Патриша Грасо
Жрицата (12)

12

Кийли стоеше в една малка, осветена от свещи, стаичка на кралския параклис в Хемптън Корт. Херцогът и госпожа Даун бяха при нея, но тя почти не ги забелязваше. Момичето замаяно гледаше отсрещната стена и гадаеше какво ли я чака през следващите четиридесет години.

След минути херцогът щеше да я поведе към олтара, където я очакваше Ричард Девъро. Кийли не разбираше защо графът така и не се отказа от тази женитба. В края на краищата тя беше една абсолютно неизвестна личност от обшитите с мъгли уелски планини и никога нямаше да успее да се нагоди към плашещото я английско общество. Бъдещият й съпруг се славеше като елегантен придворен, майстор на политическите интриги и любимец на кралицата. Ако съпругата му навредеше на името му, той без съмнение щеше да започне да я презира. А как би могла Кийли да живее с презрението на съпруга си? Дали не бе обречена завинаги да си остане чужденка? О, защо в безкрайния божи свят нямаше и едно местенце за нея?

Въпреки тези грижи бъдещата графиня изглеждаше спокойна. Докато стоеше в очакване на момента, в който херцогът трябваше да я отведе пред олтара, и безизразно се взираше в стената отсреща, Кийли изглеждаше красива като кралица. Приличаше на приказна принцеса в украсената си със стотици перли сватбена рокля от кремав сатен. Тесният корсаж имаше дълбоко квадратно деколте, откриващо пленителна гледка към шията и гърдите й.

Но дотук свършваше всяка прилика с английска дама и дивата страна от природата на Кийли взимаше връх. Въпреки всички протести на графинята Кийли бе отказала да сплете косата си, така че сега катранено черната грива падаше свободно чак до кръста й по езически обичай. Противно на английската традиция, невестата не носеше було. Затова пък медальонът с изображение на дракон предизвикателно блестеше на гърдите й. Единственото друго цветно петно бе годежният й пръстен, който сега носеше на дясната ръка.

След дълги душевни терзания Кийли се бе примирила с онова, което беше и не желаеше нито да крие, нито да се срамува от произхода си.

Както бе прието, Кийли носеше букет от нежни портокалови цветове, които символизираха невинността и девствеността й. Същевременно това бе нещо като заклинание за плодовитост, тъй като портокаловото дърво дава плодове още по време на цъфтежа си.

— Ще видя докъде са стигнали — наруши напрегнатото мълчание госпожа Даун. Миг по-късно вратата хлопна след нея.

Кийли усещаше присъствието на херцога почти физически, но отказваше да го погледне. След бурната нощ в градината на графа тя не бе разменила с баща си нито дума.

— Съжалявам, че ти причиних толкова мъка — промълви херцогът с дрезгав от вълнение глас. — Не мога да те упрекна за това, че ме мразиш, но трябва да знаеш, че те обичам с цялото си сърце.

Кийли само кимна безизразно, без да откъсва поглед от стената, но разбра колко прав е бил графът. Чувстваше се така сломена както — съдейки по гласа му — се чувстваше и баща й. Как би могла да му прости? От друга страна — как можеше да не му прости?

Вратата се отвори.

— Младоженецът очаква невестата си — рече госпожа Даун.

Без да разменят нито дума повече, херцогът и Кийли застанаха в дъното на параклиса. Херцогът протегна ръка, за да поведе дъщеря си към олтара, но Кийли се поколеба.

— Случилото се е погребано в миналото. Всичко стана неволно — прошепна Кийли и вдигна пълните си със сълзи очи към херцога. — Прости ми ужасните неща, които ти наговорих. Обичам те, татко.

— Аз също, дете мое — промърмори Робърт Талбот и я взе в обятията си. Баща и дъщеря се прегърнаха така, сякаш не искаха да се разделят никога повече, след като най-сетне се бяха намерили.

Графиня Чешир се усмихна на тази покъртителна гледка и изтри една сълза. Зад нея се разнесе нетърпеливо шушукане. Гостите, изглежда, не разбираха какво спираше тази изникнала Бог знае откъде булка да се втурне към олтара и да се омъжи за първия граф на Англия.

Госпожа Даун отново се обърна и видя Ричард да наднича през рамо, за да разбере къде се бави невестата му. Графинята не можа да не се усмихне при вида на разбилия толкова женски сърца младеж, който сега се боеше да не бъде зарязан пред олтара.

Въпреки множеството знатни особи и тържествената атмосфера госпожа Даун направи фуния с длани и извика с все сила:

— Търпение, Девъро! Лъдлоу и дъщеря му се сбогуват!

Ричард не обръщаше никакво внимание на придворните — било то приятели или врагове — които се забавляваха за негова сметка. Видял годеницата му да се прегръща с баща си, той само кимна на графинята и се върна на мястото си пред олтара.

Най-сетне херцогът пусна дъщеря си, усмихна й се окуражително и я поведе към олтара.

Кийли виждаше за пръв път пищния кралски параклис. Хиляди свещи хвърляха върху стените фантастични сенки. Небесносиният купол бе обсипан със златни звезди, които символизираха божието царство.

Кийли се обърна с лице към морето втренчени в нея очи.

— Не мога, татко — прошепна тя. При вида на безчислените бъдещи врагове я обзе паника.

Херцогът нежно стисна ръката й.

— Ти струваш много повече и си много по-достойна от тях — отвърна той и пристъпи към олтара. Кийли нямаше друг избор, освен да го последва.

