Грег Беър
Еон (43)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Всички присъстващи в кабината следяха напрегнато червената линия на сингуларната, която ги водеше право към черния екран отпред. После Ланиер се присъедини към Фарли и Каролсон, опитвайки се да измъкне някаква полезна информация от приборите. Продължаваха да получават само напълно безсмислени данни.

— Нещо се приближава към нас по сингуларната… прилича на летателна машина, огромна и черна — докладва Хайнеман. — Движи се с огромна скорост…

Ланиер вече бързаше към кабината.

Обхванала като в пръстен сингуларната, право към тях летеше машина, надвишаваща поне два пъти тръбохода, с гладка, черна и блестяща повърхност. Отпред се виждаха ярки оранжеви линии, които оформяха симетрично подредени триъгълници и четириъгълници. Ланиер гледаше като хипнотизиран, докато четириъгълниците бавно се отваряха и от тях се появиха захващащи скоби и най-различни механични ръце с множество съчленения. Ето че изведнъж апаратът заприлича на изследователска подводница — или пък на някакво огромно швейцарско сгъваемо ножче, дело на побъркан дизайнер.

— Какво ще прави?

— Изравнява скоростта си с нашата. Изглежда, че ще…

Кабината се озари от разноцветни светлини. Хайнеман трепна и се отдръпна назад, Ланиер прикри очите си с ръка.

— Какво беше това? — извика Каролсон отзад. Пред очите на Ланиер танцуваха светещи зелени и червени изображения. Той неволно протегна ръка, за да докосне един от тях, преди да осъзнае, че са нематериални.

— Приличат на символи — рече Хайнеман. — Виждаш ли ги?

— Виждам ги — отвърна Ланиер. — Не зная какво са, нито откъде са се взели.

Отново изпращя радиото:

— Моля идентифицирайте се и съобщете целта, с която приближавате щита на Аксисград.

Ланиер взе микрофона от Хайнеман.

— Аз съм Гари Ланиер. — Като че ли това ще им говори нещо, помисли с насмешка той. — Ние сме изследователи. Ако има някакви проблеми…

— Желаете ли адвокат?

— Простете… какво?

— Веднага ще ви бъде назначен адвокат. Вие навярно сте телесно човешко същество, което настоява за пълни права пред Хексамоновия съд?

— Кажи да — посъветва го Каролсон.

— Да.

— Ще бъдете отделени от потока и ескортирани до Аксис Надер.

От летателния апарат се отдели дълга механична ръка и изчезна под корпуса на тръбохода. Прозорецът се изпълни с искри, свикът се завъртя и корпусът му се разтърси. Чу се свистене на изтичащ под налягане газ, в кабината едновременно изпискаха няколко алармени сигнала, последва раздиращ звук, още едно сътресение и изведнъж преминаха в свободен полет.

Тръбоходът беше отделен от сингуларната и изтеглен встрани. Ала свикът вече не беше скачен с него.

Хайнеман погледна нагоре, към ярко-червената линия и черната машина, която я обхващаше. С една от многобройните си ръце машината все още придържаше повредения тръбоход.

— Откачени сме от тръбохода — обяви с дрезгав от яд глас Хайнеман. — Разстоянието между тях надвишаваше четиридесет метра. — Ще отида долу да проверя целостта на корпуса.

Ланиер побърза да се намести в пилотското кресло. Закопча се с методични движения и си наложи да поеме няколко пъти с пълни гърди. Все едно, че са те ударили, мислеше си той. Не е по-зле, може би дори е по-добре…

— Не открих никакви пробойни, но предпочитам да сме вътре в атмосферния слой — извика отдолу Хайнеман.

Черната машина изостави тръбохода, разтвори широко няколко механични ръце и се приближи до самолета. Хайнеман се пъхна отново в кабината, между Каролсон и Фарли.

— Лайнарска история — рече той. Ланиер за първи път го чуваше да ругае.

Огромният корпус на черната машина закри прозореца и самолетът се извъртя. Хайнеман, който се носеше някъде в центъра на кабината, беше единственият, запазил досегашното си положение. Ланиер прелетя покрай изненадания инженер, сетне се върна обратно.

— Хвани се, преди следващото завъртане — извика той. Хайнеман протегна ръка и сграбчи облегалката на креслото. Самолетът се завъртя отново около оста си, този път толкова рязко, че рамената става на Хайнеман бе изкълчена като от ловка хватка на борец.

