Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fourth Protocol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

ИК „Емас“ и ИК „Глобус“, 1999

Преводач: Владимир Германов, 1992

Художник: Борис Драголов, 1999

История

  1. — Добавяне

Епилог

Сър Бърнард Хемингс се пенсионира официално през септември 1987 година, въпреки че беше в отпуск от средата на юни. Той почина през ноември същата година, като правото му на пенсия се прехвърли на съпругата му и доведената му дъщеря.

Брайън Харкорт-Смит не зае директорския пост. „Мъдреците“ стигнаха до заключението, че няма нищо преднамерено в опитите му да прикрие доклада на Престън и да омаловажи инцидента в Глазгоу, но че това са много сериозни грешки в оценките. Тъй като нямаше подходящ вътрешен кандидат, постът бе поверен на човек отвън. Харкорт-Смит напусна няколко месеца по-късно и влезе в управителния съвет на една банка.

Джон Престън напусна в началото на септември и започна работа като охрана на частна собственост. Заплатата му се увеличи повече от два пъти и вече можеше да си позволи да се разведе и да претендира за попечителство над сина си Томи, чието образование и издръжка сега можеше да си позволи. Джулия неочаквано оттегли възраженията си и делото беше решено в негова полза.

Сър Найджъл Ървинг се пенсионира, както беше предвидено, в края на годината. Освободи кабинета си за Коледа. Премести се да живее в селцето Лангтън Матрейвърс, с жителите на което се сприятели. На всички, които се интересуваха, отговаряше, че преди да се пенсионирал, е работил нещо скучно в Уайтхол.

Ян Марайс беше извикан в Претория за консултации в началото на декември. Когато боингът на южноафриканската авиокомпания се отдели от пистата в Лондон, от кабината за екипажа излязоха двама едри агенти и му поставиха белезници. Не му харесаха дните му на пенсионер, които прекара в помещения на няколко метра под земята в присъствието на едри господа, които му задаваха въпроси.

Тъй като арестът на Марайс беше направен на публично място, новината скоро се разпространи и генерал Карпов разбра, че агентът му е провален. Той беше уверен, че Марайс, бивш Фрики Брант, няма да издържи на разпитите. Сега очакваше арестуването на Джордж Беренсън и отчаянието на западните съюзници.

В средата на декември Беренсън се оттегли от службата си, но не го арестуваха. След личната намеса на сър Найджъл Ървинг му позволиха да отиде на британските Вирджински острови, където получаваше малка издръжка от жена си.

Карпов разбра, че агентът му не само е провален, но и повторно вербуван. Не знаеше обаче кога е станало това. Тогава, от собствената му резидентура в Лондон, агентът на КГБ Андреев съобщи за слух, достигнал до него, че Беренсън се е обърнал към MI5 още от самото начало.

След още една седмица експертите в Ясенево трябваше да приемат, че това, което в продължение на три години са смятали за първокласен материал, ще трябва да се хвърли като боклук. От самото начало.

Това беше последният удар на шефа.

Край
Читателите на „Четвъртият протокол“ са прочели и: