Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разследванията на Публий Аврелий (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cui prodest?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2025)

Издание:

Автор: Данила Комастри Монтанари

Заглавие: Кой има полза от това?

Преводач: Люба Петрова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 2014

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-954-398-353-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11149

История

  1. — Добавяне

XXII
Тринайсети ден преди Календите на март

След първоначалния ентусиазъм заради откритието на секретаря Аврелий си беше дал сметка, че тази улика беше с ниска стойност, тъй като обувките с този печат сигурно бяха много, и беше невъзможно да присъди на Марцелина отговорността за следите, открити от Кастор. Следователно за момента патрицият беше решил да следва друга улика, разследвайки по-обстойно странната болест на издателя Сатурнин. Скептичен по отношение на пророчества и предсказания, той възнамеряваше да провери, с по-скоро изобретателна система, фантастичната история на Скапола за трите птици, предвестителки на смъртта, които се бяха появили върху смокинята в градината.

Така на следващия ден в седем часа патрицият замина за копирното с чантичка с храна за птици, няколко парчета сурово месо и голяма доза свещено търпение. Малко след това влизаше в старата книжарница на Аргилетум, поздравявайки бояджиите, които бяха на работа.

Дворчето отзад беше отрупано с дъски и тухли, а до плета имаше една все още гола смокиня, под която Аврелий разпръсна кърма за добитък, окачвайки после няколко парчета месо за примамка. Накрая се настани на земята, обгърнат в топло кожено наметало, и зачака търпеливо.

Косът дойде веднага, а малко след това и червеношийката. Уверен, сенаторът зачака кукумявката. Може би птицата наистина живееше в околностите, макар присъствието в разгара на деня и в центъра на Рим на птица, предвестник на смъртта, да беше малко вероятно. Жителите на квартала щяха да го изгонят незабавно, уплашени да не ги сполетят лоши влияния… Аврелий искаше да изключи именно тази възможност, преди да препише този необичаен феномен на злокобното намерение да се тероризира нарочно бедният издател. Третата хипотеза — тази зловеща поличба — дори не беше взета под внимание от патриция, който, бидейки добър епикуреец, не вярваше в божествени провидения, чудеса и намеса на всякакъв род свръхестествени сили.

Сгушен в двора в неудобна позиция, Аврелий тракаше със зъби, наблюдавайки небето с надеждата да види да се появява хищникът. Ако кукумявката се оставеше да бъде привлечена от примамката, нейната необикновена поява преди смъртта на Сатурнин можеше да се счита за напълно случайна.

За да се справи със скуката, патрицият разсъждаваше върху отделните персонажи, които живееха в мрачна трапезария на Виа Фламиния — от една страна Друз, нетърпелив да се ожени и да претендира за наследството си, от друга страна, Вераний, който въобще не бързаше с нещата. По средата една красива девойка, навярно наивна, но изпълнена с ентусиазъм, която изглеждаше напълно безразлична както към едното, така и към другото решение. На фона на всичко това един баща, починал по доста мистериозен начин, и шестима роби, пълни с тъмни тайни, без да смята портиера Арсаций, който със своя погребален вид хвърляше обезпокоителна сянка върху цялата работа. Именно за да разбере по-ясно, патрицият беше възложил на Парис щателно проучване на имуществото на покойния издател, за да изясни каква част от него оставаше непокътната и каква беше вече преведена на Вераний в древни папируси и редки кодекси.

Докато Аврелий се затваряше в тези мисли, светлината беше започнала да намалява. Дебненето продължаваше вече три часа без значителни резултати и на смрачаване патрицият се предаде, след като установи, че клопката не проработи. Кукумявката, дори и да съществуваше, обикновено не излизаше дори за да задоволи глада си. Значи, ако все пак онзи прословут следобед се беше показала на смокинята, някой, който знаеше за предсказанието, трябва да я беше сложил нарочно.

Зидарите си бяха тръгнали от известно време, когато Аврелий реши да сложи край на безсмисленото чакане, поемайки отново по пътя.

Ave, domine — поздрави го кристален глас.

Ave, kiria Домиция! — поклони се, усмихвайки се, сенаторът.

— Исках да ти благодаря, domine. С парите ти купих един чудесен плат и сега си шия рокля — възкликна девойката с очи, които блестяха. — Ще ти я покажа, докато баба е навън — предложи с примамлив тон и Аврелий я последва по дървените стълби, които минаваха покрай външната стена на insula.

За щастие апартаментът се намираше на втората стълбищна площадка. За миг сенаторът се уплаши, че трябваше да се катери по тази несигурна и нестабилна подпора до шестия и последен етаж, този под покривите, където през зимата влизаше дъжд, а лятото беше топло. Пред вратата на къщата Домиция се поколеба, за миг изплашена:

— Ти си добър мъж, нали? Искам да кажа, ти не би по-мислил никога да…

Патрицият, който тъкмо това си мислеше, отрече решително.

