копняла да открие истинския си баща, без дори за миг да й хрумне колко тиранични и непоносими можеха да са бащите.

— Осемнайсет години дори не бях чувала за вас — с обвинителен тон му напомни Кийли. — Как смеете просто така да се втурвате в живота ми и да раздавате заповеди?

— Вие се втурнахте в живота му — защити херцога госпожа Даун. — Тук, в Англия, децата се подчиняват на родителите си.

— Аз не съм англичанка — заядливо забеляза Кийли.

— Достатъчно — гневно сложи край на спора херцогът. — След това, като се обърна към Кийли, добави: — Братовчедите ти са съгласни с решението ми.

— Извинете — каза Кийли със сведена глава. — Неуважителното ми и невъзпитано държание се дължи единствено на страха ми.

— Няма от какво да се боиш — увери я графинята и утешително потупа дланта й.

Херцогът обви ръка около раменете на дъщеря си и я притегли към себе си.

— Чеси ще ти обясни всичко, което трябва да знае една невеста, така че няма основание за безпокойство.

— Мястото ми не е тук — извика Кийли и впери пълните си със сълзи очи в тези на херцога. — Всички ще ми се смеят. Графът ще ме намрази. Аз съм никоя.

— Бракът с граф Базилдън ще накара хората да те зачитат и да се съобразяват с теб — обясни й госпожа Даун. — Повечето придворни дори ще се стремят да заслужат благоволението ти.

— Пристигнахме — обяви херцогът, когато лодката им наближи кея.

Кийли вдигна поглед. Пред нея се извисяваше Хемптън Корт с гората си от комини. Докъдето поглед стигаше, се простираше поддържана морава с пръснати по нея дървета, храсти и жив плет.

— Това изглежда по-скоро като кътче от неясното царство — със страхопочитание промърмори Кийли при тази гледка.

Робърт Талбот се подсмихна.

— Старият крал обичаше да впечатлява простосмъртните. С Хемптън Корт той си построи паметник.

Дворецът приличаше на мравуняк. Отвсякъде долиташе тропот на конски копита. Постоянно идваха и си отиваха търговци с пълни с всякакви стоки коли или благородници със своите семейства. В очите на посетителите се четеше надежда или разочарование.

Кийли попиваше с широко отворени очи суматохата наоколо. Хемптън Корт беше цял отделен свят със свой собствен живот, от чието лудешко темпо и се завиваше свят.

— Благородниците идват тук с надежда да спечелят власт — обясни госпожа Даун.

— Което често се оказва илюзия — добави херцогът.

Докато вървеше между двамата и местеше поглед от единия към другия, Кийли си мислеше: Това е техният свят. Мегън никога нямаше да е щастлива тук. Също толкова малко тук можеше да намери щастие и дъщеря й.

— Хората търсят тук богатство — обясни графинята.

— По-скоро шанс да го спечелят — поправи я херцогът.

— Търсят възможности за издигане и слава.

— А често биват прогонвани от двора по най-позорен начин.

Когато влязоха в двореца, херцогът поведе дамите си през лабиринт от коридори и безкрайни галерии. Лакеи в сини ливреи носеха табли с подбрани лакомства. Цяла армия прислужници носеха огромни количества дърва за камините, пред които чакаха други прислужници, за да запалят огън.

Внушителни благородници и техните дами, непрекъснато поздравяваха херцога и го спираха, за да се запознаят с непознатата млада красавица. Очите им бяха ококорени от любопитство.

Очарована, Кийли им отвръщаше с лъчезарна усмивка. Под роклите с предизвикателни деколтета дамите носеха кринолини, а ръцете и шиите им бяха отрупани с толкова много скъпоценни камъни, колкото човек трудно можеше да си представи. Мъжете бяха обути в тесни, стигащи до коляното панталони, към които носеха богато украсени с дантели брокатени жакети. Копчетата им бяха от скъпоценни камъни. Носеха също пъстри копринени чорапи, панделки със златни украшения и кожени обувки с елегантни катарами. Някои от тях имаха дори обеци по ушите, а по бузите — руж.

— Чувствам се ужасно неловко — прошепна Кийли, която се виждаше като врабче сред пауни.

— Не се безпокойте, скъпа. Изкуствената им елегантност бледнее пред естествена красота като вашата — обясни графинята, усмихнато кимайки на няколко придворни, които тъкмо минаваха покрай тях.

Когато най-сетне стигнаха залата за аудиенции, Кийли започна нервно да кърши ръце.

— И какво ще стане сега?

— Най-напред се успокойте — прошепна графинята.

Времето сякаш бе спряло. Кийли хвърли поглед към дъното на коридора и видя към тях да се приближават двама облечени в черно мъже. В мрачното си облекло тук те изглеждаха толкова не на място, колкото и самата тя. Държаха се като два сокола в клетка с канарчета.

За свое отчаяние Кийли установи, че по-високият от тях е Ричард Девъро. Въпреки че не можеше да му прости интригантството, при вида на подутото му и насинено лице сърцето й се сви. Сърбяха я ръцете да докосне раните му и да облекчи болката с магическите си способности.

Когато двамата мъже се приближиха, Кийли неловко сведе поглед. Издайническата руменина по страните й красноречиво говореше, че знае кой стои пред нея.

