Йън Ървайн
Тъмна е луната (8)

8.
Творението

— Майсторът летописец! — избоботи Рулке сдържано, но някак развеселено. — Нима досега не си попадал на творение? На какво ви учат в онази ваша нищожна школа?

— Че ти си чудовище! — изкряка Лиан, макар че му идеше да се превърне в сянка.

Рулке потискаше със самото си присъствие. Лиан не вярваше някога да е виждал по-грамаден мъж — плещест, с внушителен гръден кош, с дълги мускулести крайници. А и не беше човек в строгия смисъл на думата, а карон. От страх устата на младежа пресъхна.

— Може и да съм — ухили му се Рулке.

Лиан заотстъпва със зинала уста и вдигнати нагоре ръце. Макар и да не го съзнаваше, това бе единствената поза, с която можеше да убеди Рулке, че не представлява заплаха. Тази комбинация от ужас и глуповато изумление бе реакция, която Рулке бе виждал неведнъж.

— Озадачава те моето творение, така ли? То вече не е тайна, искам да научиш всичко за него. Нима някой е по-подходящ от един надарен летописец да разнесе из Сантенар мълвата за моята страховита сила? Научих как копнееш за знания. Моите гашади ми подшушнаха това-онова за тебе. Питай. С тебе можем да бъдем близки съратници.

Въпреки че Лиан бе очаквал завръщането на Рулке, внезапната му поява го беше уплашила, а това… Сащиса се. „В истинския живот може да се случи. Най-обикновено лукавство, нищо повече. Не го слушай, усмихвай се, кимай на всяка негова дума, но не забравяй, че всичко, изречено от него, е лъжа. Великият предател. Носителят на поквара. Аз обаче съм велик летописец — възрази си сам Лиан без помен от скромност. — Ако ще той да не заслужава доверие, какви ли тайни крие в паметта си!“

Трудно би устоял на изкушението да опознае по-подробно древността, да получи ключа към съставянето на сказания, които никой още не е чувал.

Подът се люшна, стените се разкривиха, а в мъглата светнаха малки сфери, които бавно се разпръснаха. Само творението остана непроменено.

Рулке изви глава, наблюдаваше и се ослушваше.

— Това не се е случвало досега — кротко сподели той. — Питам се дали твоите приятели не изпробват здравината на защитата ми. Ако упорстват, очаква ги много неприятна изненада.

Лиан обаче долови и сянка на опасение в самохвалството му. Взираше се в него с острия взор на летописец, за да го опише колкото се може по-добре в своето Велико предание. Откри, че догадката на Каран е вярна — устните на Рулке се свиваха в тънка линия, той стискаше челюсти и движенията му подсказваха изтощение, което не можеше да прикрие. Вероятно не намираше нищо опасно у Лиан, щом се издаваше така пред него.

— Ела да ти покажа моето творение — покани го Рулке. — То е машина, подобно на златната флейта, която Шутдар създаде за мен, а после я открадна и навлече опустошение на всички ни.

Протегна издраскана и подута ръка, с която без усилия го придърпа. Лиан се разтрепери.

— Замисълът за флейтата беше мой — продължи Рулке, — това обаче далеч я надминава. Нима има нещо, което не бих могъл да постигна чрез него?

Лиан си мълчеше. Сърцето му уж тласкаше сгорещена кръв из тялото, но краката му сякаш бяха от глина.

Рулке го хвана под ръка, все едно бяха побратими, и го поведе около творението, като се впусна в изчерпателни обяснения. Лиан схвана, че устройството може да отваря портали от едно място към друго, и служи за други, още по-важни, но неясни цели. Великолепна, хитроумно измайсторена машина. Но и твърде сложна, със заплетени принципи на действие. Освен това близостта до Рулке го гнетеше и не успя да проумее всичко.

Рулке не го изпускаше от преценяващия си поглед. „Прекалено могъщ е спрямо мен — каза си Лиан. — Знае, че не мога да преодолея страха си, а предложението му ме изкушава. Така си е, а не би трябвало. Всичко, което научих до този ден, цялата история на зейните е предупреждение: «Пази се! Не се забърквай! Краят е ясен!» Но каква съблазън… Ами ако е искрен?“

Лиан неусетно се поддаваше на лукавството на Рулке.

