Патриша Грасо
Жрицата (8)

8

Липсваше й и тя копнееше устните му да обсипят нейните с целувки.

За Кийли двете седмици изтичаха мъчително бавно. На четиринадесетия ден от заминаването на Ричард тя седеше на една от каменните пейки в парка на херцога.

Вече бе късна есен и въпреки че слънцето обливаше всичко наоколо с мека светлина, хладният въздух вещаеше настъпването на зимата.

Кийли се загърна по-плътно в наметката си и се загледа по посока на Базилдън Хаус. Дали графът щеше да се върне днес, както бе обещал? Или тя напразно го търсеше с поглед? Какво ли правеше той в този момент? С кого се бе срещнал в двора на кралицата и с кого бе говорил?

Тези и още стотици други въпроси измъчваха Кийли и не й даваха покой. От страх стомахът й се бе свил на топка. А мисълта за Ричард, за това, как щеше да се зададе по моравата, разпалваше тлеещата в нея страст.

В душата й бе покълнало коварно съмнение и Кийли се питаше дали графът вече не съжалява за годежа си с нея. След това обаче погледът й попадна на годежния пръстен и при вида на прекрасните скъпоценни камъни настроението й отново се оправи.

„Pour tous jours — бе казал той. — Завинаги.“

Кийли затвори очи и се опита да си спомни страстната му целувка. Но да върне миналото бе невъзможно, колкото и кратко време да я делеше от него. Между спомена за една целувка и действителния пожар на устните му върху нейните имаше огромна разлика.

Въпреки това Кийли остана със затворени очи и се отдаде на спомени за графа, за неотразимата му хубост и мъжественост. Междувременно синините му трябва да бяха изчезнали и…

— Здравей, скъпа! — извика графиня Чешир през моравата. Кийли отвори очи и слисано се взря в приближаващите хора. До херцога и госпожа Даун вървеше русият ангел от замъка Лъдлоу и някакво момче, очевидно нейният по-малък брат. Като видя омразата, изписана върху лицето на момичето, Кийли се въоръжи с търпение и хладнокръвие, стана и зачака четиримата да се приближат.

— Хенри и Моргана, това е сестра ви Кийли — обяви херцогът. — Кийли, това са брат ти и сестра ти.

Кийли се обърна най-напред към петнадесетгодишния Хенри, който й бе помогнал да открие баща си. Момчето имаше катранено черните коси на баща си и сините очи на Моргана. Кийли отвърна на широката му усмивка.

— Радвам се да се запозная с теб — поздрави я Хенри.

— Чувствата ни са взаимни — отвърна тя.

Тъй като не можеше да отлага още дълго неизбежното, Кийли се обърна към смръщения синеок ангел, който неотдавна я бе изхвърлил от замъка Лъдлоу.

— Винаги съм мечтала за сестра — смутено се усмихна тя. — Надявам се да станем приятелки.

— Лъжлива гад — изсъска ангелът толкова гневно, че Кийли неволно отстъпи крачка назад.

— Мери си думите, Моргана — предупреди по-малката си дъщеря херцогът, — или ще те изпратя в стаята ти.

— Отказвам да живея с едно копеле — обясни Моргана. — Гледай да се отървеш от нея.

„Започна се — мислеше Кийли, пламнала от унижението. Копеле, думата не й излезе повече от главата. Изглежда, графът щеше да съжали за безразсъдството си доста по-скоро, отколкото си мислеше Кийли.“

— Няма да се поколебая да те изпратя обратно в Шрапшир — заплаши херцогът. — Нищо не ми пречи да те затворя там, докато не станеш достатъчно голяма, за да се омъжиш.

— Тя е откраднала роклята ми! — извика Моргана и тропна с крак.

— Извинете, че нося една от роклите ви — обясни Кийли. — Негова Светлост и графинята настояха да я облека. Веднага ще се преоблека и ще ви я върна.

— Наистина ли мислиш, че ще я облека… сега… след като си я носила на себе си? — попита Моргана с треперещ от презрение глас.

— Сестра ти ще остане тук, при нас — намеси се херцогът. — Обуздай острия си език и се дръж като дама. Ашмол би трябвало да те е научила поне на това, като се има предвид парите, които й плащам.

— Отстъпи, Моргана — изчурулика графинята. — Кийли ще ни напусне след по-малко от четири седмици.

— Очаквам с нетърпение този ден — отвърна Моргана. — Също както и вашето заминаване.

