Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me Under the Ombu Tree, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Даракчиева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Санта Монтефиоре
Заглавие: Среща под магическото дърво
Преводач: Боряна Даракчиева
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: британска
Печатница: Ропринт ЕАД
Редактор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-274-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8942
История
- — Добавяне
Осма глава
„Санта Каталина“, февруари 1972 г.
— Мария, не е ли тъпо да ти заповядат да харесаш някого? — измънка София и седна на тревата до братовчедка си.
— За какво говориш?
— Мама ми нареди да се занимавам с онази Ева и да съм любезна с нея. Няма да издържа, повярвай.
— Разбрах, че тя ще остане само десет дни.
— Това е цяла вечност.
— Разбрах още, че е много красива.
— Голямо чудо! — София вече беснееше при мисълта, че ще има конкурентка. Месеци наред слушаше как родителите й разказват за красотата на тази Ева и се надяваше, че преувеличават. — Главата ми не го побира — защо мама я покани да ни гостува?
— Защо наистина?
— Тя е дъщеря на приятели от Чили. Приятели на нашите де. За съжаление те няма да я придружават. „Удоволствието“ да я забавлявам ще се падне на мен.
— Ще ти помогна. Не бъди песимистка, може би тя е симпатична и бързо ще се сприятелим — засмя се Мария. — Колко е годишна?
— На нашата възраст — на петнайсет или на шестнайсет, нещо такова.
— Кога пристига?
— Утре.
— Ще я посрещнем заедно, ако искаш. Най-лошото ще е, ако е глупава и безинтересна.
София се надяваше тъкмо на това. Щеше да я тропоса на Мария и да се отърве от нея. Мария винаги беше готова да услужи. Внезапно предстоящата седмица не й изглеждаше толкова неприятна. Щеше да повери Ева на Мария, а самата тя щеше да има повече време да е насаме със Санти.
На другата сутрин заедно с брат й и братовчедите й лежаха под сянката на висок чинар, слушаха песен на Нийл Даймънд, звучаща през отворените прозорци на гостната, и разговаряха. Всички млъкнаха, когато на алеята спря лимузина. Шофьорът Хасинто слезе, заобиколи колата и отвори задната врата. Беше се изчервил и глуповато се усмихваше. София се намръщи, щом видя красивата Ева. Погледна момчетата, които изглеждаха зашеметени.
— Леле! — възкликна Аугустин.
— Божичко, каква коса! — прошепна Фернандо.
— Не съм виждал кобилка с по-хубави крака — промърмори Санти.
— За бога, момчета, защо се блещите така? Косата й е руса… като на много момичета! — сопна се гневно София и се изправи. — Избърши си лигите, Аугустин — добави и закрачи към колата.
Анна остави Чикита и Валерия на терасата и прекоси моравата, за да поздрави новодошлата, която смутено пристъпваше от крак на крак до хипнотизирания Хасинто.
— Ева, добре дошла — провикна се отдалеч.
Ева плавно се понесе към нея. Да, точната дума беше „понесе“, защото тя сякаш се рееше във въздуха и не стъпваше по земята. Дългата й руса коса обрамчваше ъгловатото й лице, сиво-зелените й очи бяха подчертани от гъсти черни ресници.
София напразно се опитваше да намери някакъв дефект на това същество, което се беше появило като предрешен демон, за да й отнеме Санти. Всъщност досега не беше виждала такава красавица.
— София, запознай се с Ева. — Майка й я побутна напред.
Ева беше по-висока от София и много слаба. Не изглеждаше на петнайсет, а поне с една-две години по-голяма. Когато се изчервеше, ставаше още по-красива, очите й — по-сини, по-проницателни.
София промърмори „Здрасти“ и последва майка си, която поведе гостенката към терасата. Изпод око погледна момчетата — всички зяпаха Ева. Сигурно си представяха какво е да я притежават.
Ева усети, че те я наблюдават, и не посмя да ги погледне. Седна на терасата и веднага беше „превзета“ от Чикита и Валерия, които се надпреварваха да спечелят вниманието й.
София се беше настанила до майка си и си мислеше, че ако се измъкне крадешком, никой няма да забележи. Всички гледаха само Ева, а тя, София, все едно не съществуваше.
Соледад донесе кана със студена лимонада и поднос с чаши и започна да ги разнася. Като стигна до София, я изгледа изпитателно и като видя изопнатото й лице, се поусмихна, сякаш казваше: „Прекалено си разглезена, госпожице, и това ще ти е за урок“. Ева няколко пъти се опита да й се усмихне, обаче София беше решена да отблъсне всякакви опити за сприятеляване. После се случи най-неприятното.
Санти се изправи, направи на другите младежи знак, сякаш ги предизвикваше да го последват, и се качи на терасата. Чикита му махна да се приближи.
— Ева, запознай се със сина ми Сантяго — каза с нескрита гордост и се усмихна, като видя как заблестяха очите на гостенката и как тя свенливо ги извърна.
— Разбрах, че си от Чили — усмихна се той и белите му зъби блеснаха.
