Едгар Уолъс
Лице в мрака (15)

15

Лейси Маршълт бе в най-лошото си настроение. Кокалчетата на Шенън бяха оставили червено петно върху лицето му и бе прекарал една безсънна нощ. Още закусваше, когато влезе Тонгър и тържествено съобщи:

— Господин Елтън, сър.

— Добро утро, Елтън!

— Добро утро, Маршълт!

Мартин остави настрана шапката и бастуна си и започна бавно да сваля ръкавиците си. След това придърпа един стол.

— Скоро ви писах и ви помолих да не каните повече жена ми — започна той спокойно. — След това предупреждение тя е била два пъти при вас и това не трябва да се повтаря повече.

— Жена ви бе вчера тук със сестра си. Одри вечеря тук и Дора дойде, за да я вземе…

— Но през вечерта на концерта Одри нали не е била тук? — продължи Елтън с горчив смях.

Маршълт не отговори.

— За този случай няма да успеете да намерите извинение — каза Мартин, като стана и взе бастуна и шапката си. — Вие сте хитрец, Маршълт, наистина тъмен субект, ако не се лъжа особено. Мисля, че няма да е нужно да ви държа подходящите за такива случаи речи и да ви посъветвам, например, че ще е по-хубаво да сте жив милионер, отколкото… нещо друго. Съзаклятниците навярно ще изкажат съболезнованията си на близките ви — почест, каквато няма да ми бъде оказана. Но ще ми е далеч по-приятно да прочета за края на житейския път на други хора, отколкото да играя главната роля в собствения. Довиждане, господин Маршълт!

На вратата се спря.

— Няма нужда да звъните на жена ми сега. Предвидливо изключих нашия апарат, преди да изляза от дома — рече той и му кимна сериозно.

* * *

Беше ясен зимен ден и Одри въздъхна облекчено, когато към обяд свърши с дневното преписване и пусна големия тежък плик в пощенската кутия на хотела.

Кой бе този господин Малпас и с какво се занимаваше? С притеснение си помисли за предстоящия разговор, който навярно щеше да приключи с разочарование за нея. Но още повече я тревожеше приятелството, което, изглежда, съществуваше между сестра й и Маршълт. Беше направо отвратена. Въпреки всички причинени злини такова нещо не бе очаквала от Дора. Само като си помислеше за нея, тръпки я побиваха и се опитваше да се насочи към по-малко болезнени размишления. Сега най-накрая й стана съвсем ясно това, което през цялото време бе изпитвала смътно, а именно, че Дора отдавна принадлежеше към друг свят и винаги й е била чужда.

Когато слезе да обядва, портиерът й подаде писмо, което току-що било оставено за нея. Тя разпозна почерка от пръв поглед и прочете, напълно слисана, следните редове:

„Забранявам ви да се виждате с Маршълт. Трябва да отклоните предложението, което ще ви направи днес.

Малпас“

Учудена и раздразнена от този заповеднически тон, тя пъхна писмото в джоба си и влезе в ресторанта. Още не бе приключила с обяда си, когато един лакей й донесе вече споменатото писмо на Маршълт.

Започваше със смирени извинения, обясняваше, че никога няма да си прости за грубото държание, и завършваше с думите: „Познавам ви обаче от по-отдавна, отколкото предполагате, и ви обичам горещо и искрено. Ако се съгласите да станете моя жена, ще съм най-щастливият измежду всички смъртни.“

Предложение за женитба! Възмутена, тя стана от масата, за да напише веднага отговора си.

„Като ви благодаря за това, което явно трябва да е комплимент, ви съобщавам, че дори не мога да взема под внимание предложението ви.

Одри Бедфорд“

— Изпратете го с бърз куриер! — рече тя на портиера и се върна към прекъснатия си обяд. Но писмото я бе накарало да вземе решение за себе си.

Отиде на Кързън Стрийт, където момичето не я позна и съобщи за нея като за „госпожица Одри“. Одри я бе последвала по стълбите и миг по-късно застана пред кипящата от гняв Дора.