— Добро утро, Ваша Светлост — поздрави Ричард.

— Базилдън — кимна херцогът, — Бъргли.

— Скъпа графиньо — обърна се Ричард към госпожа Даун и се наведе над ръката й. Накрая целуна ръка и на Кийли и рече усмихнат: — Ранното ставане ви се отразява добре, безценна моя.

След това без следа от срам обясни на спътника си, мъж на средна възраст:

— Лорд Бъргли, позволете да ви представя госпожица Кийли Глендоуър, родна дъщеря на Лъдлоу и — надявам се — моя бъдеща съпруга.

Графът ни най-малко не се срамуваше от произхода й, но Кийли изпита желание да потъне в земята. Тя направи реверанс, без да посмее да вдигне поглед.

— Добро утро, млада госпожице — поздрави Бъргли и я огледа с възхищение. Изглежда това, което виждаше, му хареса. Той кимна на стражите, които стояха, кръстосали пики пред залата за аудиенции, и изчезна зад дебелата дъбова врата.

Кийли се чувстваше ужасно неловко. Усещаше погледа на графа върху себе си, затвори очи и, облегната на стената, се помоли на богинята майка за скорошното оздравяване на графа. Той изглежда бе забелязал безмълвното помръдване на устните й.

— Молиш се кралицата да отхвърли молбата ми ли? — попита Ричард.

Кийли отвори очи.

— Моля се за вашето оздравяване, милорд.

Това признание накара Ричард да се усмихне.

— Днес изглеждаш особено привлекателна. Розовата рокля подчертава по момичешки поруменелите ти страни.

Преди Кийли да успее да отговори, вратата към залата за аудиенции се отвори. Лорд Бъргли покани херцога и графа да влязат. Госпожа Даун и Кийли останаха да чакат в коридора.

— Успокойте се, скъпа — рече графинята. — Вие сте идеалната съпруга за Девъро.

— Защо го казвате?

— Бракът с вас ще му осигури три неща, които той страстно желае: вас, сродяването с баща ви и едно пътуване до Ирландия.

— Какво общо имам аз с Ирландия? — учудено попита Кийли.

— Девъро ще може да замине за Ирландия, където го очакват важни дела, едва след като му се роди наследник.

С това обяснение графинята засегна една твърде чувствителна струна в душата на момичето. Кийли си спомни за Мадок Лойд, вкарал майка й в гроба с безбройни бременности, които тя не успяваше да износи.

— Графът е много привлекателен мъж — отвърна Кийли. — Не една и две жени биха се радвали да се омъжат за него и да го дарят със син.

— Но те не са Кийли Глендоуър.

Кийли не намери какво да отвърне. Графинята бе сърдечна жена, но понякога мисълта й не бе съвсем логична. Едно копеле не можеше да предложи на първия граф на Англия нищо друго, освен тялото си.

— Сега става интересно — неочаквано рече госпожа Даун.

Кийли проследи погледа й и видя към тях да се задават две млади жени.

— Госпожа Джейн е омъжена, но с всички средства се домогва до леглото на графа — прошепна на ухото й госпожа Даун. — Госпожица Сара, блондинката, се надяваше да замъкне Девъро пред олтара.

Двете елегантно облечени жени почтително поздравиха графинята и любопитно измериха с поглед Кийли.

— Стори ни се, че видяхме Бъргли и Базилдън — обясни госпожа Джейн.

— Знаете ли къде можем да ги намерим? — попита госпожица Сара. — Трябва да поговорим с графа по един важен въпрос.

— Не се и съмнявам — изчурулика госпожа Даун, — но двамата тъкмо влязоха при кралицата. В момента графът иска позволение да се ожени за дъщерята на херцог Лъдлоу.

Тази новина ни най-малко не смути госпожа Джейн, но госпожица Сара не можа да скрие разочарованието си.

— Каква щастливка е Моргана — сломено каза тя.

— Не става дума за Моргана, скъпи мои. Графът се стреми към ръката на другата дъщеря на херцога — обясни графинята, която видимо се забавляваше. — Ще позволите ли да ви представя госпожица Кийли Глендоуър, най-голямата и най-красива дъщеря на херцога.

Смутена, но горда, Кийли ги дари с усмивка. По ужасения израз на лицата им момичето лесно можеше да отгатне мислите на двете жени: Копеле!

— Поздравления — промърмори госпожица Сара.

— И от мен — добави госпожа Джейн и огледа новата съперница. Без нито дума повече двете дами се понесоха по коридора. Те изгаряха от нетърпение да разгласят новината, че най-желаният ерген на Англия възнамерява да се ожени за една незаконна херцогска дъщеря.

— Още един съвет, скъпа — каза госпожа Даун, проследявайки с поглед двете жени. — В двора приятелите идват и си отиват, но враговете постоянно се увеличават. Не се доверявайте никому, освен на съпруга и семейството си.

Докато графинята споделяше с Кийли познанията си за живота в двора, духовете в залата за аудиенции се разпалваха все повече и повече. Объркана от избухливостта на херцога, Елизабет му хвърляше гневни погледи, докато граф Бъргли, най-верният от министрите й, който помирисваше нещо нередно в цялата тази работа, недоволно клатеше глава. Само Ричард изглеждаше спокоен, макар и ужасяващо насинен.

