Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (9)

VIII
Десети ден преди Календите на февруари

Публий Аврелий обикаляше из Аргилетума, следван от книжарите, които се надяваха на някоя негова покупка. Патрицият продължи направо, без да се спира. Любопитството отново го тласкаше към копирното на Сатурнин, но когато стигна отпред, почти не го позна. Входът не беше вече залостен с греда, а вътре кипеше бурна дейност — зидарите бяха съборили стената в дъното и сега отваряха един широк отвор към горния етаж, където някога се намираше апартаментът на издателя. Бояджията боядисваше стените, а дърводелецът вземаше мерки за една серия от тънки и дълги маси, които можеха да съберат голям брой писари. Вераний не си губеше времето, констатира патрицият. Скоро стотина пачи пера щяха да скърцат по саитския папирус с много лошо качество.

— Не знам точно къде можете да сложите дървото за стълбите. Наета съм да пазя къщата! — каза един глас, който по тембъра и яснотата не можеше да бъде на старицата пазителка, срещната известно време преди това. Всъщност беше на една девойка, на която дори одеялото, наметнато на раменете й като мантия, не успяваше да скрие грацията на формите й.

— La kiria Домиция? — Опита се да отгатне Аврелий, обръщайки се към нея с название, което беше типично за госпожите с известно потекло.

— Да — потвърди девойката поласкана и хвърли одобрителен поглед на елегантния патриций. Трябваше да е важен мъж, помисли момичето, и все пак я познаваше по име…

— Работата върви добре, виждам големи промени.

— О, да… аз обаче предпочитах работилницата, както беше преди.

— Разбира се, качеството на свитъците няма да се по-добри — коментира Аврелий, забелязвайки планираното пространство, в което бедните писари щяха да се бутат лакът до лакът, натъпкани като сардини в буркан.

— Честно казано, аз разбирам малко от книги, даже не съм се научила много добре да чета и пиша. Баба казва, че за едно почтено момиче е по-добре да може да преде!

— Все пак работилницата на Сатурнин ти харесваше и навярно познаваш писарите.

— Да, старият Паконий — избегна въпроса Домиция.

— А младият Главк? Именно той ми говори за теб — излъга Аврелий.

— Бедничкият, каква ужасна смърт! От толкова бърборене си навлече много врагове, да ме беше послушал!

Патрицият наостри уши заинтересован.

— Казах му да не си навлича неприятности, но Главк беше инат като магаре. За него всички жени бяха еднакви, богати или бедни, свободни или робини! Ако помислиш, както беше способен, можеше да задели малко пари, да си купи свободата и да се задоми с някое добро момиче! — продължи Домиция.

— Обзалагам се, че е тичал и след теб. Сигурно имаш много ухажори, каквато си хубава…

Момичето се усмихна леко, усмивка, която изразяваше нещо средно между смущение и задоволство, но не отрече.

— Е, да, за малко, но не беше тайна, че се възхищаваше на една доста богата госпожа. А и не беше мой тип.

— Какъв е твоят тип тогава? — попита Аврелий, очаквайки момичето да опише мургав четирийсетгодишен мъж, привлекателен и доста щедър, че да я измъкне от мизерията или поне да й остави една къщичка на Авентин.

— Трябва да бъде свободен, млад мъж със сериозни намерения да се ожени за мен — заяви Домиция и сенаторът, макар и добронамерен, не успя да се познае.

— Ще го намериш рано или късно — пожела й.

— Говориш като баба ми! — отвърна Домиция ядосана. — Но кой ще ме вземе, бедна като църковна мишка и без зестра, за да ме направи привлекателна?

— Можеш да шиеш, нали? Отиди тогава да си купиш красив плат от Тиро и си направи елегантна рокля. Ще видиш, че претендентите ще се тълпят! — каза Аврелий, подавайки й двайсет сестерции. — Моля те, само не казвай на баба си, че аз съм ти ги дал. В най-добрия случай ще ме подгони с метлата!