София завъртя очи и ядосано си помисли: „И той е запленен от нея. Какъв глупак!“.
— Да. Живея в Сантяго.
— Добре дошла в „Санта Каталина“. Яздиш ли?
— Обожавам конете!
— Тогава ще пояздим заедно, за да ти покажа ранчото.
Продължиха да разговарят за коне, за вилата на родителите й в Качагуа и за лятната мъгла, която понякога не се вдига чак до обед. Санти машинално беше взел чашата на София и тя посегна да си я вземе. Неволно докосна ръката му, но Санти не й обърна внимание. Не можеше да откъсне очи от очарователната Ева, която пленително му се усмихваше.
След него и другите младежи се престрашиха да се приближат — вървяха бавно, дори лениво, като хищници, които дебнат плячката си. Устните на Ева потрепериха, ала страхът се разсея, когато Санти й се усмихна окуражаващо.
След малко заприиждаха и другите хора от ранчото, изгарящи от нетърпение да се запознаят с гостенката от Чили. Младежите мечтаеха да спят с нея, девойките — да приличат на нея; обсипаха я с въпроси и се опитаха да я накарат да им обърне внимание. София прикри с длан прозявката си и се накани незабелязано да се измъкне, но в този момент дядо й, който леко се олюляваше, излезе от дневната, втренчи се в Ева и попита:
— Какво виждат очите ми? Кое е това прелестно създание?
— Госпожицата се казва Ева Аларкон, татко. От Чили е и ще ни гостува една седмица — отговори Анна на английски и го изгледа изпод око, за да разбере дали пак е пил.
— Драга Ева, говориш ли английски? — попита той, приближавайки се към нея като голяма нощна пеперуда, привлечена от пламъка на красотата й.
— Малко — отговори тя със силен акцент.
— А пък той не знае ни дума на испански, макар да живее тук от тринайсет години — подхвърли Аугустин, за да привлече вниманието на Ева. — Не му обръщай внимание, ние не го забелязваме.
— Ти може да не го забелязваш, но не и аз — кисело отбеляза София.
Санти я погледна и повдигна вежди, сякаш я питаше защо е в лошо настроение, обаче тя извърна очи и се усмихна на дядо си.
— От Чили, викаш, а? — Дърмот взе стола, подаден му от Соледад, накара всички да се преместят и се настани до гостенката. Анна отчаяно поклати глава, София развеселено си помисли: „Да я видя сега как ще се справи с дядо!“. — И с какво се занимавате вие, чилийците?
— Яздим коне.
— Коне, а? — Дърмот одобрително кимна. — А сега ми кажи какво правите, дето ние, ирландците, не можехме в нашата си страна.
— Стреляне по зайци? — предположи Ева и любезно се усмихна.
— Не думай. Я кажи, някой досега успял ли е? И ако е успял, онова чудо не го ли е халосало, като е паднало?
— Моля?
София не можа да се сдържи и се разсмя толкова силно, че й потекоха сълзи.
— Дядо, тя говори за зайци, а не за пътни знаци! — възкликна и всички, разбрали шегата, също се засмяха. Ева се изкиска и се изчерви. Погледна изпод око Санти и видя, че той я наблюдава.
След обяда Анна предложи Мария и София да заведат гостенката да се попече на слънце край басейна. Двете я придружиха до стаята й и я изчакаха да си разопакова багажа. Ева беше очарована от стаята си, която гледаше към овощната градина. През прозореца нахлуваше ухание на жасмин и гардения.
— Колко е красиво тук! — възкликна тя. — Много пъти съм била в Буенос Айрес, но не съм стъпвала в ранчо. Много ми харесва.
— А братовчедите ни харесваш ли? — попита София и най-безцеремонно се просна на леглото.
— Всички са много симпатични — наивно отговори Ева.
— О, не се прави, че не разбираш. Всички са очаровани от теб, можеш да избираш.
— София, много си мила. Не, не са очаровани — интересна съм им, защото съм чужденка. А колкото до това кого харесвам най-много, досега не съм имала време да ги огледам.
— Е, те пък те разгледаха!
— Остави гостенката ни на мира! — обади се Мария. — Горкото момиче току-що пристигна. Хайде, слагайте банските, че умирам от жега.
Младежите вече лежаха край басейна и с нетърпение чакаха момичетата да се появят. Щом ги зърнаха, размениха помежду си няколко нецензурни реплики, после извърнаха погледи и поведоха разговор за любимия си спорт, полото. Ева срамежливо събу шортите си и си свали тениската; тялото й беше като на зряла жена — големи твърди гърди, плосък корем, широки бедра. Тя почувства, че младежите я събличат с погледите си и прокара ръка по банския си, сякаш да се увери, че не е изчезнал като по чудо. София си хвърли дрехите на тревата и тръгна към шезлонгите, като нарочно се движеше с комичната си патешка походка. Легна на шезлонга до Санти, който наблюдаваше Ева със самоувереността на мъж, който е сигурен, че рано или късно ще притежава желаната жена. София забеляза изражението му и се навъси. Още повече й докривя, когато той стана и подхвърли на Ева:
— Ела, отстъпвам ти мястото си.
