Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (34)

XXXIII
Шести ден преди Ноните на март

На следващия ден сенаторът спа до късно. Щом се събуди, протегна автоматично ръка към масичката, за да потърси пръстена с печата. Като не успя да го намери, се хвърли долу в леглото, събуждайки се напълно: със сигурност рубинът беше паднал на земята през нощта, помисли, навеждайки се да гледа на пода. Търсенето бе прекъснато рязко от ехото на една превъзбудена дискусия, която се разиграваше в атриума.

— Какво става? — попита Кастор, след като се показа на перистилия.

— Казвам ти, че не е тук! — крещеше Парис. — Изключвам, че някой от тази къща посещава хора като теб!

— Каза ми го той, който живееше на Vicus Patricius — възрази един женски глас и Публий Аврелий разпозна звънливия тембър на Зоя.

Патрицият се оттегли зад перденцето, спирайки се да наблюдава Парис, който се опитваше да изблъска жената извън вратата. Разпуснатите й коси придаваха на жрицата на любовта вида на страховита Горгона и в борбата лъскавата й тога на проститутка се беше свлякла, излагайки на показ пищните й форми и на допира на целомъдрения администратор. Ако към това се прибави, че Зоя беше изгубила в боя един от високите си налъми, а с другия се опитваше яростно да се справи с глезените на съперника, може да си представите колко достоен за най-добрия театър по пантомима беше спектакълът.

— Парис, малко по-прилично! — сгълча го Кастор, улавяйки неочакваната възможност да се подиграе на свенливия си съперник. Аврелий се забавляваше така добре, че реши да дръпне пердето, щом разбра, че интендантът беше на път да се предаде.

— Сенаторе, тази жена… — започна Парис.

— Ето го, той е! — изкрещя проститутката, триумфираща.

Хванат неподготвен, интендантът изгледа Аврелий с явно неодобрение. Господарят не беше вече същият, размишляваше безуспешно: някога никоя жена не му изглеждаше достатъчно елегантна, сега обаче се оправяше с миячки на чинии за малко пари и проститутки от публичен дом.

— Богове, наистина ли си сенатор? — възкликна Зоя с едно подсвирване. — И каква къщичка ще намериш; тук е на разположение на целия Форум Августус! Кажи ми, ще ми предложиш ли една глътчица?

Патрицият я настани в таблинума и плесна с ръце, за да повика Филида, която се появи веднага с амфора, пълна със сладко вино.

— Ей, знаеш ли колко би ти спечелила тази девойка в някой луксозен бордей? — подкани го Зоя, наблюдавайки робинята с очи на ценител. — Ако искаш, ще говоря със сводницата.

— Не се продава — отсече Аврелий. — Как така си тук, да не би да имаш новини от стария плешивец?

— Вчера обикаляше по алеята, обаче не дойде при нас, всъщност изчезна във вратата до входа на бордея; бих се заклела, че не е бил клиент!

Аврелий си спомни за входа до публичния дом. Значи Арсаций можеше прекрасно да е излязъл оттам, когато той го беше забелязал на стъпалата.

— Браво на теб! Добре свършена работа! — благодари й, подавайки й двадесет сестерции, и добави: — Не си тръгвай веднага, имам нужда от консултация. — Всъщност никой не му се струваше по-подходящ от една проститутка да му разясни престъпление на сексуална основа. — В твоята работа сигурно си видяла какво ли не и навярно ти се е случвало да срещнеш мъже, които получават удоволствие от някои насилнически игри. Как разбираш кога свършва играта и започва страшното?

Една проститутка забравя рано да се изчервява, но при думите на патриция Зоя забеляза, след известно време, пламък в лицето си: не беше ли подозирала в намерения за убийство точно този голям господар, в деня, в който беше дошъл да я потърси в бордея?

— Е, с някои клиенти трябва да се държиш лошо, за да се възбудят. На други пък им харесва да бият, но мадам не им позволява: за подобни услуги трябва да се обръщат към специализирани домове — започна да обяснява, като междувременно се питаше към каква категория спадаше този странен магистрат, който, затворен с нея в една красива и уютна стая, й беше платил само за да й зададе няколко въпроса. В тези случаи все пак продажницата трябва да изпитва страх, защото точно това стимулира най-вече подобен мъж…

По телата на жертвите, помисли Аврелий, не бяха намерени белези от насилие, с изключение на прерязаното гърло. Значи убиецът не е изпитвал удоволствие от това, да всява ужас, нито да причинява бавни мъчения.

— А има и такива, които се наслаждават, когато се забавляват с жена и с друг мъж — продължаваше Зоя с неоспорима компетентност. Хипотезата за воайор все още не беше изследвана, помисли сенаторът. По туниката на Марцел бяха открити следи от сперма, но нищо не показваше, че е негова. Може би убиецът убиваше невъоръжени младежи, за да се задоволи после в самота, съзерцавайки своята гнусна работа на касапин.

— Веднъж един неуравновесен мъж ми заби ножа в гърлото: не успя да направи нищо и ме обвини мен… — разказа Зоя.

Защо тогава да не е бил някой импотентен, почервенял от завист заради присъствието на другите мъже? — предположи Аврелий и мисълта му избяга при бездейния Марцел. Безполезно, каза си изведнъж. Маниакът, ако убиецът беше такъв, можеше да е всеки един от мъжете, които обикаляха спокойно града, видимо нормални, но подложени на периодични и непредсказуеми кризи на лудост. Единствено намирайки повода, който задвижваше спешната нужда да убива, щеше да го разкрие.

— Парис, изпрати госпожата — заповяда, след като даде на проститутката допълнителен бакшиш.

— Коя госпожа? А, разбирам — каза интендантът, правейки видимо гримаси с уста, за да покаже напълно своето неодобрение.

— Прати ми после Кастор и нубийците; може би това е удобен случай да успея да притисна Арсаций — продължи сенаторът непоколебим.

Когато се прибра в стаята си, поднови търсенето на пръстена и малко след това го откри под леглото.