Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Face in the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Едгар Уолъс. Лице в мрака

Рецензент: Атанас Наковски

Редактор: Светослав Славчев

Художествено оформление: Жеко Алексиев

Художник на корицата: Текла Алексиева

Технически редактор: Елена Млечевска

Коректор: Албена Любенова

Дадена за набор м. юли 1990 г. Излязла от печат м. октомври 1990 г.

Формат: 70×100/32. Печатни коли 14.

Цена 5,18 лева.

ИК „Домино“, София, 1990 г.

 

Edgar Wallace. The Face in the Night. London. Hodder a. Stoughton Ltd. 1925

Patricia Highsmith. The Animal Lover’s Book of Beastly Murder. Penguin Books, N.Y. 1976

История

  1. — Добавяне

36

След като горчиво разочарованият Шенън си отиде, дълго време Маршълт седя, опрял лакти в бюрото си. Накрая позвъни и обясни на двете прислужници, останали още в къщата, че ще трябва да ликвидира имуществото си, защото мисли да се махне от Англия. Изплати им заплатите и от стълбите видя как напуснаха дома заедно с багажа си. След като заключи и залости здраво външната врата, се върна в кабинета си и потъна в дълбок размисъл, от който го извади след около половин час силно звънене и тропане. Той погледна предпазливо през прозореца. На стъпалата отвън стояха Елтън, Дора и Торингтън — да, Маршълт веднага разпозна Торингтън, макар да не бе го виждал от дълги години. Зад тях тримата стоеше полицейски инспектор с четирима цивилни.

Маршълт извади от джоба си едно шило и плоска дръжка и ги съедини. После отиде до камината и пъхна шилото дълбоко в дървената резба на корниза й. Натисна с китката си и цялата камина се завъртя безшумно около невидима ос. От дясната му страна се намираше идолът, от лявата — извъртяната камина. После отвори едно чекмедже на бюрото си и измъкна изпод фалшивото му дъно кутия, на която отдели известно време. Перука, нос, дълга остра брадичка — всичко бе сложено с няколко ловки движения.

След това стъпи върху полукръглия подиум на камината и отново завъртя шилото — този път на другата страна. Когато стената и камината се завъртяха, той подложи крак, за да предотврати силното захлопване. Несръчният Тонгър веднъж бе пропуснал да го направи и в стаята на Малпас се бяха посипали горещи въглени. Отново задейства шилото и като се завъртя, камината застана на мястото си. Лейси разглоби инструмента и пъхна двете му части в джоба си. После започна да се качва бавно по стълбите.

Одри бе там. Станфорд го бе признал с голямо нежелание. И сега тази трагедия, струвала му състоянието и на косъм дори самия живот, щеше да завърши при Одри — там, където бе започнала. Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, която сякаш замръзна на лицето му. Всичките му планове, всичките му изкусни интриги…

Изведнъж една мисъл мина през съзнанието му и прогони усмивката. Как бе станало така, че вратата се бе затворила и отворила, докато беше заедно с Шенън? Вдигна рамене. Влажността и хиляди други неща биха могли да повлияят на електрическата система.

Застана пред вратата и се вслуша. Дочу тихи стъпки в коридора и се усмихна пак. После отвори малък шкаф в стената на стълбището, натисна бутона на един ключ и сега бе сигурен, че вътре бе тъмно.

Когато превъртя ключа, чу как тя изтича по коридора и тресна вратата. Маршълт влезе вътре и ето че бе сам с Одри Бедфорд.

Бавно започна да се придвижва напред с разтворени ръце, докато стигна вратата. Тя бе там — чувстваше го!

— Ела, съкровище! Този път няма да ми избягаш!

Дочу движение и застана на вратата, препречил я с ръце.

— Приятелят ти е долу, пиленце — глупавият Шенън с компанията си. И баща ти! Ти май не знаеше, че имаш баща, но той е там. И той ще те види, но след това!

Внезапно Лейси скочи и хвана една ръка. Но тя не бе ръката, която бе очаквал. Миг след това пред гърдите му се запали странна, ужасяваща зелена светлина. Пред него бе собственото му лице — същият нос, същата брадичка, същата глава!

Един друг Малпас — по-ужасен, по-чудовищен, го държеше за ръце.

— Боже мой! Какво е това? — извика той и се опита да се освободи.

— Ела с мен! — каза кух глас.

Като изрева силно, Лейси се отскубна и хукна да бяга. В същия миг лампите светнаха. Маршълт се обърна и видя насреща собствения си образ — или негово копие! Малпас! Но нали той самият бе Малпас!

— Върви по дяволите! — изкрещя той и извади пистолета си.

Пистолетът му изгърмя веднъж, втори път.

— Спести си усилието, приятелче! — рече двойникът му. — Патроните ти са халосни — аз ги смених.

Разярен, Лейси хвърли оръжието си в лицето му. Мъжът приклекна и веднага след това скочи на врата на Маршълт.

Някъде в мрака отзад стоеше Одри и притискаше в смъртна уплаха ръцете си.