Йън Ървайн
Тъмна е луната (5)

5.
Картографът

Талия седеше със сведена глава. Отново се бе провалила.

— Ние ударихме болезнено Рулке — изрече Мендарк. — А и той е отвикнал от притеглянето на нашия свят. Видяхте ли как трополеше тежко нагоре по стъпалата? Трябва да действаме незабавно, преди да се е възстановил.

— Ха! — безнадеждно отрони Тенсор. — Той ни победи. Оставете го да прави каквото иска.

Малиен се надигна, като притискаше с ръка пострадалото си рамо.

— Мендарк, какво си намислил?

— Ние тримата — аз, Тенсор и Игър, участвахме в сътворяването на Нощната пустош…

— И когато Рулке облада съзнанието ми, ти ме изостави! — изръмжа Игър. — А Тенсор… — Яростта му попречи да продължи веднага. Стоеше с наведена глава, стиснати юмруци, дишаше тежко. След малко добави: — Тенсор предаде всички ни! Оставил е пролука, за да пусне на свобода Рулке, когато реши. И вие си въобразявате, че някога ще ви се доверя отново? Как пък не!

Мендарк остана невъзмутим и му отвърна кротко:

— Както казах, ние участвахме в създаването на Нощната пустош. Познаваме я и можем да я затворим. После ще извлечем сила от разлома, за да отворим свой портал и да се пренесем право в Туркад.

— Онзи ден се убедих, че не мога да разчитам на разлома — възпротиви се Игър.

— Но ти нямаше време да го опознаеш, да се подготвиш — меко му напомни Мендарк. — А сега имаме време.

— Ще минат години, докато го овладеем.

— Тогава ще се заема сам или с онези, които имат смелостта да ме подкрепят.

— Ама че проклет мръсник! — подхвърли Игър на Шанд.

— И аз не го харесвам — отвърна Шанд, — но е прав. — Той дръпна Игър настрана. — Ела да пийнем по чаша чард.

Облегнаха се на стената, купичките с чард сгряваха дланите им. Толкова високо в планината беше студено.

— И ти не можеш да си представиш какво се случи след неуспеха на Забранените опити — мърмореше Игър. — Рулке си проправи насила път в главата ми. Това беше… не, нямам думи да опиша как беснееше в ума ми.

Шанд мълчеше, остави го да си излее мъката.

— Откакто си възвърнах разума — продължи Игър, — само мисълта за отмъщението ме крепеше. Но сега узнах, че не мога да се меря с него. Боя се от всякакъв избор, за да не ме обсеби отново. Мендарк ме изнудва нечестно — завърши той свадливо.

— Иска прекалено много от всички ни — каза му Шанд, — но не повече, отколкото от самия себе си. Той вижда ясно шанса, който няма да се повтори. Ако успее, всички ще сме свободни!

— Как е възможно някой да победи Рулке?

— Нека поне направим всичко по силите си — настоя Шанд.

 

 

Талия надникна в кръглата шахта. Сиянието долу, толкова ярко при появата на Рулке, бе угаснало. Надолу се спускаше стълба от дебели здрави пръти, по които висяха жълти и кафяви сталактити от сяра. Талия различаваше само първите десетина стъпала в мрака.

— Какво ли има долу?

Никой не отговори.

Мендарк се покатери върху тезгяха да събере светлици от стената.

— Вземете си по няколко — нареди той и пусна два в джоба си. — Е, кой идва с мен?

— Аз — веднага се обади Талия, макар че се страхуваше от подземия.

— И аз — добави Шанд след дълго мълчание.

Той сякаш подсказваше с поглед на Малиен, че не е готова за такова изпитание.

— Редно е да има и аакими — реши тя. — Ще изпратя с вас Зара и Лепър. — Млъкна и зарея поглед нанякъде. — Не, трябва да сторим нещо, за да заличим грешките на Селиал. Ще дойда.

— Още един — настоя Мендарк, вторачен в Игър, който нервно ровеше в струпаните пакети храна.

Дясната половина от лицето на Игър бе застинала.

— И аз ще бъда там, но нека се запомни, че се възпротивих на това безразсъдство.

