Патриша Грасо
Жрицата (10)

10

— Хайде, помогнете ми.

— Знаеш ли, малката, струва ми се, че не е особено добра идея да се катериш по дърветата на графа.

— Може да ни види от прозореца — предупреди я Хю и хвърли поглед през рамо.

— Клоните ни трябват за празненството довечера — настоя Кийли. Тя се обърна към брат си. — Щом страхливите ми братовчеди отказват да ми помогнат, може би ти ще го сториш? Мисълта, че графът може да ни спипа тук не те притеснява, нали?

— Един маркиз стои много по-високо по ранг от някакъв си граф — удари се в гърдите Хенри.

Той сплете пръсти, така че Кийли да може да стъпи в дланите му.

— Спечели, малката — предаде се Одо и застана пред момчето. — Аз ще те повдигна.

— Не, аз — намеси се Хю и направи опит да изтика брат си.

— Аз съм по-силен — настоя Одо и плесна брат си по врата.

— Не си — възрази Хю.

— Съм.

— Не!

Докато двамата братя спореха кой от тях да помогне на Кийли, Хенри сплете пръсти и се наведе. Кийли стъпи в дланите на брат си и успя да се хване за най-ниския от клоните на елата. Хенри подпря таза й с две ръце и с разбойническа усмивка я тласна нагоре.

— Симпатичен задник — забеляза той. — Мога да надникна под полата ти.

— Английско прасе — извика Кийли и изпълзя до най-дебелия клон, за да седне на него.

Одо и Хю плеснаха по врата младия маркиз Лъдлоу.

Кийли се настани възможно най-удобно и извади златния си сърп от торбата, която носеше на врата. Молейки се тихо, както я бе учила майка й, тя внимателно започна да реже клонки от елата. Всяка от тях целуваше, а след това хвърляше долу, в ръцете на братовчедите си и Хенри.

Момичето вдигна поглед към небето и въздъхна доволно. Богинята майка се усмихваше на нея и на начинанието им, обещавайки чудесна есенна вечер. Утринната мъгла отдавна се бе разпръснала под лъчите на слънцето, а въздухът беше свеж и прозрачен. Небето беше необикновено ясно и безоблачно.

— Хенри, всеки, който присъства край огъня тази вечер, трябва да получи по едно клонче — обясняваше на момчето Кийли, напълно погълната от заниманието си. — Самуийн е празник на предците ни, а елховите клонки символизират смъртта и прераждането. Тези клонки трябва да ни помогнат да се свържем със своите мъртви. Разбираш ли?

Мълчание.

— Хенри, разбираш ли?

— Разбирам, че си придобила лошия навик да се мотаеш из имението ми — достигна до нея гласът на графа.

Кийли погледна надолу, а устните й се отвориха във формата на идеално „О“ Свещени камъни! Графът не изглеждаше никак доволен. Наблюдавайки годеника си, Кийли не можа да не отдаде право на херцога. С киселото си изражение графът наистина изглеждаше като човек, когото са ритнали по… Кийли реши да се държи така, сякаш всичко е в реда на нещата.

— Добро утро, Ваша Светлост — извика тя и прикри неприятното чувство в стомаха си с престорена любезност. — Аз посещавам градината ви, а не се мотая наоколо. Между двете има огромна разлика, съкровище.

При тази лъжа Ричард изсумтя заплашително. Погледът му се плъзна от непокорната му годеница към двамата огромни уелски.

— Струва ми се, че току-що чух Мей и Джун да спорят в кухнята. Защо не отидете да ги потърсите.

Двамата хвърлиха плахи погледи към Кийли.

— Имаш ли нужда от нас? — извика Одо.

— Да не мислите, че ще я пребия от бой, задето се е катерила по дърветата ми? — грубо попита графът.

Двамата искаха да се спасят от гнева на англичанина, но и се колебаеха да оставят братовчедка си на милостта му. Те местеха погледи от графа към Кийли и обратно. Момичето кимна и те начаса хукнаха към Базилдън Хаус.

След това графът стрелна младия маркиз, който по ранг стоеше доста по-високо от него, със своя най-мрачен поглед. Хенри нямаше никакви скрупули да остави сестра си в ръцете на графа. Без да каже нито дума, момчето събра елховите клонки и пое към Талбот Хаус.

