Едгар Уолъс
Лице в мрака (30)

31

В апартамента на Торингтън в Риц-Карлтън имаше всякакви странни неща, които Одри забеляза едва при обстойно оглеждане, след като новият й шеф излезе следобед и я остави сама в жилището си. На всички врати имаше резета, а когато Одри отвори един прозорец, за да види по-добре отсрещната къща, бе стресната от разтварянето на вратите и нахълтването на трима мъже. Единият от тях бе агент на Стормър, когото бе виждала, останалите двама бяха непознати.

— Съжалявам, че ви изплашихме, госпожице — рече агентът. — Трябваше да ви предупредим да не отваряте прозорците. — Той изпрати другите двама навън, затвори внимателно прозореца и продължи: — Включихте алармената инсталация. Не можете да я видите, реагира на завъртването на дръжката. И ако дойдете, ще ви покажа още нещо. — Той я заведе в учудващо просто обзаведената спалня на Торингтън, в която имаше, кой знае защо, двойно легло. — Господинът спи от тази страна и ако случайно сложи главата си на другата възглавница… — Вдигна я много предпазливо и Одри можа да забележи тънък като нишка кабел, който изчезваше под леглото. — И най-малкият натиск извиква веднага нощната стража.

— Торингтън наистина ли е в опасност? — попита тя.

— Човек никога не може да знае — промърмори мъжът.

През следобеда Одри намери време да напише няколко реда на сестра си:

„Скъпа Дора!

И двете се държахме като деца. Мога да се казвам «Дороти» или както искаш, а също с удоволствие бих приела, че съм по-голяма от теб. До скоро виждане.

Дороти“

Когато Дора получи това писмо, даде го на Мартин с думите:

— Тази работа няма да стане. Една телеграма би била достатъчна, за да се потвърдят думите на Одри.

— Но все пак трябва да опитаме — отвърна съпругът й. — Банката вече ме заплашва, защото сметката ми е на червено, а съм я закъсал здравата. Трябва да се отървем от Одри — някъде на континента.

— Ами Шенън?

— Остави Шенън! Повече се тревожа за това, което ще ми струва Слик Смит. Знае прекалено много! Не само по въпроса за Одри. Спомняш ли си вечерта, когато исках да застрелям Маршълт? Тъкмо се бях покатерил на покрива му, когато долу се разигра театърът. На покрива стоеше детектив, но той не видя нито мен, нито другия мъж, който се покатери по въжето, отвори прозореца на покрива на Малпас и влезе вътре. Но аз го видях!

— Значи си видял убиеца? — прошепна тя.

— Видях нещо повече. Когато се промъкна в малкото таванско помещение, включи джобно фенерче и извади от джоба си перука, фалшив нос и брадичка, с които се маскира. След като го направи, не бих го различил от Малпас.

— Малпас! — изхълца Дора. — И кой беше?

— Слик Смит — отговори Мартин.

* * *

Междувременно Шенън бе решил да изнесе идола от къщата на Портмън Скуеър 551 и да го закара в Скотланд Ярд.

— Вземете един цивилен служител и пуснете вътре поръчаните хора от транспортното бюро — каза той на Стийл. — Едва когато донесем нещото тук, ще дам на опитни техници да го изследват. Освен това днес разговарях с една от прислужниците на Маршълт и тя ми разказа, че той наистина се страхувал много от съседа си. Веднъж била в стаята точно в момент, когато се почукало три пъти на стената и Маршълт почти бил умрял от страх.

— Това показание надали ще ни помогне особено — заяви Стийл.

— И още как! Сега мога да си представя кой е бил страхливецът с двете лица. Но е време да тръгвате!

Помощникът му побърза да изпълни нареждането, но двамата служители напразно чакаха поръчаните за пренасянето на идола хора, а когато се опитаха да се обадят в транспортното бюро, се оказа, че телефонът не работи. Стийл изпрати спътника си до най-близката телефонна кабина и докато го чакаше, се разхождаше на-пред-назад по тротоара пред отворената външна врата на къщата.

Дотича спътникът му и съобщи, че заповедта на Шенън е била отменена следобед лично от него.

