Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (37)

XXXVI
Ноните на март

Беше още ранна сутрин, когато Кастор нахлу в стаята на господаря:

— Събуди се, domine. Тимон получи една бележка от непозната жена, която му насрочи среща утре в късния следобед в храма на Юнона, кралицата на Авентина!

Аврелий изхвърли завивката, скочи от леглото и изплакна набързо лицето си с легена вода. Малко след това прекосяваше таблинума с големи крачки, в разгара на вълнението си. Всъщност храмът се намираше до Виа ди Порта Тригемина, точно до Сервийските стени: и Модест беше завлечен в една свещена ограда, за да бъде убит после на трибуните.

— Мислиш ли, че писмото наистина е от Марцелина? — попита Кастор. — Все пак la lupa ти каза ясно, че жената, обичана от Никомед, не е била свободна…

— Може би намекваше за нейното положение на годеница — отвърна Аврелий. — Тя е, сигурен съм: прекара една камара време с Тимон по време на рецитала, после го видях отново в термалните бани, а и нашият млад слуга има всички черти, характерни за другите жертви. Все пак утре ще имаме възможност да се уверим в това. Да се организираме за залавянето, Тимон ще послужи за примамка!

Сенаторът обаче не беше взел под внимание плахостта на прислужника, който беше с характер, далече от героичния.

— За нищо на света! — изключи възможността категорично. — Нямам никакво намерение да свърша като Модест!

— Ще бъдем на няколко крачки от теб, готови да се намесим — опита се да го убеди Аврелий, но нито пищните награди, нито заплахата от тежки репресивни мерки успяха да откажат слугата от решението му.

— Подлец! — апострофира го Кастор със строго презрително изражение. — Отказваш се от възможността да отмъстиш за приятеля си.

— Чуй ме добре, мой смел и безстрашен секретарю — отвърна Тимон. — Модест е мъртъв и аз не мога да го измъкна от Ереб, следователно няма да играя ролята на червея върху въдицата. Ако исках да рискувам живота си, щях да стана гладиатор, а не слуга. На Авентина ходи ти, щом си толкова смел!

— Всъщност не можем да изпуснем тази възможност, Кастор: някой трябва да се появи все пак! — подкани го Аврелий, готов да се заеме с предложението.

— Наистина е жалко, че нося брада, domine; не бих могъл да мина за Тимон, даже и да искам — презастрахова се съобразителният освободен роб.

— Добре, искаш да кажеш, че на мен се пада честта, както обикновено — обърна се Аврелий, мърморейки.

— Ще ти се стори нетактично да ти го напомня, господарю, но ти навърши четирийсет и две години, повече от двойно на годините на нашия младеж. Макар да правиш всичко, за да се поддържаш във форма, някой би могъл да забележи разликата — отбеляза благоразумно гъркът.

— В този час ще се е стъмнило почти, а и в студа всички обикалят с наведена глава, с шапчица, паднала на челото. Марцелина ще падне в мрежата, ще видиш: когато си даде сметка, че е измамена, вече ще бъде в ръцете ни…

— Ако не ти пререже гърлото преди това!

— Опасността не е тя, а мъжът, който вероятно действа зад гърба й. Все пак ти и нубийците ще бъдете скрити наоколо, готови за всеки случай.

— Възнамеряваш да стоиш в очакване някой да те нападне с наострен бръснач? — възрази Кастор, поклащайки силно глава. — Ужасно смело е, domine.

— Сансон ще се погрижи да ми покрие раменете — каза Аврелий, посочвайки могъщия роб, който, купен преди години като масажист експерт, беше преждевременно декласиран в хамалин заради не много учтивите му обноски. За да не го унизи твърде много, Аврелий го ползваше за телохранител, роля, която подхождаше на телосложението и на обноските му.

— Разчитай на мен, господарю! — увери го колосът, удряйки с гордост ръката в гърдите си.

