Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Face in the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Едгар Уолъс. Лице в мрака

Рецензент: Атанас Наковски

Редактор: Светослав Славчев

Художествено оформление: Жеко Алексиев

Художник на корицата: Текла Алексиева

Технически редактор: Елена Млечевска

Коректор: Албена Любенова

Дадена за набор м. юли 1990 г. Излязла от печат м. октомври 1990 г.

Формат: 70×100/32. Печатни коли 14.

Цена 5,18 лева.

ИК „Домино“, София, 1990 г.

 

Edgar Wallace. The Face in the Night. London. Hodder a. Stoughton Ltd. 1925

Patricia Highsmith. The Animal Lover’s Book of Beastly Murder. Penguin Books, N.Y. 1976

История

  1. — Добавяне

21

Дора Елтън чу мъжа си да си идва у дома и се стегна. Чувстваше, че замръзва, въпреки че бе облечена с коженото си палто.

Лейси Маршълт бе мъртъв. Макар и да не бе го чула в тълпата на Портмън Скуеър, тя го знаеше по внезапното изчезване на обзелата я лудост — и сега се чувстваше като убиец през утрото на обесването.

Дръжката на вратата се завъртя надолу и Мартин Елтън влезе. При вида му Дора запуши с ръка устата си, за да сподави вика си. Лицето и ръцете му бяха мръсни, фракът покрит с прах и петна, от единия му крачол висеше парче плат и разкриваше одраното коляно. Безкръвните му устни се свиваха от болка на състареното лице с хлътнали очи.

Елтън се задържа за секунда на вратата, като я наблюдаваше. В погледа му нямаше нито упрек, нито гняв.

— Е? — рече той. — Значи полицията все пак е идвала?

— Полицията?

— Да, ти я изпрати тук да търси парите. Говорих с Гейвън — явно имаше желание да направи обиск. Ти нали не си забравила това?

Не, но толкова много неща се бяха случили оттогава.

— Аз го спрях. Гейвън смята, че не си била на себе си. — Той разпери пръстите си над огъня. — Между другото и аз мисля същото. Но сега искам да се изкъпя и да се преоблека.

Изведнъж той бръкна в джоба си, извади един голям броунинг и го провери. Пистолетът още миришеше на барут.

— Видяха ли те? — попита Дора тихо.

— Не знам. Възможно е. Какво смяташ да правиш?

— Само се преоблечи и ми дай това! Ще се върна след четвърт час.

— Добре — измърмори той глухо.

Знаеше един мост на Регентския канал и се запъти с такси натам. След като плати и освободи колата, отиде до средата на моста и хвърли пистолета. Ясно чу как той проби тънкия лед. След това мина на другия бряг на канала и взе друго такси.

Мартин седеше в спалнята с чаша горещо кафе в ръце, когато тя се върна.

— Съжалявам, че се държа така глупаво заради парите — каза Елтън. — Аз размислих и ги върнах на Станфорд. А Гейвън сигурно е бил тук, докато ни е нямало.

— Какво направи с дрехите?

— В печката са — отвърна той кратко.

— Аз си лягам — промълви Дора.

* * *

— Странни са жените — каза си той, когато тя излезе от стаята. Самият той не си легна. Костюмът му бе готов за очакваната призовка. Цялата нощ седя, размишлявайки, край огъня в камината. Но не съжаляваше за нищо. Беше заспал, когато в седем часа го събуди прислужницата.

— Един господин иска да говори с вас, сър — капитан Шенън.

Мартин се изправи, побит от тръпки.

— Нека да влезе — рече той и Дик Шенън се появи веднага.

— Добро утро, Елтън! Това ваше ли е? — Дик му подаде златната табакера.

— Да, мое е.

Шенън го пъхна отново в джоба си.

— Бихте ли ми обяснили на какво се дължи фактът, че го намерихме там, където е бил убит Маршълт?

— В колко часа е било извършено убийството? — попита учтиво Елтън.

— В осем.

Мартин кимна.

— В осем часа се намирах в полицейския участък на Вайн Стрийт и разяснявах на инспектор Гейвън, че жена ми получава от време на време пристъпи на психоза. Това не ви ли бе известно?

В този момент в стаята влезе Дора.

— Какво се е случило? — запита тя.

— Шенън току-що ми каза, че Лейси Маршълт е мъртъв — обясни Елтън. — Това бе новост за мен. Ти знаеше ли го?

— Да. И защо капитан Шенън е тук?

— Защото табакерата ми като по чудо се е озовала върху покрива на къщата на Малпас — отвърна Мартин, като се усмихна.

— Не съм казвал, че е била намерена там! — възрази Дик.

— Тогава трябва да съм го сънувал — каза Мартин без вълнение.

— Слушайте, Елтън, съветвам ви да бъдете откровен с мен дотолкова, доколкото го допуска сигурността ви — рече Шенън. — Как е станало така, че да намерим табакерата ви върху покрива на къщата на Портмън Скуеър 551?

— Загубих я там, когато рано през същата вечер се опитах да се промъкна в къщата на Маршълт, за да… за да уредя с него една малка сметка. Обаче не бе възможно да се достигне покрива. Затова пък на този на съседната къща се качих доста лесно, но когато се опитах да вляза оттам при Маршълт, изникнаха проблеми. А снощи бе още по-трудно, защото на покрива имаше човек, навярно детектив.

— Как успяхте да слезете обратно? — попита Дик.

— Това бе най-удивителното! За мой късмет някой се бе погрижил да завърже за комина въже с възли и мога да кажа, че бе почти толкова удобно, колкото и стълба.

Шенън се замисли за момент и после помоли Мартин да дойде с него до Вайн Стрийт.

— Трябва да проверим точно разказа ви — поясни той.

За негово учудване признанията на Мартин бяха потвърдени напълно в полицейския участък.

— Да, в осем часа господин Елтън бе тук. Изглеждаше така, сякаш идваше от бал с маски — каза служителят. — Целият парцалив и изцапан.

— А този часовник тук точно ли върви? — запита Дик.

— Да, сега отново върви — отговори инспекторът. — Само снощи бе спрял за малко — точно по времето, когато бяхте тук, Елтън. Трябва да е било от студа, защото бе необходимо само да го дръпнем малко и гой отново тръгна.

— В глупавия часовник вероятно ще е спасението ви — рече Шенън, когато излязоха навън. — Взех заповед за обиск у вас и сега ще го направим.

— Ако намерите нещо, което представлява ценност за вас, аз ще съм първият, който ще ви поздрави — отвърна студено Елтън.