— Както желаеш. — Мендарк нарами торба. — Хайде да се спускаме.

Кората от сяра се ронеше под краката и ръцете на Талия, а металните пръти като че придърпваха косата й.

Етажът под залата с портала се оказа съвсем празен, но петна по пода разкриваха, че тук са били извършвани някакви опити. На следващия етаж, третия в кулата, също нямаше нищо. По тавана и стените бяха полепнали жълти, кафяви и черни кристали.

— Жега… — промълви Аспър и си избърса челото.

— Но не е като онази в Сухото море, ако ни се наложи да го прекосим през този сезон — неприветливо отвърна Мендарк.

Парлив полъх отдолу ги накара да се разкашлят.

— Дере ми гърлото — изгъгна Зара.

— Това място е опасно — отбеляза Аспър, сега необичайно пестелив на думи. — Въздухът гори в дробовете ми.

— Върнете се горе, щом сте толкова плашливи! — изчерпа се търпението на Мендарк. — Каквото и да изберем, все ще е опасно.

Лицето на аакима се сви, чутото бе уязвило честта му.

Починаха си на първия етаж. Тук вонеше на сяра и беше още по-задушно.

Спуснаха се в огромна кухина, натъпкана с безброй тръби, извити между сложните основи на кулата. Девет огромни метални въжета криволичеха като навити пружини от пода към тавана и се кръстосваха над своите проядени и изцапани закотвящи гнезда. Всяко от въжетата минаваше през средата на спирални каменни намотки, от които се състоеше кулата. От големите въжета се отделяха по-малки, които ги придържаха и изпъваха.

— А-а, ето как го е направил! — учуди се Аспър.

— Кое? — не разбра Шанд.

— Не ни беше ясно как кулата е удържала толкова дълго. Построена е над разлома и всеки трус, разместващ неравномерно земята от двете му страни, би трябвало да я събори.

— А тя си е цяла от две хилядолетия — вметна Мендарк, който искаше по-скоро да продължат надолу.

Аспър не му обърна внимание.

— Вижте как тези грамадни пружини поемат натоварването, а отделните части на основите могат да се движат една спрямо друга. Какъв гений!… Малиен, Тел, елате веднага!

— Какво намери?

Шанд се провря към него през паяжината от по-тънки въжета.

— Тази част няма накъде да мърда повече — показа Аспър.

— Какво означава това? — попита Зара.

— Означава — отговори й Тел, — че при следващия силен трус основите ще се изместят и кулата със сигурност ще падне.

— Май ще е достатъчен и не чак толкова силен трус — поклати глава Шанд. — Я погледнете!

Около него се струпаха всички освен Мендарк, който се провря надолу в шахтата. Малко над гнездото една от великанските пружини, по-широка от гръдния кош на Шанд, беше сериозно проядена от натрупалата се по нея сяра. Той отчупи парче от кората.

— Целият градеж е под такова напрежение, че ако това въже се скъса, другите ще срутят кулата.

— Може би да, може би не — усъмни се Малиен. При спускането можеше да се държи само с една ръка и сега лицето й белееше от умора и болка. — Дано да не станем свидетели на това.

— Мендарк — провикна се Талия, — върни се!

Той се появи от шахтата и огледа внимателно въжето, доближил светлик към него.

— Хъм… Горе кулата изглежда толкова яка, а тази язва я е отслабвала през цялото време. Е, няма какво да направим. Да слизаме.

— Може да падне всеки момент — каза Талия, като хапеше устните си. Не би се поколебала пред лицето на познат враг, но тази ужасна несигурност я обезсърчаваше.

— Може. И Рулке може да ни навести всеки момент. Или пък някой от нас може да падне, докато слиза — презрително й напомни Мендарк. — Постоянно сме застрашени от стотици опасности.

Талия се насили да продължи. Всеки ден усещаха разместването на земята под краката си и трусовете се засилваха. Нещо назряваше в дълбините под разлома. Сега й се струваше, че Голямата кула се крепи върху яйчени черупки и мъчително потискаше опасенията си, че ще бъде затрупана под развалините.