 

 

Изведнъж очите му откриха в далечния край на залата шестоъгълник като плоча от каменна настилка. Мъждукаше, а светещата мъгла над него трепкаше. Дали беше порталът, през който се бе върнал Рулке? Порталът на Тенсор беше далеч по-голям, а и след отварянето му през него духаше мощно въздушно течение. Този може би беше достъпен само за Рулке. В такъв случай техните кроежи за непокорство бяха обречени. Лиан си призна, че от тази мисъл мъничко му олекна. Е, да, длъжен е да се измъкне оттук, но защо веднага? Колко ли би успял да узнае дори през един-единствен час?

И тогава забеляза Каран, която бе дошла да го търси. Вече прекосяваше залата, когато Рулке се показа иззад своето творение.

— Добре дошла в моя затвор, малката — каза той и я дари с тънка усмивка. — Радвам се да те видя. Имам интересни планове за тебе.

Протегна напред едната си ръка, която сякаш леко потрепваше. Каран замря, вдиша шумно и заотстъпва.

— Лиан!

Неочаквано въздухът над шестоъгълника кипна като заврял чайник. Рулке се извъртя на пети.

— Не!

С един замах на ръката му между него и тях двамата изникна ледена плоча. Тя разделяше залата на две и беше прозрачна като чист лед, но дебела, висока и хлъзгава — нито да я прескочиш, нито да се покатериш. Рулке скочи отгоре й и разпери ръце. Замърмори непознати за тях думи. Скоро шестоъгълникът потъмня и се сля с пода, а струите мъгла пак се виеха хаотично.

Рулке въздъхна тежко и се върна обратно. С още един жест отвори пролука в преградата.

— Какво беше това? — попита го Лиан.

Рулке се облегна в отвора, широките му гърди се издуваха и свиваха. Вторачи се в своите пленници.

— Вашите приятели се мъчат да ме затворят тук.

Лиан неволно стисна ръката на Каран.

— Тоест пак да затворят Нощната пустош ли? — накъса се гласът му. — И нас заедно с тебе?

Такава участ не бе предвидил. „Нима са способни да ни сторят това?“ — чудеше се изтръпнал.

Зъбите на Рулке лъснаха.

— По-кротко. Ако наистина съм чудовището, описано в твоите сказания, може и да се засегна.

Лиан заотстъпва заднешком, като дръпна със себе си и Каран. Тя се запъна.

— Те успяха ли?

Виждаше как всичките й мечти за Готрайм рухват.

— Не и този път! Драги мои, май сте пред неприятен избор. Тях ли подкрепяте, или мен?

Каран на свой ред стисна ръката на Лиан.

— Не искаме нито да умрем, нито да предадем приятелите си.

— Въпреки че те ви изоставиха? Може би ще прекарате много време с мен, доколкото има смисъл да мерим времето тук, защото ходът му е необичаен…

В ъгъла мъглата кипна отново. Рулке реагира мигновено. Пролуката се заледи, а той се хвърли към плочата със скокове по пет-шест разтега.

Движението на мътилката беше още по-бурно от първия път, в нея просветваха ярки ивици. Рулке едва се различаваше, вдигнал ръце в трескав опит да отблъсне незнайната сила, която нападаше портала от другата страна.

Лиан и Каран гледаха прегърнати.

— Надявам се… — прошепна тя.

— Какво? — тихо я подкани Лиан.

— Толкова съм гузна, но… се надявам Рулке да победи.

— И аз. Не искам да останем тук до края на живота си.

Мина време, преди ярък проблясък да покаже и високия таван. От глухия тътен преградата се нагъна. Рулке се появи с вой от мъглата, клатушкаше се сляпо към тях и накрая опря буза в прозрачната стена. Облещените му очи зяпаха право в Каран.

„Побеждават го и се бои! — рече си тя. — Уплашен е, че никога няма да се измъкне. Поне в това му съчувствам.“

Каронът се преви, сгърчените му пръсти изскърцаха по преградата. В ъгъла подът стана оранжев и се изду като стопено стъкло. От мехура се проточиха оранжеви лъчи. Един докосна лицето на Рулке и от брадата му изскочи струйка дим. Друг проби дупка в стената. Рулке изруга немощно и се насили да отиде пак при плочата. Битката се проточи, а Каран и Лиан гледаха втрещени. Веднъж им се стори, че дори времето замръзна. Накрая и таванът се сниши видимо, стените пък изтъняха и Каран надничаше през тях в съседните стаи. Все пак порталът угасна отново и Рулке се застави да пропълзи до преградата.

