Хелън Филдинг
Оливия Джаулс и развинтеното въображение (59)

59.
Мауи, Хавайски острови

Когато въздушната линейка започна да се приземява над тропическите води на Мауи, мобилният телефон на Оливия зазвъня. Тя измъкна ръката си от шепата на Скот и натисна бутона.

— Оливия?

— Да?

— Обажда се Бари Уилкинсън. Слушай. Можеш ли да ни напишеш материал? Ти беше там, нали? На „Оскар“-ите и в Судан. Искаме обширен ексклузивен материал от твое име като непосредствена участничка. Снимката ти ще излезе на първа страница, ще разполагаш с цялата новинарска страница и с част от новинарската страница на всекидневника, ако успееш да ни пуснеш нещо до осем часа. Само неколкостотин думи и няколко цитата. Оливия?

— Не знам за какво говориш — рече тя.

Защото, ако имаше нещо, което знаеше със сигурност, то бе, че не иска лицето й да излиза по първите страници на вестниците. Вероятно и без това щеше да й се наложи да живее с променена външност до края на живота си.

— Слушай, душко, знам. Знам за МИ6. Знам, че си била в Судан, защото ми казаха от „Елан“. Знам, че си била на „Оскар“-ите, защото те видях в кадър с червена перука. И…

Тя отдалечи телефона от ухото си, погледна през прозореца към мястото, където щеше да се приземи самолетът над извита ивица блещукащо море, палми и бял пясък, ухили се злорадо на Скот Рич, сложи телефона, пукащ от яростния глас на Бари обратно до ухото си и отсече:

— Я не се излагай, душко. Това е само рожба на развинтеното ти въображение.