Платът, с яркожълт цвят, стоеше проснат на единственото легло, което бабата и внучката бяха принудени да делят, тъй като в стаичката нямаше достатъчно място за друго легло. Една маса и две криви табуретки съзерцаваха мизерното обзавеждане.

— Дрехата е много грациозна, но сега ще ти трябва огърлица — каза Аврелий, отваряйки отново чантата. Тази девойка, мислеше си, каквато беше миличка, щеше да направи по-добре да се отдаде на любовен живот, вместо да си търси беден мъж като нея, който щеше да остави да повехне преждевременно нейната грация в ежедневната работа и постоянните бременности. Но Домиция, изглежда, предпочиташе перспективата за една преждевременна старост сред рояк от крещящи деца пред уредения, но самотен живот на богатите куртизанки.

— Имаш ли новини от младия господар от копирното? — попита тя патриция с наведени очи, за да не разкрие прекаления интерес, който я вълнуваше.

— Добре е — информира я Аврелий лаконично.

И така, Домиция се целеше в Друз Сатурнин. Може би се познаваха още от малки, много преди да се сгоди за Марцелина. Момченцето не беше толкова неопитно, колкото искаше да вярват, че е, помисли си Аврелий, припомняйки си настоятелността, с която обвиняваше зет си, повторното искане да говори с Цезар и погледа на съучастие, който беше разменил с Туча. Сега трябваше да вземе под внимание и видимото любопитство на красивата съседка. Всички тези улики пораждаха съмнения, че Друз мътеше нещо определено, въпреки че се мъчеше да скрие своите планове зад едно лъжливо наивно изражение на дете с bulla на врата…

— Искаш ли да ядеш? Имам малко фокача с подправки — предложи Домиция. Патрицият побърза да отклони поканата, уплашен от упреците на бабата. На тръгване отново си сложи крака на дървената скара на стълбищната площадка, когато погледът му попадна върху едно цветно перде, което криеше като скривалище една ниша, издълбана в стената на стаята. Патрицият се опули невярващ: перденцето се мърдаше, без да бъде докосвано от никого!

Домиция се засмя, като видя смаяната му физиономия:

— Ах, не се страхувай, това е само една птица — разкри, откривайки пердето, зад което, добре скрита зад една черна качулка, се появи една много голяма кукумявка.

— Не разправяй наоколо, че я държим вкъщи, моля те. Съседите са суеверни. Трябва ни, за да прогоним мишките. В Vinsula има цял куп, но ние благодарение на този звяр не виждаме никакви! Обаче трябва да я пускаме на свобода само нощем, скришом от всички…

Ако хищникът съществуваше наистина, значи наистина се касаеше за трагично съвпадение, помисли Аврелий, но веднага се поправи. Според Скапола е било още светло, когато Сатурнин е видял птицата. Обзет от внезапно съмнение, попита девойката:

— Възможно ли е преди два месеца кукумявката ти да е излязла навън посред бял ден?

— Преди два месеца? — каза колеблива Домиция. — Не знам, една приятелка ми я беше поискала да прогони от двора си плъхове.

— На кого я даде? — наостри уши Аврелий.

— На Туча, робинята на Сатурнините — отговори момичето с усмивка.

 

 

— Искам да попитам Скапола за повече информация относно това нещастно пророчество. Освен това трябва да ми обясни какво е ставало в баните на Сарпедон, че е решил да си свали обувките, които оставят следа с кичур. Веднага ми го прати! — нареди патрицият.

— Трудно ще стане това, domine — възрази Кастор.

— Не разбра ли, че ти заповядах?

— Първо би трябвало да го намеря, господарю. За жалост в разсадника на Фулвия Арионила го нямаше.

— Небеса на Тартар, не ми казвай, че ни е избягал! Сега има цял метрополитен град, за да се скрие, а ние със сигурност не можем да претърсим всеки ъгъл! — измънка Аврелий ядосан. — Тогава ми доведи Ипарк и побързай! — добави после, сякаш присъствието на лекаря беше толкова спешно, че да предизвика Феб Аполон да спре колесницата на слънцето.

— Болен ли си? — попита освободеният роб с надежда. Няколко дена с прикования на легло господар щяха да дадат глътка въздух на всички роби в къщата.

— Много съм добре, обаче ми трябва незабавно информация. Ако Ипарк ти се прави на интересен, припомни му, че ми краде саксиите със смокини, мислейки си, че съм толкова тъп, че не забелязвам.

— Както искаш, domine — съгласи се гъркът: щеше да посъветва лекаря да предпише на сенатора успокоителен чай освен епикурейски медитации…

В перистилия гъркът се засече с Парис, който идваше тичешком, повикан на висок глас от господаря.

— Не му противоречи, в много лошо настроение е — предупреди го секретарят и двамата си размениха кимания в знак на разбирателство.

— Какво узна за наследството на Сатурнините? — попита веднага патрицият интенданта.