В края на пътеката между скамейките за богомолци се намираше олтарът с махагонови врати, през които двамата с Ричард трябваше да влязат, преди да коленичат пред Кентърбърийския архиепископ. Олтарът бе украсен с цветя — букети от чудесните челебитки, които тя толкова бе обикнала.

Без да обръща внимание на любопитните погледи на придворните, Кийли се втренчи в невероятно красивия мъж, който я очакваше пред олтара. Елегантно облечен в тъмнозелени одежди, графът отново изглеждаше като някой оживял езически Бог. Този Бог сега й се усмихваше, а смарагдено зелените му очи й обещаваха да я обичат. Това й вдъхна кураж да застане до него пред олтара.

Кийли целуна баща си по двете бузи. След това се обърна към графа, усмихна му се и пъхна ръка в неговата.

Чу хихикането на придворните от първите редове. Дори Кентърбърийският архиепископ не можа да сдържи усмивката си.

Ричард се ухили широко.

— Боя се, че е прието бащата да предава булката на младоженеца.

— О! — Кийли пламна от смущение. Без да се замисля много, тя се опита да издърпа длан, за да започне отначало.

— Остави това — отказа да пусне дланта й Ричард. — Сега най-после си моя и никога повече няма да те пусна да ми избягаш.

За най-голяма радост на Кийли ритуалът не трая повече от тридесет минути. В паметта й завинаги остана мига, в който Ричард надяна златната брачна хапка на пръста й и обеща с треперещ глас:

— Pour tous jours. Завинаги, съкровище.

— Готова ли си да започнеш своя нов живот? — тихо я попита той, преди да се обърнат, за да бъдат представени на двора на Тюдорите като мъж и жена.

Кийли кимна със сериозно изражение.

— И не смей да твърдиш, че не съм те предупредила.

Любовта караше очите му да блестят, докато отвръщаше с усмивка:

— Обещавам да не го правя.

— Добре дошла в двора ми, лейди Девъро. — Кралица Елизабет пристъпи напред, за да ги поздрави. — Заклевате ли се да бъдете любяща, вярна и покорна съпруга на скъпия ми Мидас?

Кийли направи реверанс и отвърна:

— Небето е свидетел на клетвата ми за вярност и обич. — Хвърляйки бегъл поглед към съпруга си, тя добави: — Що се отнася до покорството, ще положа всички усилия.

Кийли погледна към букета от портокалови цветове. От мига, в който стана съпруга на Ричард, тя се бе простила с привилегиите на моминството. Без да се замисли, Кийли подаде букета си на кралицата.

— Много благодаря, дете — искрено трогната рече Елизабет. Само младоженците чуха как кралицата додаде с болка: — Може би това е единственият булчински букет, който някога ще държа в ръцете си. — Без нито дума повече кралицата се обърна и поведе сватбеното шествие.

 

 

В голямата зала на Хемптън Корт Кийли седеше между съпруга си и баща си. Госпожа Даун седеше отляво на херцога, а отдясно на Ричард — кралицата. На отсрещната страна на масата до Нейно Величество бяха заели място Кентърбърийският архиепископ, Луиз Девъро и чичо Хол. За свое най-голямо разочарование Кийли видя на една съседна маса Моргана и Уилис Смит заедно с Хенри, на когото изглежда му бе абсолютно все едно къде ще седи.

Както повеляваше традицията, Ричард даде на съпругата си да яде дюля, символ на женската плодовитост. Кийли изяде плода за най-голяма радост на придворните, които бяха започнали да пият усилено още с влизането в залата и сега избухнаха в шумни аплодисменти. Кийли не можа да не се запита какво означаваше блясъкът в очите на съпруга й. Дали Ричард нямаше търпение да създаде наследник и час по-скоро да замине за Ирландия?

Слугите носеха блюдо след блюдо. Кийли не можеше да се начуди — никога не бе виждала подобно изобилие. Отначало сервираха всевъзможни рибни блюда, включително сьомга във винен сос и миди от онези, с които търгуваше графът. След това дойде ред на печения фазан и различни месни блюда. Имаше задушено говеждо, печен на шиш дивеч и свинско печено, полято с греяно вино. Накрая бе сервирано сирене от Чешир, плодов сладкиш, пудинг с розово сладко и печени ядки. Но кулминацията дойде с брачната торта, изобразяваща два лебеда, чиито шии бяха сплетени във формата на сърце.

— Никъде не виждам Одо и Хю — прошепна Кийли на ухото на съпруга си.

— Братовчедите ти са в дъното на залата — отвърна Ричард.

— Кой ги е настанил там? — Кийли му хвърли гневен поглед.

— Искаха да бъдат до Мей и Джун. — Ричард я целуна по устните и прошепна предупредително: — Бъди предпазлива, съкровище. Какво ще правиш, ако хубавото ти личице замръзне в някоя грозна гримаса?

— Много просто, ще престана да се оглеждам — отвърна Кийли и добави, подсмихвайки се: — Въпросът е какво ще правиш ти?

— Много просто — парира Ричард с познатата й вежлива язвителност: — Ще гася свещите, преди да ти се нахвърля.

Кийли се задъха и пламна от срам и гняв. Никой мъж не й бе говорил така.

Ричард съжали за прекалено хапливата забележка. Той я притегли към себе си и я целуна по бузата.

— Беше само шега. Сега обаче здравата се опарих, докато те целувах.

Кийли се усмихна отново.

Докато придворните омитаха всичко пред себе си, музикантите обикаляха из залата и забавляваха гостите със своите гайди, флейти и лютни. След обяда започнаха танците.

Ричард гордо поведе съпругата си през залата, за да я представи на придворните.