— Или Девъро ще се ожени за нея — беснееше Робърт Талбот, — или ще бъда принуден да го убия.

— Спестете ми този театър, Лъдлоу — сряза го кралицата. — Имам по-важни грижи от опетненото име на незаконната ви дъщеря.

При тази забележка херцогът прехапа устни.

— Базилдън е съгласен на този брак — продължи кралицата, — но преди и аз да дам съгласието си, искам да видя малката.

— Кийли очаква отвън с госпожа Даун — обясни херцогът.

— И какво общо има Чешир с тази история? — пожела да знае кралицата.

Херцогът се изчерви.

— Когато Кийли се появи, графинята случайно гостуваше в дома ми и предложи да помогне с каквото може за представянето на момичето в двора.

— Колко великодушно от нейна страна — сухо отбеляза Елизабет. — Кажете на Чешир, че може да присъства на разговора ни.

Херцогът се поклони и с умерена крачка прекоси необикновено дългата зала. Стигнал вратата, той покани двете жени да влязат. Графинята усмихнато поведе треперещото като лист момиче. Щом застанаха пред кралицата, двете направиха почтителни реверанси.

— Изправете се — подкани ги Елизабет.

Пребледнялата като платно Кийли вдигна поглед и бе заслепена от вида на кралицата. Червено-златистата коса на Елизабет блестеше с цвета на залязващото слънце, а строгите й сиви очи напомняха утринна мъгла. Носеше блестяща жълта рокля и цяло състояние от диаманти и перли.

— Определено прилича на вас — установи кралицата, обръщайки се към херцога. След това към Кийли: — Какво имате да кажете в своя защита, дете?

Кийли не издаде нито звук. Как един обикновен смъртен да говори с богиня?

— Хайде, говори — подкани я Елизабет.

Острият тон изплаши Кийли. Тя стоеше трепереща, широко отворила прекрасните си теменуженосини очи.

— Аз… чувствам се поласкана от възможността да застана пред Ваше Величество и съжалявам за неприятния повод и гнева, който той е предизвикал у вас — с треперещ глас обясни Кийли. — Зная, че ви очакват важни държавни дела и се извинявам, че отнемам от безценното ви време.

— Малката може и да е копеле — забеляза Елизабет, — но е наследила вашата дипломатичност, Лъдлоу. — След това отново обърна синьо-сивите си очи към момичето и го подкани: — Дете, бъдете кратка и кажете истината. Вярно ли е, че моят скъп Мидас ви е поставил в компрометиращо положение?

— Ваше Величество, доброволно признавам, че бях заварен от Негова Светлост в леглото с дъщеря му — взе думата Ричард. — Готов съм да се оженя за нея.

В присъствието на кралицата Кийли бе прекалено развълнувана, за да обърне глава. Тя само изгледа графа с крайчеца на очите си. Думите му я накараха да пламне от срам. Не стига, че бе отнел девствеността й, ами сега смееше и да парадира със срама им пред кралицата на Англия!

— Вие, надут женкар! — извика Елизабет. — Би трябвало да ви направя с една глава по-нисък, задето сте посмял да посегнете на това невинно дете.

Отърсила се от първоначалния ужас, Кийли тъкмо се канеше да отвори уста, за да възрази, но херцогът бе по-бърз. Той светкавично запуши устата й с ръка и й даде знак да мълчи.

— Ще прекарам остатъка от октомври тук — обясни кралицата. — На десети ноември ви искам отново в Хемптън Корт. Ще се венчаете в кралския параклис. С това веднъж завинаги ще бъде сложена точка на тази абсурдна история. — Обръщайки се към херцога, тя попита: — А другата ви дъщеря?

— Моргана има цял списък с възможни…

— Омъжете малката, за когото искате, освен за някой от братовчедите Дарили — прекъсна го кралицата и стана от трона си.

Херцогът падна на колене.

— Имам една последна молба, Ваше Величество.

Сивите очи на Елизабет го стрелнаха сурово.

— Насилвате късмета си, Лъдлоу.

Херцогът изглеждаше още по-твърдо решен. Теменуженосините му очи издържаха погледа на кралицата.

— Добре, казвайте тогава — подкани го Елизабет. — За какво става дума?

— Моля за позволение да се оженя за графиня Чешир — с твърд глас каза херцогът. — Имам предвид, когато Кийли вече няма да се нуждае от помощта й.

— Чешир вече е вкарала в гроба трима мъже — отвърна Елизабет, — но не ме е грижа дори ако решите да заведете пред олтара последната кухненска прислужница. От цялата тази брачна треска ме заболя глава — след тези думи тя напусна залата.

— Глупаци, само леглото им е в главата — промърмори Бъргли и хвърли пълен с погнуса поглед към четиримата, след което побърза да настигне кралицата.

— Ще ви посетя днес следобед в Талбот Хаус, за да изготвим брачния договор — обърна се Ричард към херцога. Младият мъж се усмихна на Кийли, целуна й ръка и излетя през вратата.

Кийли все още бе твърде замаяна от случилото се, за да може да се ядоса. Отначало мислите й бяха заети с дреболии. Докато напускаха залата за аудиенции, тя попита графинята:

— Защо кралицата нарече графа Мидас?

