Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rifle-Rangers (Adventures in Southern Mexico), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Майн Рид. Стрелците в Мексико

„Тренев & Тренев“, София, 1991

 

Превод Г. И.

Редактор Иван Тренев

Рисунка за корицата Емилиян Станкев

Илюстрации Еванс (1898 г.)

Художник Лили Басарева

Технически редактор Георги Кирилов

Коректор Ивелина Антонова

Формат 32/84/108. Печатни коли 14,5. Цена 13,98 лв

Печат: ДФ „Полиграф“, Перник

с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Манастирът Света Катерина е най-богатият в цяло Мексико и почти в целия свят. Там има калугерки, които блестят със своята младост, хубост и с всички добродетели, които се приписват на ангелите. Освен това, тия калугерки се отличават със знатност и богатство. Прости и бедни не се приемат в обителта на Света Катерина. Някои донасят по милион долари. В тази обител влезе прелестната Мария де Мерсед, тъй жестоко измъчена от съдбата. Аз присъствувах на нейното подстригване, видях я в белоснежното облекло на ордена Света Катерина, който прие завинаги в своята среда една нова монахиня, и горещо се помолих и исках за нея мир и благословение Божие.

* * *

Веднъж, в края на 1848 година, като се разхождах с жена си из Халап, чух един добре познат груб, но простодушен глас:

— Мечка да ме изяде, ако това не е капитан Халър!

Обърнах се и видях гигантската фигура на Линкълн, придружен от Раул.

Те бяха напуснали службата и тръгнали да се занимават с ловджийство.

От тях научих, че Чен е влязъл в редовете на редовната войска и е получил чин подофицер.

— Кани се да ходи в хациендата на сеньор Зенобио — с лукава усмивка прибави Раул. — Помните ли, господин капитан, работничката, която му донесе вино? Той иска да я намери и да й предложи да стане госпожа Чен. Момъкът излезе твърд на думата си.

Жена ми, на прощаване, сне два пръстена от ръката си и ги даде на Раул и Линкълн за спомен. Те приеха подаръка и казаха, че ще го пазят като светиня.

Аз ги помолих да ни изпратят до вкъщи, където им подарих по един добър револвер.

— Ще ви дотрябват, приятели — казах. — Дай Боже, щото това оръжие всякога да ви спасява от двуноги и четвероноги врагове, както често пъти вие сте ме спасявали!

Разделихме се с надеждата, че съдбата пак ще ни събере някога.

Майор Туин и Хилис се върнаха в Нови Орлеан, дето ги чакаха обични семейства.

Майор Блосъм не се знае защо получи полковнишки чин и очакваше да го преместят във Вашингтон. Можа да се отличи човекът… с езика си!

Клелей блаженствува в подарената му от дон Розалес хациенда до Вера-Крус. Неотдавна получих от него следното писмо:

„Драги ми братко и приятелю!

Пиша ти, за да ти докажа, че моето щастие, колкото и да е пълно, не ме е направило егоист и не е изгладило от паметта ми оногова, който ми е бил скъп приятел в службата, който е споделял с мене скръб и радост.

Не, аз не бих те забравил дори ако благосклонната съдба не бе ни свързала още с нашата дружба и с връзките на роднинството!

Мария и аз искаме да ви видим, тебе и Гвадалупа. Наканете се да ни посетите, моля ви. Няма да стоите все в града!

Вчера ни беше на гости сеньор Зенобио. Излезе, че той е другар и приятел на нашия общо дядо дон Розалес. Благодарение на това обстоятелство и като знаел, че се познаваме с дома, който сега стана наш, той ни е помилвал тогава, при всичко, че имал заповед да убива незабавно всеки американски пленник.

Той се смя от сърце и душа, когато му разправих как можахме да избегнем от него и много съжаляваше за всичко, което ни се бе случило отпосле.

Славен човек, макар и да е контрабандист. Е, само Бог е безгрешен.

Харанта бил замесен в заговора на Паредеса против правителството, уловен и разстрелян. С него заедно се е изгубила и цялата му шайка.

Мария ме моли и от нейна страна да те поканя на гости. Чакаме ви непременно.

Оставаме с надежда да се видим лично и горещо ви целуваме.

Мария пише на Гвадалупа отделно.

Засега довиждане, драги братко.

Твой Едуард Клелей.“

* * *

Довиждане и вам, благосклонни читателю! Повестта ми е вече свършена.

Край
Читателите на „Стрелците в Мексико“ са прочели и: