Едгар Уолъс
Лице в мрака (34)

35

В четири часа сутринта Дик се върна у дома, след като бе изпратил Маршълт до дома му и се бе полюбувал на смущението на Станфорд от това възкръсване. Във всекидневната си завари двама души: преуморения, но упорит Уилям и…

— Господин Торингтън! Вие тук?

Мъжът се бе преобразил изцяло. От обичайния му повърхностен и присмехулен тон не бе останала и следа.

— Чакам ви с нетърпение! Дъщеря ми е изчезнала!

— Вашата…?

— Моята дъщеря. Одри. О, вие не знаехте ли, че тя е моя дъщеря от втория брак на майка й?

Дик го изгледа стъписано.

— Одри е изчезнала?

— Излезе снощи и не се върна. Оставих я да излезе, защото имах среща с Елтън. — Той разказа накратко за разговора си с Мартин. — Всички факти, разбира се, ми бяха известни и той още не бе свършил, когато отгатнах намеренията му. Наредих да доведат след завръщането й Одри веднага при мен. В единадесет не се бе прибрала и когато в полунощ попитах за нея, още я нямаше. Понеже знам, че в днешно време младите момичета скитат до късно през нощта, не се обезпокоих толкова, но когато мина един, а после и два часът, не издържах повече. Обадих се в Скотланд Ярд и тъй като там не знаеха нищо за вас, реших да дойда тук.

— Къде е искала да отиде? — попита Дик.

— Не знам, и в хотела не е споменала нищо.

— Трябва да погледнем в стаята й — рече Шенън и отиде с Торингтън в Риц-Карлтьн.

В кошчето на Одри намери скъсано писмо, което сглоби и прочете.

— Трябва да отида у Елтън — каза той кратко. — Не е нужно да идвате.

* * *

Доста време мина, преди Мартин сам да слезе да отвори. Беше по пижама, но следите от пепел на пура върху копчето му издаваха, че не бе станал от леглото.

— Жена ви тук ли е? Искам да говоря с двама ви — рече Дик.

След няколко минути се появи и Дора.

— Искали сте да говорите с мен, капитан Шенън?

— Искам да знам къде е Одри Торингтън.

— Не знам… — започна тя.

— Слушайте, госпожо Елтън. Сестра ви е дошла по ваша покана тук. Пристигнала е около шест часа… — Той млъкна. — Повикайте прислужницата си!

Дора се опита да възрази, но Дик бе неумолим, така че накрая Мартин реши да отиде и да я доведе. За негово учудване момичето излезе напълно облечено и с палто и шапка от стаята си.

— Виж ти! — възкликна Мартин, но веднага се съвзе и рече: — Капитан Шенън иска да говори с вас. Пита за сестрата на госпожа Елтън. Тя е вечеряла снощи тук. Кажете му, че сте били тук през цялото време и сте видели как си е тръгнала.

Прислужницата го последва мълчаливо и когато слезе долу, Дора извика ядосано:

— Защо сте облечена така?

Но Шенън я прекъсна.

— Най-напред отговорете на моите въпроси — каза той. — Госпожица Одри Торингтън, която познавате като госпожица Бедфорд, е била снощи тук на вечеря, така ли е?

— Предполагам, че е така. Не бях тук, когато е дошла и не съм я видяла да си тръгва. Госпожа Елтън ми подари билети за театър и освободи готвачката, така че в къщата е имало само трима души: господин и госпожа Елтън и госпожица Бедфорд.

— Аз не бях тук! — рече Мартин. — Бях в клуба.

— Бяхте горе, тук в къщата — възрази прислужницата невъзмутимо. — Не съм видяла госпожица Бедфорд да си тръгва, защото разговарях на другия край на улицата с един от нашите хора. Видях да потегля кола и когато се върнах в къщата, госпожица Бедфорд наистина я нямаше.

— Един от вашите хора? Какво означава това? — запита Дик.

Тя извади малка сребърна значка от джоба си.

— Работя за Стормър — рече тя, — както и предишната прислужница на госпожа Елтън. Очаквах ви, сър, но мога да ви кажа само едно: госпожица Бедфорд не е тук в къщата. Претърсих я до последното ъгълче. Когато почиствах масата, сипах остатъка от виното на госпожица Бедфорд в това шишенце. — Тя подаде на Шенън малко шише от лекарство. — А това намерих в кутията с бижута на госпожа Елтън.

Дора се пресегна светкавично към малката синя ампула, но момичето бе нащрек и я пъхна в ръката на Дик.

— Чухте какво каза тази дама, Елтън. Къде е Одри? — Лицето на Шенън бе сурово. Очите му блестяха заплашително.

— Ако искате да научите, ще трябва да платите за това — отвърна Мартин. — Не, не с пари! Искам двадесет и четири часа за мен и Дора, за да напуснем Англия. Ако ми ги осигурите, ще ви кажа къде е. И ви съветвам да се съгласите на условието, капитан Шенън! Тя е в голяма опасност, както предполагате. Ще ми дадете ли думата си?

— Нищо няма да ви обещая — каза Шенън. — Да ви оставя да избягате ли? Не! Не, дори и животът на Одри да е на карта. Къде е тя?

— Намерете си я сам!