— Така си и мислех — изръмжа огорчен Стийл. — Нека да видим какво ще каже капитанът за това.

За щастие се обади самият Шенън, когато Стийл му телефонира.

— Не съм отменял никаква заповед. Ще отложим за утре нещата, Стийл. Върнете се обратно при къщата и наблюдавайте какво става.

Дик затвори и се обади в електростанцията. Когато на телефона дойде служителя, с когото искаше да говори, каза:

— Тук е капитан Шенън от Скотланд Ярд. Искам утре от четири часа следобед да изключите тока на Портмън Скуеър 551. Точно в указания час. Можете ли да го направите, без да идвате в къщата?

* * *

В това време двамата служители бяха отишли на малката уличка, намираща се зад къщата на Малпас, и се приближаваха към градинската порта, когато оттам излезе елегантно облечен мъж.

— Слик Смит! — каза безгласно Стийл. — И носи жълти ръкавици!

Без да подозира нищо, Слик Смит продължи да върти бастуна си във въздуха и се отдалечи спокойно. Когато стигна Майда Вейл, се спря пред внушителните разкошни сгради на Гревил, после влезе през единия от двата входа и отиде при портиера.

— Бих искал да говоря с господин Хил — заяви той.

— Господин Хил не е тук. За жилище ли идвате?

— Да — отговори Смит, — за жилището на лейди Килфърн. Нали то се дава напълно мебелирано под наем. Ето, моля! — Той извади синя бележка, която портиерът провери внимателно.

— Добре, сър, щом лейди Килфърн разрешава да го посетите, ще ви заведа.

Но при вида на спуснатите капаци на прозорците и на покритите мебели Смит поклати глава.

— Жилището към улицата ли гледа? За съжаление не мога да спя при този шум.

— В задната част няма нищо свободно, сър.

— Кой живее там?

Бяха се върнали на стълбите и Смит посочи една врата оттатък асансьора. Докато портиерът обясняваше, че там живеел някакъв адвокат, Слик се отдалечи по коридора и надзърна през големия прозорец, който гледаше към двора.

— Това би ми свършило работа — рече той. — Аха, има резервна стълба. Много се боя от пожар.

Надвеси се и погледна надолу. Беше ясно, че сръчен човек би могъл да достигне от пожарната стълба прозореца на стълбището.

— Бих желал да видя някой от апартаментите, които гледат към двора, но изглежда, това не е възможно, така ли? — каза той разочарован.

В този момент се чу звънецът на асансьора.

— Извинете — каза портиерът, но Слик го задържа за ръката.

— Не бихте ли могъл да се върнете? — запита настойчиво Смит. — Бих искал да чуя мнението ви за това жилище.

— Веднага ще се върна, сър!

Когато се появи отново, Слик стоеше замислен на същото място, на което го бе оставяй.

— Бихте могли да се качите на покрива, сър, оттам има чудесен изглед. Да ви отведа ли с асансьора?

— Предпочитам пеш — отвърна Слик Смит, а портиерът отново бе извикан долу със звънеца на асансьора.

Когато мъжът слезе, Слик се насочи към вратата на апартамента. Леко побутване бе достатъчно да я отвори, защото през краткото отсъствие на портиера я бе отключил. Сега дръпна резето и огледа набързо стаите. В спалнята събра каквито дребни предмети му попаднаха под ръка и ги напъха в обемистите джобове на сакото си. После се вмъкна в кухнята, прегледа запасите в килера, помириса маслото, провери съдържанието на една метална кутия с кондензирано мляко и пипна хляба, за да установи откога е. След това се върна в антрето и се ослуша. Чу се бученето на асансьора. Слик се наведе, повдигна капака на пощенската кутия на вратата и видя асансьора да отминава нагоре. Изскочи навън, затвори вратата и когато портиерът се върна с асансьора, го завари да стои долу в преддверието.

— Все пак навярно ще наема жилището — каза Смит. — Но в такъв случай ще трябва да се обърна към някой друг, а не само към вас, нали?

— Да, сър. Благодаря много, сър.

Портиерът прибра бакшиша, а Слик излезе на улицата и махна на една кола.