Всички тези непознати имена и лица объркаха Кийли, а вниманието, с което я обкръжаваха всички, я правеше недоверчива. Мъжете се тълпяха около нея, а преценяващите им погледи я канеха на тайни среши. Жените, най-вече младите, се усмихваха вежливо, но погледите им говореха красноречиво за завистта, която изпитваха.

— Съкровище, искаш ли да танцуваме? — попита Ричард, останал за миг насаме с младата си съпруга.

Кийли замръзна. Тя не можеше да танцува, но по-скоро би си глътнала езика, отколкото да си признае този позор.

— Вече ми се вие свят от виното — излъга тя. — Имаш ли нещо против да поседна.

— Разбира се, че не, скъпа. Но аз дължа един танц на кралицата. Ела, ще те отведа при госпожа Даун.

Докато прекосяваха залата, двамата минаха покрай групичка шушукащи си млади дами, сред които Моргана, Сара и Джейн. Кийли потръпна, долавяйки няколко разменени реплики.

— Тя е извънбрачна дъщеря на баща ми — обяви на висок глас Моргана.

— Защо му е притрябвало на Базилдън да се жени за копеле? — попита госпожица Сара. — Би могъл да има всяка жена в Англия.

— Защото е необикновено красива — отвърна госпожа Джейн, подлагайки на критичен оглед своята съперница.

— Всяка от нас би му допаднала много повече — забеляза Моргана. — С номерата си на уличница това копеле го оплете така умело, че баща ми ги спипа заедно. Той принуди графа да се ожени против волята си.

Ричард спря и тъкмо се канеше да се обърне, когато Кийли докосна ръката му и го погледна умоляващо.

— Денят беше чудесен — отчаяно рече тя. — Моля те, не го разваляй, отдавайки незаслужено внимание на тези лъжи. Те са пълни с неприкрита злоба. Моргана мисли, че съм й взела всичко, което й се е полагало. Може би на нейно място и аз щях да се чувствам по същия начин.

Ричард кимна с разбиране.

— Ти си светица, която не може да каже лошо за никого.

— Напротив, вечерта на Самуийн нараних баща си с много жестоки думи.

— Тогава не беше на себе си — напомни й Ричард.

— Моргана също не е на себе си — отвърна тя.

Докато Ричард танцуваше с кралицата, Кийли се присъедини към майка му и госпожа Даун, но мислите й неизменно се въртяха около графа. Наблюдавайки го как танцува, тя копнееше да може да бъде негова партньорка. Сега й се бе удало да скрие неумението си да танцува, но какви извинения щеше да измисля занапред?

Ричард се върна при Кийли и под предлог да я представи на някого, я поведе към другия край на залата. Докато минаваха покрай някаква врата, той дръпна съпругата си в коридора и й заповяда:

— А сега, госпожо, бегом.

Докато тичаха колкото сили имаха из лабиринта от коридори, Кийли попита:

— Защо бягаме?

— Тези пияни свине искаха да ни съблекат голи — отвърна Ричард, без да спира. — А аз не бих желал да деля с никой мъж удоволствието да те видя гола.

При тези думи Кийли ускори бяг. Ричард се подсмихна. Никога не би повярвал, че една езичница може да бъде толкова срамежлива.

Щом се добраха до покоите си, Ричард затръшна вратата и я залости. Бяха в безопасност само секунди преди по вратата да се разнесат удари. До тях долетяха ревовете на разпалени мъже и пияният кикот на не по-малко безсрамни жени.

— Девъро, ти ни измами! — изрева Уилис Смит.

— Изчезвайте! — извика Ричард. — Иначе ще докарам всеки един от вас до просешка тояга.

Когато виковете и смеховете постепенно заглъхнаха в далечината, Ричард се обърна към съпругата си. Кийли свенливо сведе поглед.

„Красивата ми жена се страхува от онова, което предстои — даде си сметка той. Досега бе имал работа само с опитни в любовта и готови на всичко жени. Как щеше да накара Кийли да се отпусне и да се наслади на онова, което ги очакваше? След миг вече знаеше.“

Той разкопча колана си и го остави да се свлече на пода.

Кийли не смееше да вдигне поглед, но — както издаваше руменината по страните й — разбираше какво прави той.

Ричард се усмихна. Сега смъкна ризата си и я хвърли пред краката на Кийли.

Тя изпита желание да потъне в земята. Свещени камъни! Какво трябваше да стори? Тя затвори очи, за да не трябва да гледа онова, което бе на ред — панталонът.

— Виж ме, съкровище. — Гласът му бе нежен като милувка.

Кийли бавно вдигна поглед от ботушите нагоре по мускулестите му бедра, които ясно личаха под панталоните, към голата гръд. Сега тя избухна в смях.

Прочутият граф Базилдън стоеше пред нея гол до кръста и караше мускулите си да играят. Ричард се ухили широко и протегна ръце към нея.

Кийли се приближи. Попадна право в обятията му и се притисна към мускулестото тяло на мъжа си. Последното, което видя, преди устните му да погалят нейните, бе неотразимата му усмивка.

Ричард я целуна бавно и сладострастно. Знаеше, че не трябва да бърза, за да накара жена си да го последва доброволно по пътеките на любовта. Само тогава щеше да почувства истинска наслада и удовлетворение.

— Хубава моя женичке — прошепна той, след като я пусна, и почти свенливо погали копринената й буза.

— Можеш ли да докоснеш носа си с език, както твърдеше? — попита Кийли.

— Това беше лъжа — призна Ричард без дори следа от срам.

