Хелън Филдинг
Оливия Джаулс и развинтеното въображение (15)

15.

— С кой град, моля? — попита гласът от отсрещната страна на линията.

— Лос Анджелис — отвърна Оливия и забарабани с молива си по писалището.

— А номерът, който ви трябва?

— На ФБР.

— Моля?

— ФБР.

— Не съм чувала подобно име. Частен номер ли е, или служебен?

Оливия счупи молива на две. Разполагаше с петнайсет минути до срещата с Кимбърли, а още не беше си оправила грима.

— Не, ФБР. Федерално бюро за разследване. Сигурно сте чували — ченгета, детективи, досиетата X, мрази ЦРУ?

Другата линия зазвъня. Оливия не й обърна внимание.

— А, вярно. — Смях. — Разбрах ви. Ето ви номера.

— Номерът, който ви трябва може да бъде набран чрез натискане на единицата — заговори отсечен електронен глас. — Ще бъдете таксувани допълнително.

— Ало, тук е Федералното бюро за разследване — заговори друг записан глас. Слава Богу, втората линия спря да звъни.

— Моля, изслушайте внимателно следния списък с инструкции. Ако се интересувате от политиката ни за набиране на служители, натиснете едно, за текущи дела натиснете две…

Проклятие. Другата линия пак зазвъня. Натисна „изчакване“ и се обади.

— Оливия? Пиер Ферамо е.

— О, здрасти, Пиер — весело зачурулика тя. Тъкмо звъня по другата линия на ФБР да им съобщя, че си терорист от Ал Кайда.

— Всичко наред ли е?

— Да! Прекрасно! Защо?

— Звучиш малко… напрегната.

— Денят беше тежък.

— Няма да те задържам. Просто исках да съм сигурен, че ще дойдеш на вечерята ни утре. Ще бъде кофти, ако пак се разминем.

— Абсолютно. Чакам я с нетърпение.

— Отлично. Ще пратя кола да те вземе в шест и половина.

Шест и половина? Не е ли раничко за вечеря?

— Чудесно.

— Как ти се сториха пробните снимки?

Когато той затвори, и ФБР бяха прекъснали.

— Здрасти. ФБР ли е? Исках да докладвам за подозрение, което имам във връзка с „През океани“. — Оливия крачеше из стаята и репетираше на глас. — Вероятно не е важно, но трябва да проверите човек на име Пиер Ферамо и…

— Здрасти, обажда се Джаулс. ЦРУ ли е? Свържете ме с отдел „Международен тероризъм“. Имам гореща следа по случая „През океани“. Ферамо, Пиер Ферамо. Положително е арабин, вероятно суданец…

Не можеше да го направи. Почувства се така, сякаш отиваше на пробни снимки, но беше изгубила мотивацията си. Беше Рейчъл Пиксли от Уърксоп, напълно глътнала език, а операторът щеше да й се изсмее, но в същото време беше и подлата Мата Хари, уреждаща си среши за вечеря с престъпните си любовници, а после издаваща ги на господарите си.

Реши да излезе с Кимбърли и приятелките й и да се обади във ФБР рано на другата сутрин. Щеше да поръча рум-сървис и да си отживее.