Херцогът тъкмо се канеше да разтърси дъщеря си — в края на краищата тя не бе заслужила нещо по-добро — но графинята го спря. Тя се усмихна дружелюбно и нанесе смъртоносния удар.

— Нашата скъпа Кийли успя да привлече вниманието на граф Базилдън. В началото на идния месец двамата с Девъро ще застанат пред олтара в Хемптън Корт. Това ще бъде сватбата на десетилетието.

— Отмъкнала си бъдещия ми съпруг? — изфуча Моргана.

— Бъдещият ви съпруг? — ужасено повтори Кийли. Тя хвърли въпросителен поглед към херцога, но той гледаше графинята, мръщейки чело.

— Вероломно копеле! — Моргана вдигна обсипаната си с бижута ръка и зашлеви плесница на Кийли.

Ударът бе толкова силен, че Кийли политна назад и падна на тревата до каменната пейка.

Когато останалите трима й се притекоха на помощ, Кийли отклони поглед и прошепна:

— Благодаря, нищо ми няма.

— Устната ти кърви — каза Хенри и й подаде носната си кърпичка. Кийли погледна първо кърпичката, а след това него.

— Чиста е, още не съм я използвал.

Колкото и да й бе зле, Кийли не можа да не се усмихне на тази забележка. Тя пое кърпичката и я притисна към устните си.

— Може ли да ти помогна? — попита Хенри.

Кийли поклати глава и обясни, без да се обръща:

— Съжалявам, ако съм ви причинила болка, госпожице Моргана — мисълта, че Ричард бе ухажвал сестра й я болеше повече от кървящата устна.

— Кийли не е виновна — намеси се госпожа Даун. — Графът бе този, който настоя да се ожени за нея. Девъро я обожава. Очевидно заради благия й характер.

— Просто не мога да повярвам, че всичко това е истина — със сълзи на очи проплака Моргана.

— Върви в стаята си — нареди херцогът. — И не смей да се появяваш преди вечеря, иначе ще усетиш колана ми.

— Ти си на нейна страна! — извика Моргана. — Тя е насъскала срещу мен собствения ми баща!

— Изпълнявай каквото ти казах. — Строгият тон трябваше да предупреди момичето, че търпението му се е изчерпало, но Моргана не осъзна това.

— Трябваше да се досетя, че копелето вече ти е разказало как я изхвърлих от Лъдлоу — изфуча Моргана.

— Какво си направила? — изрева херцогът с пламнало от гняв лице.

Моргана разбра, че е сбъркала.

— Аз… аз… мислех, че не би желал да ти се напомня за някогашните ти прегрешения.

Без предупреждение херцогът зашлеви дъщеря си, сграбчи я за ръката и я повлече след себе си към къщата, където виковете й за милост станаха още по-отчаяни.

Хенри се захили злорадо, доволен, че сестра му бе паднала в гроба, който сама бе изкопала. Графиня Чешир също се засмя и се запъти към къщата.

Само Кийли остана сериозна. Тя седеше, опряла гръб на каменната пейка, а по страните й се стичаха сълзи.

— Сигурна ли си, че ти няма нищо? — попита Хенри, докато й помагаше да стане от земята. След това седна на пейката до нея.

Кийли се потопи в мъката си, взирайки се в далечината с празен поглед. Тя отчаяно се опитваше да се овладее, но не успяваше. От гърдите й се откъсна сърцераздирателна въздишка, момичето зарови лице в шепите си и избухна в сълзи.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако се облегнеш на рамото ми? — попита Хенри, който не знаеше с какво друго да й помогне.

Галантното предложение толкова изненада Кийли, че тя на мига престана да плаче, изгледа брат си и направи опит да се усмихне.

— Много се радвам, че си мой брат. — След пристъп на хлипане тя продължи: — Благодаря за писмото, което ми изпрати.

Хенри се ухили.

— Няма за какво. Освен това ми достави огромно удоволствие да проваля плановете на Моргана.

— Устната ми още ли кърви?

Хенри се наведе към нея, огледа устната й и кимна.

— Притисни кърпичката силно — посъветва я той.

Кийли последва съвета му.

— А сега ми разкажи — помоли я Хенри със злобно святкащи очи — как успя така да оплетеш неуловимия граф Базилдън?

— Мили братко, боя се, че си си съставил съвсем невярна представа за тази история — с болка в гласа отвърна Кийли. — Този негодник, графът, оплете мен.

— И как успя да го направи?

Калили сви рамене и му разказа за събитията, довели в крайна сметка до конфузната ситуация в спалнята на графа.