— Защо го каза?

Ричард повдигна едната си вежда.

— Разбира се, за да те впечатля.

Кийли се засмя подигравателно. Теменуженосините й очи блестяха като аметисти.

— Бях много впечатлена, но искреността ти ме впечатлява още повече.

— Хубаво е, че добрите черти на характера ми не ти убягват, съкровище — отвърна Ричард с тържествена сериозност, но блясъкът на очите му го издаваше. Искаше да увлече нервната си съпруга в лековат разговор, за да не я плаши ненужно. — Ако се обърнеш, ще изиграя ролята на твоя камериерка.

Ричард изпълни задачата си за секунди с умението на мъж, който през живота си бе съблякъл стотици жени. Целият му опит обаче бе безполезен с неговата невинна булка. Той нежно прокара пръст по гърба на Кийли и я погали по шията.

Тя изтръпна. Свещени камъни! Чувстваше едновременно студ и жега. Как бе възможно?

— Трепериш ли, съкровище? — попита Ричард и нежно я обърна, за да види лицето й. — Да разпаля ли огъня?

Кийли срамежливо дръпна нагоре корсажа на сватбената си рокля и се взря в смарагдено зелените очи на съпруга си.

— Нищо ми няма — едва чуто промълви тя.

В този миг Ричард осъзна цялата дълбочина на чувствата, които изпитваше към нея.

— Можеш да се преоблечеш зад паравана хей там — посочи с ръка той към другия край на стаята.

Кийли се спусна към спасителния параван. Тя се измъкна от сватбената си рокля и грижливо я сгъна на един стол. След това съблече бельото и нахлузи ушитата специално за тази нощ нощница.

„Свещени камъни! — ужаси се Кийли, когато се огледа. Проклетата нощница беше прозрачна! Спокойно можеше да си остане гола.“ Тя нерешително остана зад паравана.

— Може би трябваше да извикаме Мей и Джун — рече накрая Кийли, за да спечели време.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не — припряно отвърна тя.

Ричард се подсмихна.

— Боя се да не измачкам сватбената рокля — поправи се Кийли.

— Да не би да възнамеряваш утре сутринта да я облечеш отново? — попита Ричард и едва сдържа смеха си.

— Не, но един ден дъщеря ни би могла… — Осъзнавайки колко нелепо звучеше това, Кийли замълча.

Сега Ричард я подразни:

— Да нямаш някой малък дефект, за който не бива да зная?

— Не — отвърна тя, но все още се бавеше да излезе.

— Страх ли те е? — предизвика я Ричард. Може би това щеше да окаже желания ефект.

Кийли излезе иззад паравана. Прекалено много се срамуваше, за да вдигне поглед, но нежната руменина по страните я издаваше.

Ричард вторачено гледаше съпругата си, а смарагденозелените му очи пламтяха от желание. Красотата й го накара да се задъха, а по вените му се разляха горещите сокове на възбудата. Стройна и слаба, Кийли изглеждаше дори по-красива, отколкото си я бе представял.

Ричард с възхищение плъзна поглед по слабите й бедра, заоблен ханш и пленителни гърди, сияещи като седеф изпод ефирната нощница. Мили боже! Всичко това, което виждаше, бе негово. След няколко мига щеше да държи прекрасната си съпруга в обятията си, щеше да завладее невероятното й тяло и — както се надяваше — душата й. Пламтящите й бузи му напомняха, че трябва да е много внимателен при посвещаването й в тайните на брака.

— Да не си изпуснала нещо? — без да мига, попита Ричард.

Кийли подскочи. При гледката, която се разкри пред нея, й се зави свят. Ричард носеше смарагденозелен халат. Докато се бе преобличала зад паравана, той също се бе съблякъл, а това я изненада. Кийли знаеше, че под халата той е гол — не й бяха необходими магически способности, за да отгатне това.

Ричард си даде вид, че не забелязва колко очаровано го гледаше Кийли. Той преглътна усмивката си и запали благовонните треви в стъкленицата, която стоеше на нощната масичка. Стаята се изпълни с опияняващия мирис на жасмин. Сега той наля една чаша с вино и седна на леглото.

Погледна към Кийли, потупа с ръка леглото до себе си и я извика да седне до него.

— Да пием от една чаша.

Поканата му я изтръгна от вцепенението, но реакцията й не бе такава, каквато той очакваше.

— Има нужда от още нещо — обясни тя и се запъти към другия край на стаята.

Там порови из нещата си, докато намери онова, което търсеше — два изсушени корена със стъбълцата. После се обърна, преглътна нервно и се запъти към леглото така, сякаш отиваше на ешафода.

— Това е драконово биле — обясни тя и вдигна за малко едното от коренчетата, преди да го пъхне под възглавницата. След това се изчерви и добави: — Помага за зачеване.

Ричард веднага омекна. Кимна сериозно.

— А другото?

— Бял равнец — обясни тя и пъхна коренчето във вазата, за да изгори с жасмина. — Носи щастие на съпрузите.

Сега Ричард се усмихна, но Кийли не забеляза това, тъй като се бе обърнала и търсеше с поглед нещо, което да й даде претекст да не седне до съпруга си на леглото.

Ричард бе наясно, че тя се опитваше да спечели време. Смарагдено зелените му очи блестяха развеселени.

— Погледни ме, съкровище — подкани я той с дълбок глас. Кийли се обърна бавно. Ричард не откъсваше очи от нейните, но тя не можеше да прочете чувствата му.

— Сега ще седнеш ли до мен?

