Хелън Филдинг
Оливия Джаулс и развинтеното въображение (55)

55.
Охранявана къща на ЦРУ, Лос Анджелис

Самотен ястреб безшумно се рееше над Холивуд — над театър „Кодак“, обграден от кабели и телевизионни микробуси; над булевард Сънсет, където ревяха клаксони, над купоните, предхождащи раздаването на „Оскар“-ите, които разлюляваха водите на осветените тюркоазени басейни на хотелите „Стандарт“, „Мондриан“ и „Шато Мармон“ и се устреми към тъмнината и воя на койотите сред хълмовете, където можеше да се види единствен осветен прозорец високо горе на носа. Зад стъклената преграда дребно светлокосо момиче и ниско подстриган мъж лежаха прегърнати сред намачкани чаршафи, осветени от трепкането на огъня в камината и CNN.

— Шшт — рече Скот Рич, запуши с ръка устата на Оливия, посегна към дистанционното и се засмя, докато въпреки сподавените протести засилваше звука.

— Бил е смъртоносен, таен и би накарал света да замре. Извратени планове за съкрушителна атака на Ал Кайда бяха разкрити днес от Белия дом — говореше новинарката, която приличаше на модел за бански костюми. — Планираната операция в безпрецедентен мащаб бе разкрита и спряна от ЦРУ.

Оливия рязко седна в леглото.

— Не беше ЦРУ. Бях аз! — възнегодува тя. Предаването се премести в Белия дом, където говорителят стоеше пред карта с малка показалка в ръка.

— Плановете за едновременното разрушаване на възлови мостове в Манхатън, Вашингтон, Сан Франциско, Лондон, Сидни, Мадрид и Барселона са били в доста напреднал етап. След взривяването на мостовете и избухването на паниката в главните градове на цивилизования свят, е щяла да се проведе втора операция за взривяване на големи транспортни възли.

Развълнуван академик, изписан като РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОУЧВАНИЯТА НА ТЕРОРИЗМА, УНИВЕРСИТЕТА В МЕРИЛАНД, смени мъжа с картата.

— Планът носи всички белези на висшето командване на Ал Кайда: проста концепция и дръзка реализация. В рамките на няколко минути новината щеше да се разнесе по световните медии, щеше да избухне паника, която би накарала водачите на моторни превозни средства в градовете с и без това задръстено улично движение да изоставят колите си и да побягнат по пътищата, пораждайки хаос от безпрецедентен световен мащаб: хаос, възникващ от изоставените коли, които от логистична гледна точка биха били разчистени извънредно трудно.

Появи се президентът.

— Час след час, минута след минута мъжете и жените от нашите разузнавателни служби стъпка по стъпка печелят войната с терора. Не се съмнявайте…

Млъкна със странен блясък в очите, което се стори на Оливия като нервна пауза в очакване на смях.

— …силите на злото, които заговорничат в дупките си срещу могъщия цивилизован свят, няма да надделеят.

— О, я млъкваш! — кресна Оливия към екрана.

— Ей, малката, успокой се — обади се Скот. — Всички знаят, че си била ти. Но ако извадят снимката ти в новините, ще започне джихад срещу Оливия Джаулс. И тогава какво ще правим?

— Не става дума за това. Всеки път, когато казва „цивилизования свят“, включва поне по пет хиляди нови участници в джихада срещу наглостта. Това е страшно опасно. Ако…

— Знам, — миличка, знам. Само че те не искат да те слушат. Ако в Западния и Арабския свят имаше повече жени на отговорни постове, нищо от това нямаше да се случи и светът щеше да живее в мир, радост и свобода. Трябваше да измъкнеш бин Ладен от онази пещера. Така с двайсет и петте милиона щеше да можеш да започнеш собствена президентска кампания.

— Знам, че не ми вярваш — мрачно отбеляза Оливия, — но Осама бин Ладен беше в онази пещера. Когато извадят водата от фотоапарата, ще се убедиш.

— Все пак ще получиш нещо за Ферамо и другите, нали знаеш? Няма да е в пълния размер, защото си агент. Но мисля, че ще можеш да си купиш колкото чифта искаш безумно неудобни обувки.

Тя се уви с чаршафа и напрегнато се взря в града под себе си, блестящ като посипано с пайети одеяло.