Дик замълча. Извади чифт белезници от джоба си и ги сложи на китките на Мартин. Елтън не оказа съпротива, но лицето му посивя и се състари.

Миг по-късно ръцете на съпругата му бяха свързани по същия начин.

След като Дик ги откара в полицейския участък, зададе още един въпрос на агентката на Стормър:

— Някой посещавал ли е скоро Елтън?

— Да, Станфорд бе при тях и се караха.

— Мислите ли, че Станфорд също е замесен в тази работа?

— Не знам точно. Не изглеждат да са добри приятели.

— Хм! Когато го видях тази нощ, във всеки случай не ми се стори, че нещо му тежи на съвестта — забеляза Дик.

След това все пак отиде на Портмън Скуеър, където се наложи да чука и звъни дълго и настоятелно, докато най-сетне Станфорд лично се появи и му отвори. При вида на детектива, изглежда, бе неприятно изненадан.

— Къде е госпожица Бедфорд? — запита Дик високо и остро. — Помислете си добре, преди да отговорите, Станфорд! Двамата Елтън вече са на хладно, а все още има място и за вас в килията.

Мъжът го изгледа като ударен от гръм.

— Какво е станало с Одри Бедфорд? — измънка той накрая. — И откъде мога да знам това аз? През цялата вечер съм бил тук. Сам ме видяхте. А с Елтън се скарахме…

— Кой е там? — дочу се глас отгоре и Маршълт слезе по пижама.

— Одри Бедфорд е изчезнала — рече Дик. — Изглежда, е била упоена и откарана. Имам причини да мисля, че Станфорд знае за това.

Тримата се качиха горе. Стандорф отричаше енергично.

— Мога — независимо от тази история — да ви арестувам! — заплаши го Шенън. — Вие сте купили кожената чанта, в която се намираха изчезналите от идола диаманти. Търговецът Уолър от Реджънт Стрийт го каза. А сега ще говорите ли?

Лицето на Маршълт изразяваше смайване.

— Отговорете, Станфорд!

— Нямам какво да кажа. Историята с чантата е измислена!

— Познавате ли Слик Смит?

— Виждал съм го.

— Добре, ако искам да ви арестувам, знам къде да ви намеря, и ако се окаже, че сте замесен в отвличането, ще съжалявате горчиво, обещавам ви!

* * *

Въпреки късото разстояние между Портмън Скуеър и Риц-Карлтън Дик заспа и шофьорът трябваше да го събуди.

— Съвсем сте се скапал — забеляза Торингтън, когато го видя.

Към пет часа Дик се върна у дома напълно изтощен, поспа два-три часа и в девет отново отиде на Портмън Скуеър.

Колата му едва бе завила край ъгъла, когато от една насрещна врата излезе Слик Смит. Трябваше да е много предпазлив, защото знаеше, че цялата лондонска полиция го търси, но имаше късмет, тъй като в този момент мина такси и той пое по следите на Дик. Когато се убеди, че Шенън смята да посети къщата на Маршълт, Слик слезе от таксито. Две минути по-късно един набит мъж се шмугна през градинската порта зад къщата на Малпас, без някой да му обърне внимание.

През това време детективът помоли Маршълт да дойде с него в дома на Малпас и да покаже на самото място какво му се бе случило там. Когато отидоха горе, поиска от Маршълт да застане точно на мястото, къде-то бе улучен от изстрела.

Лейси се приближи до скритата зад завесите ниша.

— Тук стоеше Малпас, а аз бях там, където сега сте вие — обясни той.

В този момент вратата се затвори с трясък.

— Какво беше това? — извика Маршълт.

Дик се опита да я отвори, но не успя.

— Къде е Станфорд? — запита той.

— Някъде из къщата ми — отговори Лейси. — Кой затвори вратата?

— Днес ще установя това — отвърна Шенън — и вие ще ми помогнете. А, ето че вратата се отвори!

Излязоха на стълбите и се огледаха, но не, забелязаха нищо. Когато се върнаха в стаята, Дик дръпна завесите от нишата и отскочи с вик назад. Там лежеше… Бил Станфорд!

Шенън се наведе над него.

— Не е мъртъв, но скоро ще бъде, ако не му помогнем — каза той припряно и Маршълт изтича до дома си да се обади на бърза помощ.

Междувременно Дик огледа пострадалия и откри три рани: една в рамото, една малко под сърцето и трета на врата. Станфорд кървеше обилно и Дик се опита да спре кръвта.

Тогава се чу високата сирена на линейката.

* * *

— Как ли е станало това? — каза мрачно Маршълт. — Оставих го в един склад, в който държа всякакви работи. Имахме малко пререкания, понеже смятах, че знае нещо за изчезването на Одри Бедфорд, и той обяви, че ще напусне къщата. Сигурно е бил нападнат там, след като излязохме.

— Забелязахте ли, че нямаше колосана яка и вратовръзка? — попита Дик замислено.

— Да, направя ми впечатление. Преди това имаше.

— Покажете ми къде беше — рече Шенън и се върна с Лейси в къщата му.

Първото, което видяха в склада, бе колосаната яка и вратовръзката на Станфорд, които висяха на един пирон. Иначе не откриха нищо друго и прислужниците казаха само, че малко преди пристигането на Дик са видели Станфорд в склада. Претърсването на скромния багаж на Станфорд също не даде резултат.