Кийли седна с нервна усмивка на ръба на леглото и заби поглед в стената. Седеше толкова неподвижно, сякаш се бе вкаменена.

Ричард улови нежно брадичката й и обърна лицето й към себе си. Търпеливо изчака, докато тя събра смелост да откъсне поглед от адамовата му ябълка и да го погледне в очите.

— Кийли, аз съм мъжът, който ти обеща никога да не те наранява — обясни й той. — Съгласих се публично да коленича пред теб и да ти направя предложение за женитба пред цяла зала, жадни за зрелища, слуги. Защо те е страх от мен?

— Не, не ме е страх — опита се да му обясни Кийли. — Не е това.

Ричард я прегърна през раменете и я притисна до гърдите си.

— Била ли си някога с мъж?

— Да.

Ричард смръщи чело. Не бе очаквал подобен отговор.

— С кого? — пожела да узнае той.

— С Одо и Хю. И, разбира се, с Рис.

Ричард си отдъхна.

— И…

— С кого друг?

— Сърдиш ли ми се? — попита Кийли с разширени от уплаха очи.

— Не отговаряй на въпросите ми с въпроси — строго я смъмри той. — Ясно ли ти е какво ще правим тази вечер?

Кийли кимна. От все сърце желаеше да не узнае никога онова, което й готвеше съдбата.

— Тогава ми кажи, съкровище.

Тя го погледна изненадано и попита:

— Не знаеш ли какво е то?

Ричард едва не избухна в смях.

— Разбира се, че зная — усмихнато отвърна той. — Исках само да разбера дали ти имаш представа.

— Ще ми се нахвърлиш — с неприкрита паника в гласа изтърси Кийли, — както каза днес на масата.

Този път Ричард не изпита ни най-малко желание да се засмее. Съпругата му се боеше от него и той искаше да я успокои. Трябваше да я накара да се наслади на първата си брачна нощ. Защото събитията от тази нощ щяха да сложат отпечатък върху целия й живот с месеци и дори години напред.

— Не биваше да го казвам — извини се той. — Дебелашкото ми чувство за хумор отново ме подведе, скъпа. Мъжете и жените се любят. Те сливат телата, сърцата и душите си. — Потърси сравнение, което тя би разбрала. — Кое усещане обичаш най-много? — попита той.

Кийли се замисли за миг, преди да му хвърли смутен поглед и да отговори с пленителна усмивка.

— Обичам да усещам росната трева между пръстите си, топлите слънчеви лъчи по раменете си и летният бриз да гали лицето ми.

Ричард се усмихна. Не познаваше друга жена, която би му отговорила по този начин.

— Когато хората се любят, това е също толкова и дори по-хубаво — обеща й той.

Последните му думи видимо събудиха интереса й. Тя наклони глава.

— Наистина ли?

Ричард кимна, любопитството й бе очевидно. Той стана, погледна я и протегна ръка към нея, сякаш искаше да я покани на танц.

Погледът на Кийли се плъзна от смарагдено зелените му очи към протегнатата длан. Когато тя отново вдигна очи, Ричард разбра, че недоверието й отново бе взело връх. Тя хапеше устни с малките си бели зъбчета нервен тик, който той отдавна бе забелязал и който намираше за неописуемо привлекателен.

— Ще спра веднага, когато пожелаеш — обеща Ричард. — Вярваш ли ми?

Без да съзнава съблазнителността на жеста си, Кийли прокара език по пресъхналите си от вълнение устни. Сега отново сведе поглед, впери очи в протегнатата мъжка длан и… най-сетне я пое.

Както стояха и се гледаха, Ричард свали презрамките на нощницата, която се свлече в краката й. Сега Кийли не носеше нищо друго, освен пръскащия искри медальон. Приличаше на езическа принцеса.

Тя пламна от срам и наведе глава.

Вместо да я притисне към себе си, Ричард повдигна брадичката й.

— Искам да се насладя на гордата ти хубост.

Кийли знаеше какво иска да каже той. Тя вдигна глава като лъчезарна езическа кралица и изправи рамене, което още повече подчерта съвършените й рамене.

Ричард я поглъщаше с очи. Погледът му се плъзна от прекрасното лице към гърдите, тънката талия и тесния, но въпреки това по женски заоблен ханш, по стройните й бедра, чак до нежните пръсти на краката.

Когато очите им отново се срещнаха, той попита:

— Усещаш ли вече сгряващото слънце?

При тези думи Кийли се засмя.

Без да откъсва очи от нея, Ричард започна да развързва колана на халата си.

— Спри — ужасена извика Кийли.

Едва бе произнесла тази дума, и Ричард спря.

— Исках да остана пред теб също толкова гол, колкото си и ти, съкровище — поласка я той. — Искам да те накарам да ми се възхищаваш.

Кийли мълча дълго, след това кимна.

Ричард остави халатът да се свлече и гордо остана пред нея в цялата си мъжка прелест. За нещастие Кийли отказваше да погледне по-надолу от лицето и врата му.

Устните на Ричард трепнаха, но той се овладя и умолително рече:

— Погледни тялото ми, Кийли, моля те!

Кийли бавно плъзна поглед от широките му рамене към великолепните, покрити с дебел килим от бакъреночервени косми, гърди. Тя предпазливо продължи да сваля поглед все по-надолу към хълбоците, но при вида на гордо набъбващата под погледа й мъжка гордост на Ричард зяпна от изумление.

— Може ли да те докосна, скъпа? — нежно попита той.

Кийли вдигна очи. В продължение на един ужасно дълъг миг Ричард мислеше, че страхът й отново ще вземе връх над очевидното любопитство. След това обаче тя кимна.