Сега Кийли събра кураж да попита ядосано:

— Защо ги плашиш? Страхът е разрушителна сила.

— Слез, моля те, долу — заповяда Ричард.

Кийли прибра златния сърп обратно в торбичката и скочи пред краката му. Ричард мигновено я сграбчи. Въпреки че се бе приземила сигурно на краката си, Кийли обви ръце около врата му и сега го погледна изпод гъстите си мигли с най-прелъстителния поглед, на който бе способна.

— Беше обещала да не демонстрираш езичеството си — напомни й Ричард, опитвайки се да устои на чувствата, които видът й будеше у него.

— Просто се подготвяхме за тазвечерния празник — отвърна Кийли. Тя пое с ноздри чистото му мъжествено ухание и прошепна: — Ммм. Миришеш чудесно, на човек му иде да те схруска.

Ричард не можа да издържи и се усмихна. Той я притисна по-плътно към себе си, така че Кийли можа да усети резултата от предизвикателните думи.

Галейки шията на годеницата си, Ричард прошепна на ухото й:

— Видях устните ти да помръдват, съкровище. Ти се молеше на слънцето. Кланяш се на идоли…

— А ти се кланяш на златото — упрекна го тя.

— Кланям се на Бог — поправи я той. — Златото го трупам.

Кийли се притисна към гърдите му и усети равномерните удари на сърцето му. Предупреди го, без да вдига поглед:

— Така както Мегън предаде на мен златната нишка на Учението, така ще я предам на децата си и аз. Все още ли искаш да се ожениш за мен?

Ричард внимателно повдигна брадичката й с пръст и надникна в най-невероятните теменуженосини очи, които някога бе виждал.

— Опитваш се да ме разубедиш ли?

Кийли поклати глава.

— Опитвам се само да ти обясня, че никога няма да изменя на истината. В моя свят има хармония и красота. Викът на сойката, гукането на гургулиците и писъкът на совата звучат в ушите ми като музика. Земният живот е прекалено кратък, за да бъде пропиляван в спорове с хора, които отказват да видят по-далече от носа си. — Тя посочи трите свещени дървета. — Това място е свещено. Брезата символизира раждането, елата — смъртта и вечността, а мощният дъб отваря вратите към други царства.

— Опитваш се да ме вербуваш за вярата си ли? — попита Ричард повдигайки вежда.

— Никога не бих го сторила — увери го Кийли. — Ти си прекалено суеверен, за да повярваш в нещо друго, освен в златото.

— Благодаря — сухо отвърна той.

— Освен това недоверието ти вече ми ходи по нервите — добави тя.

Ричард не вярваше на ушите си. Как бе успяла да го накара да се защитава? Да спори с налудничавостта й бе губене на време. Той й предложи примирие:

— Ако се науча да живея със заклинанията ти, ще свикнеш ли с моя скептицизъм?

Кийли се усмихна многозначително.

— Може би.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Ако е по силите ми.

— Майка ми и чичо Хал — вторият ми баща — пристигнаха нощес от Есекс — поде Ричард, но после се поколеба, боейки се да не я нарани.

— Е, и?

— Би ли могла да се държиш малко по-цивилизовано?

Кийли повдигна вежда, както имаше навик да прави той.

— Аз съм цивилизована.

Ричард се усмихна.

— Знаеш какво имам предвид.

— Ще помисля върху молбата ти, ако днес участваш в моето празненство по случай Самуийн.

— Не бих го пропуснал дори срещу всичкото злато на Лондон — отвърна той и шеговито докосна върха на носа й.

Кийли му се усмихна доволно, за да попита веднага след това:

— Може ли да я докосна?

„Какво, по дяволите, иска?“ — запита се Ричард и се изчерви от смущение. След това попита с дрезгав глас:

— За какво говориш, съкровище?

— Огнената корона на главата ти.

— На твое разположение е.

Кийли посегна и — отначало плахо — прокара пръсти през косата му.

— Хладна е… и мека като коприна — учуди се тя. — Мислех, че пари.

— Какво ще кажеш за една целувка по случай Самуийн, съкровище? — попита Ричард.