— Скот?

— Какво, соколе мой, мое пустинно жабче?

— Млъкни. Продължавам да мисля, че ще предприемат нещо. Ще направят нещо в Л.А. Скоро.

— Знам какво мислиш, но няма да го измислиш чрез взиране с празен поглед в нищото. Трябва да поспиш. Защо не положиш главицата си тук и не се върнеш към това утре?

— Ама… — започна тя, когато той я притегли със силните си ръце.

Не ми трябват никакви мъже…, каза си тя, усетила как ръката му я притиска по-силно и й вдъхва топлина и сигурност. Е, майната му, реши тя, когато той се наведе над нея и отново започна да я целува.

 

 

Техническата зала в охраняемата къща представляваше хаос от компютри, жици, комуникационни системи и мъже по ризи, опитващи се да изглеждат хладнокръвни и печени. По средата на всичко това Оливия Джаулс седеше неподвижно и се взираше напрегнато в екрана на компютъра. Кимбърли, Майкъл Монтеросо, Мелиса от рекламата, гласовата репетиторка Каръл, безработният актьор-тире-писател Травис Бранкато, бездарният режисьор Никълъс Кронкайт, божественият тъмнокож инструктор по гмуркане Уинстън и всички кандидат-звезди от антуража на Ферамо, които можаха да бъдат открити, бяха събрани в местния център за разпити на ЦРУ. Оливия бе прекарала последните няколко часа в гледане и слушане на видеозаписите от разпитите им, режеше, лепеше и водеше записки. Усети, че е на ръба на пробив и спря, а умът й се развихри.

— Получих последния разпит на Сурая.

Проклятие.

Погледна нагоре с раздразнение, което се смени с похот. Скот Рич се бе облегнал на рамката на вратата с разхлабена вратовръзка и разкопчана яка на ризата.

— Какво? — рече тя, срещна погледа му и отмести очи. Бяха в онзи трепетен етап на ранното чукане, когато никой друг не знаеше за него. Разбира се, беше трудно човек да е сигурен в охранявана къща на ЦРУ но и двамата бяха признати майстори на хитрините.

— Сурая Стийл е работила за Ал Кайда десет години.

— Не може да бъде! — ахна Оливия. — Десет години?

— Ал Кайда я е вербувала, когато е била на деветнайсет. Мотаела се из Париж в опити да си намери работа като модел и/или богат мъж. Не знаем точно как е бил осъществен контактът, но е бил с човек на доста висок пост. Дали са й много пари, подчертавам, много пари за прикритие.

— Това обяснява „Гучи“-то и „Прада“-та.

— Какво? Учила актьорско майсторство и журналистика в Университета в Лампитър. Задачата й била да завърши курс по арабски и да постъпи на работа във Външното министерство, а после в МИ6. Звучи доста наивно, но явно се получило. Смея да твърдя, че в твоите тайни служби се вихри огромен скандал. Всяка жена агент под седемдесет и пет години ще прекара следващите месеци в интензивни разпити.

— Божичко. Сигурно падат глави. Как са могли да не я усетят?

— В Ал Кайда са умни, липсват им електронни комуникации, властват шепотът, намиганията, тайниците, листът и моливът — старомодните преки контакти, така препоръчвани от Уиджет.

— Той как го преживява?

— Добре е. Бил е в пенсия през по-голямата част от този период. Разкрили са я месеци след връщането му на работа.

— Значи тя щеше да спечели и в двата случая?

— Ако откриеше нещо голямо за Ал Кайда, щеше да получи нова идентичност и много милиони. Ако предадеше някого от тях в МИ6, щяха да я приветстват и повишат. Всички агенции плачат за говорещи арабски. Веднъж влязла в МИ6, групата й в Ал Кайда я е захранвала с достатъчно информация, за да изглежда истинска първокласна шпионка. Подавали са й достатъчно вътрешна информация, за да й възложат случая на Ферамо.

— Ферамо знаел ли е, че е работела за Ал Кайда?

— Естествено. Затова я е мразел.

— Мразел ли я?

— Пуснали са я при него, защото е бил слабата брънка. Наблюдавала го е от името на нейните и неговите шефове.

— Значи Сурая е сложила бръмбарите в стаята ми?

— Нали ти казах, че не съм аз?