— Това е прякорът, който му е дала — отвърна госпожа Даун.

— Но какво означава той?

— Мидас е легендарен цар, чието докосване превръщало всичко в злато — обясни херцогът. — В деловите си начинания графът притежава златна ръка…

„Довери се на краля с огнената корона и златна длан…“

Споменът за пророчеството на Мегън я порази като гръм. Дали майка й не бе имала предвид графа? Наистина ли той бе мъжът, на когото трябваше да се довери? Откъде можеше да е сигурна?

 

 

— Госпожице? — прошепна някакъв женски глас. — Ричард каза, че името й било Кийли — обясни друг глас.

— Госпожице Кийли, събудете се — каза първият глас малко по-настоятелно. — Не бива да спите на тревата.

Бавно изплувайки от дълбините на съня, Кийли реши, че гласовете долитат някъде много отдалече. Сънуваше ли?

— Не се събужда? — обади се първият глас.

— Какво да правим? — попита другият.

— Поразтърси я малко.

— Ами ако е мъртва? — ужасено прошепна вторият глас. — Ох, не ме щипи!

— Не е мъртва, глупачке — убедено обясни първият глас. — Може би трябва да извикаме името й едновременно.

— Госпожице Кийли — извикаха двете в един глас. — Събудете се!

Кийли подскочи. Двете млади момичета се отдръпнаха назад и извикаха. Кийли стъписано се втренчи в усмихнатите им лица, след това се огледа.

Все още седеше на тревата под любимите си дъбове в градината на баща си.

Кийли потърка очи и още веднъж се втренчи в двете момичета. Свещени камъни! Два пъти едно и също лице. Нещо не бе наред. Вгледа се още веднъж. Близначки.

Две брюнетки с кафяви очи, една-две години по-млади от нея. Близначките си приличаха като две капки вода. Единствената разлика помежду им бе малък родилен белег, който едното момиче имаше над горната си устна.

— Кои сте вие? — попита Кийли.

— Аз съм Мей — отвърна момичето с родилния белег.

— А аз Джун — усмихнато рече другото.

Това не помогна много на Кийли.

— Какво правите тук? — попита ще веднъж тя.

Мей и Джун се спогледаха и избухнаха в кикот.

— Ние сме роднини на Ричард — обясни Мей.

— Граф Базилдън — поправи я сестра й.

Мей хвърли на Джун изпълнен с укор поглед, преди отново да се обърне към Кийли.

— Ричард, искам да кажа графът, ни покани да ви станем камериерка.

— Камериерки — отново я поправи сестра й.

Мей ощипа сестра си по ръката, което накара Кийли да избухне в смях. Постоянните дрязги на момичетата й напомняха Одо и Хю.

— Нямам нужда от камериерки — обясни им тя.

— Ако не ни искате, няма да постигнем много в живота — разочаровано се оплака Джун.

— Бяхме толкова щастливи, когато ни избраха за тази задача — добави Мей.

— Сестра ни Спринг…

— … наречена така, защото е родена през март — вметна Джун.

— … е камериерка на госпожа Бриджит — довърши изречението си Мей.

— Коя е госпожа Бриджит?

— Сестрата на Ричард — отвърнаха близначките в хор.

— Сестра ни Ейприл бе камериерка на госпожа Хедър — продължи Джун.

— Госпожа Хедър също ли е сестра на Ричард? — попита Кийли.

— Да — в един глас извикаха двете.

— Толкова се надявахме да станем ваши камериерки — обясни Мей с най-тъжното лице на света.

Кийли преглътна една усмивка. Тези момичета бяха учудващо непосредствени дори за уелския вкус. Облегната на дъба, Кийли ги заоглежда.

— Четири сестри, които се казват Спринг, Ейприл, Мей и Джун?^[1]

— Майка ни кръсти Ейприл на месеца, през който е била родена — отвърна Мей.

— А вас?

— Нас също — отвърна Джун.

— Но вие сте близначки! — извика Кийли.

Момичетата се закискаха и отговориха:

— Аз съм родена в последния ден на май.

— А аз — в първия ден на юни.

Кийли се усмихна на двете сестри.

— Откъде сте?

— Живеем наблизо — отвърнаха в хор те.

Кийли се усмихна. Доброто им настроение бе наистина заразително.

— Е, добре — предаде се Кийли. — Можете да бъдете мои камериерки.

Близначките възкликнаха с облекчение, прегърнаха се и започнаха да скачат от радост. След като се поуспокоиха, заоглеждаха скришом новата си господарка, усмихвайки се смутено.

— Простете този изблик на чувства — извини се Джун.

— Ще бъдем най-добрата камериерка, които можете да си представите — обеща Мей.

— Камериерки — поправи я Джун.

Мей ощипа сестра си.

— Ето я — разнесе се мъжки глас.

Кийли вдигна поглед и видя Одо и Хю.

— Братовчедите ми — представи ги тя на близначките, които зяпнаха с отворени уста младите великани, които идваха право към тях.

— Научихме радостната новина за твоя годеж — поздрави Одо братовчедката си, без да удостои момичетата дори с поглед.

— Защо не ни каза сама? — попита Хю, който изглежда се чувстваше засегнат.

Кийли се изправи и поглади с длани роклята си, за да отстрани полепналите тревички. След това се облегна на дъба.