Този път се спускаха дълго в шахтата през ясно различими слоеве базалт. Накрая стъпиха на дъното в една кухина в плътната скала. По форма тя наподобяваше преобърната гъба. Огромното помещение беше празно, имаше само няколко скамейки, издялани в камъка. Точно под шахтата закрит с капаци процеп пресичаше пода на изкуствената пещера, а около него се бяха надигнали подобни на гейзери издатини в червено, кафяво и черно.

— Проломът… — въздъхна Талия.

— Точно така — спокойно потвърди Мендарк.

Тя усещаше повей от отвори за проветряване да облъхва лицето й, макар че през никой от тях не проникваше дневна светлина.

— Как ще го направите? — обади се плахо Зара.

Мендарк зяпаше навъсен близката скамейка.

— Ех, ако знаех…

 

 

След много часове отново бяха под шахтата, липсваше само Тенсор, а и Мендарк бездруго не искаше той да припарва тук. Събраха всички предмети с концентрирана в тях сила, които успяха да намерят. Взеха и парче от портала, през който бе минал Рулке, и възстановеното метално огледало. Игър пак носеше най-скъпоценното си творение — големия рубин. Аакимите се бяха трудили цяла нощ, за да му придадат формата на жезъл с идеално успоредни стени. Намалиха огледалото и с ивиците от него направиха миниатюрни полукълба в двата края на рубина, с обърнати навътре отразяващи повърхности. Целият жезъл бе обвит в метални ленти с инкрустирани в тях късчета от портала.

— Какво представлява всъщност? — даде воля Талия на любопитството си.

— Няма име — сви рамене Мендарк. — Измислих го според нуждите ни. Ако щеш, наричай го увеличител. Готов ли си, Игър?

— Не! — изхриптя Игър, разкрачен над процепа и стиснал в ръце увеличителя.

После го протегна напред и кимна отсечено.

Мендарк затвори очи и вдигна пред себе си грижливо подбран зеленикав светлик от минерала хелиотроп. Вътрешността на кристала беше нашарена с червени петна като капки кръв.

— Призови сила, Игър. И я насочи точно, иначе ще изгориш ръката ми. — Той изви глава към останалите: — Загасете другата светлина — сега!

Аакимите угасиха светлиците си. От разлома се надигнаха изпарения. Подът под краката им се разклати леко и тръпки залазиха по кожата на Талия. Тя погледна с боязън нагоре — основите още си бяха здрави.

— Игър, нали си спомняш градежа на Нощната пустош? — тихо попита Мендарк.

— Все едно е запечатан във всяка клетка на тялото ми — озъби му се Игър.

— Чудесно, защото трябва да го нанесеш по сферата, която ще създам. Насочвай силата!

Изпънатите ръце на Игър трепереха.

— Хайде! — прошепна той.

Мъничък розов проблясък изскочи между палеца и показалеца му. Краят на увеличителя трепна, но продължи да сочи право към кристала в ръката на Мендарк.

Талия долавяше напрежението, сякаш всеки атом наоколо се зареждаше с енергия. Слабичкото бръмчене на устройството премина в скимтене, после във вой, в писък и накрая се издигна до оглушаващ болезнен за ушите им шум. За частица от секундата рубинен лъч премина през огледалната повърхност и се заби в кристала. Глобусът засия като облак от кървави пръски.

Мендарк изпъшка, после светлината се разду колкото голям камък и застина във въздуха, студена като лед.

— Умален образ на Нощната пустош, каквато я сътворихме — обясни той.

— Не съм си представяла, че е толкова лесно — ахна Зара, вкопчила се в ръката на сестра си.

— Ха, лесно било… Това е само началото, а и тепърва напипваме пътя. Сега трябва да определим границите на Нощната пустош, да ги нанесем върху сферата и да им придадем действителните очертания. Чак тогава имат смисъл опитите да затворим пролуката под носа на Рулке.

— Продължавай! — изръмжа му Игър. — Така се напъвам, сякаш държа кон над главата си. Няма да издържа цял ден.

Мендарк извади от джоба си парче кехлибар, издялано във формата на тризъбец и прикрепено към лента, която той нагласи на главата си.