— Никога няма да разбера как Негова Светлост се появи точно в този момент — завърши разказа си тя. — Само госпожа Даун знаеше къде съм, а дори и на нея не бе известно, че графът бе на легло, когато го посетих.

Хенри се учуди на наивността на сестра си и с усилие се сдържа да не се разсмее.

— Не бива да подценяваш графиня Чешир, само защото тя… — Той замълча насред изречението и се закашля, за да заличи ефекта от смущението си при мисълта за онова, което едва не изрече. — Сама видя колко умело успя да докара Моргана до днешната истерия.

— Никой не може да ни накара да извършим нещо, освен ако сами не допуснем това — възрази Кийли. — Всяка душа е отговорна за собствената си съдба. Ако не бе отблъснала предложението ми за сближаване, можеше да се наслади на този чудесен есенен следобед, вместо да плаче сама в стаята си.

— Сигурен съм, че Ашмол ще я утеши. — Хенри внимателно отдръпна ръката на сестра си от устните й и отново ги огледа. — Престанала е да кърви — обясни той, за да добави любопитно: — Девъро трябва много да те желае.

— Не вярвам. Аз съм никоя.

Хенри се подсмихва.

— Всяко огледало ще ти даде доказателство за обратното.

Кийли се усмихна.

— Благодаря за милия комплимент, братко.

— Къде се крият твоите великани?

— Одо и Хю се чувстват най-добре при конете — отговори тя и се изправи. — Ела, ще ви запозная.

— По-късно — задържа я Хенри. — Най-напред ми разкажи нещо повече за себе си.

— Живеех в имението на втория си баща в Уелс — започна Кийли. — След смъртта на майка ми пристигнах в Англия, за да открия истинския си баща.

— Но откри не само него, а и Девъро. Останалото е история — забеляза Хенри. — Как изглеждат плановете ти за сватбата?

Кийли сви рамене.

— Струва ми се, графиня Чешир и Ричард са подготвили всичко. Аз трябва просто да присъствам. Знаеше ли, че в двора на кралицата има мъже, които си слагат руж?

— Суетни контета — изръмжа Хенри.

В този миг Кийли и Хенри забелязаха изплъзналия се от пажовете на графинята Антъни, който с крясък се носеше право към тях.

— Какво мислиш за гъсока на графинята? — попита момчето.

— Антъни си живее по-добре, отколкото повечето хора биха могли да мечтаят — рече Кийли. — Най-много ми допада каишката му със смарагди и диаманти.

Крякащият гъсок спря пред Кийли, която сега всеки следобед го хранеше. Тя порови из джоба си и извади коматче хляб, което бе запазила за него от обяда си и сега започна да му подхвърля на малки късчета. След това помаха на двамата пажове, Барт и Ясперс, които го отведоха.

— Приятелството е там, където го открием — рече накрая Кийли, хвърляйки кос поглед към брат си. — Дори една гъска, едно прасе или едно дърво могат да заслужат приятелството ни.

Хенри се усмихна. Сестра му бе очарователна, но без съмнение малко странна. Ако трябваше да избира, би я предпочел пред Моргана. По-добре очарователна и странна, отколкото себична, повърхностна и жестока.

— Ще присъстваш ли на сватбата ми? — попита Кийли. — Одо и Хю ще имат нужда от някого, който да ги наглежда, докато графът и аз сме заети с гостите.

— Кога ще бъде венчавката?

— В седмицата преди Самуийн.

— Кога е това?

— Самуийн е празникът, който църквата нарича Вси Светии и Задушница — обясни Кийли. — Тези два дни и нощта преди тях са пълни с магия. Тогава булото между нашия свят и този на прадедите ни изтънява. Който е готов, може да премине в отвъдния свят.

— Наистина ли вярваш, че човек може да напусне този свят и просто така… — невярващо попита Хенри.

— Миналото и бъдещето са подвижни — настоя Кийли. — Това е странно време, в което управлява хаосът. Англичаните не го ли празнуват?

Хенри се взря в очите й.

— Как го празнувате в Уелс?

— С пиршества, маскаради и погаждане на номера.

— Маскаради и погаждане на номера? — заинтригуван, повтори Хенри.

— Навсякъде се палят огромни огньове и се поднасят безчислени блюда.

— А маскарадите?

— Хората обличат дрехите си наопаки и мацат лицата си със сажди, за да не бъдат разпознати от злите духове — продължи Кийли. — В продължение на три дена всеки може да скрои номер, на когото пожелае, и то без след това да трябва да отговаря за постъпките си.

