Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (2)

I
Рим, 799 година от основаването на Рим (46 година след Христа, през зимата)

Четвърти ден преди Идите на януари

Продължително ръкопляскане беляза края на безкрайното заседание и тристате римски сенатори се втурнаха забързани към стъпалата на Курията, като бели и червени птички при появата на храна.

Публий Аврелий Стадий беше в лошо настроение. В Рим беше много студено през онази зима и четирите часа на неподвижност върху твърдите мраморни скамейки в Сената го бяха превърнали в парче лед. Представителната дреха — туника с латиклавий^[1] и тога, нагъната върху откритата му ръка — предлагаше оскъден подслон от щипещия мраз; зимите навярно са били по-меки предходните векове, когато Катон Цензорът е обвинявал в леко поведение всеки, който откажел да ходи гол под тогата, помисли си патрицият, потръпвайки.

Когато излезе на открито, го обля полъх влажен въздух и беше достатъчен един бърз поглед към големите черни облаци зад позлатения покрив на Капитолийския храм, за да забърза крачка към нубийските носачи, които го чакаха на Аугустус Форум. Сенаторът изтича до затворената вратичка и се сгуши под навесите: щом се прибере вкъщи, щеше да се изкъпе с гореща вода, ако тези лентяи неговите слуги не бяха забравили да запалят котела на хипокауста^[2].

— Път на носилката на Публий Аврелий Стаций — крещяха робите вестители, проправяйки си път сред тълпата.

Скоро елегантният портшез излезе от хаоса в центъра и започна да се изкачва по Vicus Patricius до върха на Виминала, където се издигаше големият дом на Аврелиите.

— Добре дошли, господарю! — поздрави го ostiarius.

Аврелий се учуди много. Обикновено Фабел спеше спокойно в неговата портиерна, без ни най-малко да се притеснява да проверява дали идва или си отива някой.

Сенаторът забеляза и друго странно нещо в къщата този ден, една напълно неестествена тишина, едно спокойствие, предвещаващо беди. Нямаше никакъв дразнещ шум, никакви крясъци на пияни роби или хленчене на слугини; не се чуваха остриетата на Азел, женственият сирофиникийски бръснар, който дереше брадите, пеейки си, за да заглуши виковете на единогласните си жертви.

Две усмихнати робини посрещнаха господаря си, за да му свалят наметалото:

— Ave, domine!

— Добре дошъл! — посрещна го Кастор с дълбок поклон.

Аврелий го погледна подозрително: със сигурност нещо не беше наред, щом като дори неговият недисциплиниран гръцки секретар демонстрираше такава почит. Измънка набързо едно Ave и се отправи към стаята си на вътрешния перистил.

Не беше влязъл още, когато две слугини дойдоха при него да му свалят неудобните калцуни с официална каишка, а една грижовна робиня търкаше възглавниците на пейката.

Слугата, отговорен за пантофите му, постави чифт удобни домашни crepidae. Преди да ги обуе, патрицият опипа пода с бос крак. Божие чудо, отоплението беше запалено, някой се беше сетил да слезе да накладе огъня в подземното котле!

Макар и все още с известно недоверие към грижите, Аврелий започваше да харесва това и да се надява, че неговата свита от непокорни слуги изведнъж беше влязла в правия път.

— Ако искаш масаж, господарю, имам масло от мускус — погледна влюбено от вратата Нефер, прелестната египетска робиня, която се грижеше за него.

— Хортензий, приготви офеле^[3] със свинско и праз — добави Кастор. — Или, ако желаеш, печен жерав и риба тон в сос със салца от риба… сега си пийни малко греяно вино, ще ти подейства добре — посъветва го усърдно, като повика веднага един роб с купа топло вино Фалерно.

Публий Аврелий се огледа наоколо с недоверие: как така неговите роби бяха станали изведнъж толкова прилежни?

— Хайде, изплюйте камъчето. Какво става? — избухна накрая.

— Мислим единствено за твоето добро, domine. За съжаление сме малко, нужен е още персонал — отбеляза гъркът, подавайки му затоплено вълнено наметало.

— Шегувате ли се? Издържам повече от сто слуги, които лентяйстват от сутрин до вечер и дебелеят на мой гръб.

— Броят на слугите ти е недостатъчен за твоя ранг, domine — ядоса се александриецът. — Един сенатор трябва да разполага с цяла армия от роби!

— Имам четирима вестоносци, трима роби по поздравленията, двама държачи на ветрила, един бръснар, петима balneatores, два екипа от носачи и армия от роби, грижещи се за спалнята, отговорници по чашите, по килерите, готвачи и миячи на чинии. А да не смятаме жените!

— Нямаш писар обаче! — напомни Кастор. — Не казваше ли все, че ти трябва някой, способен да ти преписва книгите? Виж, утре на пазара за роби ще бъдат изложени на търг най-опитните писари на покойния Сатурнин!

— Кой, издателят? В миналото често се възползвах от услугите му; в последно време обаче беше изгубил най-способните си писари.

— Не, Главк. Най-добрият е! — възкликна гъркът.

— Освен това е наш приятел. Той ще бъде продаден и, ако попадне в ръцете на някой строг господар, няма да го видим никога повече! — добави Нефер, проплаквайки.

— Да не говорите за онзи русокосия, когото хванах няколко пъти да ухажва робините? — отбеляза с недоверие Аврелий.

— Трябва да го спасиш, domine! Младият Друз Сатурнин, наследник на издателя, не е облякъл още мъжката тога, а му наложиха като закрилник този скъперник Марцел Вераний… а Марцел се освобождава от всички слуги, за да пести пари. Горкият Главк ще бъде изложен на подиума на търг с табелка на врата като току-що заловен варварин! — ядоса се гъркът.

— Филида не си дава мира, цял ден плаче. И Гая, и Иберина са много привързани към Главк и се надяват да се съгласиш да го купиш. Ще работят усърдно, ще останеш доволен! — увери го Нефер.

— Да, представям си колко! — промърмори Аврелий. — Остава само този цепеняк да губи времето на слугините…

— Тогава какво, господарю?

— Нищо, Парис не би ми го простил никога — поклати глава патрицият, пазейки се с името на строгия управител, назначен да управлява имуществото му. Икономът не пропускаше възможност да изкаже неодобрението си от безумните решения на господаря си по отношение на прислугата: една знатна личност с древно потекло би трябвало да разполага с прислуга с известни обноски, повтаряше, без да го слушат, не с банда лентяи, некадърници и крадци като тази, която се беше настанила завинаги в дома на Аврелий…

— Ние ще се погрижим как да убедим Парис — увери го Нефер обнадеждена.

— Защо настояваш, скъпа? — прекъсна я Кастор, като сложи ръцете си на челото с известна театралност. — Ние сме само бедни роби без никакви права — каза обиден, извръщайки поглед в знак на стоическо примирение. — Всички ние, гърци, сирийци, египтяни, британци, победени и потиснати народи, оковани под триумфалните арки на квиритите^[4], огънати под тираничната власт на римските завоеватели…

— Стига с обичайната тирада, Кастор! — прекъсна го Аврелий вбесен. — Ти си по-богат от някои конници, а Нефер притежава гардероб, който малко матрони могат да си позволят!

Египетската робиня обаче беше започнала да разтрива внимателно схванатия врат на патриция. Благодарение на усещането за благоденствие, което се пренасяше все повече по цялото му тяло, първоначалният инат на Аврелий сякаш омекваше и клонеше към примирение. Кастор му напълни отново чашата с вино и го остави в сръчните ръце на слугинята, като го увери:

— Ще видиш, че Главк ще ти хареса…