Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (24)

XXIII
Дванайсети ден преди Календите на март

— Повика ли ме, domine? — каза Туча, влизайки в стаята на Аврелий, с лице, сияещо в триумфираща усмивка, най-после беше дошъл моментът…

— Доста време ти трябваше, за да дойдеш! — промърмори патрицият, без дори да забележи, че жената си беше облякла най-хубавата рокля и се беше напудрила внимателно. — Аз и ти трябва да проведем един разговор на четири очи.

— Отдавна чакам това, domine — кикотеше се робинята, подразбирайки неправилно думите на сенатора.

— Ти твърдиш, че си имала, да кажем, любовни отношения с твоя покоен господар Сатурнин. Предполагам, че връзката ви е била от много време започна отдалече Аврелий.

Свенливо сведеният й поглед значеше „да“.

— Сатурнин остаряваше и вече не се радваше на добро здраве, но отказваше да си признае. Беше ядосан на тази, както я смяташе, слабост и освен това презираше лекарите. Обзалагам се, че когато се е чувствал зле, се е обръщал към теб скришом. От друга страна, беше очевидно, че в момент на нужда е търсил помощта на една привързана жена — потвърди сенаторът, раздразнен, докато Туча се съгласяваше с блага усмивка. — Но ти си била млада, а той скоро е щял да умре — каза Аврелий, променяйки неочаквано тона си. — Голяма беда! Даже и да те беше включил в завещанието, а ти с право си се съмнявала, сигурно си щяла да изпаднеш до ранг на някаква си освободена робиня, но вече без тези малки привилегии, безнаказаността, към която си била привикнала. Нищо по-добро от това, да се опират всички надежди на бъдещия dominus, едно красиво и здраво момче. Ако беше успяла да смениш бащата за подрастващия му син, не само щеше да запазиш позициите си, но и да ги затвърдиш. Младият Друз беше много по-податлив на влияние от един мъж на средна възраст. Сатурнин със сигурност ти е споделил пророчеството.

Робинята пребледня, започвайки да се вълнува. Частният разговор с господаря не поемаше в посоката, в която й се искаше.

— Не знаех нищо за предсказанието, кълна се!

— Ако стоят така нещата, защо си поискала назаем кукувицата от Домиция?

— Мишките… — измънка слугинята, усещаща се разкрита.

— Няма мишки в копирните помещения, ако не беше разпръсната отрова с пълни шепи, ръкописите щяха да бъдат разкъсани мигновено — опроверга я студено сенаторът, докато слугинята преглъщаше смутена.

— Предполагам, че си вкарала в леглото си момчето още преди да ускориш смъртта на баща му. Но после, уви, Друз беше сложен под опека и дори сгоден за една много красива девойка. Какво нещастие, а? Разбира се, оставаше попечителят и съм сигурен, че си се опитала да омагьосаш и него, но не си успяла. Марцел не храни голям интерес към жените, нали така?

На Туча й трепереха устните, сякаш щеше да избухне в плач.

— Какво имаш да ми кажеш? — притисна я Аврелий грубо.

— За казване? Когато дойдох тук, мислех, че ти, че аз… — измънка робинята. После напрежението, задълго сдържано, избухна в крясък: — Защо не ти харесвам? Кожата ми е бяла като мляко, а ти предпочиташ тази грозна тъмна дивачка, която дори няма да те погледне! Аз ще ти служа, ще ти се подчинявам, ще те обичам!

— Както си обичала стария си господар? — засмя се патрицият — Съжалявам, радвам се на добро здраве и ще трябва друго нещо, различно от кукумявка, за да ме изгони оттук.

— Не ме искаш, никога не си ме искал — подшушна Туча, показвайки цялата си злоба. — Този търг беше добър шанс за мен, харесах се на много хора. Ти ме купи единствено за да помагам на слугите ти, и сега ме принуждаваш да живея в къща, в която никога няма да струвам нищо, с един идиот за администратор, който се изчервява само като го заговориш, секретар измамник, готов да се възползва от мен, без да даде нищо в замяна, и една египтянка интригантка, която ме гледа с жлъчни очи!

Пред този изблик на насилие патрицият погледна Туча с нови очи. За първи път тази флегматична и скучна жена успяваше да грабне вниманието му, използвайки репресивна омраза като принудително оръжие… Робинята се спря изведнъж, обзета от съмнение, че е объркала всичко. Не можеше да говори така на господаря, трябваше да се покаже смирена и покорна.

— Мъчих се по всякакъв начин да те накарам да ме забележиш, но ти дори не ме поглеждаш. Може би не съм достатъчно красива за теб, знатни сенаторе? — попита, опулвайки очи, от които беше успяла да извади една сълза.

— Всъщност не — отговори той студено. — Добре е да го разбереш, няма да влезеш в леглото ми, Туча. Лицемерието ти ме дразни, радостта ти ме вбесява, ласкателството ти ме обижда. Задоволи се с робите ми, те със сигурност ще те оценят!

Изпълненият с омраза поглед на робинята погледна за миг камата, която Аврелий държеше на масичката до леглото. Патрицият улови за момент бързото движение на клепачите и ядосаната гримаса на жената, но не помръдна и сантиметър.

— Няма да го направиш — каза спокойно. — Липсва ти смелост и освен това знаеш, че не е в твоя изгода.

— Продай ме тогава! — извика Туча в пристъп на извънредна гордост — Не искам да живея в къщата ти!

— Ще говорим за това, когато приключи тази история, освен ако ти не криеш нещо сериозно от мен — обеща Аврелий.

Робинята се отправи към вратата с пребледняло лице:

— Мислиш се за много хитър, нали? Всъщност се оставяш да те води за носа кучката Делия. Тя уби Главк и Модест, всички знаят това. Сякаш не уби баща ти преди години? Тя е вещица, domine, способна да направи страшни магии. Направила го е и с теб, сигурна съм! Краде нещата на другите, за да ги използва за своите заклинания, и влиза скришом в библиотеката, когато мисли, че никой не я вижда. Накарай да проверят нейния кубикулум, ако не вярваш! — изля отровата си и излезе набързо, хълцайки.