— Нямам търпение — рече Хенри, потривайки доволно ръце. Сините му очи заблестяха дяволито: — Да покажеш някому среден пръст е единственият английски обичай за Вси Светии.

— Как се прави това?

Хенри сви дясната си ръка в юмрук и показа палец между показалеца и средния пръст.

— Виждаш ли — каза той и вдигна ръка, — това е среден пръст. Човек го показва на семейството си, на приятеля или любимия си. Това означава нещо като „Обичам те“.

— Какво толкова особено има тук? — попита Кийли. — Защо не го правите всеки ден?

— Такъв е обичаят — настоя Хенри. — Не би поднесла новогодишен подарък през някоя лятна нощ, нали?

— Не.

— Ние си подаряваме новогодишните подаръци на Нова година, а на Вси Светии си показваме среден пръст, разбираш ли?

Кийли дари брат си с очарователна усмивка и кимна.

— Какво ще кажеш да скроим някой номер на графинята на Чешир — промени темата Хенри и си представи как огромните гърди на графинята се тресат от страх. — Ела по-близо, не искаш някой да ни чуе, нали.

Двамата бяха така потънали в кроежи какви номера да погодят на обитателите на Талбот Хаус, че не забелязаха, че не са сами.

— Здравей, красавице.

Този глас накара Кийли да подскочи и още преди да й хрумне да прикрие чувствата си, тя бе дарила графа с пленителна усмивка, която издаваше радостта й, че го вижда отново. Стомахът й отново се бе свил на топка, но не я беше грижа. Бе прекрасно отново да види красивото лице на графа.

— Липсвах ли ти, съкровище?

— Може би щеше да ми липсваш, ако графинята не ми бе създала толкова много работа.

— О! — отвърна графът. — Всеки миг без теб през тези две седмици ми се стори дълъг колкото ден. Вече се безпокоях за живота си, толкова копнеех по теб.

— Как са госпожа Джейн и госпожица Сара?

— Кой?

Кийли се разсмя с пълен глас. При това по-комичен й се стори изразът на престорена невинност, изписан на лицето му, отколкото собствените й думи. Главата й не можеше да побере как е възможно един мъж да е така неотразимо чаровен.

— Двамата с Хенри тъкмо крояхме планове за Сам… искам да кажа за Вси Светии.

Хенри се изправи и отстъпи мястото си на графа, намигайки му.

— Моите поздравления за предстоящата сватба, господине — рече той. — Как беше ловът?

— Отказах се от тази загуба на време — каза Ричард и отвърна на намигването на момчето. След това се обърна към Кийли и доброто му настроение мигом се изпари. — Какво се е случило с устната ти? — попита той. — Клепачите ти също са подути. Плакала ли си?

— Паднах — излъга Кийли. — Затова плаках.

Ричард я изненада, като я притисна към себе си.

— Виждаш ли, че съм ти необходим, за да те закрилям? — нежно каза той.

— Никой не би могъл да я защити от гнева на онази гадина — прекъсна ги Хенри, с което си спечели укоризнения поглед на сестра си. — Моргана й зашлеви плесница.

— Хенри! — В гласа на Кийли имаше неприкрита заплаха.

— Би ли ни оставил за малко сами — обърна се Ричард към момчето. Въпреки вежливия тон това бе заповед, а не молба.

— Разбира се. — Хенри погледна Кийли право в очите. — Ще ми се да не ми беше сестра. Тогава веднага бихме могли да се отдадем на любимото ми занимание.

— На твоите услуги съм — предложи Кийли.

— Не и сега.

Хенри намигна на графа и се сбогува. След малко извика през рамо:

— Защото любимото ми занимание са любовните игрички.

Кийли пламна. Тя отбягна погледа на графа.

— Никога повече не ме лъжи — прошепна на ухото й Ричард. — Отвращавам се от лъжците.

— Истината щеше да причини само неприятности — опита да се оправдае Кийли, при което теменуженосините й очи търсеха разбиране в неговите. — Освен това ти не си сметнал за необходимо да ми разкажеш за плановете си за женитба с Моргана. Укриването на истината също е лъжа.

— Моргана кроеше планове да се омъжи за мен. Но след като прекарах най-дългата седмица в живота си в замъка Лъдлоу, реших на никаква цена да не го допускам — отвърна Ричард. — Човек трябва да си е изгубил ума, за да поиска ръката на това момиче.

