Хелън Филдинг
Оливия Джаулс и развинтеното въображение (40)

40.

Едва когато се върна в познатата обстановка на апартамента си — пластмасовото шишенце с „Мистър Пропър“ до умивалника, прахосмукачката в гардероба в коридора, дървата от „Макнъгетс“ в коша до камината, Оливия осъзна колко необичайни бяха събитията от последните няколко дни. Колкото и да беше невероятно, бяха минали по-малко от две седмици, откакто бе напуснала Лондон. Млякото, което бе забравила в хладилника се беше вкиснало, но маслото си беше съвсем наред.

Всички неща, от които Оливия се радваше, че е избягала в хотелските стаи, си бяха тук: телефонен секретар с трийсет и едно съобщения, пощата, натрупана в антрето, гардероба в коридора, пълен с неща, които не можеше да събере смелост да изхвърли. Беше страшен студ; бойлерът се беше изключил и трябваше да се впусне в непрестанно натискане на бутона за включване. Отдаде се на спомени как бе действал Мортън Си с връвчицата на стартера на лодката на път за Бел Кий, докато бойлерът не се включи внезапно и не я накара да подскочи. Стоеше в средата на кухнята с консерва печен боб в ръка: всички доказателства и теории, диви измишльотини и подозрения от последните две седмици се въртяха в главата й като дрехи в пералня. МИ6 допусна грешка, като ме остави да си тръгна — мислеше тя. — Трябваше да ме използват.

Надникна през малкия еркерен прозорец на кухнята към познатата гледка: апартаментът отсреща с парче плат вместо перде и етажът под него, където мъжът се разхождаше гол. На улицата видя мъж да отваря вратата на мястото до шофьора на син форд мондео и да сяда вътре. Двамата погледнаха към нейния прозорец, после, като я видяха, погледнаха бързо встрани. Не отпътуваха. Аматьори, помисли си тя, помаха им с ръка, учудена кой е назначил тези некадърници — Ферамо или МИ6. Запали огъня, извади един хляб от фризера, направи си печен боб върху препечена филия и заспа пред „Жителите на Ийст Енд“.

Оливия не се събуди преди следващия ден. Първото нещо, което направи, бе да надзърне през кухненския прозорец. Мъжете в мондеото още бяха там. Попита се къде ли са ходили да пишкат през нощта, като се надяваше да не е било на прага й, и в този момент телефонът звънна.

— Оливия? Сали Хокинс е. Толкова се радвам, че се прибра жива и здрава. — Странно. Сали, осъзна Оливия, нямаше как да знае, че се е върнала, освен ако службите или Ферамо не бяха й го подшушнали. — Как си? Как стана материалът за Хондурас?

— Ами, ъъъ, май ще трябва да поговорим за това — рече Оливия, като се мръщеше, докато се опитваше да разбере какво става. — Върнах се едва снощи.

— Пиер Ферамо ми се обади. Мислех, че е говорил и с теб. Предлага ни пътуване до Червено море за втора част на историята за екзотичното гмуркане. Силно сме заинтересувани. Само исках да се уверя, че ще се радваш да заминеш, нали така, за да можем…

Това бе твърде шантаво.

— Разбира се — небрежно заяви Оливия. — Звучи доста вълнуващо, а и гмуркането е страхотно. Може би ще ми трябват няколко дни да се приготвя, но твърдо съм „за“.

— Добре, добре. — Последва пауза. — Ъъъ, само още нещо, Оливия. — Звучеше странно безизразно, като лоша актриса, която чете реплики. — Има един човек, с когото искам да се видиш, писал е за нас няколко пъти в миналото. Експерт е по всички арабски въпроси. Крайно интересен човек. Трябва да е вече на осемдесет и нещо. Случайно днес е в Лондон. Може би ще е добре да се срещнеш с него на чай и да получиш няколко, ъъъ, съвета за пътуването си.

— Разбира се — отвърна Оливия и направи гримаса „Тя е луда!“ в огледалото.

— Чудесно. В „Брукс“ на Сейнт Джеймс. Знаеш ли къде е? Точно зад ъгъла на „Риц“.

— Ще го намеря.

— В три и половина. Професор Уиджет.

— О, да. Чела съм книгата му за чувствеността на арабите.

— Чудесно, Оливия. Е, още веднъж, добре дошла. И ми се обади утре следобед.

Оливия затвори телефона и посегна към чекмеджето на нощната си масичка. Нуждаеше се от нова игла за шапки.

Вратата й вече беше наблюдавана от други двама мъже в хонда сивик, паркирана на отсрещната страна на улицата.

Вдигна ръка да ги поздрави, обърна се към новия компютър, даден й от МИ6, и потърси в „Гугъл“ професор Уиджет: арабист.