Хелън Филдинг
Оливия Джаулс и развинтеното въображение (44)

44.

Изминаха пет дни, откакто Оливия се раздели с Ферамо на островите Бей, а той не се обаждаше. Екипът, който за нещастие сега включваше и Кучката под прикритие Сурая, се беше сврял в мазето още от сутринта. Чрез няколко сложни електронни маневри Скот Рич беше прехвърлил грешния телефонен номер, даден от Оливия на Ферамо, към залата за технически операции, така че ако Ферамо се обадеше, телефонът щеше да зазвъни директно при тях.

Часовникът в залата беше от обикновените пластмасови, които Оливия помнеше още от училище: бял циферблат, черни цифри и червен секундарник. В училище имаше навика да наблюдава часовника и да се мъчи с мисълта си да подкара стрелките му към четири часа. Червеният секундарник кликна на мястото. Беше четири часът следобед, девет часът сутринта в Хондурас на петата сутрин, след като със силно изсмукан пръст се беше сбогувала с Ферамо.

Скот Рич, професор Уиджет, Оливия, техникът Дод и Сурая без изключение непрекъснато поглеждаха часовника — кой крадешком, кой демонстративно, като според Оливия си мислеха едно и също нещо: Измислила си е всичко. Той изобщо не се интересува от нея. Няма да се обади.

— Рич, приятелю. Напълно ли сте сигурен, че сте свързали правилно телефона? — запита Уиджет и хапна от сандвича с пастет от гъши дроб върху препечен хляб. — Стори ми се, че натискахте страшно много бутони.

— Да — отвърна Скот Рич, без да вдига очи от компютъра.

— Той няма да се обади, нали? — изказа се Сурая.

— Тогава да му се обади Оливия — предложи Скот Рич.

— Това ще го отблъсне — настоя Оливия. — Той трябва да преследва.

— А аз мислех, че си неговият сокол. Или май беше кученце?

Скот се извърна и заприказва техника, двамата внимателно се вглеждаха в екрана. На едната му половина бяха снимките, които Оливия тайно беше направила на Ферамо. На другата се сменяха снимки на известни терористи на Ал Кайда. От време на време спираха и снимките се наслагваха, за да покажат Ферамо с тюрбан и Калашников, Ферамо с карирана риза в бар в Хамбург, Ферамо с различен нос, Ферамо по нощница с щръкнала коса.

— Съгласна съм със Скот — заговори Сурая и качи дългите си, обути в джинси крака на бюрото.

— Ако той не се обади, няма смисъл да му се обаждам аз, защото това ще значи, че е изгубил интерес.

— Е, не — засмя се Сурая, — това тук не е среща на сляпо. Просто си неуверена. Той наистина те харесва. Пиер предпочита силните жени. Определено трябва да му се обадиш.

Скот Рич се наклони напред, с лакти на коленете и брадичка, опряна на палците, и погледна Уиджет със същото напрегнато внимание, което толкова сепна Оливия първата вечер в бара в Хондурас.

— А вие как мислите? — попита го той.

Уиджет се почеса по врата и всмукна въздух през зъби.

— Има една стара суданска поговорка: „Когато мъжът и жената са насаме, трети е дяволът.“ Арабската стереотипна представа за жената е почти като за животно — силно сексуална и готова на сношение с всеки мъж, като че ли мисли единствено за това.

— Тъй ли? — проточи Скот Рич, облегна се и се ухили на Оливия.

— Това чувство съществува в някои среди и в наши дни. Сами ли са мъжът и жената, не може да не извършат полов акт.

Оливия се изчерви вбесена, като си спомни вечерта на Бел Кий: Мортън Си я целуваше, притискаше се до нея, пъхаше ръка в джинсите й. Улови за секунда погледа му и остана с тежкото чувство, че и той мисли за същото.

— Неотдавна беше направено едно проучване — продължи Уиджет. — Група судански араби са били запитани: „Ако се приберете у дома и заварите непознат мъж в къщата си, какво ще направите?“ Отговорът бил единодушен: „Ще го убия.“

— Боже — обади се Скот Рич. — Подсетете ме да не се хващам на работа като водопроводчик в Судан.

— Поради това в някои арабски култури са толкова обсебени от целомъдрието — воали, фереджета, клиторидектомии. Жената е изцяло еротизирана: тя е обект, който трябва да се пази, ако е твоя, и да се преследва и покорява, ако не е.

— Добре, да приемем, че в очите на Ферамо Оливия е ненаситен сексуален звяр, но все пак защо не се обажда? — зачуди се Скот Рич. — Я чакайте, а как извънбрачният секс се връзва с исляма?

Оливия го погледна, като мислеше: Би могъл все пак да си направиш труда да понаучиш тия неща.

— Е, точно тук става интересно — заобяснява Уиджет. — Особено при Ферамо с неговата бедуинска романтика — иска да я метне на коня и да препусне към пустинния залез. Бедуинският етнос е съществувал преди исляма. Той е фундаментален за психиката. Ако прочетете внимателно „Хиляда и една нощ“, ще забележите, че този начин на мислене, бедуинският номадски пустинен манталитет надвива морала. Когато сексуалните завоевания на героя са в резултат на неговата храброст, хитрост или късмет, на тях се гледа като на героизъм, а не като на нещо неморално.