Кийли изпита облекчение.

— Заядливите хора често са нещастни. Би трябвало да проявиш повече съчувствие към нея.

— Можеш ли да ревнуваш?

— Не. Разбира се, че не — отвърна тя малко по-бързо, отколкото трябваше.

Ричард повдигна едната си вежда. От ден на ден Кийли все повече обикваше този навик.

— Какви планове крояхте с Хенри?

— За празника на Вси Светии.

— И какъв е този празник?

— Това ще бъде изненада.

Ричард я целуна нежно и се пошегува:

— Разкажи ми все пак, съкровище.

Кийли поклати глава.

— Това е тайна между мен и брат ми.

Ричард копнееше да я целуне по устните, но се въздържа от страх да не й причини болка. Вместо това я погали по врата.

По гърба на момичето се спусна сладострастна тръпка. Кийли се запита как ли би трябвало да се държи сега. Дали да му позволи подобни волности… сега, след като вече бяха сгодени? Или да се възпротиви, което всъщност не желаеше да стори?

— Имам малко работа — прошепна на ухото й той, — но довечера ще вечеряме заедно.

— Идеята не е добра — възрази Кийли. — Моргана…

— Барон Смит ще ангажира вниманието й — успокои я Ричард и нежно я целуна по челото. — Уилис се интересува от Моргана.

На Кийли й се стори, че при споменаването на чернокосия барон усети леден полъх. Лицето й придоби угрижено изражение.

— Нещо не е наред ли?

— Не харесвам барона — откровено отвърна Кийли.

— Но ти почти не го познаваш.

— Имам предчувствие.

— Женска интуиция?

Кийли не се засмя.

— Аурата на преждевременна смърт го обгръща като плащеница. Баронът е опасен, човек не бива да му се доверява.

Ричард се подсмихна.

— Да не си някоя циганка, която предсказва бъдещето? — подразни я той. — Или може би дори вещица?

— Аз съм… — Тъй като не искаше да залага на карта сватбата си с графа, Кийли замълча. Желаеше този оживял езически Бог, пък било то и за кратко.

— Каква си ти? — развеселен я подкани Ричард.

— Просто една глупава жена.

— О, не — отвърна графът и й целуна ръка. След това със заучен поглед прошепна на ухото й: — Ти си очарователна като прочутата богиня Венера и сладка като марципан. Но що се отнася до Уилис, грешиш.

Кийли направи усилие да се усмихне.

— Навярно си прав.

— До довечера, съкровище. — Ричард се запъти към Базилдън Хаус. Вече почти пред вратата му хрумна предупреждението на Бъргли. Затича се обратно към каменната пейка, но Кийли се бе прибрала. Случайно ли момичето беше описало Смит почти със същите думи, с които го бе направил и Бъргли?

 

 

Когато стана време за вечеря, Кийли все още беше в спалнята си, където остана целия следобед, за да не се среща с Моргана. Но така или иначе не можеше да отлага неизбежното до безкрайност. Доставката на новите й дрехи й повдигна настроението.

Кийли сложи гълъбовосива кадифена рокля с фуста от коприна с цвят на слонова кост. Приглушените цветове и напомняха за обгърнатите в мъгла хълмове на Уелс — картина, която напълно отговаряше на настроението й. Единственото цветно петно бяха теменуженосините очи и пръскащият искри медальон с изображение на дракон.

Колко ли унизително щеше да се почувства, когато Моргана започнеше да я засипва с обидите си в присъствието на графа. Но може би така е по-добре. Графът трябваше да разбере какво значи да е женен за едно копеле. Тогава той или щеше да развали годежа, или да се въоръжи с търпение срещу клюките, които цял живот щяха да ги преследват.

Мисълта за Ричард напомни на Кийли, че барон Смит също щеше да бъде на масата тази вечер. Въпреки че не можеше да го понася, тя бе решила заради графа да преодолее отвращението си. Независимо от това я сковаваше страх. Тъкмо се канеше да прехапе долната си устна, когато извика от болка — подутата устна и насинена буза все още я боляха.

Кийли се опита да прогони грижите и изглади една несъществуваща гънка от роклята си. Невъзможно бе завинаги да се скрие от омразата на сестра си. С вирната брадичка и изправени рамене тя се отправи по коридора към голямата зала.

— Здравей, красавице.

Срещу нея стоеше Ричард — облегнат на стената на фоайето със скръстени на гърдите ръце. Смарагдено зелените му очи я измериха от главата до петите и грейнаха, но Кийли не бе сигурна защо.

