Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разследванията на Публий Аврелий (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cui prodest?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2025)

Издание:

Автор: Данила Комастри Монтанари

Заглавие: Кой има полза от това?

Преводач: Люба Петрова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 2014

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-954-398-353-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11149

История

  1. — Добавяне

XXXIX
Навечерие на Идите на март

— Трябва да ти съобщя една лоша новина, господарю — каза Кастор, връщайки се след няколко дни. — Стана един инцидент: планините бяха покрити със сняг и се минаваше трудно; в най-трудния момент на хода каруцата се преобърна, връхлитайки в пропастта.

Аврелий стисна незабележимо устните си, без да мигне с око:

— И Марцелина умря — заключи.

— Да, domine. Трагичният край на брата я подлуди напълно. По пътя скочи на врата на Тимон с едно ръждясало желязо. Спряхме я точно навреме.

— Кой караше колата?

— Полидор, domine, а Тимон го сменяше.

— Най-добрите приятели на нещастния Модест, значи. Ти къде беше, Кастор?

— Следвах ги на кон, господарю.

— Провери ли осите на колелата след инцидента?

— Не, господарю, защо ми е да го правя?

Аврелий се съгласи, смръщен.

— Това е ненужно вече — каза, хвърляйки в един ъгъл признанието на Марцел. После се облегна на масата, прикривайки си лицето с ръце.

— Всичко свърши, domine — приближи го Кастор. — И всъщност не чак толкова зле: днес дойдоха Нерий и Кармиана, твоите нови клиенти, за да видят бебето на Афродизия.

Рим обаче остава пълен с лупиевци и серпедоновци…

— Не можеш да промениш света, господарю, а даже и да можеше, нямаше да го направиш: би означавало да изгубиш всичко, което обичаш, къщата си, слугите си, жените си, гордостта си.

— Истина е — призна Аврелий. — Осмивам la virtus, изложена на показ от моите съграждани, но във всички случаи съм римлянин, за добро или лошо.

— А римляните са господарите на света — добави гъркът, усмихвайки се.

— Сега все пак знам какво се изпитва, като стоиш от другата страна.

— Не, domine, не знаеш; ти рецитираше една комедия. Робът Публий знаеше, че може да сложи край на спектакъла във всеки един момент и да стане отново могъщият сенатор Стаций. За другите не е така: никой от тях не може да промени съдбата си с един обикновен непринуден акт — уточни Кастор. — Все пак ще ти кажа, за твое успокоение, че си най-поносимият римлянин, който някога съм срещал… А ето тук моята златна монета, нашия залог за облога.

— Но аз изгубих: останах само няколко дни!

— Не, господарю, спечели. Мислиш ли, че в противен случай бих приел да се разделя с тази златна монета? — каза секретарят с широка усмивка. — О, впрочем… дължиш ми петдесет сестерции за разходите по пътуването и други петдесет за бакшиши заключи, взимайки си бързо обратно монетата.

Domine… — влезе Парис в този момент. — Слугите ти искат позволение, за да отидеш в храма на Темида, покровителката на правосъдието, за да изпълнят обета.

— И аз ще дойда; всички имаме голяма нужда да се почувстваме по-праведни — промърмори Аврелий.

— Относно парите, които ти бяхме обещали, ти си този, който не иска да ги приеме… богинята би могла да ни накаже, ако ги задържим.

— Парис, става въпрос за всички ваши спестявания! — възрази Аврелий.

Domine, domine, кога ще се научиш да си правиш сметките? Със заплатите, които плащаш, това са само жълти стотинки — закачи го отново благосклонно управителят. — Вече решихме на кого да дадем сумата. Виж, ние сме в дома ти, на топло и сити, а много хора там навън страдат от недохранване и студ. Да дадем милостиня: робите на сенатор Стаций на Публий от Субура.

Аврелий прие изплашен: колко странен беше светът, в който робите подпомагаха свободните?

— Видях, че възнамеряваш да освободиш Делия, господарю — добави Парис предпазливо. — Това е мъдро решение, тази жена не може да живее тук, твърде различна е от другите.

— Да освободя Делия? Дори не си го и помислям! — опроверга го Аврелий, учуден.

— Тук при мен е писмото за освобождаване от робство, подписано с твоя печат… — възрази Парис, спотайвайки се.

Сенаторът грабна листа и зачете. Полека-лека с преминаването на погледа му по редовете лицето му позеленяваше, напомняйки на Кастор, разположен извън стаята си, сутринта, в която не успяваше да открие пръстена. Побеснял, разкъса страницата на парчета.

— Кажи на секретаря, че ако се осмели отново да използва моя печат, ще свърши право в сярната мина! — каза, хвърляйки в ръцете на интенданта парченцата от листа.

— Пристигна и поканата за брака на Фулвия Арионила — помисли да смени темата предпазливият управител.

— Ще отида със сигурност — реши патрицият. Едно нещо е един съпруг, друго любовник — мислеше; и кой знае дали привлекателната матрона, след като дългогодишната любовна мечта приключеше с просто съпружеско съжителство, нямаше да се огледа наоколо в търсене на някакво развлечение. — Приготви парче коприна, за да й пратя подарък, Парис, и после… как се казва онзи сирийски слуга, към когото Ганимед е толкова ревнив?

— Агатон, domine.

— Изпрати й като подарък и това; Пупилий сигурно ще го оцени, както заслужава — заповяда, развлечен от скандализираното лице на интенданта.