— Нищо чудо, че ме мразеше и в червата.

— Освен външността ти.

— Момичетата не се мразят заради такива неща.

— И заради факта, че Ферамо си е падал повече по теб, отколкото по нея. Ако се случеше ти да надушиш и издадеш Ферамо на МИ6, тя би изглеждала некадърна. Ако се приближеше прекалено, Ферамо е можел да я издаде на теб. След като на практика ти взриви цялата работа, като се свърза с Уиджет, тя не е могла да допусне да излезеш жива от Судан, предала те е и ги е накарала да те очистят.

— Какво ще стане с нея сега? — попита Оливия, наклонила глава настрани, придала си невинен вид. — Моля те, не ми казвай, че ще я осъдят на петдесет години затвор, в зле ушит оранжев гащеризон и остригана коса.

— Вероятно ще й дадат няколко присъди от по сто и петдесет години, които да излежава последователно, и то, ако има късмета да не я пратят да опитва кубински пури. А между другото имаш много поздрави от приятелката ти Кейт.

— Кейт? Кой се е срещал с нея?

— Уиджет. Обяснил й всичко. Казала да ти предам, че е много впечатлена и че иска да знае кой е бил другият.

Оливия се ухили. Кейт имаше предвид другия свалян.

— Извинете, сър.

Слаб, спретнато облечен мъж се мотаеше край вратата. Оливия откри, че почтителността, с която се отнасяха към Скот Рич в разузнавателните среди, силно я възбужда.

— Господин Милър моли незабавно да отидете при него в лабораторията заедно с агент Джаулс.

Оливия скочи на крака.

— Трябва да са извадили снимките. Хайде!

Понесе се по коридора към лабораторията, а Скот я следваше по петите и говореше:

— Добре, успокой се. Трябва винаги да си сдържана.

Оливия нахлу в лабораторията и я откри пълна със сериозни лица. Всеки високопоставен служител в района беше дошъл да види доказателството, че бин Ладен е бил в пещерите под Суакин. Бяха разпознати труповете на няколко висши оперативни работници на Ал Кайда, изплували от срутената и наводнена пещера. Но от бин Ладен нямаше и следа.

— Браво, че сте ги проявили въпреки мокрия фотоапарат — каза Оливия. — Който и да го е направил.

Дребничко момиче с къдрава червена коса се ухили до уши.

— Аз бях.

— Благодаря — каза Оливия.

— Добре, а сега ще ги погледнем ли? — намеси се Скот Рич. — Може ли?

Отпусна се на стола пред един компютър. Техникът почтително посочи няколко връзки и Скот извика първата снимка.

— Боже, какво е това? — Беше сиво петно. — Близък план на част от кит ли? — промърмори Скот.

— Още не бях включила светкавицата.

Мина на следващата снимка. Половината беше осветена и чисто бяла, но можеше да се различи снимката и диаграмата на пристанищния мост в Сидни. Оливия се опита да си припомни последователността на събитията в пещерата. Беше снимала фотографиите, а после опита да направи хубава групова снимка. После снима бин Ладен, а след това запали дюзата на газа и избяга.

Големците от ЦРУ се скупчиха около груповата снимка. Беше много трудно да се различи нещо. Всичко, което се виждаше през мъглата, бяха бради и тюрбани.

Скот й хвърли бърз поглед.

— Ще успеят да ги обработят — обясни той успокоително. — Ще ги подобрят. Снима ли бин Ладен в едър план?

— Да — отвърна тя. — Сигурна съм, че е следващата. Настъпи тишина. Всички очи се впериха в екрана.

Оливия заби нокти в дланите си. Сред объркването и ужаса си в пещерата беше сигурна, че вижда бин Ладен. Излъчването му, усещането за дремеща зла сила, напрегнатостта под ленивото спокойствие. Но пък, както несъмнено би й припомнила Кейт, по едно време тя беше точно толкова сигурна, че Пиер Ферамо е бин Ладен.

Скот Рич се наведе напред. Тя се насили да диша, наблюдаваше как обветрената му ръка посяга към мишката и кликва. В началото беше трудно да се различи образът. После се проясни. Груба бяла тъкан, опъната над чифт колена.

— Чудесно — отбеляза Скот Рич. — Явно разполагаме със снимка на чатала на бин Ладен.