Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (12)

XI
Шести ден преди Календите на февруари

Аврелий тъкмо размишляваше върху мистериозната пешка, когато на следващия ден, докато се разхождаше умислен в градината на дома си, следван на малко разстояние от Парис, видя неочаквано да надвисва над него страшната форма на едно крилато чудовище. След миг на учудване разпозна в развяващата се харпия очертанията на листа, там, където клоните на вечнозеленото дърво се отваряха, за да пропуснат малка част от небето.

— За Плутон, какво се е случило с чемшира ми? — попита уплашен.

— Скапола му наля една отвара, domine — отговори Парис, сдържайки смеха си. — Специализиран е в озеленяването и умее да придава всякакви форми на храстите.

— Искаш да кажеш, че трябва да държим този кошмар в двора?

— Бях принуден да му позволя в задната част на двора, за да спася градините, господарю. Вчера работи целия ден и изглеждаше много доволен от резултата.

— Можеш да умреш на място, ако видиш тази работа на тъмно… — промърмори патрицият — Ей, виж тук! — възкликна после, коленичейки под храста, за да огледа на току-що разкопаната земя няколко отпечатъка от стъпки с различна дебелина, всичките очертани със странна къдрица. — Кой идва тук отзад обикновено? — попита развълнуван.

— Почти само слугите, господарю — градинарят, естествено, но и слугите, които се занимават с килера и пералното — отговори Парис, посочвайки постройките.

Аврелий огледа по-добре терена. Следите покриваха цялата площ на двора, от откритата екседра до складовете в дъното, но не изглеждаха напълно еднакви. В тези под чемшира дълбочината на левия крак беше по-подчертана, сякаш бяха оставени от някого, който куца.

— Донеси ми резервните обувки на Скапола — нареди на интенданта.

Парис веднага се върна с две от калцеите, които Аврелий беше купил от работливия Септими, и показа на господаря новите си подметки в средата, на които беше изобразен знакът на венецианския майстор, главна буква „S“. Значи заподозрените обувки не можеха да са оставени от тези ботуши, помисли Аврелий, но това не оневиняваше по никакъв начин озеленителя, който със сигурност имаше резервен чифт. Как обаче да обясни другите следи, които бяха толкова много, че да се предположи, че цял легион е преминавал надлъж и нашир през градината, и то часове наред?

В малкия таблинум поетът Федър и писарят Паконий бяха вглъбени в работата върху новия том. Старецът запълваше страницата с елегантни движения, държейки на една ръка разстояние инструментите, без които не може един добър писар — ножче, за да заостря перото, пемза, гъбичка за изтриване. От масата липсваше само оловният диск, с който се разчертаваха редовете на папируса.

— Как върви книгата? — попита Аврелий, хвърляйки един поглед. Паконий пишеше, без дори да използва ориентировъчни линии, държейки страницата опъната с карфици в краищата. — Виждам, че вършите чудесна работа. Помпония ще бъде във възторг — продължи с доволен тон сенаторът, който най-накрая се беше решил на един Проперций за подарък на добрата матрона. — Паконий, знаеш ли дали Главк е знаел за злокобното предсказание, направено на Сатурнин? — попита после писарят.

— Не вярвам, domine. Работехме над същата творба, когато господарят се почувства зле, а и щеше да ми каже.

— Впрочем ти какво пишеш, Федър? — попита патрицият заинтригуван.

— Басни, господарю, по модела на тези на Езоп.

— Някой ден може да ми ги дадеш да ги прочета — предложи Аврелий с умерен интерес.

— Виж, имам едно копие в дисагите си! — възкликна изведнъж поетът.

От известно време носеше със себе си свитъка, надявайки се на подобен случай. Ако басните му се харесаха на този богат патриций, може би щеше да му организира публично четене…

Аврелий взе свитъка и го разпъна.

— Господарю, има новини! — прекъсна го Кастор, връхлитайки в таблинума като сокол върху стадо агънца. Федър го прониза със злобен поглед. Точно този ли момент трябваше да избере, този гръцки клюкар!

— Спомняш ли си Пупилий, роба на Фулвия Арионила, който ни конкурираше на пазара? Открих нещо за един друг служител в същата къща!

— Какво точно? Вече знам, че Теренций е бил на служба при тях.

— Значи ще бъдеш информиран за всичко, което касае Никомед — разсърди се гъркът. — Виждам, че нямаш никаква нужда от мен!

— Седни! — заповяда му патрицият, давайки знак междувременно на виночерпеца да му сипе вино. — Кой е този Никомед?

— Искаш да кажеш, кой е бил роб в къщата на Марк Италик, починал преди няколко месеца. Прерязали му гърлото!

— Трето престъпление — констатира патрицият. — И този път, изглежда, няма никакви съмнения. От това, което ми казваш, убийството на Никомед, изглежда, прилича като капка вода на това на Главк… Разкажи ми какво точно е станало.

— Собственикът на Никомед, Марк Италик, който бил вносител на кожени изделия, не бил в Рим по това време. Както може би знаеш, обработката на кожата почти не се извършва на полуострова, защото всички качествени продукти идват от Изток, а евтините се купуват в Галия или Иберия, където цената на работната ръка е по-ниска. Италик, който бил напреднал с възрастта, не се чувствал добре да пътува дълго и оставал в Нарбо Марциус почти цяла година, оставяйки на жена си Фулвия Арионила ръководството на работите в Рим. Тогава Арионила прибегнала до помощта на Теренций, като го назначила за управител на робите. Именно той позволил на Никомед да излезе във фаталната нощ. На вратата младежът бил спрян от Пупилий, който го умолявал да не отива.

