Серия
Пътят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 23 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЕОН. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.18. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eon, Greg BEAR]. Формат: 20 см. Страници: 480. Цена: 140.00 лв.


ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Васкес спеше на тясната койка в палатката, изтощена след седем часа напрегната работа. На пода бяха разхвърляни два компанела, един процесор и ситно изписани листове.

Патриша, Каролсон, Фу и Чанг — и разбира се Хайнеман с неговия СВИК — съставляваха единствената група, която не трябваше да се връща в четвърта кухина.

Патриша сънуваше, че се намира в сладкарница на Земята. Тъкмо й бяха отказали поръчаният двуетажен ванилов сладолед. Картината внезапно се смени и тя се озова пред някаква черна дъска в просторна класна стая, изпълнена с развълнувано море от ученици, на които се опитваше да обясни сложна теорема. Учениците започнаха да я замерят с тебешири. Чакайте, викаше им тя, спрете! Класът постепенно утихна. Тя се наведе, вдигна един тебешир и огради в кръг няколко белезникави точици. Ето тук се вижда най-добре…

Каролсон я хвана за рамото и я раздруса. Патриша отметна гъстия кичур коса от лицето си и втренчи в нея подпухналите си очи.

— Наредиха да се връщаме в четвърта кухина — рече Патриша.

— Защо? Аз работя…

— Край на работата, миличка. Камионът пристигна. Китайците също тръгват. Всички потегляме. Ставай! — в думите й се долови жлъч. Патриша взе раницата и напъха вътре компанела, дисковете и процесора. Каролсон понечи да дръпне раницата от ръката й, сетне се отказа и рече: — Тези неща няма да ни трябват. Никога вече.

По бузите й се стичаха сълзи.

— Чух го от другите — продължи тя. — Нищо не съм видяла с очите си, но в ефира само за това говорят… хванахме малко от сателитните предавания.

Патриша притисна раницата към гърдите си и изтича пред Каролсон, като проклинаше тихичко.

Странно държане, мислеше си тя, сякаш част от ума ми не в крак с обкръжаващата ме реалност. Чисто истерична реакция. В края на краищата, тя знаеше, че всичко ще свърши така. И трябваше да е готова.

Каролсон, Фу и Чанг се покатериха зад нея в автобуса. Фарли седна зад кормилото и подкара право към тунела.