— Надделяват… — призна дрезгаво, щом отвори пролуката.

— Какво не е наред? — попита Каран.

— Какво не било наред?! Черпих от самата Нощна пустош, за да поддържам целостта на границите, но вложената в тях енергия трябва да бъде взета отнякъде.

— Не разбирам… — промълви тя.

— Каран, Нощната пустош не е истински свят, тя е мъничка — оскъдно вещество, още по-недостигаща енергия. И досега се свиваше непрекъснато, изпускаше енергията си в празното пространство. Още преди края на един човешки живот щеше да замръзне… и аз заедно с нея. Враговете ми само трябваше да почакат търпеливо. Убеден съм, че един ден ще оценят иронията на съдбата.

— И какво става? — подхвърли Лиан.

— Накрая всичко ще изчезне — посочи Рулке стените. — Аз съградих това място. Ако си върна енергията, която го крепи, моят дворец неизбежно ще се свие до размерите на градински клозет. Ако дори него не успея да поддържам, ще умрем от задушаване. Когато съм тук, онези са прекалено силни за мен.

— Защо само тук? — не разбра Лиан.

— Помагат си с прекалено мощен източник… вероятно разлома. Макар че не им е много ясно как да го използват, за мен става непосилно. Нощната пустош е черупка с енергия колкото да се запази и нищо повече.

— Затова е толкова студено — досети се Каран.

— Умна си! Мога да създам и огън тук, но гори без топлина, защото няма енергия да го подхранва. Ако не ги объркам или надхитря някак, скоро ще умрем.

 

 

Моделът още се въртеше полека, а Игър и Мендарк го изучаваха с неуморно старание. Търсеха белези за пролуката в Нощната пустош. Минаха няколко часа, преди Игър да поклати глава.

— Не мога да намеря никаква следа.

— Може би мрежата не е достатъчно плътна. Налага се да я очертаем отново.

— Занимаваме се с това повече от ден — напомни Игър. — Ние се изтощаваме, а Рулке набира сили. Аз не мога да продължа!

— Трябва — настоя Мендарк, но Талия виждаше, че малко му остава да припадне.

Тя обикаляше формата от светлина и се опитваше да създаде пълно нейно подобие в ума си. Разкривеното кълбо обаче се менеше неспирно. Талия прозря, че и Нощната пустош сигурно не е устойчива. Погледът й тъкмо се спря на мъничко възелче от пресичащи се линии, но те се поразместиха и след миг там нямаше нищо.

Тя разтърка смъдящите си очи. Май си бе въобразила. Вместо възелчето имаше кървавочервено петно, чиято светлина пулсираше. Зад нея спорът между Мендарк и Игър не секваше.

— Нека се откажем, преди да е станало късно — примоли се Игър.

— Твърде далеч стигнахме, за да се откажем.

Не можеше да се съсредоточи заради тези препирни. Под краката им подът подскочи по-силно.

— Млъкнете! — кресна Талия, обикаляща около модела. — Нещо не е както трябва…

— Какво?! — веднага се обърна Мендарк.

— Ей тук имаше възелче. Щом го забелязах, линиите се разделиха. Възможно ли е Рулке да променя модела от Нощната пустош?

— Само като променя съответните части от Нощната пустош. Не е изключено през цялото време да е знаел с какво сме се захванали.

— Какво ви казвах?! — стъписа се Игър. — Знае всичко. Разиграва ни!

— Не може да ни види оттам — сопна му се Малиен. — Но доколкото моделът е точно копие на Нощната пустош, Рулке вероятно е в състояние да открие какво вършим.

— Сигурно има и друг начин да открием пролуката — промърмори Талия.

— Разполагаме ли с вещ, която Рулке е докоснал след излизането от портала? — сепна се Мендарк. — Тогава ще можем да използваме един от принципите на Тайното изкуство, за да проследим преминаването му.

— Пипна Огледалото на Аакан — обади се Шанд, — но ще е прекомерна дързост да го използваме.

— А изумруда? — спомни си Аспър.

Игър го бе наситил с мощ при разлома и после го беше метнал, за да унищожи Рулке, който обаче разпръсна заклинанието и смля кристала.

— Останаха и капки от кръвта му по пода — допълни Шанд.

— Превъзходно! — възкликна Мендарк.

Малиен се обърна към Аспър.

— Съберете зрънцата от изумруда и изстържете кръвта. Всичко, до последната прашинка!

