XXXIX
Навечерие на Идите на март
— Трябва да ти съобщя една лоша новина, господарю — каза Кастор, връщайки се след няколко дни. — Стана един инцидент: планините бяха покрити със сняг и се минаваше трудно; в най-трудния момент на хода каруцата се преобърна, връхлитайки в пропастта.
Аврелий стисна незабележимо устните си, без да мигне с око:
— И Марцелина умря — заключи.
— Да, domine. Трагичният край на брата я подлуди напълно. По пътя скочи на врата на Тимон с едно ръждясало желязо. Спряхме я точно навреме.
— Кой караше колата?
— Полидор, domine, а Тимон го сменяше.
— Най-добрите приятели на нещастния Модест, значи. Ти къде беше, Кастор?
— Следвах ги на кон, господарю.
— Провери ли осите на колелата след инцидента?
— Не, господарю, защо ми е да го правя?
Аврелий се съгласи, смръщен.
— Това е ненужно вече — каза, хвърляйки в един ъгъл признанието на Марцел. После се облегна на масата, прикривайки си лицето с ръце.
— Всичко свърши, domine — приближи го Кастор. — И всъщност не чак толкова зле: днес дойдоха Нерий и Кармиана, твоите нови клиенти, за да видят бебето на Афродизия.
Рим обаче остава пълен с лупиевци и серпедоновци…
— Не можеш да промениш света, господарю, а даже и да можеше, нямаше да го направиш: би означавало да изгубиш всичко, което обичаш, къщата си, слугите си, жените си, гордостта си.
— Истина е — призна Аврелий. — Осмивам la virtus, изложена на показ от моите съграждани, но във всички случаи съм римлянин, за добро или лошо.
— А римляните са господарите на света — добави гъркът, усмихвайки се.
— Сега все пак знам какво се изпитва, като стоиш от другата страна.
— Не, domine, не знаеш; ти рецитираше една комедия. Робът Публий знаеше, че може да сложи край на спектакъла във всеки един момент и да стане отново могъщият сенатор Стаций. За другите не е така: никой от тях не може да промени съдбата си с един обикновен непринуден акт — уточни Кастор. — Все пак ще ти кажа, за твое успокоение, че си най-поносимият римлянин, който някога съм срещал… А ето тук моята златна монета, нашия залог за облога.
— Но аз изгубих: останах само няколко дни!
— Не, господарю, спечели. Мислиш ли, че в противен случай бих приел да се разделя с тази златна монета? — каза секретарят с широка усмивка. — О, впрочем… дължиш ми петдесет сестерции за разходите по пътуването и други петдесет за бакшиши заключи, взимайки си бързо обратно монетата.
— Domine… — влезе Парис в този момент. — Слугите ти искат позволение, за да отидеш в храма на Темида, покровителката на правосъдието, за да изпълнят обета.
— И аз ще дойда; всички имаме голяма нужда да се почувстваме по-праведни — промърмори Аврелий.
— Относно парите, които ти бяхме обещали, ти си този, който не иска да ги приеме… богинята би могла да ни накаже, ако ги задържим.
— Парис, става въпрос за всички ваши спестявания! — възрази Аврелий.
— Domine, domine, кога ще се научиш да си правиш сметките? Със заплатите, които плащаш, това са само жълти стотинки — закачи го отново благосклонно управителят. — Вече решихме на кого да дадем сумата. Виж, ние сме в дома ти, на топло и сити, а много хора там навън страдат от недохранване и студ. Да дадем милостиня: робите на сенатор Стаций на Публий от Субура.
Аврелий прие изплашен: колко странен беше светът, в който робите подпомагаха свободните?
— Видях, че възнамеряваш да освободиш Делия, господарю — добави Парис предпазливо. — Това е мъдро решение, тази жена не може да живее тук, твърде различна е от другите.
— Да освободя Делия? Дори не си го и помислям! — опроверга го Аврелий, учуден.
— Тук при мен е писмото за освобождаване от робство, подписано с твоя печат… — възрази Парис, спотайвайки се.
Сенаторът грабна листа и зачете. Полека-лека с преминаването на погледа му по редовете лицето му позеленяваше, напомняйки на Кастор, разположен извън стаята си, сутринта, в която не успяваше да открие пръстена. Побеснял, разкъса страницата на парчета.
— Кажи на секретаря, че ако се осмели отново да използва моя печат, ще свърши право в сярната мина! — каза, хвърляйки в ръцете на интенданта парченцата от листа.
— Пристигна и поканата за брака на Фулвия Арионила — помисли да смени темата предпазливият управител.
— Ще отида със сигурност — реши патрицият. Едно нещо е един съпруг, друго любовник — мислеше; и кой знае дали привлекателната матрона, след като дългогодишната любовна мечта приключеше с просто съпружеско съжителство, нямаше да се огледа наоколо в търсене на някакво развлечение. — Приготви парче коприна, за да й пратя подарък, Парис, и после… как се казва онзи сирийски слуга, към когото Ганимед е толкова ревнив?
— Агатон, domine.
— Изпрати й като подарък и това; Пупилий сигурно ще го оцени, както заслужава — заповяда, развлечен от скандализираното лице на интенданта.