— Тук само аз притежавам дарбата за усета, нали? — Той огледа всички поред, но никой не възрази. — Значи тази роля се пада на мен, а ти, Селиал, вземи тризъбеца и очертавай границите по сферата. Малиен, не бих те молил, но няма кой… ще заемеш ли моето място?

Тя освободи ръката си от превръзката, намръщи се и отвърна:

— Ще направлявам силата, доколкото мога. Да започваме.

Тя протегна на Мендарк свободната си ръка, той затвори очи и устните му зашаваха. Селиал поднесе тризъбеца към кълбото от замръзнала светлина и там се появиха три тънки линии. Тя плъзна плавно зъбците по сферата и линиите постепенно очертаха троен пръстен.

— Трудничко е — промърмори Мендарк и попи потта от челото си.

— А не е дори и една стотна от работата — дрезгаво добави Игър.

— Знам!

В началото на третия кръг се появи лек зигзаг в линиите. Селиал се овладя, но скоро ръката й се размърда неволно и описа криволици по сферата. Тя изтърва тризъбеца, ръцете й се отпуснаха безволно и изпитото й лице помръкна.

— Не мога! — призна, останала без дъх. — Усещам го от другата страна как чака… и злорадства.

Игър изстена и болното му коляно се подви. Щеше да падне, но Талия се хвърли към него и го задържа прав. Светлинното кълбо започна да гасне.

— Поддържай го! — кресна Мендарк. — Искам още сила, Игър. Спреш ли сега, може би няма да успея да възстановя всичко.

Мускулчето на скулата на Игър пак заподскача. Погледът му се стрелкаше във всички посоки. Сферата отново леко засия.

— Добре ли си? — попита рязко Мендарк.

— Аз… аз мисля, че ще успея да го превъзмогна. Мендарк, нямаш представа към какви ужасяващи спомени ме връща всичко това.

— Сега имаш подкрепата ми.

— Да, но предишния път я нямах — студено отвърна Игър. — Какво ще правим?

Мендарк изви очи към Селиал, отмаляла на пода. Волята отново й бе изменила. Той поклати глава.

— Аз ще опитам, макар да ми е за пръв път — предложи Талия.

Тя се наведе и взе тризъбеца от сгърчените ръце на Селиал.

Но и нейните пръсти започнаха леко да треперят.

— Не мисли за нищо — заръча й Мендарк. — Освободи съзнанието си за връзката с мен.

Задачата се стори почти непосилна на Талия. Тя започна да очертава сферата с тризъбеца. Но трите жълти линии се разкривяваха почти както под ръката на Селиал.

— Не, не! — развика се Мендарк. — Не следваш посланията ми. Съсредоточи се!

Линиите полека започнаха да се изравняват, явно Талия постигаше напредък. Бяха оградили половината от повърхността на сферата, когато Мендарк се свлече на пода. Дишаше учестено.

— Трябва да си почина. Игър, ще издържиш ли?

— Какво друго ми остава? Но побързай!

— Само минутка-две — отвърна Мендарк и склони глава между коленете си.

И Талия се отпусна. Призляваше й, а стиснеше ли клепачи, виждаше светещите линии. Изведнъж подът се разтресе. От пукнатината блъвна газ и пламна във въздуха. Белият пушек я задави, опърли носа, гърлото и дробовете й. Тя изхриптя:

— Веднага се качвайте по стълбата!

Червената сфера, наполовина опасана с тройни линии, изчезна. Дълго потисканата слабост от досега с магията сякаш избухна у Талия, но тя метна Малиен на рамо и се затича към стълбата. Повечето аакими вече се бяха скупчили там.

— Дръпнете се! — изрева Аспър, понесъл безпомощната Селиал.

— Не, глупако! — хвана го за рамото Малиен. — Нека се качат първо силните, иначе всички ще измрат заради слабите.

Накрая в подножието останаха неколцина. Аспър запълзя по стъпалата, обременен от товара си. Талия го следваше и едва потискаше гаденето. Под нея бяха Баситор и високият Блейз. Белият дим се кълбеше около тях като вълните на бурно море и напираше нагоре.