Аспър и Зара се покатериха устремно по стълбата. Подът се разтресе за кой ли път. Талия се взираше в тавана, долавяше и с тялото си тежестта на скалите и кулата отгоре, които се крепяха на толкова податливи опори. Задушаваше се…

Игър се бореше все по-неуспешно с поддържането на модела — той ту избледняваше, ту просветваше. Чакането се проточи в жегата, но накрая Аспър се върна с изумрудените трошици в кесия, Зара пък донесе паничка с малко остъргани съсиреци на дъното.

— Стрийте песъчинките от кристала на прах — нареди Мендарк.

Още чакане заради твърдите останки от изумруда. По някое време блещукащият прах беше готов и смесиха кръвта с малка част от него. Отново наситиха разкривената сфера с енергия през рубиновия жезъл, Игър промърмори думите на сигнала и Зара издуха сместа през тръбичка към върха на модела.

Сферата засия, после кървавите петънца по нея угаснаха заедно със зеления фон. За миг мрежата от жълти линии изпъкна освен в една точка при южния „полюс“. Там мрежата беше извита във фуния с възел в тесния край, а отгоре се виждаше зеленикаво покритие. Това беше пролуката в Нощната пустош.

— Задръж така! — изрева Мендарк, Игър извлече сила от разлома и моделът застина.

Всички вкупом си отдъхнаха.

— Готово ли е? — чу се младежкият глас на Зара откъм покритата със сяра скамейка.

— Де да беше готово… — почеса се по брадичката Игър. — Само успяхме да открием портала.

— Най-трудното тепърва предстои — съгласи се Мендарк. — И най-опасното. Ще го затворим, за да е непроходим.

С рязък грохот цепнатината в пода се разшири забележимо. От тавана се посипаха късчета камък. Стоящите в залата не само чуха, но и усетиха как основите над тях застенаха, отърквайки се. Талия знаеше, че ужасът в очите на Мендарк и Аспър се чете и в нейния поглед.

— Как ще успеете да го затворите? — попита тя прегракнала.

— Както поначало затворихме Нощната пустош. Заклинанието обаче изисква огромна мощ. Не съм убеден, че запазих достатъчно сили за него. Цялото ми тяло крещи за почивка.

По лицето на Малиен избиваха обилни капки пот.

— И моето — изпъшка тя. — Това е по-лошо и от болката в рамото.

— Не е късно да се откажем — със същия хрипкав глас напомни Игър.

— Няма да стане — сопна се Мендарк. — Като сме се захванали, да стигнем до края.

Тук-там по дължината на процепа нагоре се извиваха струйки изпарения. Подът не се укротяваше. А частичната парализа пак скова Игър заради страха от смъртния му враг.

— Мендарк — обади се Шанд настойчиво, — опитваш се да тласнеш Игър отвъд предела на възможностите му.

— Не повече, отколкото пришпорвам и себе си — отвърна Мендарк с пренебрежение.

Щом го чу, Игър отметна глава назад.

— Трябва… да го направим! — изфъфли той с половин уста. — Аз ще се… подготвя. — Наистина успя да се овладее. — В знанията за Забранените опити надминавам всички ви. Разпределете си зеления прах. Щом кажа, издухайте го едновременно към портала и по целия модел. Мендарк… Ти, Талия и Малиен ще го закрепите там, докато свърша моята част от работата. Ще почерпя сила от разлома за последен път, ще насоча енергията с жезъла и ще слея изумрудения прах с модела… С такава непроницаема обвивка — и ако сме късметлии — Нощната пустош ще бъде затворена окончателно.

— Не ми харесва — завъртя глава Малиен. — И без това… — Прекъсна я мощно изхвърляне на пара от пукнатината. — Разломът е все по-неустойчив. Извлякохте твърде много енергия от него.

Подът се тресеше, заради изпаренията въздухът в кухината помътняваше.

— Май нещо се размести току-що под нас — прошепна Талия.

— Нямаме избор — отсече Мендарк. — Просто направете необходимото!

Докато останалите подготвяха праха, той обсъди с Игър ограниченията, наложени от Тайното изкуство, и подробностите от градежа на Нощната пустош.

Талия приклекна до Малиен.

— Най-добре е да се махнат всички, които няма защо да стоят тук. Ако се случи най-лошото, поне някои ще се спасят.

— И какво ще ги сполети после? — изръмжа Игър.