— Довечера, докато танцуваме край огъня — обеща Кийли и отстъпи крачка назад. — Самуийн започва по залез-слънце. Тогава ще те целуна. — Тъкмо се канеше да избяга, когато гласът му я спря.

— Днес ще обядваш с родителите ми — каза Ричард. — Мисли цивилизовано.

Кийли се усмихна пленително и направи реверанс.

— Погледнете насам, Ваша Светлост. Пред вас стои една срамежлива английска девойка. — След това, съвсем в разрез с казаното, се втурна с развени поли по моравата към Талбот Хаус.

 

 

Три часа по-късно Кийли стоеше пред огледалото в покоите на херцога и се оглеждаше критично. Носеше тъмнозелена кадифена рокля с тесен корсаж, квадратно деколте и дълга, широки ръкави. Краката й бяха обути в подходящи сатенени пантофки. Катранено черната, стигаща до кръста й, коса по езически обичай падаше свободно, а върху деколтето й блестеше инкрустираният със скъпоценни камъни медальон.

Предстоящата среща с родителите на Ричард не й излизаше от главата. Нервите й бяха изопнати до скъсване. Какво ли мислеше графинята за женитбата на единствения си син с незаконната дъщеря на херцог Лъдлоу? При това Кийли дори не бе англичанка.

Графът се бе показал много мил с нея и тя щеше да положи всички усилия да не го посрами, но тайно се съмняваше, че би могла да се държи като истинска английска дама. Щеше да й бъде трудно да се преструва на такава, каквато не бе. А и колко дълго трябваше да играе тази роля? Цял живот? Или само до сватбата?

Хапейки долната си устна. Кийли заразглежда годежния пръстен. Гледката на безценните камъни, блестящи в златния си обков, й вля сила. Графът вярваше в нея и тя нямаше да го разочарова.

Кийли се приближи към прозореца и погледна синьото небе. С нетърпение очакваше днешната вечер. Самуийн бе любимият й празник, а тази година щеше да бъде по-важен от всякога.

Слънцето се издигаше високо на ясното синьо небе. Кийли знаеше, че в голямата зала двете семейства вече се бяха събрали за обяд, но все още не се решаваше да слезе.

Тя допря ръка до хладното стъкло на прозореца и прошепна:

— До скоро, мамо. Тази вечер отново ще бъдем заедно.

Когато се обърна, в огледалото се отразиха изправените й рамене и гордо вдигната глава. Кийли уверено излезе в коридора. Бе решена да спечели знатните родители на годеника си, каквото и да й костваше това. Искрено се надяваше произходът й да е също толкова маловажен за графинята, колкото бе и за нейния син.

Когато влезе в голямата зала, Кийли се поколеба за миг. Двете семейства вече се бяха събрали пред камината, което означаваше, че отново бе закъсняла. Кийли се надяваше сестра й да не започне да я обсипва с обиди в присъствието на семейство Девъро.

Херцогът и някакъв мъж на средна възраст с посребрени слепоочия се бяха настанили удобно в креслата пред камината. Графиня Чешир и една фина червенокоса жена стояха с гръб към вратата и се смееха на разговора на мъжете. Младият Хенри изглеждаше ужасно отегчен. Моргана и барон Смит стояха малко встрани и разговаряха тихо. Присъствието на барона я изненада. В следващия миг погледът й спря върху графа, който не изпускаше вратата от очи, сякаш се опитваше да направи магия на годеницата си.

Когато с бавни крачки се запъти към нея, Ричард се усмихваше обезоръжаващо, а погледът му стопляше цялата зала. Кийли се почувства привлечена от него като цвете от слънчеви лъчи. Двамата се срещнаха в средата на огромната зала.

— Добър вечер, Ваша Светлост — поздрави го Кийли.

Ричард й целуна ръка.

— Изглеждаш божествено, Кийли.

— Изглеждам ли цивилизовано? — попита тя и се усмихна дяволито.

Графът се разсмя, привличайки вниманието на присъстващите. Със съзнанието, че са в центъра на вниманието, Ричард я отведе до камината.