Инженерът изкрещя от болка, пусна облегалката и се понесе в посока обратна на въртенето. Ланиер го гледаше безпомощно, очаквайки най-сетне да дойде краят на въртележката. Отброи четири спокойни секунди, веднага разкопча колана, прегърна Хайнеман през кръста и го повлече към задния отсек. Лицето на инженера бе изкривено от болка, той отвори очи и погледна към Ланиер като дете, което си е обелило коляното.

Каролсон и Фарли се бяха отървали само с леки охлузвания. Фарли подпираше главата на Хайнеман, а Каролсон придържаше краката му, докато Ланиер оглеждаше изкълчената става.

— Кучи син! — изрева Хайнеман. — Остави ме на мира!

— Колкото по-дълго е изкълчена, толкова по-дълго ще те боли — отвърна Ланиер. — Не смятам, че има разкъсване. Божичко, как ще се справя при нулева гравитация?

— Опри се на стената, а ние ще притиснем тялото му между седалките — посъветва го Каролсон. Хайнеман изпищя и й хвърли обезумял поглед. Косата му стърчеше във всички посоки. Ланиер заклещи крак под близката облегалка и се подпря на гърдите на Хайнеман. Каролсон и Фарли го сграбчиха здраво.

— Пуснете ме — помоли с отпаднал глас инженерът, а от очите му бликнаха сълзи.

Ланиер промуши ръката си под неговата, внезапно натисна с всичка сила и същевременно завъртя ставата в обратна посока. Хайнеман изпищя отново, после изведнъж ги погледна с бялото на очите. Главата му увисна безжизнено. Беше изгубил съзнание.

— Никога няма да ни прости — обади се първа Каролсон.

— Превържете ставата и му поставете студен компрес — поръча им Ланиер. После си спомни къде са и погледна към прозореца. Черната машина все още закриваше гледката.

— Не правете опити да увеличите скоростта си — посъветваха ги отново по радиото. — Не задействайте спирачната система. Движите се към Аксис Надер.

Фарли издърпа Хайнеман на креслото. Главата му се извърна към Каролсон. Лицето му беше бледо като платно. Каролсон внимателно вдигна клепачите му.

— Шок — каза тя. После вдигна капака на бордовата аптечка, извади спринцовка с предварително приготвен разтвор и инжектира съдържанието й в здравата му ръка.

Ланиер седеше в кабината и правеше отчаяни опити да получи поне някаква информация от инструментите. Едно беше съвсем ясно — самолетът се носеше с огромна скорост.

На влизане в контролната стая на потока Олми проектира пропуска, даден му от президентството, пред телесния часовой. Стаята беше просторна, с овална форма, пространството бе изпълнено с колони от проектирана информация, а пред дежурните монитори седяха двама неоморфи. Олми се плъзна към тях и изведнъж бе заобиколен с подробни сведения за разрушения и падащ тръбоход, както и за самолета, който беше под контрола на автомата за поддръжка и управление на потока.

— Операцията е секретна, по изрична заповед на президента — изобрази Олми пред старшия неоморф.

— Не мога да се съглася — отвърна неоморфът. — Касае се за сериозно нарушение, за което трябва незабавно да бъде съобщено в съда. Ще им бъде назначен адвокат и…

— Те вече имат адвокат. Вие сте длъжен да изпълнявате заповедите на президентския представител — каза Олми. Неоморфът — тялото му беше с яйцевидна форма, обвито с тракционно поле, снабдено с две къси ръчички и съвсем човешко на вид лице отпред — се прикри зад изображението на множество бели кръгове, сигнализиращи за отстъпване под натиск. Но това не беше достатъчно за Олми.

— По нареждане на президента на Безкрайния Хексамонов Възел, съгласувано с президент-министъра, вие сте отстранен от служба — заяви той. Неоморфът протестира яростно с гъгнещи звуци и трепкащи червеникави изображения, но въпреки това се подчини и напусна стаята.

Олми зае мястото му и размени погледи с втория неоморф.

— Случаят няма да стигне до съда — обяви той.

— Вече предадохме съобщението — каза вторият неоморф.

Олми телепроектира кратко послание до кантората на Сули Рам Кикура в Централния град. Пред очите му се появи стилизирана лична емблема.

— Сер Рам Кикура в момента отсъства. Разговаряте с един от частичните й представители. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Въпросът е спешен. Чакаме нови гости. Появиха се в нарушение на Хексамоновия закон. Делото по случая трябва да бъде прекратено незабавно, по нареждане на президента. — Той изобрази нужния код.

