Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 24 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЕОН. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.18. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eon, Greg BEAR]. Формат: 20 см. Страници: 480. Цена: 140.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Мракът в библиотеката се разсейваше бавно, давайки време на очите да привикнат. Павел Мирски премигна и огледа залата и залепените по стените капки.

Първият му импулс бе да прецени степента на пораженията, които бе нанесъл Виелгорски с безразборната си стрелба. Нямаше такива. Всички монитори бяха непокътнати. Мирски докосна с пръсти лицето си, опипа бузата, после брадичката. Никакви белези. Тъничък шепот вътре в главата му напомни, че използва част от мозъка, която не беше оригинална.

Той направи няколко крачки, вслушвайки се внимателно във вътрешните си усещания. После заобиколи креслата и приближи черната стена, която преграждаше входа.

— Хей! — извика Мирски и се намръщи. Никой не отговори. — Хей! Има ли някой тук?

Може би го бяха оставили сам. Нищо чудно другите да са си тръгнали, след края на стрелбата. Не, като през мъгла си спомняше тримата офицери, проснати на пода, с конвулсивно изкривени тела и стиснати челюсти.

— Пагодин! — извика той. — Пагодин, къде си?

Отново никакъв отговор. Той пресече залата и доближи насрещната стена, където бе построена миниатюрна караулка. Вратата беше отворена. Мирски изкачи стълбата и влезе в будката.

Пагодин се бе изтегнал на три опрени един до друг стола и спеше. Мирски лекичко го побутна по рамото.

— Пагодин, — рече той — време е да си тръгваме.

Пагодин отвори очи и огледа изненадано Мирски.

— Ама нали те застреляха — учуди се той. — Видях го с очите си. Направо ти пръснаха черепа.

— Аз пък сънувах — заговори Мирски, сякаш въобще не го бе чул. — Много странни сънища. Знаеш ли какво е станало с Виелгорски, Язиков и Белорезки?

— Не — поклати глава Пагодин. — Обгърна ме някаква смъдяща мъгла. Чак сега се събудих. — Той ококори очи и бавно се надигна. — Искам да си ходя.

— Добра идея. Но първо да разберем какво е станало — Мирски слезе по стълбите и се върна обратно при черната стена. — Отваряй се — нареди той.

Вратата се разтвори безшумно.

На стълбите, с гръб към тях седеше Анековски, опрял приклада на земята.

— Простете, майоре — рече Мирски. Анековски се напрегна, завъртя се рязко и вдигна оръжието. — Внимателно — предупреди го Мирски.

— Другарю полковник, исках да кажа… другарю генерал…

— Къде са останалите? — попита Мирски и огледа струпаните наоколо войници.

— Останалите?

— Политическите офицери.

— Още не са излезли. Простете, другарю генерал, но трябва незабавно да се върнем в лагера и да потърсим връзка с тях…

— Колко време отсъствах?

— Девет дни, другарю генерал.

— Кой пое командването? — попита Мирски. Пагодин застана зад него.

— Майор Гарабедян и подполковник Плетнев — временно.

— Отведете ме при тях. Какво търсят тук американските войници?

— Другарю гг… — Анековски изглеждаше сякаш се задушава. — Всичко беше толкова объркано. Никой не знаеше какво е станало вътре. Какво се случи, всъщност?

— Много добър въпрос — кимна Мирски. — Може би ще узнаем някой ден. Най-важното за момента е, че аз съм добре — Пагодин също е добре — и трябва час по-скоро да стигнем в лагера… не беше ли в четвъртата кухина?

— Тъй вярно, другарю генерал.

— Да вървим. Тези какво чакат?

— Вас чакаха, другарю генерал.

— Тогава ще ги вземем с нас.

— Слушам.

Когато се качиха във влака, Мирски затвори очи и опря чело в прозореца. Аз съм мъртъв, мислеше си той. Чувствам го, усещам липсващите части от моя мозък, празнините, запълнени като изоставени траншеи. А това означава, че аз не съм същият, аз съм друг човек, умрял и възкръснал. Може и да съм нов, но ме чакат старите проблеми.

Той отвори очи и погледна към Анековски. Майорът го разглеждаше уплашено, ала веднага щом срещна погледа на Мирски се усмихна помръкнало.