Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (18)

XVII
Осми ден преди Идите на февруари

На следващата сутрин патрицият кръстосваше стаята с големи крачки, прехвърляйки в ума си разговора с Делия. Реакцията на девойката беше много пресилена. Всяка друга жена в Рим — свободна или робиня, знатна или плебейка — при същите обстоятелства щеше да се измъкне, подминавайки с някоя духовита реплика. Делия обаче, тъй като беше неспособна да даде елегантен отказ, гарниран с известна хаплива нотка, беше стигнала дотам, че да заплаши дори с убийство. Смешно, каза си Аврелий, но къде беше живяла тази девойка? Даже ако приемеше, че е трябвало да търпи нежеланото внимание на внука на Брадати, възможно ли е да е станала на двайсет и осем години, без да е научила нищо от изкуството на съблазняването, изкуство, което беше разпространено до такава степен, че беше направило от Овидий най-четеният автор в Рим?

Твърдостта на отговора на слугинята беше такава, че наведе патриция на мрачни мисли. Как щеше да се държи една толкова доброжелателна жена, ако Главк, освободеният роб, беше опитал да я опипа? Нямаше ли да се защити по някакъв начин, с нокти, със зъби, а защо не с наточен нож?

„Ще се самоубия“ беше заплашила предната вечер и това не беше нещо, което да се подминава с лека ръка, казано от момиче, способно да пререже вените на един убиец. А ако беше казала на нещастния писар: „Ще те убия“ и после беше удържала на думата си?

Патрицият се опита да прецени ситуацията. До този момент подозрението, че убиецът можеше да бъде жена, не го беше напуснало. Една серия от кървави и повтарящи се престъпления изисква винаги мъжка ръка, потисната мощ и желание да намери своята отплата единствено в ужаса и в кръвта. И все пак да прережеш артерията на врата с наточено острие, не беше трудно, беше го казал и лекарят, и освен всичко друго той самият не беше ли виждал в цирка разни много изтънчени матрони да викат, колкото им глас държи: „Iugula!“, т.е. „Прережи му врата!“, пред някой ранен гладиатор, наслаждавайки се на гледката на клането? Никомед може да е бил поразен коварно, за да се пререже гърлото на завързан мъж като Главк или любител на секса като Модест, не беше необходима физическа сила, само смелост и хладнокръвие, които Делия притежаваше в изобилие.

Всъщност престъпленията, изглежда, следваха определена линия — добре изглеждащи младежи, с градски, любезни обноски, биваха заклани след сексуален акт. Все пак как да вкара в тази схема убийството на Лупий, който въобще не беше млад, а и като бивш гладиатор трудно можеше да се похвали с изискано възпитание? Де да се знаеше нещо повече за неговата личност и за обстоятелствата около убийството му… но в бруталната и насилническа обстановка в Субура никой не разказваше за себе си на непознати. Към мозайката от престъпления липсваше един основен елемент.

— Кастор! — извика с гръмък глас.

— Ето ме, господарю! — притече се веднага освободеният роб.

— Не можем да продължим нататък, без да имаме нова информация за убийството на Лупий — каза сенаторът. — Трябва ни шпионин в котелното. Не каза ли, че Сарпедон търси друг огняр?

— Не гледай мен, domine. Бих предпочел да се кача отново на гилотината на Александрия! — заяви Кастор раздразнен, припомняйки епизода, когато Аврелий го беше спасил от отмъщението на жреците на Амон-Ра.

— Всъщност не си мислех за теб — успокои го патрицият.

— Да не би да искаш да задължиш някое от нашите момчета да работят в тези бани, а? — каза Кастор възмутено. — В сравнение с това осъждането на гребло е почивка. По-лошо място от термалните бани на Сарпедон са единствено серните мини!

Аврелий се съгласи. Секретарят беше прав, беше невъзможно да иска подобна жертва от някой от слугите си.

— Реших, ще отида аз — каза решително.

— Ти? — смехът на Кастор отекна из цялата квартира, дори в най-скритите ъгли на кухнята. Отекна в перистилиите, в екседрите, в кубикулумите. Чу се дори в зеленчуковата градина, където добрият Скапола разкрасяваше с ножиците поредния си шедьовър.

— Какво толкова комично намираш в това? — попита Аврелий, като се направи на засегнат.

Разтърсен от смеха, освободеният роб се забави с отговора. Накрая със сълзи на очи след толкова кикотене отговори:

— Благородникът, изтънченият и глезен сенатор Публий Аврелий Стаций в котелното! Ти, с всичките ти прищевки, фобията ти към мръсотията, финото ти небце, чувствителните ти ноздри, деликатната ти кожа, която само една робиня за двайсет хиляди сестерции може да докосва, ти, с гордостта ти, с твоята арогантност на римски сенатор, да хвърляш дърва в пещта на Сарпедон, докато мъчителят те милва с камшика по раменете!

— Мислиш, че не съм в състояние да върша работата на един роб? — възрази Аврелий обиден.

— Разбира се, че не. Ти си много добър в твоя занаят този на аристократ, магистрат, философ, та дори на войник. Произхождаш от род на генерали, консули и земевладелци, с две думи, господари. Не се съмнявам, че умееш много неща, но със сигурност не и работата на роба огняр.

— Ще видим това! — възкликна Аврелий решително. — Отиди при Сарпедон и му кажи, че искаш да заемеш за известно време някой роб, който искаш да накажеш заради нещо.

— Няма да издържиш повече от няколко часа! — присмя му се Кастор развеселен. — Ще офейкаш при първата въшка, а да не говорим за бълхите, дървениците и хлебарките!

— Една златна монета! — каза непоправимият комарджия Аврелий. — Една златна монета, че ще устоя на всички nundinae!

— Струва ми се, че ще ти обера парите, господарю, но щом искаш… — прие Кастор, плюейки на ръката, за да затвърди уговорката. — Надявам се само прислужниците от арената да ми дадат една носилка, когато дойда да те взема.

Аврелий го стрелна с поглед.

— Ей, сериозно ли ми говориш? — запита освободеният роб, спирайки да се смее изведнъж. — Ще си навлечеш големи неприятности и не ми казвай после, че не съм те предупредил!

— Заклех се да открия убиеца на Модест на всяка цена — напомни патрицият. — Мислеше, че се шегувам?

— Не, по дяволите — укори го Кастор. — Вие римляните взимате прекалено насериозно вашата честна дума. Добре, ако искаш това, нека боговете да ти помагат. Съжалявам обаче, като цяло беше добър господар.