— Да не би да е знаел нещо? — попита се Аврелий.

— Възможно е, господарю, но може би е само една сцена на разочарован любовник. Между двамата е имало обич преди време, а зрелият Пупилий не се примиряваше с факта, че неговото момченце, вече пораснало, не искаше да знае повече за него. Всички мислели, че Никомед има нова връзка, и не се учудили, че закъснява. На следващата сутрин бил намерен на брега на Тибър, проснат в локва кръв. Държал в ръка…

— Пешка от latrunculi! — заключи Аврелий.

— Не, кожена кесийка, но празна — опроверга го Кастор.

— Проклятие, така се надявах! Знаеш ли поне кога е овдовяла Фулвия Арионила? — попита сенаторът обезверен.

— Малко след престъплението. След като преотстъпи фирмата на съпруга си, построи един малък разсадник, който продължава да поддържа благодарение на помощта на няколко работници.

— Разсадник, а? Много добре, ние имаме вкъщи един отличен градинар. Предложи услугите му на една добра дама! — пое топката Аврелий, доволен, че е намерил начин да внедри на стратегическа позиция един информатор, спасявайки в същото време любимите си храсти от неговите ножици.

Малко след това, като освободи секретаря, патрицият повика Теренций. Наблюдаваше го дълго, докато триклинарият чакаше прав с обичайния си нажален вид. Шмекер, мислеше Аврелий, способен да се възползва от отсъствието на господаря си, за да се увърта около възрастната му и лишена от ласки съпруга и да сложи ръце върху касата. Кой знае колко беше откраднал от бедния търговец по време на постоянните му отсъствия!

— Значи ти си живял в същата къща на Никомед, когато е бил убит, и не си ми казал нито дума за това — сгълча го строго.

— Не си ме питал, domine. Би било непристойно, ако добър роб като мен изяви подобна инициатива сам — оправда се той.

— Да, добър роб, а казват, че си един от най-добрите, спечелил си дори инатливия Парис и веднага си станал ръководител на сервитьорите. При Сатурнин си ръководел персонала, а в къщата на Марк Италик си станал дори необходим… — намекна Аврелий.

— Всъщност kiria Фулвия Арионила, съпругата на Марк, имаше най-голямо доверие в мен — призна Теренций с известна гордост.

— А съпругът малко по-малко — отвърна патрицият — Не е ли истина, че е побързал да те продаде, щом се е прибрал в родината?

Триклинарият протегна ръце с недоверие.

— Хайде, Теренций, явно е, че знаейки за Никомед, си свързал веднага двете престъпления, когато намерихме трупа на Главк! — избухна патрицият.

— Помислих, че престъпленията трябва да се припишат на една и съща ръка, domine — призна триклинарият. — Не си позволих да споделя с никого подозренията си.

— Защото не е твоя работа! — иронизира сенаторът.

— Именно, domine — отговори Теренций, много сериозно.

— Или може би, защото ти си бил единственият, който е можел да бъде свързан с двете семейства — подхвърли Аврелий злобно.

— Не точно, господарю. Сатурнин познаваше добре Италик, от когото купуваше кожите за кориците, да не говорим, че Марцелите идваха при нас да избират пергаментите за подвързване на книгите. Освен това, когато Арионила купи разсадника, издателят можеше да й предложи Скапола като общ работник.

Аврелий изръмжа въобще неубеден.

— Значи ти си само един изряден сервитьор, един доверен слуга, който няма какво да крие. Кажи ми тогава къде си научил изисканите маниери, които предизвикват възторг у интенданта, със сигурност не при кожар или издател… Парис мисли, че се държиш, сякаш си обслужвал масата на самия Цезар.

— Оплакваш ли се от нещо, domine? Може би съм те подразнил или разочаровал по някакъв начин? — попита Теренций, разтревожен.

— Не, Богове, даже си прекалено перфектен!

— Всеки има своите недостатъци — призна скромно триклинарият.

— Изглеждаш спокоен, Теренций, прекалено спокоен за човек, който е видял заклани двама свои приятели и колеги. Не мислиш ли, че следващия път може да се случи на теб? — попита Аврелий раздразнен от самоконтрола на роба, който сякаш беше достигнал невъзмутимото равнодушие, от което той самият въпреки многото епикурейски мисли беше още твърде далеч.

— Съдбата решава за всички нас, и Ананке, необходимостта. Би било абсурдно да се опълчиш на тяхното желание — заяви Теренций спокойно.

„Небеса на Тартар, няма ли да намесите Парменид сега?“ — уплаши се сенаторът, за когото двама роби философи вече бяха значително много.

Невъзмутимият триклинарий със сигурност криеше нещо голямо зад своето олимпийско спокойствие. Трябваше да намери пукнатина в здравата му черупка, за да го открие.

— Теренций, можеш ли да играеш на latrunculi? — попита изведнъж.

— Не ми остава много време, след като свърша задачите си, domine, и предпочитам да го посветя на четене на книги. Мисля обаче, че ако е необходимо, ще съм в състояние бързо да се науча.

— Не се съмнявам в това — промърмори Аврелий, изпращайки с раздразнен жест високомерния сервитьор.