— Майко, чичо Хол, позволете да ви представя госпожица Кийли — поде Ричард. — Съкровище, графиня Базилдън и сър Хенри Багенал.

Кийли преодоля нервността си, направи реверанс и дари родителите на годеника си със своята най-любезна усмивка.

— Поласкана съм да се запозная с вас — рече тя. Теменуженосините й очи спряха върху косата на графинята. — Госпожо, огнената ви корона е същата като на сина ви.

Ричард трепна и смръщи чело. В случай че езическата вещица отново започнеше с глупостите си, той с удоволствие щеше да й издърпа ушите.

Майката на Ричард се засмя:

— Но за разлика от неговата, моята е прошарена от сребърни нишки.

В този миг Кийли почувства, че майката на Ричард я харесва. Тя изглеждаше дружелюбно настроена, и което бе още по-важно, ни най-малко не се интересуваше от произхода на момичето.

— Наричайте ме Луиз — каза графинята.

— А мен чичо Хол — добави сър Багенал.

— Не мога да опиша колко съм доволна от избора на Ричард — обясни Луиз Девъро.

— А аз — от родителите на графа — върна комплимента Кийли. „А сега какво? — питаше се тя, вперила поглед в пантофките си. За какво си говореше едно порядъчно момиче с бъдещата си свекърва? Коя тема бе подходяща? Ако се покажеше прекалено бъбрива, можеха да решат, че не е цивилизована.“

Херцогът й се притече на помощ. Той стана от креслото си и се ухили с нескрито облекчение:

— А аз съм доволен, че всички останали са толкова доволни. Да се преместим оттатък. Масата вече е сложена.

Масата в семейната трапезария бе сервирана за девет души. Херцогът и графинята на Чешир седнаха един срещу друг на късите страни на масата. Сър Багенал, графиня Базилдън, барон Смит и Моргана — вляво от херцога, а на Кийли бе отредено мястото между Ричард и Хенри на отсрещната страна на масата.

Под зоркия поглед на Мийд няколко прислужници внесоха първото блюдо — ечемичена супа и миди със сос „Дижон“. Един прислужник пълнеше кристалните чаши с червено вино, докато друг поставяше пред всеки прясно изпечен хляб и масло.

— Разкажи ни за сватбата — подкани сина си графиня Базилдън.

— Ще се състои в Хемптън Корт — поде Ричард. — Елизабет ни даде свобода да подготвим празненството по свой вкус. Няма друго за разказване.

— Кийли, покажи на графинята годежния си пръстен — обади се Хенри и злобно се ухили на сестра си.

Кийли погледна към Ричард и в отговор на неговото кимване вдигна ръка, така че графинята да може да види пръстена.

— Истинско съкровище — не можа да сдържи чувствата си Кийли. След това смутено погледна към Моргана и бързо скри длан в скута си.

— Синът ми има превъзходен вкус както за бижута, така и за жени — констатира графинята. — Ричард ли ви подари този необикновен медальон?

Кийли поклати глава и сведе поглед.

— Негова Светлост го подарил на майка ми преди още да се родя. Наследих го от нея.

Възцари се неловко мълчание. Въпреки високия ранг на херцога, от дъщеря му се очакваше да се обръща към него с татко, а не с Негова Светлост.

Засрамена от факта, че бе наранила чувствата на баща си, Кийли прехапа устни. Едно неблагодарно копеле — това беше тя. Но как би могла да махне с лека ръка на чувствата, владели душата й цели осемнадесет години?

— Ще бъде сватбата на десетилетието — отбеляза графиня Чешир, за да даде по-безобидна насока на разговора.

— Радвам се, че Девъро и Талбот най-сетне ще се сродят — каза херцогът, за да съжали веднага за думите си.

Гостите замълчаха смутено, тъй като всички знаеха, че първоначално графът бе проявявал интерес към Моргана. Херцогът се опита да оправи нещата и обяви на висок глас:

— Двамата с Чеси възнамеряваме да се оженим в деня след сватбата на Кийли и Ричард. Разбира се, празненството ще бъде доста по-скромно, тъй като сме доста по-възрастни, а и това не е първи брак нито за нея, нито за мен.

— Графинята е била омъжена три пъти — обади се Моргана.