 

 

Сенаторът се върна назад и си спомни уликите на Кастор, отправи се към пещта на Бозий, недалеч от кръстовището с Виа дела Субура. Твърденията на Домиция го бяха убедили в необходимостта да поиска новини за онази дъщеря на Норбан, която беше станала причина за наказанието на Главк: всъщност в неуморното търсене на свободна матрона, склонна да му подари освобождаване от робството, писарят можеше да се е обърнал именно към старата си приятелка, все още задължена към него.

Стигнал на кръстопътя, сенаторът се спря пред една вестникарска будка, украсена със статуя на Меркурий, после продължи към Clivius Orbius, успоредната уличка на Argiletum.

Не беше трудно да си намери място. Работилницата миришеше на пресен хляб, а от воденичните камъни отзад идваше монотонно скърцане от тежестта на камъните върху зърната пшеница, просо и лимец. Зад дървения тезгях, показан на улицата, скрит между два големи коша, стоеше един дребен мъж с огромна вълнена барета, паднала на очите му, която му придаваше симпатичен вид, ако не, именно, много хитроват.

— Какво искаш, господарю? — попита озадачен, че един големец пазарува сам.

— Хляб — учуди се сенаторът.

— Да, но какъв? — попита хлебарят. Естествено на този елегантен мъж не можеше да предложи от сивия хляб за бедните или пици, омесени с хранително брашно, хубави единствено за слугите. — Имаме различни видове — с кимион, с кориандър, с майорана, със семена от копър, със стафиди… как го предпочиташ — във форма на гъба или на плитка?

— От питките със стафиди — отговори Аврелий, поглеждайки към бандата гладни хулигани, които играеха на тротоара.

— Кучи студ, а? От доста време в Рим не е имало такъв студ! — поде приказливият хлебар. — Чрез изравняване на хълмовете и застрояване навсякъде природата си отмъщава. Виждам добре това в моя занаят. Веднъж, когато се задоволяваха със скромен грис от лимец, всички се наслаждаваха на отлично здраве и нямаше никога нужда от лекар. Моят баща ми казваше това винаги: „Бозий, виж лакомствата за лакомниците, но ти яж само истински неща“.

— А, значи ти си известният Бозий! — Направи се, че познава патриция. — За теб ми говори някой си Главк.

— Помня го много добре този мошеник! — изсмя се силно хлебарят, пляскайки с ръце върху хълбоците си. — Месеше под звуците на триците, продавайки после моето най-добро брашно в отсрещния магазин. Неговите микете нере със слабителен ефект за малко не прогониха клиентите ми, но аз винаги му прощавах, защото знаеше куп забавни истории, и нощем, докато се пече, може да ти се подуе езикът, без да обелиш дума с някого.

— Как така тогава си го отстъпил на Норбан? — попита Аврелий.

— Имах нужда от нови машини за месене, които пестят много време и труд. Колко глупав съм бил, с тази джаджа не може да се бърбори! От друга страна, Норбан ми направи страхотно предложение. Държеше да възпита добре децата си и не можеше да си навлече беди, закупувайки подобен възпитател. Какво ли не беше преживял с Норбана, бедничкият! Беше красива и въобще не глупава, но не точно дъщерята, каквато би искал мъж със стари разбирания. Твърде освободена, не знам дали обясних добре, малка нощна птица: с две думи, проститутка. Естествено Главк я обичаше и се разбираше с нея, и й сводничеше, помагайки й да избяга с ориенталски търговец. Бащата си нави на пръста и за да си отмъсти, прати педагога в котелното!

— Какво знаеш за семейството?

— Съпругата и децата са в Лукания сега. Момичето избяга с любовника. Сигурно е направила кариера като държанка, веднага се виждаше, че има призвание за това!

Аврелий си обеща да поиска разяснения на своята добра приятелка Чинция, най-добре платената куртизанка в Рим. Ако някой новобранец беше влязъл успешно в галантния свят, никой нямаше да знае това по-добре от известната куртизанка, в чиито скъпи празненства участваха всички благородници в Рим.

Патрицият тъкмо щеше да напусне работилницата, когато, осенен от неочаквано вдъхновение, попита пекаря:

— Докато Главк работеше тук, случило ли се е нещо странно наоколо?

