Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (3)

II
Трети ден преди Идите на януари

Аврелий и Кастор се спряха на стълбите на портика, за да си поемат дъх.

— О, богове, какъв дъжд, жрецът на Юпитер дъждоносеца трябва отново да е събрал предложенията за жертвоприношения! — възкликна секретарят, а след миг почивка се затичаха отново бързо, колкото могат, така че да останат възможно по-малко под пръските дъжд. Поредната буря ги беше изненадала точно на входа на пазара за роби и само няколко крачки на открито бяха достатъчни, за да ги намокрят от главата до петите. Независимо от студеното време на търга имаше голяма навалица, тъй като комендантът на легионите в района на Рейн беше пуснал в продажба голям брой германци, заловени по време на престрелка по границите точно когато от Ориента идвал нов контингент от скити, и много етиопци бяха все още непродадени, огромно наследство от миналите търгове.

Аврелий и Кастор чакаха повече от два часа глашатая да обяви търга за писарите. Междувременно бяха видели да преминават галите, македонците, илирите и множество британци. Впрочем последните след неотдавнашното завоевание на Клавдий заливаха пазара.

Патрицият се оглеждаше наоколо, умислен, питайки се какво изпитва човек, когато принадлежи на някой друг. Със сигурност би предпочел да се обрече на смърт, отколкото да живее при тези условия, но не всички мислеха по този решителен начин. В Рим робството не беше нито нетърпимо, нито вечно, така че дори всемогъщите министри на императора, Палант и Нарцис, се бяха родили оковани. И много от така наречените свободни граждани абдикираха с удоволствие от правата си, за да бъдат управлявани от своите авторитетни покровители, и нещата не се променяха много, ако се наричаха родители, свещеници, цезари или просто господари.

— Започва, domine. Идва Друз Сатурнин със своя покровител. А ето го Главк! — възкликна Кастор, забелязвайки писарят да се качва на подиума с картонче на врата.

— Но тези кои са? — попита Аврелий, учуден.

Зад писаря се качваха други роби на трибуната, един побелял старец, който едва се държеше на краката си, една дребна и добре сложена руса жена поглеждаше обещаващо възможните си купувачи, един куц мъж с два липсващи пръста на дясната ръка, един тъмен и строен роб, който поради Божие чудо, изглежда, нямаше никакви недъзи… Последно беше изблъскано насила на подиума едно рошаво момиче, толкова неподатливо на дисциплина, че успя да удари един ритник в пищялите на надзорника, преди да стигне до мястото си.

— Ето една изключително ценна част! — обявяваше в този момент глашатаят Калвизий. — Главк и Паконий — двама големи писари, пристигащи от работилниците на покойния Сатурнин, Скапола — изключително опитен озеленител, способен да съживи и най-пустата градина, Теренций — роб от класа, отговорен за трапезарията, необходим за провеждане на всеки елегантен банкет, и накрая две девойки с рядко срещан чар: Туча, бяла и с кожа мека като възглавница, а за онези, които предпочитат неузрели и пъргави тела, красивата Делия, цвете от пустинята!

— Ей, тези роби не бяха в сметките! — възрази Аврелий. — Надявам се, че не искаш да купя всички тях, нали?

— Не виждам какво друго можем да сторим, господарю. Кой можеше да си представи, че ще комбинират Главк с цялата тази стока? Във всеки случай втори писар може да ти бъде нужен, а момичетата са сладки.

— Сладки? Русата има кръгло и пълно лице, а другата е пълен ръб и въобще не може да се каже, че е добре сложена!

— Добре, поне озеленителят…

— Представям си как ще подрязва дърветата, щом вече си е накълцал пръстите с ножиците!

— Петима отлично квалифицирани роби, не пропускайте възможността! Тръгваме от три хиляди сестерции, кой предлага повече? Три хиляди и петстотин! — крещеше междувременно Калвизий, посочвайки с пръст жеста на един потенциален купувач с червени коси, седнал на първия ред.