— Какво правиш тук? — попита тя, изненадана да го открие във фоайето.

— Чакам те, какво друго?

Тя му се усмихна с благодарност.

— Нямаше нужда, зная пътя.

Ричард повдигна вежда.

— Храбрите рицари са неотменно до своите дами, за да ги закрилят от опасни дракони. Мислех, че би искала да съм до теб, когато се изправиш лице в лице с нея.

— Колко мило от твоя страна — отвърна Кийли, трогната от това внимание. — Откъде знаеш какво си мисля?

— Сърцата ни бият като едно, съкровище.

— Притежавате най-острия език на света, господин графе.

Ричард я дари с усмивката си на хищник.

— Веднъж да се оженим, ще ти покажа какво още може езикът ми.

Кийли ставаше все по-червена и по-червена. Нямаше представа какво иска да каже с това графът, но го познаваше вече достатъчно дълго, за да й е известна любовта му към пикантните забележки.

— Хубава си, когато се изчервяваш — подсмихна се Ричард и я целуна по горещата буза.

След това, вместо към залата, я поведе към малката трапезария. Достъп в нея имаха само членовете на семейството, които вече ги очакваха. Херцогът и госпожа Даун седяха на тесните страни на масата. Моргана и Уилис Смит вече седяха отляво от херцога, а Хенри — отдясно. До него имаше две празни места. Кийли седна между Ричард и брат си.

— Който закъснява, не получава вечеря и трябва да чака до следващото ядене — обяви Моргана.

— Аз казвам кой ще се храни и кой не — остро я смъмри херцогът.

Кийли събра кураж, преглътна антипатията си и сърдечно поздрави барона:

— За мен е удоволствие да ви видя отново, бароне.

— Уилис — поправи я той и отвърна на усмивката й. — Ударила сте си устната?

Кийли кимна.

— Паднах.

Ричард и Хенри се покашляха неодобрително, което предизвика изпепеляващи погледи от страна на Моргана. Кийли се опита да се съсредоточи върху вечерята.

На масата бяха струпани превъзходни ястия. Първото блюдо бе зелева супа, следваха пълнени с ориз и бадеми печени пилета. Имаше още листни зеленчуци и праз.

— Изглеждаш много красива в новата си рокля — обърна се Хенри към Кийли.

— Като малка сива гълъбица — хапливо додаде Моргана.

Хенри се покашля. Срещайки погледа на Кийли, той й намигна и се обърна към графинята:

— Госпожо Даун, бихте ли ни казали как вървят сватбените приготовления?

— Това ще бъде сватбата на десетилетието — отвърна графинята, давайки вид, че не е забелязала недоволната гримаса на херцога. — Само си представи, Хенри, нашата скъпа Кийли ще се омъжи за най-желания ерген в цяла Англия, за фаворита на кралицата, и всичко това сред блясъка на Хемптън Корт.

— Елизабет държи да се получи голям празник — затворнически поде Ричард.

— А аз имам честта да ви бъда кум — вдигна чаша Уилис, за да поздрави приятеля си.

— Кралицата ще ти плати ли за това?

— Разходите се поемат от бащата на булката — отвърна херцогът. — Добре го знаеш.

— Толкова много суетня заради едно копеле? — при мисълта за това чудовищно разточителство русата красавица смръщи нос.

— Моргана! — В гласа на херцога имаше заплаха.

Кийли седеше поруменяла, но с вдигната глава. Забележките на сестра й я вбесяваха, но тя не желаеше да се поддаде и да провали вечерта на останалите. А освен това Моргана говореше истината. Тъй като не желаеше да срещне ничий поглед, тя бе свела очи към ръцете си в скута.

Ричард и Хенри пожелаха да я утешат и да погалят ръката й, но вместо това се погалиха взаимно. При тази гледка Кийли не можа да се сдържи да не се изкиска. Тя постави двете си длани на масата, при което графът и момчето отдръпнаха ръце като ужилени.

— Надявам се, че ще мога да присъствам на сватбата — рече Хенри, обръщайки се към баща си. — Кийли има нужда от някой, който да държи под око братовчедите й.

Ричард слисано погледна Кийли. Изненадан бе от желанието й двамата великани да присъстват на венчавката. Дори само представата за двамата уелсци, мотаещи се сред придворните, му изглеждаше абсурдна.

Моргана, която забеляза реакцията на графа, попита:

— Наистина ли искате да представите в двора тези двама глупаци?