— Трябва ми малко време, за да обмисля всичко това.

— Това пък защо? — видимо озадачен попита Хю.

Одо плесна брат си по тила.

— Безмозъчен идиот — тросна му се той. — Момичето иска да размисли по въпроса за женитбата си с графа.

Мей стрелна Одо с поглед и се приближи към Хю. Тя докосна тила му и угрижено запита:

— Нарани ли ви?

Хю се усмихна, а очите му грейнаха недвусмислено:

— След като ме докоснахте, веднага се почувствах по-добре.

Одо не одобри вниманието, което момичето отделяше на брат му. Той ревниво погледна към Джун, която му отвърна с възхитена усмивка. Това веднага повиши настроението на великана и той й се усмихна в отговор.

— Вие сте много силен — удиви се момичето.

Одо се ухили широко, нави ръкавите си и сви длан в юмрук. След това го опря в челото си и накара огромните мускули на ръката му да заиграят.

Кийли и Джун въодушевено запляскаха с ръце.

Хю, който не желаеше да остане по-назад, също нави ръкави. Той обаче сви в юмрук и двете си длани и накара да заиграят мускулите и на двете му ръце. Трите момичета го аплодираха с възхищение.

— Аз мога да докосна носа си с върха на езика — похвали се Одо.

— А аз мога да мърдам уши и да докосна носа си с език — разнесе се някакъв глас зад тях. — И то едновременно.

Този глас накара Кийли да се извърне. Сега го видя — Ричард стоеше, опрял ръце на кръста и се подсмихваше.

— Покажете Девъро Хаус на Одо и Хю — помоли той Мей и Джун. — Представете ги на хората ми.

Кийли кимна на братовчедите си и те последваха двете момичета надолу по пътя към дома на графа. Гледайки след тях, Кийли забеляза:

— Братовчедите ми са войници, а не слуги.

— Съдейки по представлението, което току-що видях — парира Ричард, — бих казал, че двамата се държат малко необичайно за войници.

Кийли го погледна с бялото на очите си. За неин ужас графът също се облегна на дъба.

— Те ви надвиха в Шрапшир — напомни му Кийли.

— Успях да поваля Хю — отвърна графът, — но бяхме двама срещу един.

— Тъкмо възможност да докажете своята мъжественост — хапливо рече Кийли, но веднага съжали за думите, които бе изрекла.

Ричард се премести застрашително близо до нея. Толкова близо, че тя усещаше топлия му дъх по бузата си, докато той изричаше, снишавайки глас:

— След по-малко от месец ще почувствате с пълна сила моята мъжественост.

Кийли се изчерви до уши, но не му показа колко я плашеше със своята чувственост.

— Не се заблуждавайте от не особено високата интелигентност на братовчедите ми — предупреди го тя. — Одо и Хю са почти непобедими, когато следват нечии заповеди.

— Може би ще се присъединят към хората ми, когато двамата с вас се оженим — отвърна Ричард. — Винаги имам нужда от силни мъже.

Кийли повдигна едната си катранено черна вежда — точно както го правеше графът — и рече:

— Одо и Хю са мои приближени.

— В Англия жените не държат войници — сподели той.

— Тогава ще въведа нова мода — подразни го тя. Макар и несъзнателен, погледът й бе неустоим. — Няма да е по-необичайно от вида на онези придворни господа, които си слагат руж.

Ричард се ухили.

— Искаш ли да видиш мускулите ми?

Кийли се бореше с напиращата усмивка, но изгуби битката. Тя се отдръпна малко и впери поглед в графа. Можеше само да се възхищава колко привлекателен е той и колко изобретателен.

Желанието, да се хвърли в обятията му и да покрие устните му с целувки, бе неустоимо. С лек сарказъм Кийли попита:

— Как са глезените ви днес? Изглежда, като по чудо са оздравели само за една нощ?

Ричард се ухили дяволито. Усмивката му я караше да се разтапя. Той се премести още по-близо, толкова близо, че устните му бяха само на педя от нейните и прошепна на ухото й:

— Съжалявам, съкровище. Просто исках отново да бъдем заедно, но щом седна на леглото до мен, изгубих контрол. Не съм си и помислял, че баща ти може да нахлуе в спалнята ми. Прощаваш ли ми?

Кийли въздъхна и отмести поглед. Какво друго й оставаше, освен да му прости? Жребият бе хвърлен и каквото и да се случеше, на десети ноември щеше да стане негова жена. Тя кимна, без да го погледне и прие извинението му.

— Да скрепим помирението с една целувка — предложи той.

Кийли подскочи.

— Това, че отнехте девствеността ми, все още не ви дава право да си позволявате волности.

Отнел девствеността й? Ричард слисано се втренчи в решителния израз на лицето й. Наистина ли си мислеше, че случилото се между тях е отнемане на девственост? Какво невинно дете бе тя!

— Както вече обясних на братовчедите си — каза Кийли, — дойдох тук да потърся усамотение. А изведнъж целият свят се изреди покрай мен.

— Неотдавна те видях да целуваш това дърво — подразни я Ричард. — Между другото, още не си ми разказала каква бе онази игра, която играеше с братовчедите си.

Кийли пламна. Колко ли бе видял? Изглежда достатъчно, за да се усъмни. Какво ли щеше да направи, ако научеше, че се е оженил за езичница?