— Олимпийски богове, имаме конкуренция — притесни се Кастор. — Познавам го по физиономия, някой си Пупилий, и той е роб. Навярно му е поръчано от някого да закупи стоката… Бързо, domine, предложи повече, или този ще ни измъкне под носа Главк!

— Четири хиляди, пет хиляди!

— Седем хиляди! — извика гъркът. — Седем хиляди сестерции за сенатор Публий Аврелий Стаций!

Червеният вдигна отново ръка.

— Девет хиляди, десет хиляди! — Зарадва се невярващ продавачът. — Смело, това е уникална възможност!

— Хайде, господарю! — примоли си Кастор.

— Ти си луд, не струват и половината пари! — заключи Аврелий, поклащайки глава.

— Търгът е манипулиран, а този Пупилий със сигурност е съучастник на продавача!

— Не се оставяйте да ви ги измъкнат! — крещеше Калвизий, воден от ентусиазъм. — Вижте, естествени коси — възкликна, прокарвайки пръстите си през видимо боядисаната със sapo от Магонца коса на по-пълната робиня и усетете какви здрави мускули, няма капка мазнина! — започна да изтъква предимствата, пипайки ръцете на кльощавия озеленител… а кой не би искал да му сервира тази блага слугиня? — продължаваше, като се мъчеше да задържи на едно място тъмното момиче, което се опъваше на подиума като дива кобила.

— Да си тръгваме, всичко е измама! — реши сенаторът.

Кастор, обзет от отчаяние, реши да се намеси лично.

Нямаше време да убеди господаря си с добро. А за специални случаи — специални лекове. С огромен натиск под лакътя тласна нагоре ръката на Аврелий и изкрещя с колкото му глас държи:

— Дванайсет хиляди!

— Дванайсет хиляди сестерции за благородния сенатор Публий Аврелий Стаций! — ликуваше Калвизий, докато конкурентът му се оттегляше. — Отсъдено!

— Ще ми платиш за това! — изръмжа патрицият яростно.

— Ще е нужно малко време, domine, преди да ни ги предадат — каза Кастор, преструвайки се, че не е чул. — Сигурен съм, че няма да съжаляваш за покупката. Момичетата нямат търпение да ти се отблагодарят!

— Погрижи се да ги държиш далеч от мен, не искам да имам нищо общо и тежко му на този самозван озеленител, ако се осмели да докосне моите растения! Ще те държа пряко отговорен за всички щети, които тези нещастници могат да забъркат в дома ми! — изкрещя Аврелий ядосан.

— Хайде, хайде, помисли за писарите. Ще ти преписват свитъците от библиотеката на Полион отсега нататък. От кой текст имаш намерение да започнеш? От есе или поема? От Пропеций, да го подариш на Помпония за рождения й ден — придума го умело освободеният роб.

— Да се надяваме, че триклинарият ще може поне да нареди трапезата… — измънка Аврелий, все още раздразнен, но на път да се примири.

— Истински първенец е, domine! ела да пийнем нещо, да убием времето.

Час по-късно двамата се явиха да вземат стоката.

— Остана само подписът върху документите за собственост, и сделката е сключена — уточни глашатаят, бутайки напред двете жени.

— Ave, domine — поклони се русокоската, а другата стоеше мълчалива демонстративно. Озеленителят се усмихна мило и робът по трапезата кимна с глава в знак на поздрав.

— Къде заведе писарите? Те ме интересуват — попита Аврелий.

— Ще ги намериш в стаичката под портика. Главк се слави като луда глава, така че от предпазливост го свързах с неговия колега. Сега, ако ме извините, чакат ме траките — сбогува се Калвизий, отдалечавайки се бързо.

— Би трябвало да са тук някъде… — каза Кастор, който предвождаше господаря си в лабиринта от работилници. — А, ето ги там, в килера!

Двамата лежаха до стената, оковани заедно, и спяха дълбоко с глава, наведена над гърдите. Хайде, разбирам за стария, помисли Аврелий, но и Главк да е изморен в този час.

— Ей, събудете се, мързеливци! — възкликна Кастор с бодър глас по адрес на двамата.