Графиня Чешир хвърли на русата красавица унищожителен поглед и показа ноктите си:

— Някои жени имат повече обожатели, отколкото пръсти на ръцете си, докато има клети създания, които не могат да се похвалят нито с един.

Изведнъж всички присъстващи заговориха в един глас. Вестта за две толкова радостни събития, изглежда, повдигна настроението на всички, освен на Моргана. Русата красавица кипеше вътрешно, слушайки честитките, които се разменяха през масата.

Кийли забеляза неловкото мълчание на сестра си и отклони разговора:

— Разкажете ми за Есекс — помоли тя майката на графа. — Ричард рядко споменава за родината си.

— Там е замъкът Базилдън, крепостта на нашите деди — обясни Луиз Девъро. — След сватбата вие ще сте неговата господарка. Замъкът се поддържа чудесно от прислугата.

— Будика, войнишката кралица, е родом от Есекс — вметна Хенри. — Тя разрушила римското поселище Камулодунум, преди да се насочи към Лондон и да го сравни със земята.

— Радвам се да чуя, че си внимавал по време на уроците по история — кимна на сина си херцогът.

— Земята на Есекс е плодородна и дава много ечемик и пшеница — обясни Ричард. — Горите край Уолтам ще ти харесат. Има цели стада с дивеч и всички видове дървета, които можеш да си представиш.

— Дори дъбове? — дяволито попита Кийли.

— Безброй дъбове — отвърна Ричард. — Възнамерявам да ти представя всеки един поотделно.

Госпожа Девъро въздъхна при мисълта за любовта между единствения й син и това мило създание. Бъдещата й снаха ни най-малко не отговаряше на очакванията й, което неимоверно я радваше. Повърхностните госпожици от двора на Тюдорите изобщо не бяха по неин вкус.

— Ричард направи цяло състояние от търговия с есекска вълна — обясни графиня Базилдън, за да види реакцията на момичето при споменаването на богатствата на сина й.

Кийли стрелна графа с очи и каза:

— Надявам се, че не си измамил никого.

— Никога не бих го сторил — увери я Ричард.

— Какво те интересува кого е измамил? — намеси се Моргана. — Това само още повече би напълнило джоба ти.

— Аз също мисля така — обърна се към русата красавица барон Смит. — Един мъж трябва да се грижи за собствения си джоб.

— Селяните, рибарите и търговците също са хора — обясни Ричард. — Тъкмо защото се отнасям почтено с тях, те желаят да търгуват с мен, а това е добре и за двете страни.

— Възгледите ви са достойни за уважение — похвали графа Кийли, обвивайки го с възхитен поглед.

— Защо ти е всичко това? — попита баронът. — Работата е занимание за плебеи, а ти и без това имаш предостатъчно пари.

— Работата му носи удовлетворение — отвърна Кийли, подразнена от критиката на барона.

Ричард се подсмихна и се наведе към нея.

— Скъпа, и сам мога да защитя начина си на живот.

— Никога не бих дръзнала да те защитавам — оправда се Кийли. — Исках само да обясня защо работиш толкова много, в случай че баронът реши да последва примера ти.

Зад графиня Чешир се появиха няколко слуги. Един от тях сервира няколко купи артишок с оцет и олио, а друг — цвекло и зеле. Трети внесе поднос с подбрани сирена. Последен влезе Мийд, а онова, което направи икономът, накара всички да занемеят.

Вместо, както се полагаше, да постави подноса пред херцога, той го поднесе на графиня Чешир. На госпожа Даун й трябваха няколко секунди, за да разбере какво й бяха сервирали.

На сребърния поднос пред нея имаше печена гъска. Инкрустирана с диаманти и смарагди златна верижка красеше онова, което някога е било дългата шия на гъсока.

— Антъни! — изпищя графинята на Чешир и припадна.

Херцогът скочи от стола си и се втурна към нея, докато седящите до графинята Ричард и Уилис се опитваха да я върнат в съзнание.

Херцогът нежно плесна любимата си по лицето. Когато тя със стон отвори очи, херцогът прониза своя иконом с убийствен поглед.

Ричард чу Хенри да се смее зад гърба му. Обърна се и видя Кийли да прихва, прикривайки устата си с ръка, докато раменете й се тресяха от потискания смях.

