Серия
Джак Ричър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tripwire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 91 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Лий Чайлд. Сигнал за опасност

Издателство „Обсидиан“, София, 2003

Редактор: Кристин Василева

Художник: Кръстьо Кръстев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN 954-8240-63-7


На дъщеря ми Рут,

някога най-страхотното хлапе на света,

сега жена, която с гордост наричам приятелка.

Пролог

Хоби Куката дължеше целия си живот на една тайна отпреди близо трийсет години. Свободата си, положението си, парите, всичко. И като всеки предпазлив човек, в тази конкретна ситуация беше готов да направи каквото е необходимо, за да запази тайната. Защото можеше да загуби много. Целия си живот.

Защитата, на която разчиташе в продължение на тези близо трийсет години, се основаваше само на два елемента. Същите два елемента, които използва всеки, за да се предпази от опасност, каквато и да е тя. По същия начин държавите се защитават от вражески ракети, по същия начин обитателят на апартамент се пази от крадци, по същия начин боксьорът избягва нокаутиращия удар. Откриване и реакция. Стъпка едно, стъпка две. Най-напред забелязваш заплахата, след това реагираш.

Първият елемент беше система за ранно предупреждение. Тя се бе променила през годините, тъй като и другите обстоятелства се бяха променили. Сега бе добре отработена и опростена. Състоеше се от две нива, като два концентрични кръга. Първото беше на единайсет хиляди мили от дома. Подаваше първия сигнал. Събуждане. Така щеше да разбере, че онези приближават. Второто ниво беше с пет хиляди мили по-близо, но все пак на шест хиляди мили от дома. Обаждането от второто място щеше да му подскаже, че онези са много близо. Че първият етап е приключил и скоро ще започне вторият.

Вторият елемент включваше реакцията. Не се съмняваше каква трябва да е тя. Бе мислил за нея близо трийсет години, но съществуваше само един разумен отговор. Трябваше да бяга. Да изчезне. Беше реалист. През целия си живот се бе гордял с куража и ловкостта си, със силата и твърдостта си. Винаги бе правил това, което трябваше, без никакви колебания. Знаеше обаче, че когато чуе далечния предупредителен сигнал, трябва да се измъкне. Защото никой не би могъл да оцелее след това, което го заплашваше. Никой. Дори и да бе безмилостен като него.

Опасността се бе приближавала и отдръпвала години наред, като прилив. Имаше дълги периоди, когато беше сигурен, че стихията може да го отнесе всеки момент. Имаше и дълги периоди, когато беше убеден, че никога няма да го достигне. Понякога изминалото време притъпяваше усещането за опасност, защото трийсет години бяха цяла вечност. Друг път обаче му се струваха като миг. Имаше дни, когато очакваше първото обаждане всяка минута. Планираше, работеше, но не забравяше, че всеки момент може да бъде принуден да бяга.

Беше го проигравал в ума си милиони пъти. Очакваше първото обаждане да дойде може би месец преди второто. Щеше да използва този месец, за да се подготви. Щеше да уреди делата си, да затвори каквото трябва, да прехвърли активите, да прибере парите, да изчисти сметките. След това, при второто обаждане, щеше да изчезне. Незабавно. Без колебание. Щеше да се покрие и да не се показва.

В действителност обаче двете обаждания дойдоха в един и същи ден. Второто всъщност се оказа първо. По-близкият сигнал бе задействан час преди първия. И Хоби Куката не побегна. Отказа се от трийсетте години внимателно планиране и остана, за да се бори.