— Малко е останало от него, domine — отговори Парис. — Компанията е била на голяма загуба и сега Марцел полага неимоверни усилия да се разплати с кредиторите и да вдигне на крака предприятието. Ако успее да реализира идеята за книгите на ниска цена, може би ще успее да изплува!

— Искаш да кажеш, че не печели нищо от попечителството над Друз?

— Да печели ли? Каквото му се пада! Обаче държи много на сестра си и иска да я види добре уредена. Затова възнамерява да изчака по-добри времена, преди да даде позволението си на двамата младежи да се оженят.

— Това променя всичко. Имах право да се съмнявам в Друз! — кимна Аврелий. — Необходимо ми е потвърждението на лекар обаче…

— Идва, domine.

— Не си тръгвай, Парис. Имам друга задача за теб — каза Аврелий, поколебавайки се за миг, преди да продължи.

Твърде лесно, мислеше междувременно, твърде лесно за мъж като него да реализира една мечта и да се почувства добър и щедър. Накрая се реши:

— Отиди до баните на Субурата и купи една робиня, някоя си Афродизия. Нейният господар се намира в затруднено положение, така че ще ти я отстъпи лесно. Пазари се малко, но без да правиш на въпрос цената.

Администраторът сбърчи устни с негодувание. Още една красива капризна жена, която да пази, мислеше с досада. Отново завист, злоба, неприязън…

— Преди да я доведеш вкъщи, минете през минералните бани и я накарай да премине през цялостна процедура. После й намери елегантни дрехи и й възложи лека работа, нещо като да лъска сребърните предмети. Важното е да я държиш надалеч, за момента не искам да имам нищо общо с нея, разбра ли?

Щом се сбогува с Парис, Ипарк влезе в антрето, държейки в ръцете си кутията с инструменти.

— Къде е умиращият? — попита задъхан.

— Никой не е зле. Само трябва да ти задам няколко въпроса.

— Но Кастор каза… — възрази Ипарк, докато Аврелий правеше някакъв неясен жест, който сякаш значеше, че не трябва да се вярва много на думите на един секретар.

След като чу разказа на Аврелий, лекарят се спря за няколко минути да помисли.

Симптомите, които Аврелий му беше описал, бяха също толкова неясни и за да постави точна диагноза, беше нужно да изследва щателно пациента, но уви, той беше покойник от повече от два месеца…

— Сигурен ли си, че болестта е дошла внезапно? — попита.

— Така ми казаха. Точно затова се подозира отравяне, може би с парче сирене с чесън — обясни Аврелий, тропайки с крак нетърпеливо. — И така, какво мислиш?

— Сенатор Стаций! — промърмори лекарят отчаян. Съгласен съм, че моите услуги са скъпи и че плащаш, без да кажеш нито дума, но това не ти дава право да прекаляваш с претенциите! Измъкна ме от амбулаторията спешно, принуждавайки ме да изоставя болните си, и за какво? Не си болен, нямаш сирене, нито пък имаш труп. Как искаш, за Бога, да ти кажа от какво е умрял този нещастник?

— Щом си толкова известен, помислих, че можеш да ми дадеш някакво възможно обяснение… Значи ще питам Василий Халикарнаски — придума го патрицият, засягайки професионалната му репутация, към която Ипарк беше много чувствителен. Като чу името на своя конкурент, лекарят стана много по-благоразположен.

— Може и да става въпрос за отрова — призна, малко умилостивен, — но не ми се струва вероятно, особено ако се има предвид, че когато Сатурнин се е почувствал зле първия път, не е бил опитвал сиренето с чесън.

— Слугите са единодушни.

— Издателят бил ли е отслабнал значително в последно време? Защото, ако е било така, може да се е бил разболял от рядка болест, за щастие, която води до смърт по аналогичен начин, но за по-дълго време, отколкото ми казваш. Може пък нещастникът, който, доколкото ми казваш, е бил недоверчив към лекарите, да е страдал от доста време, но да се е опитвал да прикрива неразположението си, за да не признае нуждата от грижи. Болестта, за която си мисля, се развива бавно и не разкрива своите летални последици веднага. Може би Сатурнин се е помъчил сам да се пребори с болестта и за малко е успял, но когато са му се явили трите птици от предсказанието, е престанал да се брани и се е примирил с неизбежната смърт.

— В този случай все пак наличието на птиците на клона са ускорили смъртта, макар да не са я провокирали пряко… — промълви Аврелий.

— Когато духът се предаде, тялото не издържа дълго — потвърди Ипарк.

— Благодаря, че дойде. Надявам се да не съм попречил много на твоите работи — извини се патрицият.

— За нищо. Имах само двайсетина пациенти, сред които един с лоша вистула, друг с три счупени кости. Имаше и две родилки, но сигурно бебетата вече са се отбили! — отговори саркастично лекарят, взимайки значителния си хонорар.