— Именно. Затова той държи да ме пречупи и завладее — отбеляза Оливия. — Ако му се обадя да му кажа номера на полета си, няма да се почувства герой.

Скот Рич й подаде телефона.

— Обади му се.

— А, значи дискусията, която току-що проведохме, е безсмислена?

— Обади му се. Не казвай нищо за полети или за соколи. Просто му кажи, че си се прибрала жива и здрава и му благодариш за прекрасните вина и безплатния хотел.

— Хм — изръмжа Уиджет, загледа се в Скот със студените си сини очи и задъвка сандвича.

— Той няма да й се обади — грубо отсече Скот Рич. — Няма да я покани в Судан, а и не е нужно тя да ходи в Судан. Това е нелепо. На мен ми е нужно само да знам къде е. Обади му се — повтори той и протегна слушалката.

— Добре — мило отвърна Оливия. — Просто да го набера ли?

— Не, аз ще го набера — рязко отвърна той, обърна се към редицата екрани и клавиатури, хвърли й бърз недоволен поглед през рамо, преди да се задълбочат с оператора в някаква електронна зона, да започне да натиска и да проверява разни неща и да разменя с онзи съучастнически погледи. Скот Рич, напук на прекрасната си външност, беше от групата на техничарите. Опита се да си го представи с шкембе и жълта тениска с глупав надпис как се налива с бира в компанията на приятелчетата си.

Завъртя се на стола.

— Готова ли си?

— Разбира се — весело отвърна Оливия и долепи слушалката до ухото си. — Само кажи кога!

Започна бясно натискане на бутони. Телефонът иззвъня. Оливия усети рязък прилив на паника.

— Ало? — рече тя с разтреперан глас.

— Здравейте — женски глас, — казвам се Бърнийн Нийкин. Обаждам се от „МСИ Уърлдком“. Бихме желали да ни предоставите възможност да ви запознаем с нашия нов пакет…

Продажби по телефона! Оливия се опита да успокои лицето си. Непогрешимият технобог Скот Рич беше объркал жичките. Когато видя изражението на лицето му, усети, че в стомаха й нараства мехурът на кикота. Опита се да мисли за сериозни неща, като например смъртта или лошата подстрижка, но нищо не помогна. Започна да се тресе и не можа да си припомни кое изражение беше нормално за лицето й.

Скот Рич скочи на крака. Гледаше я много сериозно като учител непослушна ученичка. Това само я разсмя още повече. Той поклати глава и се върна към компютъра.

— Ще ида да пийна вода — задавено изгъргори Оливия, зачервена като домат, и се завлече в коридора, където се облегна на стената, разтърсвана от смях. Докато вървеше към банята и си бършеше очите, смехотворността на положението продължаваше да я връхлита. Едва когато наплиска лицето си с вода и постоя няколко минути, усети, че е изхвърлила и последните мехури на кикота, но все още не се чувстваше достатъчно спокойна.

Тръгна обратно по коридора, но чу от залата високи гласове.

— Вижте сега, не можем да затворим целия щат Калифорния. Имаме С4, имаме рицин, имаме и възможна връзка с гмуркането. И къде ни води това? Калифорния е три пъти по-голяма от малката ви мрачна, потънала в невежество държавица.

— Добре, добре — долетя гласът на Уиджет.

— Откъде да започнем? Само в Южна Калифорния имаме огромни пристанища в Област Бей, Вентура, Лос Анджелис и Сан Диего. Имаме четири атомни електроцентрали и стотици километри водопроводни тунели, канализационни и отводнителни системи под всеки голям град. Имаме акведукти, мостове, резервоари, язовири и военни бази. Какво предлагате да направим? Да евакуираме щата? Търсим игла в копа сено. Единствената ни възможност е да разпорим широко тази групичка Такфири и да разберем какво са намислили.

— Слушайте, младежо, ако унищожите групата, съществува опасност планът или устройството, каквото и където и да е то, вече да е на място; те ще знаят, че са разкрити и ще го детонират по-рано. А и усещането ми е, че и без това няма да научите нищо от тях, защото никой не е част от Цялостната схема. Единственият човек, който вероятно знае повече, е Ферамо и затова силите, които стоят зад него, го измъкнаха от Хондурас при най-лекия полъх на опасност. На ваше място ще накарам хората си веднага да спрат всички неголеми фирми за подводно поддържане и ремонти, ще пратя хора да проверят служителите им, състава на школите за обучаване на леководолази, всичко подозрително.

— Имате ли представа за мащаба на тази операция? Единственото, от което се нуждаем, е да открием Ферамо Ако го открием, може да надникнем в проклетия му лаптоп. Оливия не ни трябва.

— Слушайте, Рич, ако можем да разберем какво са замислили копелетата, без да изхарчим трийсет милиона долара и да сведем целия Източен Судан до купчина развалини с цената само на едно момиче, трябва да продължим.

Никой не чу как Оливия се вмъкна в залата.

— Сър, тя е цивилна. Това не е етично.

— Тя е агент и иска да отиде. Умът й е като бръснач. Ще я издигна много в Службите, когато това свърши, ако…

— Ако остане жива?

Оливия лекичко се изкашля. Четири чифта очи се обърнаха и я погледнаха. След частица от секундата телефонът иззвъня.

— Боже! Боже! — Техникът Дод изпадна в паника, разтича се наоколо, опитвайки се да намери бутона. — Това е той. Ферамо.