— Вярно ли е, че целуваш дъбовете, защото това носи късмет на дома?

— Това звучи глупаво. Освен това днес само графовете могат да целуват дъбове.

— Предпочитам да целувам теб.

— А аз бих предпочела да не го правите — отвърна Кийли и се отдръпна на една ръка разстояние. След това попита: — Нямам нужда от камериерка. Защо, за бога, сте ми изпратили момичетата?

— Графиня Базилдън трябва да има камериерка — обясни Ричард. — Освен това много обичам Мей и Джун. Не бих могъл да избера едната, без да нараня другата. Така че ще трябва да приемеш и двете — заради мира в рода Базилдън.

Кийли кимна. Тя се възхищаваше от привързаността му към своя род. След това обаче помръкна.

— На път сте да направите трагична грешка — унило го предупреди тя. — Женитбата ни ще завърши с катастрофа.

— Защо казваш това?

— Защото го мисля — отвърна Кийли, гледайки го с теменуженосините си очи. — В случай че не сте забелязали, аз съм различна от госпожа Джейн и госпожица Сара или както там се казват.

— Забелязах. — Ричард опря длани от двете страни на главата й, а Кийли още по-плътно се притисна към стеблото на дъба. Приближил лице току до нейното, Ричард рече: — Не тези жени желая, иначе бих се оженил за някоя от тях.

Близостта му и свежото му мъжко ухание я опияняваха. Кийли можеше да го усети с всяка пора на тялото си. Беше сигурна, че е чул лудото биене на сърцето й.

Свещени камъни! — мислеше тя. Как да прекара остатъка от живота си с този хаос от чувства. Най-късно до седмица без съмнение щеше да е полудяла.

— Аз… аз имам тайни — опита се да го обезкуражи Кийли, — които не мога да споделя с никого.

— Тъмни тайни? — подразни я той и погали с един пръст копринено меката й буза. — Съкровище, сърцето ти е толкова чисто и невинно. Човек може да чете в него като в отворена книга. Освен това имам слабост към катраненочерни коси и теменуженосини очи.

— Тогава се оженете за Негова Светлост — подигравателно отвърна тя. Отговорът й бе прекалено лекомислен. Ах, защо графът пренебрегваше предупрежденията й? Като светски човек той трябваше да знае, че външността често лъже.

Неочаквано Кийли почувства необикновено пробождане. Ревнуваше, без дори сама да съзнава това. Без да избягва погледа му, тя попита:

— Какви други слабости сте имали, преди да откриете катраненочерните коси и теменуженосините очи?

Ричард се усмихна небрежно.

— Руси, кестеняви и червенокоси момичета.

— Точно както и предполагах — каза Кийли. — Уважаеми графе, изглежда, преди всичко имате слабост към това, да постигате своето.

В отговор на тези дръзки думи Ричард смръщи чело.

— Боли ли ви нещо? — уплашено попита Кийли. — Зная начини и средства за успокояване на всяка болка.

Въпреки че досега не бе използвал тази възможност, Ричард знаеше, че състраданието също може да бъде път към сърцето на една жена.

— Чувствам лека пулсираща болка ето тук — излъга той.

— Затворете очи. — Кийли се наведе опасно близо до него и докосна с пръсти слепоочията му. След това сама затвори очи, за да се концентрира. Устните й безмълвно нашепваха някаква молитва.

Без никакво предупреждение устните на Ричард се оказаха върху нейните. Ръцете му я обвиха и притиснаха към мускулестото му тяло.

Сърцето на Кийли едва не спря. Тя несъзнателно обви врата на графа и се отдаде на топлите, предизвикателни ласки на устните му.

След това всичко свърши толкова бързо и неочаквано, както и бе започнало. Когато отвори очи, Кийли го видя да се хили доволно.

— Нали ви помолих да не ме целувате. — Чувстваше се неловко, задето толкова бързо се бе предала.

Ричард се подсмихна.

— Вината е твоя, съкровище, ти си просто неотразима.

— Този път ще ви простя. — Кийли съзнаваше, че не се бе съпротивлявала твърде усърдно.

— Ще ме съпроводиш ли до Талбот Хаус? Трябва да се срещна с баща ти.

Кийли плъзна поглед от очите му към протегнатата ръка. Имаше чувството, че този въпрос е символичен и от много по-съдбовно значение, отколкото можеше да се отгатне по безгрижния тон на графа. Ричард я молеше за нещо, което тя бе неспособна да му откаже.

Кийли сложи длан в неговата. Пръстите му стиснаха нейните и сега момичето се почувства като пленница. С изненада установи, че не й е неприятно. Ръка в ръка двамата се отправиха по моравата към дома на Талбот.

— Мисля, че Негова Светлост е в кабинета си — обясни Кийли, когато влязоха във фоайето.

Ричард се усмихна и й целуна ръка.

— До довечера, съкровище мое. — Той тъкмо се канеше да поеме по коридора към кабинета на херцога, когато гласът й го спря.

— Господине?

Ричард се извърна. Кийли се усмихна дяволито.

— Наистина ли можете едновременно да мърдате уши и да докосвате носа си с език?

— Също и много други неща — намигна й той. — През първата ни брачна нощ ще ви изнеса цяло представление.