Блейз изохка и Талия зърна под краката си как пръстите му се разтварят. Той падна в мътилката и секунди по-късно до ушите й стигна глухо тупване. Баситор понечи да се спусне.

— Недей! — изхърка тя. — Това е сигурна смърт!

Баситор се вторачи в нея с кръвясалите си очи.

— Смъртта винаги е сигурна! — Но все пак продължи нагоре.

Добраха се до подземието при основите. Няколко бели облачета изригнаха от шахтата и се разсеяха из въздуха, после всичко замря. След няколко минути Талия надникна, провряла един светлик в шахтата. Успя да види мъртвото тяло долу.

— Да опитаме ли пак? — попита Малиен.

— Първо трябва да поправя увеличителя — възрази Мендарк. Единият отражател беше прогорен от светлинния поток. По полирания край на рубина бе полепнала метална стопилка. — Кажи на хората си да направят колкото се може повече отражатели.

Минаха часове, докато възстановят устройството. През това време основите два пъти се разлюляха така, че металните въжета скрибуцаха, но не се разместиха. Кулата не се срути.

Изморени, всички отново слязоха при разлома, макар да знаеха, че не са им останали много сили. Аакимите прибраха трупа на Блейз, за да му отдадат последни почести. После половината от тях се заеха да довършат подготовката за пътуването. Нямаше смисъл всички да рискуват живота си в кухината долу.

Мендарк вдигна светлика, Игър застана над разлома, от който Малиен черпеше силата. Игър я преобразуваше в себе си и я насочваше чрез рубинения жезъл. Ярката сфера се появи, а от накрайника на рубинения жезъл пръснаха капчици разтопен метал.

Мендарк нададе вой, на ръката му се издуваше огромен мехур от зле насочения лъч. Не си позволи да падне, светликът в ръцете му не трепна.

— Извинявай — каза му Игър без помен от съчувствие.

— Хайде, по-чевръсто! — изскърца със зъби Мендарк.

И самата Талия се чувстваше прекалено мудна. Волята на Мендарк нахлу като таран в съзнанието й.

— Съсредоточи се по-силно от когато и да било! — извика й той. Тя все по-уверено прокарваше тризъбеца по сферата. Досега не се бе случвало да постигне толкова пълно взаимодействие с Мендарк. Не знаеше точно кога успя да покрие изцяло сферата с жълтите линии. Въздъхна и с голямо усилие отпусна схванатата си ръка.

— Не още! — креснаха й в един глас Мендарк и Игър. — Започни в другата посока!

Малко оставаше да се предаде. Значи бе свършила само половината от работата! И по едрото тяло на Игър плътта като че натежаваше, придърпвана от разлома. Той забеляза погледа на Талия, изпъчи гърди и промълви немощно:

— Няма да се откажа на средата.

Талия се зае да очертава сферата с нови линии, под прав ъгъл спрямо предишните. Когато привърши, кървавите точки в светлинното кълбо сияеха ярко, но и това не беше краят.

— Ръката ми!… — изстена тя.

Аспър веднага се зае да масажира схванатите й мускули. Предстоеше й да нанесе линии по диагонал спрямо досегашните. И когато Мендарк най-сетне остана доволен, Талия рухна на пода.

Мендарк се взря в Игър, после и в Малиен. Двамата изглеждаха полумъртви от изтощение.

— Още много ни предстои — промълви Малиен.

— Доста нескопосан модел на Нощната пустош, каквато я усещам в момента — осведоми ги Мендарк. — Е, майсторе на картите, покажи ни сега изкуството си.

Шанд излезе от сенките и взе тризъбеца. Подхващаше по някоя жълта нишка, понякога и цял сноп от тях, и бавно ги наместваше. И постепенно сферата се превърна в тяло с формата на картоф — разкривено, буцесто и цялото в ямички.

— Да, така е по-близо и до моята представа — въздъхна Игър.

— И аз усещам същото — потвърди Мендарк.

— Има далеч повече измерения от тези три — напомни Шанд, — но за да ги проследим, нужен е по-добър модел. Но май и този ще ни свърши работа. Хайде да намерим пролуката.