— Прието — отвърна частичният. После поклати глава и за миг заприлича ужасно на своя материален първообраз. — Да знаеш, Олми, непрестанно ми създаваш проблеми. — Частичният изключи връзката, Олми откри нов комуникационен канал, този път до Аксис Надер и помоли франта да придружи Патриша до хангара за инспекция. Междувременно издаде нареждане да бъде разчистено движението до там. Това, естествено, щеше да предизвика немалко излишни вълнения и неприятности, но нямаше начин да бъде избегнато.

— Ще ни трябват още жилищни помещения — приключи той. Франтът също си записа кодовото изображение и изключи.

Едва сега Олми насочи цялото си внимание към автомата за поддръжка и управление на потока.

— С тях всичко ли е наред? — попита той, заобиколен от настойчиви оранжеви изображения.

— Не са наранени от нашия автомат — отвърна леко разтревожен неоморфът.

— Даваш ли си сметка, че операцията е напълно секретна? — запита го Олми. Неоморфът се озари в мекушаво-зелено. — Добре. Тогава насочи апарата и нарушителите към хангара за инспекция.

След това Олми напусна станцията и се отправи с най-бързата шахта към Аксис Надер.

— Какъв е броят на присъстващите във летателното средство? — запита гласът.

— Четирима — отговори Ланиер. — Един ранен.

— Всички ли са телесни?

— Ние сме хора. А вие какви сте?

— Намирате се в приемната за незаконни превозни средства. Не правете опити да избягате, залата е заключена.

Черната машина отдръпна механичните си ръце и се отдалечи от самолета. Ланиер откри, че се намират в просторен и изрядно подреден хангар, с гладки стени в черно и сиво. Точно пред прозореца на пилотската кабина се извиваха сребристи кабели. Самолетът висеше на кабелите, които бяха прикачени за металическа издатина под тавана. Трима огромни механични работници заобиколиха корпуса и го тласнаха встрани. Крачеха с тънки, деликатни крака, снабдени с множество съчленения, а масивните им тела се състояха от полусфери, свързани с черни гъвкави кожуси.

Никъде в целия хангар не се виждаше жива душа. В двата срещуположни края бяха разположени елипсовидни портали, високи приблизително четири метра, вратите им бяха отворени, но нямаше и следа от евентуални посрещачи.

— Желаете ли да разговаряте с човека, който потвърди вашата идентификация? — обади се отново гласът, по-приятен и мелодичен от когато и да било.

— Кой е той? Кой ни е идентифицирал?

Следващият глас разпознаха веднага.

— Гари, тук е Патриша. Разбрах, че сте четирима. Кои присъстват?

— Това е тя — извика Ланиер. — Открихме я. Или… май тя ни откри.

— Предполагах, че някой ще тръгне да ме търси. Нали ви казах. Те са мои приятели. — Патриша се наведе напред, опитвайки се да вникне в смисъла на проектираните изображения. Беше забелязала Ланиер в пилотската кабина. — Сигурна са изплашени до смърт. — Тя проследи с поглед черната патрулна машина, която бавно се издигна над самолета и се прибра в отредената й клетка.

— Нищо чудно да си имат сериозни неприятности с градската управа — рече Олми. — Правя опити да прехвърля случая към друга инстанция и да ги освободя от съдебна отговорност, но не зная дали ще постигна успех.

— Дошли са да ме търсят — рече тя. — Не можете да ги вините за това.

— Движили са се по аксиалния поток, което е строго забранено.

— Така е, но откъде биха могли да знаят?

Олми не отговори на въпроса.

— Зная кои са — рече той. — Твоят шеф Ланиер, Каролсон от научната група, китайката с европейски черти на име Фарли и инженерът Хайнеман.

— Познал си ги? Значи разполагаш със сведения за всички ни, така ли?

Механичните роботи избутаха прикачения на кабелите самолет към едно странично разширение на хангара. Ирисовидната врата на разширението се затвори зад тях и хангарът потъна в мрак.

Патриша излезе от стаята и пое предложената от Олми ръка. Той е поведе към хангара за инспекция.

В този момент пристигна и Сули Рам Кикура. Все още не беше се срещала лично с Патриша, но знаеше всичко за нея. Адвокатката и Олми проектираха кратък диалог в пространството пред тях. Патриша не можа да проследи всички визуални символи — и без това някои от тях въобще не й говореха нищо — но все пак съумя да схване същината на разговора. Новопоявилата се беше телесен адвокат. Тя прие изявлението на Олми и го предаде директно в пред-съдебната процедура.