 

 

Няколко часа по-късно Кийли стоеше пред огледалото в стаята на баща си и разглеждаше отражението си. Годежът е повратна точка в живота на всяка жена. И макар и убедена, че върви право към катастрофа, тази вечер Кийли желаеше да изглежда възможно най-привлекателна.

Роклята й от виолетово кадифе, което подчертаваше цвета на очите й, имаше дълбоко изрязано деколте и тесен корсаж. На шията й блестеше медальонът на Мегън. Кийли искаше, без да парадира, да подчертае уелския си произход, така че бе изчеткала косата си до блясък и по езически обичай я бе оставила да пада свободно чак до талията й.

Сега момичето отмести поглед от огледалото, но остана в стаята. Боеше се от мига, в който щеше да повери живота и щастието си в ръцете на графа. Тя затвори очи и няколко пъти си пое дълбоко дъх, но въображението й неизменно рисуваше усмихнатото лице на графа.

Дълбоко в сърцето си Кийли знаеше, че веднага щеше да се поддаде на чара му. Надяваше се само да не бъде прекалено зле наранена, когато графът започнеше да се отегчава от жената, за която се е оженил в мимолетен пристъп на заслепение.

„Кого се опитвам да заблудя?“ — подиграваше сама себе си Кийли. Тя бе напълно завладяна от него. Когато той й се наситеше и насочеше симпатиите си към някоя елегантна придворна дама, Кийли щеше да бъде напълно съсипана.

„Довери се на краля с огнената корона и златна длан…“

„Дали Мегън имаше предвид Ричард?“ — за стотен път се питаше Кийли, откакто преди няколко часа се бе разделила с него във фоайето. Дали майка й бе искала да каже, че при него Кийли ще намери признание и щастие? Беше ли той достатъчно силен, за да понесе клюките, които щяха да плъзнат, щом из двора се разнесеше новината за съмнителния произход на госпожа Базилдън?

Кийли пристъпи прага на голямата зала и замръзна. Около стотина мъже от свитата на херцога и въоръжени стражи очакваха появата й. Годежите бяха почти толкова големи празници, колкото венчавките и кръщенетата. Тази вечер всеки се опитваше да вземе участие в празненството или поне за малко да зърне годениците.

В другия край на залата Ричард и херцогът седяха пред камината. Бяха седнали с гръб към вратата, така че не забелязаха появата на момичето. Графинята седеше върху облегалката на креслото на херцога.

Когато множеството в залата се смълча, госпожа Даун хвърли поглед към вратата и съзря Кийли.

— Ето я, идва — извика тя.

Ричард стана и се извърна. Смарагденият му поглед се плъзна одобрително по изящната женствена фигура на момичето.

Кийли имаше чувството, че всеки момент ще потъне в земята. Страните й горяха. Графът направо я събличаше с поглед! Без да откъсва очи от нея, Ричард бавно прекоси залата. Той взе ръката на годеницата си, поднесе я към устните си и прошепна:

— Изглеждаш великолепно, ужасно апетитно. — Кийли го гледаше недоумяващо. — След сватбата ще ти обясня какво имам предвид — подсмихна се Ричард и я поведе през залата към баща й и графинята.

Херцогът се изправи и целуна дъщеря си по бузата.

— Пленителна си — поздрави я той.

— Апетитна? — невинно попита Кийли. — Така смята графът.

Херцогът се покашля и хвърли кос поглед към Ричард, който имаше благоприличието да се изчерви. Госпожа Даун се подсмихна скришом.

— Остава само да подпишем договора — обясни херцогът, повеждайки дъщеря си към масата. Той пръв постави своя подпис и подаде перото на графа, който също се подписа. Кийли пое перото от ръката му, но се поколеба.

— Мога ли най-напред да му хвърля един поглед? — попита тя.

Ричард наведе глава.

— Разбира се, любов моя.

Кийли плъзна поглед по документа. Разбираше отделните думи, но всичките тези правни изрази напълно я объркваха.

— Аз… бих желала да добавя нещо — рече тя. — Възможно ли е?

Херцогът, който бе свикнал жените около него да се подчиняват безмълвно, изглеждаше подразнен.

— Документът вече е оформен, дете. Не можем…

— Просто една дреболия — настоя Кийли. — Бихме могли да я добавим тук отдолу.

— За какво става дума, съкровище? — попита Ричард.

— Бих искала в договора да бъде отбелязано, че на Одо и Хю няма да им се случи нищо.

Ричард повдигна едната си вежда.

— Братовчедите ти не могат да бъдат освободени от отговорност за бъдещи престъпления. Напълно съм съгласен обаче, що се отнася до минали техни постъпки.

Кийли кимна.

— Така е справедливо.

Ричард вписа добавката и постави монограма си под нея, за да бъдат избегнати възможни недоразумения. След това отново подаде перото на Кийли.

Тя го пое, но вместо да постави подписа си под тези на баща си и графа, започна да върти перото в пръстите си, прехапала устни.

— Моля те, подпиши го, съкровище — настоя Ричард.

Кийли се усмихна извинително и се обърна към херцога.

— Ваша Светлост, може ли да поговорим за кратко на четири очи? — Хвърляйки кос поглед към графа, тя рече: — Обещавам ви след това да подпиша.

