Хелън Филдинг
Оливия Джаулс и развинтеното въображение (46)

46.

Часовникът вече тиктакаше. Внезапно от двете страни на Атлантика се включиха тежките артилерии и над операцията надвисна нов оттенък на сериозност. Оливия разполагаше с три дни да се подготви за заминаването. Мина през интензивна програма на обучение по шпионски техники, боравене с различни оръжия, оцеляване в пустинята и специално оборудване.

Намираха се в помещението, навремето служило за трапезария на прислугата. Пълната екипировка на Оливия беше подредена на дълга старинна дървена маса. Тя разглеждаше пътен сешоар, снабден с ампули нервно-паралитичен газ, прикрепени към предната част на нагревателя.

— А истинският ми сешоар?

Професор Уиджет въздъхна.

— Знам, че доста сте се постарали, професоре — рече тя, — но все пак с какво ще си суша косата?

— Хм. Схващам мисълта ти. Допустимо ли е да пътуваш с два сешоара?

Оливия го изгледа със съмнение.

— Май не. Не можете ли да скриете нервно-паралитичното нещо в машата? Или в спрея на парфюма?

Чу се подсмъркване. Тя вдигна войнствено поглед. Скот Рич се беше облегнал на рамката на вратата и се хилеше доволно.

— Скъпа ми Оливия — отговори професор Уиджет, без да обръща внимание на Скот, — стараем се всички дамски принадлежности да изглеждат както трябва, но това е пустинна операция. Положително на такова място човек би могъл да мине и без сешоар?

— Е, да, но не и ако от мен се очаква да прелъстя ръководителя на група от Ал Кайда — търпеливо обясни тя.

— Ти си луда — обади се Скот, изправи се от облегнатото положение и се присъедини към дискусията.

— Лесно ви е на вас да говорите — настоя тя и огледа плешивото кубе на Уиджет и остриганата глава на хилещия се Скот Рич.

— Мъжете обичат жените да изглеждат естествени.

— Нищо подобно — отсече Оливия. — Обичат жените да изглеждат естествени, след като са изпипали прическата и грима, които ги правят да изглеждат естествени. Наистина ми се струва, че в този случай сешоарът ще е по-силно оръжие от ампулата с нервно-паралитичен газ.

— Добре, Оливия. Ще потърсим алтернатива — бързо капитулира Уиджет.

Тя имаше усещането, че е мек с нея, защото се чувства гузен, задето я е пожертвал. Тази мисъл не я ободряваше.

— Така — рече Уиджет, — имам списъка с обичайните неща, които носите и сме се постарали максимално да се придържаме към него. — Изкашля се. — Козметика: гланц за устни, молив за устни, мехлем за устни, сенки за очи, молив за очи, четчици, руж, фон дю тен, пудра: матова, пудра… — направи лека пауза — …„блестящ прах“, туш за мигли: „блясък“, устройство за извиване на мигли.

— Велики Боже — промълви Скот.

— Всички те са в съвсем малки опаковки — наежи се Оливия.

— Така е, въпреки че тъкмо това е лошото — отбеляза Уиджет. — Опитваме се да запазим обичайния ти несесер външно еднакъв с предишния, защото онези несъмнено са го проверявали в двете Америки, но бихме се справили много по-добре, ако тези неща бяха с нормални размери. Както и да е: парфюм, лосион за тяло, мус, шампоан, овлажнител.

— Тези ще ги има в хотела — каза Скот Рич.

— От хотелските шампоани косата щръква във всички посоки. А и не отивам на хотел. Отивам в шатра.

— Тогава използвай магарешко мляко.

— Механични предмети — продължи Уиджет. — Предмети за оцеляване, късовълново радио, дигитален микро фотоапарат, бинокъл и обичайните дрехи: обувки, бански костюми и… Рич, не се нуждаем от коментари, много ти благодаря, бельо.

— Също така бижута и аксесоари — тревожно добави Оливия.

— Точно така — каза професорът, отиде в другата част на стаята и запали една лампа. — На базата на тези предмети сме ви подготвили доста разнообразно въоръжение. Всъщност подготовката на комплект за жена се оказа доста интересна.

— Трябва да сте го правили и преди.

— Не и при такива обстоятелства.

Списъкът беше стряскащ. Трябваше много да внимава, за да не обърка джаджите. По-голямата част от нещата й за елементарно съществуване бяха превърнати в оръжия, ако не за масово унищожение, то за конкретно убийство на близко разстояние. Пръстенът й бе снабден със зловещо на вид закривено острие, което изскачаше щом натиснеше с нокътя на палеца си един от диамантите. Машата й имаше спираловиден трион в едната си част и тънък кинжал, намазан с нервно-паралитичен агент, на върха в другата. Копчетата на блузата й „Долче“ бяха заменени с миниатюрни кръгли триончета. Имаше балсам за устни, който всъщност беше временно заслепяваща светкавица и малко топче руж, което при запалване на дюзата изпускаше газ, който можеше да приспи за пет минути пълна с мъже стая.

— Добре. А след това ще получа ли старите си неща?

— Ако всичко това мине, както се надяват — рече Скот, — ще получиш пазарна обиколка на „Гучи“, „Тифани“ и „Долче и Габана“ за сметка на правителството на Нейно величество.

Тя засия.

Една от обиците й от „Тифани“ с форма на морска звезда сега съдържаше малък късовълнов предавател, чрез който щяха да проследяват движенията й по време на експедицията.

— Чисто новичък, последен писък на техниката — обясни Уиджет. — Най-малкият, произвеждан досега. Работи дори под вода на три до пет метра дълбочина.

— А под земята?

— Едва ли — отвърна Уиджет, като избягна погледа й.

В другата обица имаше хапче с цианид.

— А сега пистолетът — рече Скот Рич.

Тя ги изгледа отвратена. Вече бяха разучили камите в тънките токчета, ретроколана „Долче“ в стил седемдесетте години, направен от истински златни монети за откупуване на свободата й в случай на някоя бъркотия, тънкия кинжал и спринцовката с приспивателно в банелите на сутиена. Беше отказала брошката с ръчно изстрелваната стреличка с приспивателно с довода, че всяка жена под шейсетте, която носи брошка, моментално се превръща в обект на подозрения.

— Няма да нося пистолет. Втренчиха се неразбиращо в нея.

— Пистолетът ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши. Откъде накъде една журналистка ще носи пистолет? А и Ферамо знае, че съм против убийствата.

Скот Рич и Уиджет се спогледаха.

— Нека ти обясня нещо — започна Скот. — Не отиваш на романтична среща. Отиваш на извънредно опасна, силно смъртоносна и крайно скъпа военна операция.

— Не, нека аз ти обясня нещо — разтреперана заговори тя. — Знам колко е опасно и въпреки това ще го направя. Ако някой от вашите специално обучени експерти можеше да свърши това, което ме изпращате да свърша аз, щяхте да го изпратите. Нуждаете се от мен такава, каквато съм. А аз нагазих толкова надълбоко в тези води, защото съм такава, каквато съм. Затова или млъкнете и ме оставете да го направя както си знам, или сами вървете да сваляте Пиер Ферамо в суданската пустиня.

Настъпи мълчание. Уиджет започна да си тананика под носа.

— Пом, пом, пом — не спираше той. — Пом, пом, пом. Някакви въпроси, Рич? Още някакви задълбочени внушения? Нови полезни коментари? Или можем да продължим? Добре. Оливия, нека сега видим как стреляте, а по-късно ще решим дали да ви дадем пистолет.