В този момент през вратата влезе истинският Антъни, а след него се появиха и Ясперс и Барт.

— Хубавото ми малко птиче — изгука графинята. Тя се изправи, отчупи едно парченце хляб и го даде на Антъни. Гъсокът бързо го глътна и с крякане си поиска още.

— Отведете Антъни в стаята му на сигурно място — заповяда графинята на двете момчета.

Херцогът — подобно на Ричард и Уилис — се върна на мястото си. След това прониза с изпепеляващ поглед ухиления си син и хихикащата си първородна дъщеря.

Видяла колко сърдит е баща й, Кийли най-сетне стана сериозна.

— Простете — обърна се към графинята тя. — Идеята бе изцяло моя.

Младият маркиз, който сякаш не забелязваше гнева на баща си, пое цялата отговорност за случилото се.

— Добре ви подредихме, нали — с гордост каза накрая той. — Не беше никак трудно.

— Такова вълнение не бях преживявала, откакто децата ми бяха малки — каза майката на графа. — Изгарям от нетърпение Девъро Хаус отново да се изпълни с детски смях. — Забележката й успокои духовете и дори херцогът се усмихна сдържано.

— Не мога да си представя графа като малко момче. Бихте ли ми разказали какъв е бил? — попита Кийли, поглеждайки Ричард с крайчеца на окото си.

— Като момче Ричард бе още по-самомнителен, отколкото е сега — каза графинята. — Трите ми дъщери едва успяваха да го вразумят малко.

— Трите вещици бяха най-непоправимите лудетини, които някога съм виждал — забеляза Ричард. Той намигна на майка си и я подразни: — Би трябвало да се срамуваш, че си възпитала дъщери с толкова лоша слава.

— Не съм възпитавала момичетата си по-иначе, отколкото сина си — отвърна тя. — А с теб мога само да се гордея.

Ричард се ухили.

— Съпрузите им обичат да казват, че на сестрите ми им липсвал респект.

— По дяволите респекта — отвърна графиня Базилдън. — Човек трябва да живее така, както знае. — Тя погледна бъдещата си снаха в очите и извика: — Не се хващай на лъжите му. Нищо не буди интереса на мъжа така, както известна доза предизвикателство.

Кийли се засмя и рече:

— Моля, разкажете ми за дъщерите си.

— Катрин живее със съпруга си в Ирландия и вече ме дари с шест внучета — усмихна се графинята.

— Три момчета и три момичета — обади се Ричард.

— А Бриджит, която живее в Шотландия — продължи графинята, — има четири деца.

— Три момчета и едно изключително разхайтено момиченце — добави чичо Хол.

— Както се казва: ябълката не пада по-далече от дървото — вметна Ричард. — Винаги съм искал да видя Бриджит с дъщеря, наследила нейния темперамент.

— Хедър се омъжи за принц Халид и сега живее в Истанбул — завърши разказа си графинята. — На тях дължа един внук и три внучки. На път е и петото им дете.

— Преди пет години на път за Франция корабът на Хедър бил нападнат от пирати — обясни Ричард. — Принц Халид я спасил. Те се влюбили един в друг и се оженили. — Той погледна към втория си баща, който седеше на отсрещния край на масата. — Между другото, ще участвате ли в моето Левантинско търговско дружество?

Чичо Хол кимна и тъкмо се канеше да каже нещо, когато Луиз Девъро го изпревари:

— Не е възпитано да се говори за сделки на масата, Ричард. Мястото на тези отегчителни разговори е в работните кабинети.

— Как ти хрумна? — попита Ричард, изненадан от необичайните възгледи на майка си.

— Намирам подобни разговори за отегчителни — настоя графинята. — И мисля, че бъдещата ти съпруга би предпочела да поговорим за нещо друго. Не съм ли права, скъпа?

— Защо не ни разкажеш за детството си? — обърна се Моргана към Кийли. А след това към графиня Базилдън: — Бъдещата ви снаха е родена в малко странно семейство. Заради графа искрено се надявам да не е придобила някои лоши навици.

Кръвта нахлу в главата на Кийли. Но какво можеше да каже в своя защита?