— Одо и Хю са част от семейството — обясни Кийли. — Разбира се, че ще присъстват на сватбата ми. — Тя погледна към Ричард, търсейки потвърждение на думите си. — Не съм ли права?

— Разбира се, съкровище, такова бе и моето намерение — увери я Ричард, след като се бе овладял. — Мей, Джун и Хенри ще ги държат под око… исках да кажа, ще им правят компания.

— Мей и Джун? — попита Уилис.

— Ричард помоли две от братовчедките си да станат камериерки на Кийли — обясни госпожа Даун.

— Защо са й две? — завистливо нададе вой Моргана. — Една й е предостатъчна.

— Тъй като скъпият Ричард е по-богат от всеки друг англичанин, на Кийли подобава да има две камериерки вместо една — обясни госпожа Даун, без ни най-малко да се съмнява в наистина доста странната си логика. — Видя ли годежния й пръстен?

Кийли мигновено скри лявата си ръка в скута, тъй като не желаеше да ядосва сестра си.

— Покажи й го — извика Хенри и вдигна ръката й високо, така че всички да могат да видят пръстена. След това пресилено извика: — Смарагд, аметист…

— Татко — прекъсна го Моргана, вбесена от хвалебствията на брат си, — знаеш ли, че Хенри занича под всяка пола в Лъдлоу?

Ричард и Уилис избухнаха в гръмък смях. Графиня Чешир се закиска, прикривайки устата си с длан, а Кийли прехапа устни, за да не се разсмее, но пронизалата я болка веднага я накара да съжали. Изглежда единствено херцогът не се забавляваше.

— Тази тема не е подходяща за маса — смъмри дъщеря си херцогът. След това, обърнат към Хенри, добави: — Двамата с теб ще си поговорим за това по-късно.

— Но, Тали — изчурулика графинята, притичвайки се на помощ на момчето. — За едно момче е естествено…

— Чеси, последното, което бих желал, е замък, пълен с коп… — Херцогът замълча насред думата. Както всички знаеха, на масата седеше собственото му копеле.

Моргана наруши последвалото неловко мълчание:

— Как ви хрумна да се ожените за нашата скъпа, достойна за съжаление сестричка? — обърна се към графа тя.

— Девъро я желаел толкова неустоимо — изтърси Хенри, — че ги заварили в компрометираща ситуация.

— Колко ли отвратително трябва да е било — сбърчи нос Моргана. — Изглежда, тя е наследила разпуснатостта на майка си.

Докато херцогът замахне да зашлеви дъщеря си, Кийли вече бе скочила от мястото си, при това толкова рязко, че столът й се катурна. С искрящите си от гняв очи тя представляваше заплашителна гледка. Момичето опря ръце на масата и прониза с поглед сестра си.

— Запомнете добре думите ми — предупреди я Кийли. — Мога да понеса обидите, с които ме засипвате, но да говорите зле за майка ми, е вече друго нещо. Мегън бе най-благата душа, която някога е живяла на Земята. Тя би ви простила всичко, което казвате. В моите вени обаче тече и английска кръв, така че аз далеч не съм толкова миролюбива като нея. Ако още веднъж дори само прошепнете името й, ще ви убия. Разбрано?

Моргана я гледаше ужасено, неспособна да произнесе нито звук.

— Отговорете на въпроса ми — извика Кийли. — Разбрахте ли ме?

— Д… да — заекна русото момиче и кимна няколко пъти с глава.

— Физическото ви здраве зависи от това, колко добре ще запомните думите ми — заплаши я Кийли, след което напусна стаята с гордо вдигната глава.

Ричард видя сълзите в очите на Кийли, когато тя се обърна към вратата.

— Проклятие — изруга той и последва годеницата си.

Херцогът бавно се надигна от стола. Той се приближи към Моргана, без нито за миг да я изпуска от поглед, сграбчи я над лакътя и я повлече след себе си към вратата.

— Още малко праз, бароне? — усмихнато попита госпожа Даун.

Устните на Уилис трепнаха конвулсивно.

— Не, благодаря, госпожо.

— Кажи ми, сърчице мое — продължи графинята и се премести по-близо до младия Талбот, — как става така, че заничаш под всяка фуста в замъка Лъдлоу?

Хенри едва не се задави с виното си.

 

 

Ричард настигна Кийли във фоайето тъкмо когато тя се канеше да се качи по стълбите към стаята си.