Ричард пристъпи по-близо. С едната си ръка докосна нежната й буза, а след това прокара пръсти по стройната й шия към раменете.

Където минеха пръстите му, кожата й пламваше като от пожар. Кийли затвори очи и прошепна:

— Мога да усетя топлината на слънцето.

Ричард се усмихна. Не искаше да я изплаши, докосвайки я прекалено рано по гърдите, затова плъзна пръсти към хълбоците й. Кийли въздъхна.

— Усещам летния бриз.

— Ако искаш да усетиш росата — страстно прошепна на ухото й той, — трябва да те целуна.

Кийли отвори очи. След това кимна усмихнато.

Ричард нежно я взе в обятията си. Без да й оставя време за размисъл, сля устните си с нейните в изгаряща целувка.

Кийли се притисна към него. За пръв път в живота си се опияняваше от допира със силно мъжко тяло. Харесваше й.

Без предупреждение Ричард я вдигна на ръце и я сложи върху леглото. След това легна до нея и я притисна към себе си.

Опря лице до нейното и попита:

— Да спра ли?

— Още не — отвърна тя, без да отваря очи.

Ричард я целуна усмихнато. Целувката сякаш никога нямаше да свърши. Завладяна от страстта на съпруга си, Кийли отвърна на целувката му, и отново, и отново…

Ричард галеше устните й, докато тя не ги отвори за него. Той вкуси от сладостта на устата й и за негова изненада тя направи същото. Езиците им се докоснаха, отначало предпазливо, но след това все по-дръзко, за да се сплетат накрая в див танц, стар колкото света.

— Сега чувстваш ли сгряващото слънце? — попита Ричард, задъхвайки се.

— Да.

— Аз също.

Кийли простена. Думите му попаднаха в сърцето й и разпалиха спящото там желание.

Ричард я обсипа с безброй леки като полъх от крилца на пеперуда целувки по слепоочията, клепачите, носа и шията. Държеше я толкова здраво, сякаш няма никога повече да я пусне. Накрая устните му отново потърсиха нейните и целувката им трая цяла вечност. Ричард галеше тялото й от стройната шия, през нежно заоблените гърди до сочните бедра.

Усетил как трепери под дланите му, той прошепна:

— Това е летният бриз, скъпа.

Устните им отново се сляха в целувка, която заличи целия свят. През това време дланите им се галеха така нежно и леко, както летният бриз гали нагретите от слънцето скали над бушуващото море.

Сега Ричард засмука зърното на едната й гръд. Кийли бе толкова възбудена, че не можеше да мисли трезво. Изгаряше от желание да се отдаде на съпруга си.

— Искам… искам — шепнеше тя. Бе прекалено невинна, за да знае какво желае. Но съпругът й знаеше.

— Разтвори краката си — подкани я Ричард.

Кийли го послуша без колебание. Ричард я целуна и проникна с пръст в нея, без да изпуска лицето й от поглед.

Очите на Кийли се разшириха от ужас и тя отвори уста, за да го спре, но той бе по-бърз. Устните му се сляха с нейните и я замаяха със сладострастие.

Когато реши, че съпругата му се е съвзела от първоначалния шок, той продължи.

— Отпусни се, любима — успокои я той. — Свикни с усещането. Ти си така приказно тясна. Искам да бъдеш готова да ме приемеш. Не чувстваш ли топлината на слънцето между бедрата си?

Без да дочака отговор, Ричард притисна лице между гърдите й, след което започна да смуче зърната им и да ги масажира с пръсти.

Кийли се отпусна, отдаде се на ритъма му и задвижи в кръг хълбоците си. Позволи му да проникне по-дълбоко, заизвива се и застена от удоволствие. Хълбоците й се движеха все по-бързо и по-бързо. И тогава престана да го усеща.

— Не — умоляващо простена тя и отвори очи.

Ричард коленичи между бедрата й. Погали я с възбудения си член по най-чувствителната част от тялото й. При тази неподозирана наслада Кийли простена. Тя затвори очи и се отпусна обратно върху възглавниците.

— Погледни ме, любима — нареди й Ричард, готов да проникне в нея.

Кийли отвори очи и го погледна с премрежен от наслада поглед.

— Болката ще е съвсем кратка — обеща Ричард. — Като облак, който закрива за миг слънцето и сгряващите му лъчи.

След това с един силен тласък проникна дълбоко в тръпнещото й тяло. Кийли се вкопчи в него, след това извика от болка и изненада.

Но не го призова да спре.

Следващите няколко мига Ричард остана неподвижен. Искаше да й даде време да свикне с усещането. След това започна да се движи — бавно и изкусително, подканяйки я да се движи с него.

Кийли обви бедра около неговите — невинността й отстъпи място на прастари инстинкти. Започна да се движи в синхрон, отвръщайки на всеки негов тласък с бързо кръгообразно движение на хълбоците си.

Сега, съвсем неочаквано, в нея избухнаха хиляди слънца. Вълна след вълна я понесоха към рая и отвъд него.

Едва сега Ричард даде воля на желанието си. Той я държеше здраво в обятията си, стенеше, потръпваше от наслада и накрая се изля дълбоко в нея.

Дълго лежаха неподвижни един до друг, чуваше се само учестеното им дишане. Накрая Ричард се изтърколи на една страна, притегли я към себе си и нежно я целуна по челото. Преливащите му от обич очи не се откъсваха от удивеното й лице. През теменуженосините очи можеше да надникне в душата й.

Кийли погледна съпруга си и рече:

— Спри!

