XIV
Навечерие на Календите на февруари
Когато на деветия час вечерта Аврелий стигна до Виколо Корто, не му беше много трудно да познае бордея. И без гигантския Приап, който изпъкваше като табела на стената, беше достатъчна една дълга опашка от замръзнали клиенти, чакащи търпеливо пред вратата да укаже точното място.
Патрицият се нареди на опашката с другите с явното намерение да завърже разговор. Обгърнат в агнешка кожа, която се спускаше, за да покрие отгоре-отгоре фенера, с ръце, скрити в подплатени ръкавици, се чувстваше отлично замаскиран и се надяваше единствено да не го издаде твърде правилният синтаксис. Все пак, за да предразположи към приказки, носеше на рамо една делва с вино и сега, отмествайки леко руното, правеше така, че да се види сред дрехите привлекателният ръб.
Не се наложи да чака много. Първият силен шамар по гърба получи от един слепец, чието единствено око навярно виждаше много добре. Няколко минути по-късно сенаторът беше обект на израз на симпатия от страна на последните петима мъже от опашката, тоест всички, които бяха достатъчно близо до амфората.
— За първи път си тук, а? Ако не познаваш още момичетата, препоръчвам ти Леда — подсказа му слепецът, хващайки го под ръка приятелски.
— Но какво говориш, тази почти саката Леда за този красив младеж! Не, не, по-скоро Орсеида! — отвърна едрият мъж, смеейки се просташки. — Все пак, преди да избереш, трябва да погледнеш в спалните сцените, които изобразяват специалитетите на пансионерките. Тук за три аса можеш да получиш всичко, което искаш… а като помислиш, че има будали, които са готови да платят цяло състояние за някоя куртизанка!
— Баща ми ходи при Арсиноя и оставя петдесет сестерции всеки път — отбеляза един роб.
— Това е нищо, казват, че известната Чинция иска да й плащат осемдесет! — възкликна един дребен мъж.
— Хиляда — коригира Аврелий, който логично щеше да игнорира тарифите на най-известната куртизанка.
— Но какво има тя, да не би да е със златни цици? — попита слепецът, не по-малко учуден.
Междувременно сенаторът, подканен от другарите, беше отпушил амфората и си я предаваха от рамо на рамо, за да могат всички да опитат. След второто опитване обаче съветите се умножиха и разговорът прерасна в спор, привличайки вниманието на клиентите от първите редове, много от които се обърнаха любопитни — учудени, усмихнати и намигащи лица, едно от които имаше нещо познато.
Забелязвайки сред плетеницата от качулки един страховит профил, който изглежда познаваше, Аврелий се скри точно зад гърба на слепеца и погледна по-добре. Не се беше объркал, плешивият и костелив череп на Арсаций, роба на Марцел Вераний, не можеше да се обърка! Навъсеният портиер, който изглеждаше излязъл точно в този момент от вратата на бордея, се зави с черната мантия, нахлупи качулката на главата си и изчезна набързо на улицата.
— Вземи Леда!
— Избери Орсеида! — крещяха междувременно клиентите, а Аврелий, теглен от всички страни, помисли добре да сложи край на този разговор.
— Мислех да поискам жената, която ми препоръча един приятел, някой си Никомед.
— Сигурно става въпрос за Зоя, значи. Този тип ходеше само при нея. Сега, като се замисля, от доста време не съм го виждал.
— За слугата на кожаря ли говориш? Не му ли прерязаха гърлото? — намеси се учуден слепецът. За щастие точно в този момент вратата се отвори и от отвора се появи една планина от плът в женски дрехи.
— Хайде следващият! — подкани със силен глас.
Слепецът, притеснен да поеме щафетата, влезе в дупката, без да губи време да възразява. Малко след това беше ред и на Аврелий.
— Искам Зоя — поиска без колебание.
— Заета е — каза дебелата сводница, след като хвърли бърз поглед зад една мръсна завеса, от която се чуваше недвусмислено ръмжене.
— Ще почакам — отвърна спокойно сенаторът.
— Да не мислиш, че си в приемната на някоя куртизанка, че имаш такива претенции? Момичетата тук нямат време за губене и ако ти казвам, че Зоя…
— Ето ме, ето ме! — възкликна една висока и здрава жена, блъскайки навън последния клиент, без дори да му даде време да си закопчае колана. — При теб съм, младежо. Струва три аса и няма да съжаляваш, че си ги дал!
Изтънченият патриций погледна отново ужасен пода на спалнята, покрит с дюшек, пълен с бълхи, който играеше роля на любовно легло.
— Цяла нощ и вън оттук! — възрази.
— За десет сестерции можеш да я задържиш навън до утре сутринта, но само ако оставиш депозит — позволи сводницата.
С голяма бързина Аврелий разкопча една от златните катарами, скрити под наметалото.
— Тази става ли? — попита, подавайки я на сводницата.
— Разбира се, знатни господине! — възкликна тя, преценявайки на око колко струва иглата. Имаме честта да ти служим… а ти, моля те, дръж се добре! — възкликна, лепвайки на Зоя един шамар по дупето. Веднага след това сенаторът излезе, влачейки след себе си проститутката.
— Къде отиваме? — попита тя, колеблива. Скъпата тока я накара да е на нащрек. Неведнъж някоя проститутка биваше накълцана на парчета от някой изверг в настроение за силни усещания.
— Къде искаш да ходим? На място, където може да се говори на спокойствие — отговори бързо Аврелий.
Вече убедена, че е попаднала в ръцете на един извратеняк, Зоя се измъкна и се завъртя на токовете си, за да избяга бързо. След няколко крачки обаче се затъркаля по калдъръма, спъвайки се с изключително високите си налъми, които жените с нейната професия обичайно носеха.