— Пусни ме… — Видяла кой я е сграбчил за ръката, Кийли не довърши изречението си.

Ричард хвърли красноречив поглед на любопитните прислужници, които се мотаеха наоколо, и те веднага се разбягаха във всички посоки.

— Не бива да взимаш толкова присърце думите на Моргана. Винаги е бълвала само змии и гущери — успокои я той, когато останаха сами.

— Придворните на кралицата ще се държат по същия начин — със сълзи на очи му обясни Кийли. Тя се опита да свали от ръката си годежния пръстен.

— Само посмей! — извика Ричард и улови ръката й.

— Ако се ожениш за мен, ще направиш ужасна грешка — рече тя.

— Остави на мен да реша това. — Ричард я притисна в прегръдката си и нежно прокара пръст по бузата й. — Сега не си на себе си, което е разбираемо.

Кийли въздъхна и се облегна на гърдите му.

— Моето нетърпение ме притеснява не по-малко от казаното от нея. Как бих могла да изкупя този грях?

— Не се измъчвай с подобни въпроси, съкровище. Ти си светица.

Устните на Кийли се разтегнаха в усмивка.

— Може би ще добавиш в „Живота на светците“ една глава и за мен?

Ричард я целуна по бузата.

— Хайде в леглото, съкровище. И не забравяй, че ако искаш да поставиш Моргана на мястото й, аз съм близък с кралица Елизабет.

 

 

В това време херцогът влачеше Моргана след себе си към другия край на коридора. Той отвори с ритник вратата на библиотеката и бутна дъщеря си в креслото пред камината.

— Само посмей да мръднеш, и ще ти хвърля такъв бой, че с единия крак ще бъдеш в гроба. — След тези думи той свали от лавицата някаква стара библия и я хвърли в скута на дъщеря си. — Чети това и помисли къде си сгрешила. — Без нито дума повече той излетя от стаята.

Моргана кипеше от гняв. Колко унизително се бяха отнесли с нея пред барона. Виновна за всичко бе онази вещица Кийли. „Тя открадна дрехите ми, бъдещия ми съпруг и дори обичта на баща ми!“

Извън себе си от гняв, Моргана запокити библията на земята, при което от нея изпадна някакъв стар пергамент. Момичето небрежно му хвърли поглед и замръзна.

— О, боже — задъха се тя. Зарови глава в дланите си и безутешно зарида.

Вратата на библиотеката се отвори и на прага се появи Уилис Смит. Погледът му се плъзна към търкалящата се на пода библия, след което баронът се приближи към момчето и коленичи до креслото.

— Не плачете, скъпа — опита се да я утеши той. — Само ако се бяхте опиташ да бъдете вежлива с…

— Вие не разбирате — изхлипа Моргана. — Това е скандал. О, какво да правя?

— Щом госпожица Кийли се омъжи за Девъро, никой няма да дръзне…

— Все ми е едно!

— Защо тогава сте толкова разстроена? — с мек глас я попита Уилис, а сините му очи блестяха откровено. — Доверете ми се, скъпа моя.

Моргана му подаде избелелия пергамент и внимателно изучаваше израза на лицето му, докато баронът четеше документа. Отначало изглеждаше объркан, а след това, изглежда, схвана.

— Това е брачно свидетелство — рече Уилис, препрочитайки написаното. — Вие сте толкова разстроена, защото херцогът е бил женен за майката на госпожица Кийли?

— Майка й е умряла съвсем наскоро — прошепна Моргана. Тя не смееше да погледне барона в очите, толкова сигурна бе, че той ще я отблъсне. — Кийли е законната наследница на татко, докато Хенри и аз…

— Негова Светлост никога няма да лиши Хенри от наследство — увери я Уилис. — Тайната ви е на сигурно място при мен.

— Изгорете го — настоя Моргана.

— Не можем да го изгорим тук — отвърна Уилис, сгъна пергамента и го пъхна в единия от джобовете си. След това протегна ръка на момичето. — Доверете ми се, ще се погрижа за това.

Устните на Уилис се притиснаха към нейните и в следващия миг той я целуваше страстно. След това притисна главата й към рамото си и нежно я погали по гърба.

Никога повече нямаше да шмекерува на дребно за няколко дребни монети. В джоба си държеше ключа към своето щастие.

— Доверете ми се, любов моя — прошепна Уилис, заровил устни в русата коса. — Искам само вие да сте добре.

— Вярвам ви — отвърна Моргана и успокоена се облегна на мъжката гръд. — Вярвам ви от все сърце.