Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Olivia Joules and the Overactive Imagination, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara (2009)
Издание:
ИК „Колибри“, 2004
Редактор: Жечка Георгиева
Художествено оформление: Стефан Касъров
ISBN 954-529-323-3
История
- — Добавяне
47.
Скот Рич стоеше зад гърба на Оливия, ръцете му покриваха нейните върху оръжието и наместваше тялото й в правилната стойка.
— Ще поемеш отката с ръцете си, без да се стряскаш. А после, мнооого внимателно — постави бавно пръста й на спусъка, — без да го движиш, — постави нежно пръста си върху нейния — ще натиснеш спусъка. Готова ли си?
Вратата се отвори с трясък. Беше Дод.
— Извинете за прекъсването, сър.
Скот тежко въздъхна.
— Какво има?
— Някой упорито звъни на мобилния на госпожица Джаулс и професор Уиджет смята, че трябва да се обади незабавно. Не иска да я обявят за изчезнала.
Скот махна на Оливия да вземе телефона.
— Ще ви пусна последното съобщение. Опасявам се, че трябва да го сложа на високоговорител, госпожице Джаулс. Може ли?
Оливия кимна. Скот се облегна на стената със скръстени ръце.
— Оливия, пак е Кейт. Къде си, по дяволите? Ако си се юрнала за Хондурас заради онзи „лек флирт“ с твоя смешен Доди Ал Файед, ще те изкормя. Звъняла съм ти четиристотин пъти. Ако не ми се обадиш до края на деня, ще те обявя в полицията за издирване.
— Аз ще набера вместо вас — каза техникът.
— Ъъъ… добре — отвърна Оливия. — Може ли да не е на високоговорител?
— Разбира се.
— Здрасти, Кейт — глуповато рече тя.
От слушалката изригна вулкан от негодувание.
— Е все пак — развълнувано запита Кейт, когато й олекна, — изчука ли го?
— Не — отвърна Оливия и хвърли поглед към двамата мъже.
— А свали ли се с някого?
Оливия се замисли. Беше ли свалила някого в Хондурас?
— Да! — отсече тя. — Беше страхотно, само че, ъъъ, не беше той… — Гласът й заглъхна и тя погледна смутено Скот.
— Какво? Тича подир него чак до Хондурас, за да се свалиш с друг? Ти наистина си невероятна.
— Шшт — изсъска Оливия. — Виж, в момента не мога да говоря.
— Къде си?
— Не мога…
— Оливия, добре ли си? Ако не си, кажи „не“ и веднага ще се обадя в полицията.
— Не! Тоест да, добре съм.
Скот се наклони към нея й и подаде бележка.
— Изчакай малко.
В бележката пишеше:
Кажи й, че си на еротична среща, че си съвсем добре, но в момента си в разгара на събитията и ще й се обадиш утре. Ние ще я посетим да й обясним.
Оливия вдигна поглед към Скот, който навири сексапилно вежда и й кимна окуражаващо.
— Работата е там, че съм на еротична среща. Съвсем добре съм, но в момента съм в разгара на събитията. Утре ще ти се обадя да ти разкажа.
— Отвратителна си. Ами Осама бин Ферамо?
— Утре.
— Добре. Щом всичко е наред… — Номерът май мина. — Сигурна ли си?
— Да. Обичам те. — Гласът на Оливия лекичко потрепери. В този миг би дала много, за да седне с Кейт по на чаша „Маргарита“.
— И аз те обичам, непоправима любовчийка такава.
Оливия погледна пак бележката и се засмя. Скот я беше подписал: „Неповторимо твой С. Р.“