— Спри? — Ричард повдигна едната си вежда и учудено погледна любимата си.

Не можа повече да се сдържи. Избухна в смях, смя се толкова дълго и силно, че чак я тресеше.

— Ще обърнеш леглото — каза Кийли и на свой ред прихна. Ричард я притегли върху себе си и замилва изящния й врат, опитвайки се отново да я целуне. За пръв път в живота си обаче графът трябваше да се признае за победен. Той се предаде на смеха, галеше гърба й и се кикотеше, докато накрая вече едва си поемаше дъх.

Кийли склони глава върху бакъреночервените косми на гърдите му. Дълго слуша ритмичните удари на неговото сърце и накрая въздъхна доволно.

Ричард разгледа отблизо блестящия медальон на гърдите й.

— Винаги ли носиш дракона?

— Никога няма да го сваля доброволно — отвърна Кийли.

— Изглежда, много си обичала майка си.

— Все още я обичам. Любовта е вечна. Тя не умира, когато обичаният човек си отиде от нас.

Ричард се почувства някак успокоен от тези думи.

— Време е за сън — каза той.

— Не съм уморена. — В тялото й все още отзвучаваше ехото от преживяната възбуда. А и как би могло да бъде иначе след подобно изживяване!

— Имам един подарък за теб — каза Ричард.

— И аз за теб — с благ глас отвърна тя.

Без следа от срам Ричард стана и се отправи към другия край на стаята. Кийли остана в леглото още миг, възхищавайки се на съпруга си, на широките му рамене, мускулест гръб и стройни бедра.

Усетил погледа й, той се извърна и намигна.

Кийли се изчерви и скочи от леглото, но след това й хрумна, че е гола. Тя припряно посегна към халата на Ричард и се прикри с него. Чу мъжа си да се смее приглушено, заповяда му да спре и се затича към ъгъла, в който си беше оставила дрехите.

След това и двамата се върнаха в леглото. Кийли се настани на ръба, а Ричард вече се бе облегнал на възглавниците и се бе завил до кръста.

Той й подаде по-малкия от двата пакета, които лежаха на леглото пред него.

Кийли го отвори и зяпна от изумление. Върху синя кадифена възглавничка блестеше най-красивата брошка, която момичето някога бе виждало — златна кошничка, пълна с челебитки. Цветчетата бяха изработени от сапфири, аметисти и диаманти.

Срещнала тръпнещите му в очакване очи, Кийли рече:

— Но тази брошка е достойна за кралица.

Ричард се наведе напред и нежно я целуна по устните.

— Ти си моята кралица.

Вперила поглед в накита, Кийли изтри скришом появилите се в очите й сълзи. Тя отново се запита какво ли щеше да стори графът, когато осъзнаеше, че се е оженил за неподходяща жена. Тя никога нямаше да намери мястото си в неговия свят, както и хората от този свят никога нямаше да я приемат такава, каквато беше. Свещени камъни, та тя дори не умееше да танцува!

— Отвори другия пакет — подкани я Ричард.

Кийли поклати глава и успя да се усмихне.

— Сега е ваш ред, господине. — Тя му подаде едно от двете си пакетчета и се извини: — Боя се, че няма да е толкова чудесен, колкото твоят подарък.

— Остави на мен да преценя — рече Ричард и отвори кутийката. Вътре имаше тежък златен пръстен с огромен червен карнеол.

— Както знаеш, карнеолът закриля притежателя си — обясни Кийли.

Ричард й подаде пръстена и я накара да му го сложи на средния пръст на лявата му ръка.

— Благодаря, Кийли, ще го нося постоянно… pour tous jours.

— Завинаги — прошепна Кийли, докато му слагаше пръстена. В очите й се появи дяволит блясък и тя добави: — Не можех да помоля Негова Светлост за пари, защото тогава не си говорехме. Затова Одо и Хю нападнаха един благородник извън града. Надявам се, не ти пречи дето…

— Братовчедите ти са…

Кийли избухна в смях.

— Само се пошегувах.

— Подаръкът е чудесен, но още по-чудесни са твоите аметистови очи — обясни Ричард. — Знаеше ли, че аметистът е символ на добродетелта?

Кийли поклати глава.

— А какво символизират смарагдите? — попита тя.

— Смарагдите обещават постоянство.

Надявам се, помисли си тя, но не каза нито дума. Ричард й подаде втория си подарък.

— Предвид необикновените ти религиозни убеждения, сметнах за необходимо да ти подаря това — подразни я той.

Кийли го погледна въпросително и отвори пакета.

— Книга?

— „Животът на светците“.

Тя не се разсмя, както очакваше Ричард, а мръщейки чело, пое книгата в ръце, без да я погледне. Спомни си за неразбираемите букви, които бе видяла преди време в кабинета му, и прехапа долната си устна. Съпругът й вече знаеше, че е копеле, което не разполага с никакво наследство. Но какво щеше да каже, когато разбереше колко невежа бе тя?

— Има ли някакъв проблем, съкровище?

Кийли долови нотката на безпокойство в гласа му. Срамуваше се прекалено много, за да го погледне в очите. Вместо това бе вперила поглед в гърдите му.

— Господине, аз не мога да чета на никакъв друг език, освен на английски.

— Зная — преливащ от нежност отвърна Ричард. — Ако погледнеш по-добре книгата, скъпа, ще откриеш, че съм превел „Животът на светците“ на английски.

Кийли се усмихна с облекчение и погледна книгата почти благоговейно.

— Какъв прекрасен подарък. Никога не съм притежавала книга.

— Ще я прочетеш ли?