Възрастният затворник подскочи, а младият остана неподвижен.

— Хайде, Главк, ставай! — каза отново гъркът и потупа приятеля си по гърба приятелски. — Света Артемида! — възкликна след миг, отскачайки назад, а тялото на писаря беше проснато на земята и малко парче дърво се търкаляше в краката му.

Аврелий видя сцената разсеян, а умът му записваше автоматично всички подробности лъча светлина, който се процеждаше през цепнатината, трупа на измореното тяло на Главк, раната, която раздираше гърлото му, червения отпечатък в средата на стаята, върху който се открояваше странен кичур, лицето на стария, с изражение на изумление от ужас… В този момент една светкавица оцвети със спектрална светлина мрака на местопрестъплението.

Патрицият се наведе над безжизненото тяло на Главк, докосна ръката му и взе от земята парчето дърво с форма на оцветено колело.

— Какво намерихте, господарю? — попита Кастор.

— Една фигура от latrunculi отвърна Аврелий, като скри пешката между гънките на наметалото.

Сенатор Стаций и неговият доверен секретар стояха в таблинума с неутешимо изражение.

— Бил е убит точно преди да дойдем, ръката му още не беше изстинала, когато я пипнах — потвърди Аврелий.

— Може би сме срещнали убиеца, докато е бягал от местопрестъплението, но как да го разпознаем сред цялата тази тълпа? — питаше се Кастор.

В този момент на прага се яви Парис, администраторът, държейки в ръка голям чувал.

— Господарю, трябва да ти отправя една молба от името на всички роби — започна предпазливо. — Главк е бил убит. Беше роб и затова властите няма да си дадат много зор, и дори и да открият виновника, ще го осъдят да обезщети собственика му, който в момента на смъртта му все още беше Друз Сатурнин…

— Ето — продължи администраторът видимо смутен, — магистратите няма да си губят времето да търсят убиеца на някакъв си Главк при всички нерешени престъпления, които имат в ръцете си, domine. Ти неведнъж си показал, че си способен следовател.

— Ставаше въпрос за престъпления, извършени в моя дом, Парис, сред хора, чиито навици, мотиви и чувства познавам. Това е много различен случай — предпази се патрицият.

— Ние мислим, че ще можеш да се справиш, господарю. Затова те молим да се заемеш с разследването. Естествено ще ти платим за неудобството…

— Вие, моите слуги, да ми плащате? — учуди се сенаторът.

— Защо не, domine? — кимна Парис и изсипа чувала на масата. — Събрахме ги, за да те наемем. Вече събрахме шестстотин сестерции, а други четиристотин ще добавя от джоба си — обясни администраторът. — Ако искаш да дадеш и ти… — продължи после, като се обърна към секретаря, винаги противящ се да развърже кесията.

Аврелий слушаше развълнуван. Хиляда сестерции! За да съберат подобна сума, неговите слуги трябва да са дали всичките си спестявания. Кастор междувременно кипеше от гняв заради това, че беше засенчен от своя вечен съперник:

— Удвоявам събраното, domine! — възкликна изведнъж и веднага си прехапа езика, разкаян от необичайно голямата сума, която беше оставил да му се изплъзне.

— Добавям колекцията си от оброчни статуи! — увещаваше икономът, за да не остане по-назад.

— Аз моята гривна от перли — заяви Нефер.

— А депилаторната паста, мое изобретение — намеси се Азел бръснарят.

— А рецептата ми за офеле със свинско — започна готвачът Хортензий.

Слугите го гледаха напрегнати, в очакване на отговор.

— Виждам, че не мога да се измъкна — съгласи се патрицият, без естествено да има никакво намерение да вземе отплатата. — Съгласен съм, ще се опитам, но няма да бъде лесно. Разполагаме с много малко улики.

— Само една пешка… и има куп хора, които играят на latrunculil — отбеляза Кастор.