— Без повече шеги! — сгълча я Аврелий, вдигайки я без особена деликатност. Проститутката изтупа с едно движение лъскавата си тога и се опита да си предаде невъзмутим вид, а вътрешно се молеше на Венера Ерицина, покровителка на проститутките.
Няколко минути по-късно сенаторът я тласкаше по една тъмна уличка, придържайки се строго към средата на улицата, за да не бъде улучен със съдържанието на гърнетата, които квиритите с липса на гражданско чувство изпразваха нощем от прозореца. Когато стигнаха пред една порта с емблема лоза, Аврелий отвори крилото и блъсна вътре пленницата си. Пияните хорове спряха изведнъж и клиентите започнаха да възхваляват ентусиазирани бедната проститутка, а робините гледаха навъсени нелоялната конкуренция, която се осмеляваше да стъпва на тяхна територия.
— Имаме си нашите момичета — предупреди студено кръчмарят, но бяха достатъчни две монети на тезгяха, за да склони да приюти странната двойка в най-хубавата стая на таверната, едно спокойно помещенийце на първия етаж, където тежките миризми от кухнята достигаха притъпени и можеше почти да забравиш, че каупоната въпреки едиктите на Клавдий предлагаше като специалитет пържени наденици, гарнирани с мащерка и майорана.
Зоя влезе предпазливо, вървейки срещу стената. С периферното си зрение видя патриция да се настанява върху едно легло, без да я удостои с поглед, и започна да трепери. Не беше вчерашна и беше разбрала веднага, че в този мъж имаше нещо, което не беше наред. Първо, бузите му бяха без обичайните неизбежни одрасквания, оставени от нискокачествените бръсначи; после, елегантната му прическа, почти новите му ботуши, самият начин на говорене. Обаче, когато патрицият си свали ръкавиците, се беше убедила, че е попаднала в ръцете на един перверзник. На показалеца на непознатия блестеше един автентичен рубин, вероятно плод на кървава кражба, както и златната тока, която видя да подава безгрижно на сводницата. Защо тогава този крадец я беше замъкнал до каупоната? Сигурно мислеше да я убие, но нямаше да бъде толкова лесно да разкара старата Зоя! Ето сега се освобождаваше от наметалото и след малко щеше да й обърне гръб… беше време!
Глинената делва излетя право върху главата над Аврелий и се счупи със страшен трясък на стената, а жената започна да крещи.
Привлечен от шума, кръчмарят почука на вратата. Аврелий сграбчи бързо легена, пълен с вода, и без да се поколебае, го хвърли в лицето на проститутката, после кръстоса ръцете й на гърба, запушвайки й устата с ръка да не приказва.
— Тихо! Няма да ти направя нищо!
Зоя започна да хълца и не беше лесно да я успокои. Накрая си позволи да седне на леглото и изсърба на един дъх супата и топлото вино, които Аврелий беше поръчал да й сервират.
— Сводницата жива ще ме погребе! — простена. — Много се молеше да се държа добре с теб.
— Ще запазя тайна, ако ми дадеш малко информация — предложи Аврелий и най-накрая успя да я попита за Никомед.
— Естествено, че го познавах. Когато дойде при мен, никога не беше спал с жена. Беше с онзи Пупилий от малък и беше убеден, че е като него. „Зоя — ми каза, — искам да опитам, пък може да греша.“ И наистина грешеше! Така му хареса и започна да идва често, докато един ден не дойде да ми каже, че се е влюбил.
— Много интересно — отбеляза сенаторът любопитен. — Разкри ли ти името на девойката?
Зоя поклати глава в знак на отрицание. Повтаряше само, че е красива, много красива.
— Трябва да знаеш поне дали е била робиня, освободена робиня или римска гражданка!
— Свободна със сигурност не беше, защото той се жалваше много — потвърди Зоя, сбърчвайки чело.
„Значи не е Марцелина тогава“ — помисли патрицият. „Кой друг тогава? Делия, Туча или някоя от хилядите робини и освободени робини на Рим?“
— Винаги държеше един кичур от косата си висящ на врата в една чантичка от кожа от сърна — добави Зоя, развълнувана.
Кесийката, която беше открил празна, спомни си Аврелий.
— Какъв цвят беше? — попита.
— Не го показа никога. Аз съм само една проститутка, знаеш — защити се жената.
— И все пак въпреки голямата любов той е продължавал да си ляга с теб — уточни патрицият.
Няма как, тя му беше разказала, че е изживяла една гадна история преди години, и така Никомед беше принуден да я кара по-бавно.
Аврелий кимна замислен. Лошо и брутално преживяване — изнасилено момиче или робиня, принудена от господаря си да задоволи гнусните му желания…
— Какво знаеш за един посетител на публичния дом, един висок и много слаб старец, с напълно оплешивяла глава? — попита после, намеквайки за Арсаций.
— Не е наш клиент, със сигурност щях да си го спомням.
Аврелий беше объркан. Беше сигурен, че го е видял да излиза от бордея онази вечер…
— Ако подобен тип се появи при вас, предупреди ме веднага и ще получиш пари като компенсация — обеща. — Сега ела, ще те изпратя.
— Как, без дори аз и ти… — видимо се учуди жрицата.
Сенаторът се усмихна, отклонявайки твърдо предложението. Един от онези, помисли си Зоя, а на пръв поглед не изглеждаше. Жалко, защото е толкова красив мъж.
— Виж, ако имаш съмнения като на онова бедно момче, питай за мен, пък мога да променя мнението ти — предложи се щедро.
— Разчитай на това — каза патрицият, изпращайки я.