— Някой ден.

— Надявам се да е скоро.

— Предвид твоята липса на религиозни убеждения реших, че имаш нужда от нещо, което да укрепи вярата ти и да ти показва верния път — обясни Кийли и му подаде втория си подарък.

Ричард го разопакова. В първия миг той се втренчи слисано в това, което виждаше, за да избухне след това в звучен смях. После разгърна ритуалната роба и прекара пръсти по инициалите „Р. Д.“, които съпругата му бе избродирала със златна нишка.

— Ще я носиш ли? — попита тя.

Устните му трепнаха.

— Някоя нощ — обеща той.

— Надявам се да е скоро.

Ричард отново я притисна към себе си и погали тила й.

— Трябва да си уморена, скъпа.

Кийли поклати глава, но все пак се облегна на гърдите му.

— Беше прав, когато каза, че трябва да простя на баща си — каза след малко тя. — Имам чувството, че от раменете ми е паднало тежко бреме.

— Той се чувства по същия начин, любима.

Той я бе нарекъл любима, но дали наистина я обичаше? Или това бе само една от онези изтъркани английски фрази, чието значение тя не разбираше.

— За какво мислиш? — попита Ричард, забелязвайки угрижения й поглед.

Кийли се надигна и го погледна в очите.

— Щеше ли да спреш, ако те бях помолила? — попита тя.

Той престана да я гали, погледна я в очите и излъга:

— Да, съкровище. Желанието ти е закон за мен.

Кийли повдигна вежда и го дари с една от най-изкусителните си усмивки.

— А ако те накарам да започнеш отново?

Отговорът му беше бавна, неотразима усмивка. Ричард я обърна по гръб, а чувствените му устни потърсиха нейните. Час по-късно двамата заспаха изтощени.

 

 

Ричард се събуди в онзи магически час на деня малко преди изгрев-слънце, когато светът още спи. Не си направи труда да отвори очи, а се обърна към средата на леглото, където очакваше да открие топлото, нежно тяло на съпругата си. Но нея я нямаше. Графът отвори най-напред едното си око, а след това и другото. Къде, по дяволите, бе тя? Той седна в леглото и я видя.

Гола, загърната само в катранено черната си, стигаща до кръста й коса, Кийли стоеше до прозореца и гледаше навън. Опряла длан в стъклото, тя изглеждаше напълно обсебена от мислите си, а устните й помръдваха беззвучно.

Ричард се усмихна. Както всяка друга сутрин жена му посрещаше слънцето — беше му разказвала за това.

Ричард стана и се приближи бос до прозореца. Отдръпна черното було на копринената й грива и погали тила и гърба й. Тялото й потръпна отзивчиво.

Без престорена свенливост Кийли се облегна на стройното му мускулесто тяло. Той я обгърна със силните си ръце и погали прекрасните й гърди.

Тя се задъха.

Ричард я попита усмихнат:

— Какво виждаш?

— Виждам отвъд хоризонта. — Гласът й звучеше замечтано.

— Какво има зад хоризонта, любима моя?

Кийли се обърна, без да се освобождава от прегръдката на Ричард, обви ръце около врата му и го целуна по устните.

— Дъщеря ни Блайт вече е поела дългия си път към нас.

Ричард я погледна въпросително. Изобщо не разбираше за какво говори, но я познаваше достатъчно добре, за да знае, че по-нататъшните обяснения само щяха да го объркат още повече. Затова само кимна.

— Какво би искала да направим през този първи отегчителен ден от нашия брак? — попита той.

— Бракът ни трябва да започне с едно добро предзнаменование — сериозно отвърна тя. — Обичаят повелява да се върнем в имението Девъро. Ах, да, ще имаме нужда от една рибарска лодка за Мърлин. Тя трябва да дойде с нас.

— Защо? — попита Ричард и веднага съжали за въпроса си.

— Това е стар уелски обичай — обясни Кийли. — Когато невестата преведе коня си през дома на младоженеца, това носи щастие.

Ричард изпита желание да се разсмее на глас, но остана сериозен.

— Възнамеряваш да разхождаш Мърлин из Девъро Хаус?

Кийли кимна.

— Ама тя ще изцапа — забеляза Ричард.

— Мърлин е добре възпитано животно и не би й хрумнало да постъпи толкова неприлично — увери го Кийли. — А и това е изключително важно за щастието на брака ни.

Ричард бе твърдо против това, да пусне някакъв си проклет кон да се разхожда из дома му, но и не желаеше да спори с жена си.

— Днес следобед е сватбата на лейди Чешир и баща ти — напомни й той. — Нямаме време да се връщаме в Девъро Хаус. Не бихме ли могли да отложим малко този обичай?

— Мисля, че става — неуверено рече тя.

Ричард отстъпи крачка назад и протегна ръка към нея.

— Да се връщаме в леглото — подкани я той.

Кийли плъзна поглед от смарагденозелените му очи към протегнатата длан, а след това към мъжката му гордост. Тя протегна ръка и каза:

— Господине, вие имате бенка на върха на… ах! — За нейна най-голяма изненада от докосването членът му неочаквано се втвърди. — О, той се движи!

— Само когато аз пожелая — обясни й Ричард. — Това, което виждаш, е луничка. Дамите имат бенки, а мъжете — симпатични лунички.

Ричард я вдигна на ръце и я хвърли на леглото. След това се хвърли върху нея.

Кийли и Ричард прекараха цялата сутрин и голяма част от следобеда в леглото, наслаждавайки се на топлите лъчи на слънцето и свежия летен бриз в кралството на своето легло.