— Не се сещам — поколеба се Бозий, размишлявайки.

— Никакво нерешено престъпление, никакво убийство? — уточни сенаторът.

— А, да, вярно. Имаше едно убийство, точно тук отзад, близо до храма на Тера — каза пекарят.

— Трето престъпление! — ликуваше Аврелий, превъзбуден. — Хайде, разкажи ми всичко!

— Стана преди четири години, когато онзи мошеник Главк беше още с мен — обясни пекарят, който се надяваше с този нов аргумент да прикове за момент своя събеседник.

— Може би Главк познаваше жертвата?

— Разбира се, и то много добре. Понтий беше един от fullones, от чиито услуги се ползваше и той. Даже ако добре си спомням, беше ходил при него няколко минути преди да…

— Така ли? — подканваше го патрицият със затаен дъх.

— … преди тази твърда глава Аминтор да го удуши с колана, след като беше открил, че се забавляваше с жена му — завърши пекарят.

 

 

Кастор приготви сухия чаршаф и зачака господаря да излезе от студената вана, където се беше потопил за освежаване след парната баня.

— Когато Бозий говори за убийството, бях готов да се обзаложа, че жертвата беше удушена. Наистина си мислех, че се намирам пред едно престъпление, подобно на другите две — каза Аврелий, с намерение да се остави на грижите на секретаря.

— А в действителност става въпрос за банално престъпление от ревност — коментира освободеният роб, докато загръщаше патриция с лененото наметало.

— Все пак трябва да намериш дъщерята на Норбан. Няма да ти е трудно, при положение че е имала успех като куртизанка. Първо обаче трябва да разпиташ обущаря от Трастевере за тази следа.

— Вече направих това, господарю. За съжаление трябва да те разочаровам. Апий Курций използва печат „А“ от своето първо име.

— А Септимий твърди, че няма друг търговец, чието име да започва със „С“ Следователно има две възможности — или нашият убиец се е снабдявал с обувки извън града, или тази проклета къдрица има друго значение — промърмори сенаторът.

— Готов ли си, domine? — Появи се на прага красивата Нефер с ампула ароматно масло. Аврелий се излегна по корем на легълцето, отпускайки се в ръцете на робинята.

— Опитах се да накарам Туча да говори, както ме помоли. Остави да се подразбере, че е била много близка с покойния Сатурнин — сподели египтянката, масажирайки деликатно раменете му.

— Няма нищо странно. Приема се за даденост робините да са изцяло на разположение на господаря — отбеляза Кастор.

— И мъжете роби, ако става въпрос — репликира робинята решително.

„Може би Туча не лъже — помисли Аврелий. — Сатурнин беше все още енергичен мъж, а тя беше опитна в оплитането на мрежи. Стига да видиш убедителните любовни жестове към Парис. Делия обаче не изглежда толкова благоразположена.“

— Ужасно резервирана е, domine. Не се доверява на другарите си и се държи, сякаш няма какво да дели с никого от слугите. Интендантът трябваше я изхвърли в склада да се занимава с прането, защото никой не искаше да работи с нея — разказа робинята, приключвайки да размазва мехлема.

Патрицият се обърна, протягайки се. Кадифените пръсти на Нефер му бяха отнели напрежението и сега се чувстваше свеж и отпочинал.

— Кастор, разпореди се за посещението на крайградската вила на Сатурнин и следи слугата на Вераний.

— Пак ли мислиш да се бъркаш в работите на това семейство, господарю? Все пак експедицията в книжарницата се оказа безуспешна. — Вдигна рамене свободният роб, без въобще да е убеден.

В този момент влязоха Филида и Иберина със subligaculum, за да обвият слабините му, чиста туника и горна дреха, дълга до петите. Аврелий си вдигна ръката и робините го преоблякоха с бързи и умели движения.

Тъкмо беше излязъл от банята, когато Парис му препречи пътя.

— Посещение, господарю.

— За бога, кой ме безпокои в този час? — учуди се Аврелий.

— Поетът, когото нае като читател. Казва се Федър.