— И моля те: пази в пълна тайна всичко за тази експедиция — заповяда Аврелий. — Още не е изключено убиецът да се намира тук сред нас…

Ожесточеният отряд се запъти бързо, за да подготви добре засадата. Храмът беше точно на върха на хълма, на малко разстояние от Armilustrium, където през октомври се правеше годишното жертвоприношение на бог Марс. От урвата се виждаше долу отвъд стените, Виа Порта Триджемина и Тибър: беше невероятно един евентуален агресор да успее да избяга от тази част, но Аврелий разположи предпазливо двама нубийци, скрити в широката бойница, която в миналото беше служила като отвор за арбалетите. Кастор се разположи редом с другите носачи в горичката, която обикаляше параклиса, а Сансон, скрит в дълбините на един храст, наблюдаваше пътечката за достъп до алеята.

В девет часа патрицият седна сред свещената ограда, с наведена глава и шапка, паднала на лицето. Убиецът беше сигурен, беше шпионирал всички срещи на Марцелина с жертвите, преди да ги убие: беше необходимо веднага да застави девойката да мълчи и да се отдалечи с нея към стените, за да накара нападателя да се покаже. Тогава неговите хора щяха да затворят кръга, без да оставят на виновника възможност да избяга.

Неподвижен на площадката, уплашен да не бъде разпознат, ако си покаже главата, Аврелий трепереше. Трябваше да са минали няколко минути, откакто беше пристигнал, но напрежението правеше чакането да му изглежда безкрайно.

Изведнъж усети докосване по рамото: „Сега!“, каза си, готов да скочи.

Бързият жест, с който се опитваше да сграбчи жената, спря насред въздуха: пред него Кастор го фиксираше със саркастична усмивка.

— Тук сме от час и половина, господарю, и никой не се появи — възкликна, докато другите пристигаха тичешком, духайки си на ръцете.

— Нищо не свършихме, да се прибираме — въздъхна патрицият, немалко разочарован.

— Но къде е Сансон, не е ли с вас? — попита Кастор, оглеждайки се притеснен.

— О, небеса! — изкрещя Аврелий и се затича към мястото, където беше оставил на пост гиганта.

Намериха роба под един вечнозелен храст, с огромно тяло, свито като на бебе, и мантия, отрязана на врата. И десетимата извикаха в хор.

— Бедният аз, главата ми… — простена колосът, събудил се от виковете. После стана на крака, провери дали е цял-целеничък и започна да си разтрива цицината на тила.

Аврелий уверено се забърза да инспектира под храста: нямаше пешка от latrunculi на поляната, но в замяна на това по мократа земя изпъкваха серия различни стъпки, всички маркитани с обичайното непълно „S“ на Септимий. По-големите несъмнено бяха на Сансон; другите с по-малките размери трябваше със сигурност да са на убиеца.

Докато сенаторът оглеждаше терена, Кастор се доближи до него.

— Прав си, следите са на мъж — призна. — Никоя жена, нито дори Марцелина, която също е едра, няма толкова широк крак.

Аврелий вече се беше надигнал и се нахвърляше срещу Сансон:

— Ти си този, който би трябвало да ме пази, а? Страхотен телохранител, този престъпник можеше да ми се нахвърли и да ми пререже гърлото хладнокръвно! — озъби се, заплашвайки хамалина да го прати в котелното на Сарпедон.

— Ако не си мъртъв, то е, защото нападателят те разпозна навреме — намеси се Кастор. — Благодари се на боговете, че си на четирийсет години.

— И ето ни отново в начално положение! — изръмжа сухо патрицият.

Въобще не беше истина. При тяхното завръщане Парис ги информира, че Вераний тъкмо беше дошъл да вземе Марцелина, за да я изпрати до дома й. Всъщност момичето беше прекарало целия следобед в дома на Виминала, за да си пробие дупки на ушите при Нефер. Следователно не само беше невъзможно да е ходила до Авентина, но възникваха съмнения относно факта, че беше авторка на съобщението, доставено на Тимон.

Така Аврелий зачеркна последната жена от списъка с възможните виновници. Сега оставаха само три имена: Кан, Друз и Марцел.