— Внимавай какво говориш! — предупреди по-малката си дъщеря херцогът.

— Но това е самата истина — защитаваше се русата красавица.

— Моргана, скъпа — изгука графиня Чешир, — дръж си езика зад зъбите.

— Взехте ми думите от устата, скъпа графиньо — присъедини се Ричард, пронизвайки с убийствен поглед момичето, което за малко не бе направил своя съпруга.

— Онова, което една жена носи в сърцето си, е много по-важно от семейството, в което е родена — обясни Луиз Девъро на русата красавица. — Ние можем да избираме приятелите и съпрузите си, но със семейството това е невъзможно — налага се да се примирим с онова, което ни е отредила съдбата.

— Добре казано, скъпа — отбеляза херцогът.

Кийли усети брат й да я рита под масата. Хенри й правеше знаци да пусне в ход английския обичай, за който й бе говорил.

— Госпожо, вие ме защитихте така добре — обърна се тя към майката на графа, — че бих искала да ви покажа това. — Тя вдигна ръка и показа палец между показалеца и средния си пръст.

Всички присъстващи се вцепениха от ужас. Само Ричард скочи, сграбчи я над лакътя и я издърпа навън.

— Какво, по дяволите, правиш? — извика той, след като вратата се бе захлопнала след тях. — Така ли си представяш цивилизованото поведение?

— Забранено ли е да покажа на майка ти, че я харесвам? — запита Кийли, объркана от необяснимия му гняв.

— Да кажеш на майка ми…? — Ричард ококори очи, а след това избухна в смях. — Съкровище, това… — Той пъхна палец между показалеца и средния си пръст. — … означава „Върви на майната си“.

— Свещени камъни! Хенри ми изигра номер. — Когато разбра какво е сторила, Кийли се хвана за сърцето. — О, Ричард — простена тя. — Казала съм на майка ти да… Какво да правя сега?

Ричард я взе в обятията си и прошепна на ухото й:

— Обичам начина, по който произнасяш името ми.

— Остави това — възмути се Кийли. — Никога повече няма да посмея да погледна майка ти в очите.

— Погледни всичко откъм добрата му страна, съкровище. Представи си само, че на нейно място беше кралица Елизабет.

Кийли хлъцна ужасено, въпреки че бе поставила длан пред устата си.

— Ще им обясня всичко — успокои я Ричард и я хвана за ръка. В трапезарията бяха посрещнати от напрегнато мълчание.

Присъстващите бяха чули най-напред гневния изблик на графа, а след това смеха му.

Ричард се покашля и направи опит да остане сериозен.

— Изглежда, Кийли е станала жертва на една шега. Хенри й обяснил, че англичаните имали обичай да правят този жест на Вси Светии, и че това означавало нещо като „Харесвам те“.

— От все сърце ви моля за прошка — извини се Кийли на майката на графа. Връщайки се на мястото си до Хенри, тя му прошепна: — Ще те удуша.

— Признай — рече Хенри, — че номерът беше гениален. Най-добрият номер досега, въпреки че и печеният Антъни ми достави удоволствие. — Хвърляйки дяволит поглед към графа, момчето добави: — Почакайте само да видите какво сме ви скроили.

Ричард не изглеждаше никак развеселен.

— Хенри, ще ми достави огромно удоволствие да те държа, докато Кийли те души.

— Аз ще помагам — обади се Моргана.

— Аз също — присъедини се и графиня Чешир.

Кийли се обърна към майката на Ричард.

— Нали ще дойдете на празненството довечера?

Луиз Девъро се усмихна. Тя бе очарована от чернокосата красавица.

— Скъпа, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

Чичо Хол се покашля.

— Сещам се само за едно нещо, което доставя несравнимо по-голяма радост — продължи съпругата му и кимна на бъдещата си снаха.

— Какво е то? — невинно попита Кийли. — Бихме могли да го включим в тазвечерния празник.

Всички се разсмяха за нейна сметка. Кийли се изчерви, въпреки че не разбираше какво толкова смешно е казала.

— Тя намекна за онова, което вършат съпрузите насаме — прошепна на ухото й Ричард, — което ще направим само след десетина нощи…