— Само две думи — каза тя.

Дора кимна на момичето да излезе.

— Всяка секунда, която прекарваш в дома ми, ти е твърде много! — изсъска тя. — Какво искаш?

— Искам да те помоля да се откажеш от Маршълт, Дора.

— За да го оставя на теб?

— О, не, аз го презирам. Няма да ти чета морал, Дора, но все пак Мартин ти е съпруг, нали?

— Да, той ми е съпруг.

Прозвуча толкова отчаяно, че Одри изпита съчувствие и пристъпи към сестра си. Но тя се отдръпна с из-пълнени със злоба очи.

— Не ме докосвай! Искаш да го оставя, да зарежа Маршълт? Ах, колко те мразя! Винаги съм те мразела и майка ми те мразеше също! Да се откажа от Маршълт? Ще се омъжа за него веднага щом се отърва от Мартин! Махай се, Одри Торингтън!

— Торингтън — повтори Одри беззвучно. После се обърна, излезе бързо от стаята и заслиза по стълбите.

Но Дора вече бе побесняла и хукна подире й.

— Лицемерна крадла! — викна тя извън себе си. — За теб искал да се ожени! Никога — никога!

Набързо отскубна от прикрепената към стената колекция от старо оръжие една дълга кама и замахна с нея. Одри се наведе инстинктивно и камата се заби в рамката на вратата. Дора я измъкна и отново се нахвърли. В смъртната си уплаха Одри се спъна и падна.

— Сега ще ти видя сметката! — изкрещя полулудата.

Но тогава някой хвана китката й. Тя се обърна и се вгледа в най-веселите очи, които бе виждала някога да мигат на такова съмнително сипаничаво лице.

— Ако прекъсвам снимането на филм, то съжалявам — рече Слик Смит. — От стоманата обаче изпитвам страх, да, наистина страх!

* * *

Слик Смит отведе изгубилата ума и дума трепереща млада жена нагоре, донесе й чаша вода и каза с успокоителен тон:

— Трябва ли жените винаги да се правят на глупачки заради някакъв мъж! А това момиче изглежда толкова симпатично!

Едва сега Дора осъзна, че той й бе непознат.

— Кой сте вие? — измънка тя.

— Вашият мъж ме познава. Аз съм Смит, Слик Смит от Бостън. Уважаема госпожо, та той не си заслужава!

— Кой не си заслужава? За кого говорите?

— За Лейси Маршълт. Той е опасен тип, трябва да сте го забелязали. Мартин много го харесва, обаче ще ми е толкова мъчно, ако го заловят точно когато насочва пистолета към себе си. Случват се такива неща. И навярно ще седите в съдебната зала, където той ще ви се усмихва, когато съдията си сложи черната шапка, преди да прати Елтън на бесилото. А вие ще седите там и ще си мислите какъв мерзавец бе Маршълт и как успяхте да погребете и двамата.

— Престанете! Подлудявате ме!

— Вие не знаете какъв подлец е Маршълт…

Дора вдигна ръка да го спре.

— Знам. Моля ви, сега си вървете!

Когато Слик Смит си тръгваше, Елтън се изкачи по стълбите и запита възбудено:

— Какво, по дяволите, търсите тук?

— Исках да ви предупредя да внимавате и да не бъдете толкова доверчив. Тези лесно спечелени пари, с които Станфорд иска да ви примами, ми бяха предложени и на мен. Джовани Стрепеси от Генуа е замислил удара и вече много неща е пуснал в ход, но в сравнение с това кражбата с взлом е по-малко рискована, а бакарата направо синекура.

— Не знам за какво говорите — промълви Мартин.

— И ще ви кажа, че дори шарлатанството на Малпас е по-добро от новата лудост на Станфорд!

— С какво шарлатанство се занимава Малпас?

Смит се замисли за момент.

— Не знам точно. Но никога не ходете сам при него в къщата му. Веднъж го видях, без той да ме забележи, и затова още съм жив, Елтън.