Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 24 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЕОН. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.18. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eon, Greg BEAR]. Формат: 20 см. Страници: 480. Цена: 140.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Злосторникът посети отново Патриша докато спеше и я събуди, като я подръпна лекичко за косата.

— Госпожице Патриша Луиза Васкес от Земята… отпреди много години — повика я той. — Дошъл съм с някои отговори.

Тя се завъртя в леглото и потърка очи. Злосторникът бе сменил външния си вид, сега носеше широки панталони и вълнена жилетка. Косата му бе пригладена, а от джобчето на жилетката се поклащаше верижка на часовник. С други думи, злосторникът бе облечен по последния вик на модата от 2005 година. Тя се наведе напред и разгледа обувките му. „Хуарачи“ и чифт японски чорапи „таби“ придаваха завършен вид на тоалета му.

— По петите ми са — продължи той. — Наложи се да използвам друг маршрут, за да се добера до вас. Използвам допълнителния пиктор, основният е блокиран. Освен това промених записващата програма на апартамента, така че да изтрие срещата ни веднага щом си тръгна. Но най-важното, натъкнах се на неохраняван проход в градските записи. Дори останах разочарован, знаете ли, оказа се, че за Възела няма нищо свято.

Патриша бавно се надигна от леглото и протегна ръка към халата.

— Често ли го правите?

— Не — призна злосторникът. — Необходими са доста усилия за да се проникне толкова навътре. Предпочитам да се забавлявам в Градската памет, но моите наематели предложиха астрономически аванс за тази информационна услуга. Имах късмет, че ме изпратиха, преди появата ви тук да стане достояние на всички.

— Съобщиха ни за това.

— Вярно — сети се злосторникът. Светлините в спалнята блеснаха. Патриша разгледа лицето си в огледалото — имаше измъчен и уморен вид, а косата й бе разчорлена — но сега не беше време за това.

— И така, отговорите — продължи злосторникът. — Те са далеч повече, от въпросите, които ми зададохте. До няколко дни ви предстои да се явите пред пълната сесия на Възела — засега никой не го знае, освен аз и тези, които трябва. После ще ви поканят на Последната церемония по отваряне на врата. Това не е точно официалното название, но обяснява достатъчно ясно на какво ще присъствате. Там ще се запознаете с Първия Портопроходец, който ще извърши тържествено отваряне на врата в сектор 3х9. Нищо чудно веднага след това да я затворят — очаква се скоро да се появят джартите.

— Какви са тези джарти?

— Досадни мухи, ако питате Възела — паразити, чудовищно агресивни и неспособни на каквото и да било мирно съжителство. Пътят е съществувал повече от хиляда години, преди да бъда съединен окончателно с Шишарк — става дума за времеизмерване според представите в Пътя, което едва след свързването е било синхронизирано с нашето време. Джартите проникнали в него през една пробна врата и се настанили преди да бъде отворен за движение. Там съзрели и се цивилизовали, а ние трябваше да воюваме с тях, за да ги прогоним. Сега вече знаят как да отварят врати и са поставили под свой контрол зоната между 2х9 и — по наши предположения — 4х9. Вижте какво, всичко това ще го намерите в Градската памет, а сега нямам много време. Разполагам с интересни новини за Олми. Чувала ли сте нещо за ортодоксалните надерити и гешелистите?

— Да — рече Патриша.

— Така, съществуват значи два плана за случай на евентуална победа на джартите, която сега изглежда доста вероятна. Гешелистите искат да мобилизират целия Аксисград, да го прикачат за потока и да го прекарат през територията на джартите със скорост близка до тази на светлината, като същевременно взривят Шишарк и отсамния край на Пътя.

— Какво? Защо?

— Така ще могат да запечатат Пътя — да го прекъснат. И същевременно да елиминират опасността Шишарк да бъде окупиран от джартите, което би означавало, че те ще контролират целия Път. Другата възможност е да насочат Шишарк към някоя подходяща планета и там да изоставят, или унищожат Пътя. Тогава Аксисград ще бъде преместен в противоположна посока и помитайки по пътя си Шишарк ще излезе в космическото пространство — в орбита около планетата. Подобен ход ще отнеме доста време… би отнел, досега. Но след като Шишарк вече е в околоземна орбита, създава се благоприятна ситуация за да бъде изоставен Пътят. Всички го знаят. Ето защо ортодоксалните надерити — и най-вече фракцията на Корженевски…

— Те пък кои са? — прекъсна го Патриша, забравила умората в мига, когато злосторникът бе споменал познатото вече име.

— Това са наследници на инженерите от непосредственото обкръжение на Конрад Корженевски — създателя на Пътя. Сърцевината на движението е една малка, сплотена група, настояваща за незабавно завръщане на Земята. Ако питате гешелистите, всички те са кандидати за неактивната Градска памет — поне доскоро бяха на това мнение. Сега обаче както надеритите, така и хората от фракцията на Корженевски настояват за преосмисляне на предначертанията.

— Сигурно тъкмо те искат да взривят астероида и да изведат Аксисград в околоземна, или окололунна орбита?

— Точно така. Но да побързаме, защото времето ми е на изчерпване. Ще трябва да взема доста сериозни предпазни мерки, за да не бъда проследен, това вероятно е последната ни среща. Слушайте, Олми не е това, което изглежда. Той…

Последвалото стана толкова светкавично, че Патриша почти не съумя да го проследи. Изображението на злосторника се разлюля неудържимо, а от насрещната стена се разнесе пронизително бръмчене. От допълнителния пиктор бликна ярък сноп червена светлина, пресече стаята и удари право в разтворения компанел на бюрото. Злосторникът изчезна. Светлините в спалнята угаснаха.

