Грег Беър
Еон (52)

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

В последно време безтегловният асансьор към прохода и ротационния док се използваше все по-рядко. Само двама души продължаваха да работят в доковия сектор — Роберта Пикни и Силвия Линк. Хофман ги посещаваше поне веднъж седмично, тъй като смяташе заниманията им за доста важни.

Просторните хангари на доковия сектор, със сравнително ниски тавани, й напомняха за подземните гаражи в нейната служба на Земята. Придружавана неотстъпно от двама морски пехотинци, тя взе електромобила до контролно-свързочния център, разположен непосредствено под първи док, след което влезе сама в смълчаната стая.

Силвия Линк спеше в един хамак. Роберта Пикни поздрави тихо Хофман и й показа засечените радиопредавания от Земята и Луната.

— Лунното селище засега се справя добре — каза тя. Очите й бяха подпухнали и изглеждаше състарена поне с десет години от последния път, когато я бе видяла Хофман. — На Земята също има оцелели, но засега използват само предаватели с ниско мощност, които предполагам се захранват от акумулатори, или ръчни генератори. Според мен радиосигналите идват от няколко по-малки градчета, единствените които са били защитени ефективно от орбиталните платформи. От време на време и аз изпращам съобщения, но засега никой не ни отговаря. Въпрос на време, предполагам.

— Е, поне долу има хора — въздъхна Хофман.

— Да. Поне. Само дето никой не го е грижа за нас. Пък и защо ли?

— Трябва да си починеш малко в четвърта кухина — посъветва я Хофман. — Не изглеждаш никак добре.

— Защото се чувствам отвратително. Но само това ми остана. Ще вися тук, докато чувам отдолу гласове. Няма да закриеш отдела, нали?

— Разбира се, че не — успокои я Хофман. — Не говори глупости.

— Имам право да се държа така — рече Пикни и изпъчи напред брадичка. — Когато се върне Хайнеман, ще се прехвърля при него, за да работя на совалката. Бих искала да отида на Луната. Имам приятели там.

— Засега нямаме вести от експедицията — каза Хофман. — Бавят се, но още е рано да се тревожим. Намислила съм да събера хората на Хайнеман, за да започнат работа върху совалката. Поне ще им дам някаква цел.

— Нещо ново за изчезналите руснаци? — обади се от хамака Линк, като примигваше сънено.

— Засега нямаме никаква информация — тя хвана Пикни за ръката и лекичко я стисна. — Имаме нужда вас. Не бива да се преуморявате.

Пикни кимна, но не изглеждаше убедена.

— Добре. Прати след някой и друг ден Джанис Полк и Берил Уолъс да ни сменят. Трябва ни малко светлина, пък била тя и от плазмената тръба.

— Разбрахме се — кимна Хофман. — Покажете сега, откъде идват сигналите…