Люкът на самолета се отвори. Един от механичните работници клечеше наблизо, насочил сензорите си за да запечата слизането на пасажерите.

История, помисли си Патриша. Тук всички сме част от историята.

Пръв се показа Ланиер. Патриша едва се сдържа да не му помаха, все пак се надигна нетърпеливо на пръсти и му кимна. Той й отвърна с кимване и бавно се спусна по стълбичката. Фарли го последва. Появи се Каролсон, но остана на изхода. Ланиер посочи с ръка.

— Имаме ранен вътре. Ще се нуждае от помощ.

Олми и жената размениха няколко думи, после тя докосна своето сребърно колие. В същия миг погледна към Патриша и се усмихна. Проекторът й изобрази американско флагче над лявото й рамо — очевидно жената бе от американско потекло и се гордееше с това.

— Какво ще правим сега? — попита Каролсон. — Вътре ли да го оставим?

— Кажи на твоите приятели, че сме повикали медицински работник — рече тихо Олми.

— Всичко ще бъде наред. Повикахме помощ — извика Патриша. Ланиер направи опит да се приближи към нея, но бе спрян от механичния работник.

— Пуснете го да мине! — примоли се Патриша. — Олми, защо ги спират?

— Под карантина са — обясни Олми и посочи светещата червена лента, която опасваше самолета.

Патриша се обърна към Ланиер и вдигна ръка.

— Нищо няма да ви направят. Не се безпокойте. Само изчакайте малко.

— Радвам се да те видя — рече Ланиер, като не изпускаше от око щъкащите наоколо механични работници. — Не се надявахме да те открием някога.

Патриша преглътна болезнената буца, заседнала на гърлото й. После се обърна към Олми.

— Трябва да останем заедно — заяви решително тя. — За да може да си помагаме.

Олми й се усмихна, но не каза нищо. Вместо това наново потъна в оживена размяна на символи с жената.

— Решението се взима в момента — обяви накрая той.

— Дали са престъпници, или гости, това ли? — попита Патриша.

— О, няма никакво съмнение, че ще бъдат обявени за гости — намеси се жената на перфектен английски.

— Сега ще им вземат лабораторни проби — съобщи Олми. — Най-добре да ги предупредиш.

— Гари, — извика Патриша — интересуват се от нашите тъканни култури. Един от техните работници — от механичните — ще се приближи и ще вземе микроскопични проби от кожите ви. Не боли. Освен това искат да им предадете отходния резервоар на тоалетната.

— Ето го и медицинския екип — каза Олми. Помисли си, че като свърши всичко, ще трябва да се свърже с участниците в операцията и да поиска от тях клетва, че ще запазят всичко в тайна. В хангара влязоха още двама телесни граждани и един миниатюрен механичен работник и се насочиха право към червената рента. В мига, когато пресякоха лентата, на раменете им изгряха червени нашивки, обозначаващи, че сега и те са под карантина.

Ланиер, Каролсон и Фарли навиха ръкави и позволиха на медицинските работници да вземат проби от кожата. Едва след това миниатюрният работник се отдръпна назад и докосна червената лента. Тя изчезна, заменена от ярко виолетово сияние.

Двамата членове на медицинския екип — бяха хомоморфи — влязоха през люка на самолета. Само след минутка се появи Хайнеман, стъпил на крака, но подкрепян от работниците. По-старшият хомоморф проектира визуално съобщение до Олми.

— Има болки, но не е сериозно — преведе Олми на Патриша. — Дали са му болкоуспокояващи, но все още не са се заели с лечението.

Двамата приближиха самолета.

— Карантината е отменена — обяви старшият медицински работник. Стараеше се заради Патриша да подбира по-простички символи и тя му кимна с благодарност. После изтича и прегърна Ланиер, Каролсон и Фарли. Когато дойде ред на Хайнеман, тя го целуна лекичко по бузата.

— Не ме пази — нищо ми няма — рече й той. — Къде, по дяволите, сме попаднали?

— Очаквам съдебното решение — обяви адвокатката, над чието рамо все още стърчеше американското знаме. Тя приближи групата и протегна ръце.

— Има имплантат в мозъка си, — обясни Патриша на Ланиер. — Всички тук имат. В момента изслушва решението на съда.

— Случаят е изтрит от всички пре-съдебни архиви и анулиран за по-нататъшна процедура — продължи адвокатката. — Вие всички сте гости на Аксис Надер. — Тя погледна многозначително Олми и добави: — По нареждане лично на президент-министъра.