Заобикаляха я мрачни, сиви стени.

— Осветление, моля — нареди тя.

„Хиляди извинения — разнесе се познатият, но сякаш леко стреснат глас на стаята. — И двата налични пиктора са повредени. Моля, изчакайте търпеливо. В момента повредата се отстранява.“

Патриша седна на ръба на леглото. Веднага щом очите й привикнаха с тъмнината откри, че цялата декорация е изчезнала. Леглото под нея изглеждаше съвсем стандартно, наоколо бе заобиколена от бели форми, напомнящи мебели. По стените нямаше нищо. Патриша вдигна компанела от бюрото и го огледа, търсейки някакви следи от поражения.

На екрана се виждаха очертанията на злосторника, облечен в модната жилетка и широкия си панталон, последва серия от числа и накрая знакът за завършване на командата. Отвъд него започваше следващия регистър, където бяха нанесени три уравнения и някакъв код. Патриша събра двата регистъра и извърши заложените в уравненията математични действия.

Върху екрана на компанела се появи ново изречение, с премигващи думи: „Олми познава Корженевски. Познава го от едно време. От град Шишарк“.

Жилищните помещения на Олми най-често бяха разположени в Аксис Надер, но той рядко се задържаше на едно място повече от четири месеца. Не обичаше да декорира апартамента си и полагаше минималните необходими усилия, за да му придаде някакъв приемлив вид. Всъщност, стараеше се всячески да избягва домашните услуги, на които в Аксисград се гледаше като на нещо естествено.

Но въпреки това не беше аскет. Просто не изпитваше нужда от лукса, нито пък осъждаше онези, които го използваха.

Седеше в средата на своя снежно-бял кабинет и очакваше да бъде да бъде открита интересуващата го следа. Олми беше програмирал своя следотърсач така, че по манталитет да напомня една древна земна порода кучета, наречени късокосмести териери, като бе добавил необходимата част от своята собствена индивидуалност. Полученият като краен продукт следотърсач бе невероятно упорит и способен и рядко го разочароваше.

Според законите на Аксисград, ловът на злосторници в Градската памет бе разрешен във всички сезони. Гражданите нямаха право да изтриват засечените злосторници, но можеха да ги притискат натясно и да се обръщат към службата за бърза инактивация.

Олми не се интересуваше от последното. Искаше само да държи злосторника под око, да го притиска лекичко, но същевременно да поддържа в него вярата, че все още е на свобода. Този път имаше работа с невероятно обигран злосторник, надживял десетки дуели, някои с продължителност над десетилетие, което в мащабите на Градската памет се равняваше на виртуално хилядолетие. Нямаше постоянно име, нито характерна диря и изглежда сам бе конструирал личността си, така че да бъде едновременно действен, неуловим и достатъчно егоистичен, за да се стреми към надмощие в дуелите.

За първи път следотърсачът бе засякъл злосторника в апартамента на Патриша, но Олми му бе наредил да се скрие, за да внуши но злосторника, че е успял да се измъкне безпрепятствено.

Олми познаваше добре манталитета на типичния злосторник. Преобладаващото мнозинство от тях се бяха родили през завършващия етап от създаването на Градската памет — продължило като цяло над петстотин години и започнало още в град Шишарк, далеч преди да бъде открит Пътят.

По същество това бяха млади, способни престъпници, открили един или друг начин да заобиколят крайното наказание, което се прилагаше само при особено тежки престъпления — рециклиране на тялото и инактивиране на съхранената в паметта личност. Най-често прилаганият метод бе да се направи нелегално копие на индивидуалната схема, което да остане неактивирано — в случай, че заловеният престъпник бъде осъден на пълно унищожаване, нелегалният дубликат се активира, гарантирайки продължаване на съществуването.

По-късно тези „злосторници“ вземаха дейно участие в най-различни по характер престъпни мероприятия, някои от които завършваха с прояви на насилие, каквито в Аксисград не бяха наблюдавали още от времето на бунтовете на ортодоксалните надерити в Александрия. Накрая повечето бяха заловени, изправени пред съда и осъдени, ала като резултат от това в Градската памет се активираха нови, крайно опасни и антисоциално настроени престъпни елементи. С течение на времето специално подготвени агенти на Хексамона съумяха да убедят по-известните злосторници, че най-добрият начин да си прекарват времето би бил да участват в дуели — по време на които да издирват и унищожават други злосторници. Макар и частично, това бе едно добро решение на проблема. Идеята с дуелите се хареса и само след десетина години половината от злосторниците бяха елиминирани от техните събратя по съдба.

Ала немалък бе броят на оцелелите и те бяха най-хитрите, най-изобретателните и следователно най-опасните.

През последните години една от най-сериозните задачи, стоящи пред Възела, бе да се осигури пълна безопасност на Градската памет за всички ползващи я граждани. В тази насока Възелът все още не можеше да се похвали с някакъв прогрес — всички опити срещаха упорита съпротива от страна на различни движения.

Олми си даваше ясна сметка колко рисковано е наемането на злосторник. Наемателят, наричан патрон на злосторника — едва ли би могъл да разчита на лоялност. Известно бе, че злосторниците остават верни само докато задачата им носи някаква конкретна изгода, или събужда интереса им.

За тази цел, Олми бе осигурил на злосторника напълно свободен достъп до няколко лични информационни банки, като същевременно бе взел всички необходими мерки никой да не разбере за това, най-вече самият злосторник.