Данила Комастри Монтанари
Кой има полза от това? (33)

XXXII
Календите на март

На следващата сутрин Кастор последва Делия в сервизния атриум, очаквайки удобен момент да говори на четири очи. Девойката имаше нужда от помощ, мислеше освободеният роб, не трябваше да бъде оставяна сама да се бори в тази неравна битка срещу толкова по-силен от нея противник.

— Фантастично, скъпа, фантастично… подшушна й, застигайки я крадешком. — Готвиш съвършено: накара го да изпитва угризения с тази история за бичуването и ти си позволи, ти, една робиня, да треснеш вратата под носа на един мъж, свикнал да падат в краката му най-красивите матрони в Рим!

Девойката сбръчка чело, разсеяна: този александриец имаше странно виждане за нещата.

— Сега е моментът да нанесеш решаващия удар — продължи освободеният роб. — Никой не го познава като мен и ти гарантирам, че е готов. Ако хвърлиш добре заровете, можеш да получих всичко, което искаш: пари, привилегии и свободата, на която държиш толкова много. Не дърпай прекалено много въжето, защото рискуваш да прекалиш. Слушай приятеля си Кастор, следващия път падни в обятията му!

Делия се усмихна плахо и поклати глава.

— Олимпийски богове, но къде искаш да стигнеш? — възрази гъркът. — Никога няма да намериш по-добър господар!

— Аз не искам господари — опита се да обясни девойката. — Все пак благодаря за съветите.

— И защо никога? Погледни мен: като роб бях добре, радвах се на същите облаги, които имам сега, с много по-малко отговорности… от друга страна, след толкова години приятелство не можех да откажа на Аврелий удоволствието да ме освободи!

— Не ме интересува — накара го да млъкне девойката. — Все пак благодаря за съветите.

Каква глупачка, въздъхна Кастор: като помислиш, че с няколко хитри маневри можеше да изиграе господаря както й харесва! Така, тъй като момичето нямаше никакво намерение да сътрудничи, трябваше да помисли той… докато намери правилното решение за доброто на всички.

— Делия започва да ми става симпатична, domine — каза малко след това на Аврелий. — И съм абсолютно убеден, че няма нищо общо с престъпленията.

— Може би — допусна сенаторът — И все пак трябва да стои жена зад цялата тази история. Не непременно в ролята на виновна: по-скоро като подтикващ фактор, способен да задейства лудостта на убиеца.

— Впрочем забеляза ли намеренията на Марцелина спрямо Тимон по време на рецитала? Дори му погали косите.

— Колко са светли и почти къдрави, като тези на Главк, на Модест и Никомед! — възкликна патрицият — И ето нещо общо между жертвите. Сега, когато изключихме Лупий, ще намерим много общо: ако помислим добре, трите жертви си приличаха много.

— Мисля, че знам какво мислиш: че сестрата на Вераний беше привлечена от един особен тип мъж… — предположи гъркът.

— Да. Може би е по-безскрупулна, отколкото предполагаме, и все пак е толкова наивна, че не забелязва неговото провокативно поведение. И някой, който е близо до нея, се чувства длъжен да я защитава — заключи патрицият.

— Не ми казвай, че Марцел Вераний елиминира трима човека, за да защити доброто име на семейството!

— Не, никой римлянин не би си и мечтал да убие прелъстителя на сестра си; ако не друго, щеше да го завлече в съда, опитвайки се да измъкне малко пари като обезщетение. Вече не сме по времето на Виргиния, когато бащите наказваха дъщерите, за да опазят честта им: днес един добър квирит трябва да умее да носи рогата с господарско безразличие.

— Щом го казваш — повярва на думите му Кастор, спомняйки си как неговият свободен господар по време на катастрофалния си брак с Фламиния беше превърнал изневерите на съпругата си в любима салонна клюка.

— Това обаче важи единствено за един зрял мъж, вече надарен с известна доза цинизъм — пожела да уточни Аврелий. — Най-вероятно един много млад мъж би реагирал по по-инстинктивен начин.

— За Друз ли си мислиш? Всъщност момчето притежава известна гордост и дори агресивност, както показват неговите обвинения спрямо Марцел и настоятелността, с която иска да се ожени по-бързо. Обзалагам се даже, че вече си е взел някакъв аванс!

— Не мисля — отрече Аврелий. — Едно е да си легнеш с някоя покорна робиня, друго е да имаш вземане-даване със свободна гражданка, на по-голяма възраст, и то покровителствана от обичен роднина. Освен това бъдещият младоженец е с много различни характеристики от тези на нашите жертви: гладки коси, нисък ръст, коренно различен характер от приятен и благ… и освен това ми се струва, че и той не взема под внимание очакванията на годеницата. На рецитала на Федър всъщност изглеждаше зает единствено да забавлява дъщерята на господаря. Кой знае дали е свенлив юноша, или не ранно парвеню, което се стреми да се подмаже на богатите…

— А ако Друз се беше пробвал напразно с Верания Марцелина и беше открил после, че момичето се забавлява с други?

— Би било смъртна обида към себелюбието на това момче… Добре, може би открихме една възможна причина! — възкликна Аврелий.

— Не ти остава нищо друго, освен да подходиш към девойката и да чакаш Друз да ти пререже гърлото — посъветва заядливо освободеният роб.

— Аз ли? Не се виждам в тази роля; ти си много по-подходящ! — подразни го господарят.

— Не мога да обидя по подобен начин Друз след предишната обида на Туча — измъкна се ловко секретарят.

— Туча е робиня, а една робиня не може да отказва.

— Някоя го прави, струва ми се — отбеляза Кастор, хвърляйки сол в раната. Аврелий млъкна, опитвайки се за по-реден път да отдалечи от ума си подозренията, които го тормозеха. Една жена, способна да устои на един всемогъщ господар, щеше ли да се поколебае да си отмъсти за обидата на един обикновен роб? Твърде много бяха особеностите, които го караха да се съмнява в робинята: нямаше алиби за никое от убийствата; освен това, работейки в пералното, навярно имаше начин да премахне следите от кръв на Модест; и накрая беше единствената, която Паконий щеше да се откаже да обвини, а знаеше и да играе на latrunculi.

— Но защо трябва да има общо една жена, господарю? Тезата за хомосексуалността не е ли убедителна според теб?

— Подръка имаме само Пупилий… не, сега, като си помисля, и Юлий Кан: не съм видял да обикаля нито една жена в дома му. Шампионът харесва да е заобиколен от красиви келнери, ходи на пазара да се любува на сирийските роби и неговият най-добър ученик е един известен женствен мъж — каза Аврелий, решен да мине по всички възможни пътища. — Трябва да го държа и него под око, освен Друз и Марцелина. Междувременно увеличи охраната на Арсаций: сигурен съм, че старецът крие нещо!