— Като хоби, обаче е по-малко разпространена от заровете или от играта на кокалчета, защото се базира само на стратегията. Неслучайно най-големият шампион на града е философът Юлий Кан. Много невероятно е все пак тази пешка да е негова — отбеляза Аврелий. — И доколкото знам, притежава чудесна шахматна дъска с шейсет инкрустирани кутийки с твърди камъни, а Главк държеше в ръка само една стара mandra, една дребна пешка.

— Може да се касае за съобщение, оставено нарочно — предположи Кастор.

— Една удивителна хипотеза — призна господарят. — Но в този случай какво значение би имало? Предупреждение, заплаха, отмъщение? Имайте предвид, че при latrunculi има фигури от различен ранг, обикновените mandrae и силните bellatores.

— Убиецът може да е бил разорен комарджия — отвърна освободеният роб.

— Но тук не става въпрос за зарове — опроверга го Аврелий. — Кой би заложил пари на игра, която няма никакъв хазартен елемент?

— Навярно някой, който изпитва жестока омраза към играчите…

— Дори не сме сигурни, че тази пешка принадлежи на убиеца; може Главк да я е намерил напълно случайно — поклати глава патрицият. — Мисля, че ще направим по-добре, ако се концентрираме върху кървавата следа, да се помъчим да разберем какво може да е оставило този странен знак.

— За какво служи, domine? Не е дори една пълна следа, а само една червена намазка — каза Кастор скептично.

— Разбира се, да се върнем на мотива. Когато има престъпление, първият въпрос винаги е: Cui prodesft? Кой печели от това? Така че започвайте да ми разказвате всичко, което знаете за жертвата.

— Честно, симпатично и добронамерено момче — измънкаха слугите със затруднение.

Както винаги, в присъствието на господаря паролата беше: мълчание.

— А, не, това е най-добрият начин да не се стигне до никакво заключение! — провокира ги Аврелий. — Вероятно приятелят ви е притежавал всички добродетели, но все е имал някой недостатък. Оттам трябва да тръгнем!

Робите си хвърлиха многозначителен поглед, разделени между солидарността към кастата и законното желание за справедливост.

— Значи, стига шеги! Какъв беше в действителност Главк? — повтори патрицият навъсен.

— Кучи син! — отговориха в хор слугите.

 

 

Със сенатора бяха останали само Кастор и Парис. За няколко минути срещу писаря се бяха появили достатъчно причини, за да го пратят до края на живота му в солните мини, ако ръката на убиеца не го беше елиминирала преди това.

— Да преговорим — каза Аврелий, стъписан. — Главк е измамил Хортензий, продавайки му за истински един умело фалшифициран сборник с рецепти. Било му е платено от Азел да му заведе един младеж, който после се е оказал жена. Откраднал е пари от Тимон и Полидор. Продал е на Фабел лекарство против сънливост, което почти го е убило. Изгорил косата на Нефер с лосион за много висока цена. Постоянно се подигравал с Парис и накрая искал да оскубе Кастор, мамейки го на кокалчета.

— Забравяш робините, domine. Главк прелъсти набързо Филида, Гая и Иберина, кълнейки се на всяка от тях във вечна вярност — добави икономът.

— Олимпийски богове, защо тогава искахте да го купя? — попита сенаторът учуден.

— Очевидно е, domine. Ако беше попаднал при друг господар, нямаше да има начин да го накараме да си плати — разясни спокойно Кастор.

— Значи Главк е бил изпечен мошеник и всички вие сте имали отлични мотиви за престъплението. Сега обаче бихте пожертвали спестяванията си, за да откриете кой го е убил. Мога ли да разбера защо толкова държите на това?

— Това е принципен въпрос, domine — отговори Парис, свеждайки поглед. — Съгласни сме, че сигурно щяхме да го набием, но никой не трябваше да си позволява да го убие. Главк беше един от нас.

— Разбирам — каза Аврелий, който в действителност не разбираше нищо. — Да продължим тогава! Парис възложи на Нефер да спечели доверието на двете робини на покойния Сатурнин — любов, ревност, клюки, измами, интересува ме всичко, което се е случвало в семейството. Кастор, постарай се да разбереш на кого принадлежи онзи Пупилий, който ни беше конкуренция на търга, а също така ми намери имената на всички евентуални господари, при които е служил Главк.