Херцогът и дъщеря му се отдалечиха на няколко крачки от останалите. Кийли се повдигна на пръсти и започна да шепне нещо на ухото на херцога, без обаче да изпуска графа от очи.

Ричард я наблюдаваше, сигурен, че тя се опитва да спечели време. Но малката нямаше да напусне залата, преди да е подписала договора, дори ако за целта се наложеше да сграбчи ръката й и сам да води перото.

Неочаквано херцогът се ухили широко. Той й кимна и отведе дъщеря си обратно при графа.

— Девъро, дъщеря ми току-що ми обърна внимание на нещо, на което ние, мъжете, гледаме като на дреболия — обясни херцогът. — Но аз съм убеден, че това е от изключителна важност за всяка бъдеща невеста.

— За какво става дума? — сърдито попита Ричард.

Херцогът се покашля и потисна една усмивка.

— Кийли смята, че все още не сте й направили истинско предложение за женитба. Тя би искала да поправите този пропуск — при това, демонстрирайки искрени чувства.

— Това е пропуск, който лесно може да се поправи. — Ричард погледна Кийли в очите. — Елате, госпожице. Да седнем пред камината.

Повеждайки я през залата, Ричард със смущение установи, че в тях са вперени стотици любопитни погледи. И в най-налудничавите си сънища не се бе виждал да се обяснява в любов на едно красиво, макар и своенравно, уелско момиче, при това пред свитата и прислужниците на херцог Ладоу. Но какво, по дяволите, можеше да стори? Нищо!

Ричард наблюдаваше Кийли с ъгълчето на окото си. В този момент тя, изглежда, се наслаждаваше на своя триумф. Графът реши да й достави това удоволствие. След като веднъж се закълнат във вечна вярност, той също щеше да има своите мигове на триумф.

Кийли седна в едното кресло пред камината и изкусно надипли роклята си, преди в очакване да се обърне към Ричард. Ричард коленичи и се усмихна — гледка, която накара много от дамите сред публиката да въздъхнат с нега.

Широко ухилен, той взе дланите й в своите.

— Заслужаваш да ти издърпам ушите — изфуча той през зъби.

При тази заплаха теменуженосините очи на Кийли станаха огромни. Тя едва не се разсмя от уплаха.

— Ако дръзнеш да се засмееш, ще те сложа на коляното си и ще ти хвърля един хубав пердах, какъвто заслужаваш за този цирк.

Кийли веднага се овладя.

— Госпожице Кийли, малко хора излъчват такова душевно благородство — поде Ричард на висок глас, който достигаше до най-затънтеното кътче на огромната зала. — Скъпа госпожице, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга и графиня?

Цялата зала избухна в гръмки аплодисменти. Сега бе ред на Кийли да се смути. Тъй като не успяваше да издаде нито звук, тя само кимна в знак на съгласие.

— Отговорете, скъпа моя — заповяда Ричард. — Всички тези хора очакват вашия отговор.

— Да — едва доловимо прошепна Кийли.

— По-силно.

— Да, ще се омъжа за вас.

Отново избухнаха аплодисменти.

Без да обръща внимание на зрителите, Ричард се изправи и предложи на Кийли ръката си. Когато момичето стана, той я дръпна в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните и се сляха с тях в дълга, интимна целувка.

Хората на Талбот и стражите пощуряха и избухнаха в диви аплодисменти и подсвирквания с пръсти.

Когато погледна в лицето годеницата си, Ричард усети, че сърцето му е обхванато от пожар.

— Време е да подпишеш договора.

Кийли сложи подписа си върху документа и вдигна поглед към графа. Скоро щеше да бъде негова съпруга.

Ричард извади нещо от джоба си и го вдигна високо, така че всички да го видят.

— Годежният ти пръстен, скъпа моя.

При вида на бижуто дъхът на Кийли секна. Пръстенът представляваше златна халка с шест безценни камъка.

— Каква прелест! — възкликна госпожа Даун.

— Браво, Девъро! — Робърт Талбот потупа графа по рамото.

Ричард виждаше единствено Кийли.

— Всеки от тези камъни има символично значение, съкровище — обясни Ричард. — Смарагд, хризоберил, хелиотроп, аметист, топаз, цитрин.

Ричард посегна към лявата й ръка и постави пръстена на средния й пръст с думите:

— Pour tous jours.

— Какво значи това? — попита Кийли.

Мъжът погали брадичката й.

— Завинаги.

Без да се замисли, Кийли докосна бузата му. След това още повече го изненада, притискайки устни към неговите в невинна момичешка целувка.

— Ще ме изпратиш ли до вратата? — попита той.

— Вече си тръгваш?

— Съжалявам, но кралицата ме очаква — обясни той. — Трябва да тръгна веднага и ще отсъствам две седмици.

— Цели две седмици? — извика Кийли.

Ричард се усмихна.

— Благодаря, съкровище!

— За какво?

— За това невероятно разочаровано изражение. Мисълта, че ще ти липсвам, кара сърцето ми да ликува.

— Няма да ми липсваш — излъга Кийли.

— Напротив, ще ти липсвам. И ще копнееш устните ми да обсипят твоите с целувки. Ето така. — Ричард я целуна страстно и я остави да жадува за още.