— Не, недей…
— И без това ми е много горещо — настоя той. — Само три шезлонга са. После ще донеса още.
— Добре, щом настояваш… — Ева постла с плажна кърпа шезлонга и се излегна. Санти седна до нея и двамата започнаха да си бъбрят, сякаш се познаваха от години. Той умееше да предразполага жените и да печели доверието им. Жестока ревност жегна София. Сложи си тъмните очила и се опита да не обръща внимание на случващото се.
Фернандо гледаше как брат му разговаря с красивата блондинка от Чили и тайно се надяваше тя да не го хареса. Да му се не види, какво толкова му харесваха жените на Санти, та му се лепяха като мухи на мед? Надяваше се Ева да забележи накуцването на брат му и то да я отблъсне. Хрумна му да влезе в басейна и да изчака, докато й стане горещо и реши да поплува. Тогава щеше да е негова.
Рафаел беше загубил интерес към гостенката и спеше под сянката на едно дърво, разгърнал списание върху лицето си. Аугустин няколко пъти скочи от трамплина, направи няколко салта и си спечели усмивка от Ева, но сега тя беше монополизирана от Санти. Реши, че също като Фернандо ще чака удобен момент и ще плува в басейна като акула, докато Ева влезе във водата. Другите трима младежи се бяха отказали от състезанието за русокосата красавица, давайки си сметка, че нямат шанс, и си подаваха топки на напеченото от слънцето игрище за тенис отвъд телената ограда.
Когато жегата стана нетърпима, Ева помоли Мария и София да влязат заедно с нея в басейна — страхуваше се от „акулите“. Щом се изправи, сякаш полъх на леден вятър изтръгна всички от апатията. Аугустин отново се запремята от трамплина, Фернандо плуваше напред-назад, демонстрирайки отличен кроул, другите трима младежи зарязаха тениса, Санти седна на ръба на басейна и потопи краката си във водата. Само Рафаел продължи да хърка под сянката, страниците на разгърнатото списание потрепваха при всяко негово вдишване и издишване. София намусено стоеше в единия ъгъл на басейна, докато Мария и Ева се опитваха да преплуват няколко дължини, въпреки че „акулите“ им пречеха.
Санти скочи във водата и доплува до София:
— Защо се цупиш? Какво ти е?
— Нищо ми няма! — сопна се тя.
— О, я стига! Много добре те познавам.
— Така си мислиш.
— Познавам те и още как. Ревнуваш, защото никой не ти обръща внимание. — Зелените му очи развеселено проблеснаха. — Цял ден те наблюдавам.
— Въобразяваш си. Не ми е добре, май се разболявам.
— Чофи, ти си лъжлива и разглезена хлапачка, но завинаги ще си останеш любимата ми братовчедка.
— Благодаря. — Изведнъж й поолекна.
— Не можеш винаги да си център на вниманието.
— Виж, май не разбираш. Не ми е добре. Може би е от горещината. Ще полегна на сянка — добави, надявайки се той да я последва.
— Както искаш. — Санти се обърна и се загледа в Ева, която плуваше грациозно като лебед сред игриви патенца.
* * *
Вечерта трите момичета решиха да спят заедно. Соледад занесе походно легло в стаята на Ева и каза на София, че е за нея — домакинята трябва да се грижи за удобството на гостите. Отначало София се нацупи, но след като поведоха разговор, постепенно настроението й се оправи и дори започна да харесва Ева… колкото и да не го искаше.
— Като идвах насам, Аугустин изскочи иззад едно дърво и ме притисна до ствола. — Ева се изкиска. — Идваше ми да потъна в земята от срам!
— Не може да бъде! — възкликна София, изумена от безсрамието на брат си.
— Повярвай, така беше. Притисна ме до дървото и ми каза, че е влюбен в мен.
— Всички са влюбени в теб — засмя се Мария. — Пази се, че скоро няма да остане „безопасно“ дърво в цялото ранчо.
— Целуна ли те? — обнадеждено попита София, макар да знаеше, че Ева никога няма да хареса Аугустин.
— Опита се. После, докато играехме тенис, винаги целуваше топката, преди да ми я подаде.
— Срамувам се от него — промърмори София. — Братята на Мария са сто пъти по-симпатични от моите.
— Да, Санти е много привлекателен. — Очите на Ева засияха само като изрече името му.
— Санти ли? — За миг сърцето на София престана да бие.
— Точно така.
— Онзи, който накуцва?
— Да. Много е красив, а заради накуцването е още по-симпатичен.
София искаше да извика: „Не можеш да харесваш Санти, не и моя Санти!“, но някак си се въздържа. И взе решение: спешно да измисли как да предотврати романтичната връзка помежду им, преди да се е разпалила. Трябваше да попречи на красивата изкусителка да впримчи Санти. „Жалко, тъкмо бях започнала да я харесвам“ — помисли си.