— В миналото е бил пекар и дори е бил педагог при един търговец. Умеел да чете и пише перфектно, водел на училище децата на господаря и им помагал за домашните. Изгонили са го от къщата, след като забъркал голяма беля. Става въпрос за някаква история с жени, ако не се лъжа — разкри секретарят.

— Информирай се по-добре и ми открий и приятелите, с които Главк обикновено е играл на latrunculi… Хайде, какво чакаш?

— Пари, господарю. Информацията струва пари, а от твоето възнаграждение са изключени разходите — уточни Кастор.

 

 

— Тези нови слуги, domine — осмели се Парис, когато секретарят вече се беше отдалечил — бяха наистина западнали и аз дадох всичко от себе си да ги направя да изглеждат прилично. Предоставих им топли и прилични дрехи и тъй като, изглежда, зимата ще бъде много студена, си позволих да поръчам пет чифта ръкавици на нашия доверен digitabularius. Сега обаче би трябвало да проведеш прагматичен разговор с тях и да им разясниш красноречиво, че съществуват много точни правила.

Аврелий изръмжа. Не очакваше много от група така лошо подбрани слуги и идеята да повтаря обичайното конско го дразнеше също толкова. Парис забеляза разочарованието на своя dominus и побърза да се намеси:

— Днес озеленителят обикаляше бленуващ сред вечнозелените дървета на перистилия — каза, решен да се справи с мързела на господаря си.

— Богове, тежко му, ако се приближи до растенията ми! Ако иска да сади, дай му някой увехнал храст, върху който да се изявява!

— В двора отзад сигурно има от старите чемшири — подсказа прозорливият администратор. — Изсъхват и дори и Скапола с неговите ножици не може да направи повече беля. Все пак не той ме притеснява, нито дори робът, отговорен по трапезата. Теренций умее да върши задачите си превъзходно и съм убеден, че ти направи успешна сделка, като го купи: в тези времена е трудно да намериш сервитьори, вещи в професията си, способни да сервират в един елегантен дом; дори и сам струва повече от дванайсет хиляди сестерции.

— Слава богу! — въздъхна сенаторът.

— Останалите са цяло бедствие, domine. Паконий, старият писар, изглежда, сякаш ще умре всеки момент; Делия от своя страна се подчинява с неохота, действайки без всякакво смирение. Трябва да вземем предохранителни мерки, докато е време. По-добре е непокорните робини да се научат веднага да стоят на мястото си — посъветва икономът, който, бидейки отявлен поддръжник на социалното разделение, имаше ясна представа за правилното разположение на всеки роб в йерархията в къщата, с изключение очевидно на Кастор, противник на всякакво поставяне в рамка.

— Нищо не си ми казал за русокоската.

Парис се изчерви.

— Има особен начин на любезничене, domine. Не че няма уважение… — измънка, усуквайки гънките на туниката си. — Прекалено любезна е, ако ме разбираш какво искам да кажа.

— Вероятно й харесваш! — засмя се Аврелий, който познаваше добре непоправимата свенливост на управителя.

— Вниманието й ме притеснява, господарю. Трябва да й кажеш…

— А, не, Парис! Не мисля, че сред задачите на един paterfamilias влиза и да защитава достойнството на иконома си — заключи господарят. — А що се отнася до Делия, ти си шеф на слугите и трябва да ме избавиш от подобни проблеми — заповяда патрицият, който винаги бързаше да прехвърли на управителя най-сложните проблеми, още повече че да поддържа дисциплината, не беше силната му страна.

— Както искаш, domine. И все пак е твоя подчинена…

Думите на Парис бяха пресечени от крясъци, идващи от коридора, колкото неочаквани, толкова и възбудени. Когато се показа на перистилия, Публий Аврелий видя две робини да се нахвърлят върху Делия.

— Започвай веднага, има работа за теб — каза, влизайки стремглаво, преди да бъде въвлечен в спор.