Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Meet Me Under the Ombu Tree, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva (2022)

Издание:

Автор: Санта Монтефиоре

Заглавие: Среща под магическото дърво

Преводач: Боряна Даракчиева

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-274-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8942

История

  1. — Добавяне

Седемнайсета глава

През следващите дни двамата се носеха на крилете на любовта и се наслаждаваха на всеки откраднат момент, когато оставаха насаме. Целуваха се зад дърветата и храстите, в басейна, когато бяха сигурни, че не ги наблюдават. Призори яхваха конете, препускаха до дървото омбу и с нежни целувки посрещаха първите лъчи на слънцето. Изкатерваха се колкото можеха по-високо сред клоните на най-старото дърво в Аржентина, тяхното омагьосано царство, и с джобното ножче на Санти изписваха в кората тайни послания. Вечерите — най-любимото им време — сядаха на уханната трева, взираха се в безкрайния хоризонт и смаяно наблюдаваха приказния, меланхоличен залез.

София чувстваше, че сърцето й ще се пръсне от опияняващата я любов към Санти. Боеше се, че близките й ще забележат как вече не говори, а пее, как не тича, а танцува. Сега разбираше защо хората са готови на всичко, дори да убиват, в името на любовта.

Най-хубавото беше, че отношенията й с майка й се подобриха. Новата София беше услужлива, внимателна и без капчица егоизъм.

— Ако не знаех истината, щях да кажа, че е влюбена — отбеляза една сутрин Анна.

— Тя наистина е влюбена — подхвърли Аугустин.

— Нима? В кого?

— В себе си — побърза да се намеси Рафаел.

— Не говори така, скъпи. Иначе има опасност тя отново да стане опаката София — смъмри го Анна.

Всъщност в момента повече я интересуваше Хасмина, приятелката на Рафаел, дъщеря на Игнасио Пеня, най-прочутия адвокат в Буенос Айрес. Искаше й се Хасмина да й стане снаха, защото произхождаше от семейство, с което тя, Анна, щеше да се гордее. Всъщност познаваше майка й и често се виждаха на неделните църковни литургии, защото госпожа Пеня беше ревностна католичка. Добре щеше да се сприятели с нея, защото тази жена щеше да допринесе за блестящото бъдеще на Рафаел.

* * *

Любовната връзка между Санти и София остана в тайна за повечето обитатели на ранчото, а онези — например Аугустин и Рафаел — които подозираха, че нещо се случва, си мислеха, че е невинно мимолетно увлечение, при това доста очарователно. И преди двамата изчезваха с часове, само че сега си разменяха погледи и жестове, чието значение разбираха само те. Обитаваха свят на мечтите и вярваха, че са неуязвими и че нищо не може да съкруши любовта им. Живееха в безценното настояще, миналото и бъдещето не съществуваха.

София вече не държеше да играе поло, а прекарваше доста време в кухнята и помагаше на Соледад. Вече не дразнеше майка си — напротив, обръщаше се към нея за съвети относно облеклото и грима си. Анна беше на седмото небе и реши, че дъщеря й най-сетне е пораснала и поумняла. Дори Пако, който сякаш преди не беше забелязвал скандалното й поведение, призна, че дъщеря му е претърпяла положителна промяна.

* * *

— София! — провикна се Анна от спалнята си. Навън валеше като из ведро, дъждът беше нахлул през отворения прозорец и на пода се беше образувала голяма локва. — Соледад!

Двете влязоха едновременно и въпросително я изгледаха. Тя се скара на Соледад, задето не е затворила всички прозорци, и й нареди веднага да подсуши пода. После се обърна към дъщеря си:

— Ще те помоля за една услуга.

— Каква? — неохотно попита София, надявайки се да не е нещо, което ще я раздели дори за малко със Санти.

— В четири часа Антонио пристига с автобуса от Буенос Айрес — горкият наложи му се да постои в болницата. Ще помолиш ли Санти да го вземе с пикапа? Знам, че е неприятно, обаче Рафа и Аугустин не могат да отидат.

— О, той няма да има нищо против. Може и аз да го придружа — добави София, едва прикривайки радостта си. Щяха да прекарат целия следобед край езерото, само двамата!

— Благодаря, много мило. Не ми се излиза в този дъжд.

— На мен пък ми харесва! Отивам да кажа на Санти. — София се втурна по коридора.

Санти изпадна във възторг от новината, че ще бъде целия следобед насаме с нея. Постъпиха подло и решиха да не поканят Мария, която си играеше с Панчито в дневната. Затичаха се през дъжда и докато стигнат до пикапа, станаха вир-вода. Потеглиха от ранчото в два и половина, за да имат на разположение малко повече време, преди да вземат Антонио. Санти пусна радиото и двамата затананикаха заедно с Джон Денвър. Не изпитваха необходимост да разговарят, достатъчно им беше, че са заедно. Заради пороя улиците на селцето бяха опустели, само някакъв старец с опърпана шапка седеше на скамейка на площада, сякаш не забелязваше проливния дъжд. Скоро излязоха на шосето, което минаваше край езерото. Санти зърна уединено местенце сред групичка дървета и спря пикапа. Двамата слязоха, хванаха се за ръце и се затичаха под дъжда. Спряха под едно дърво, огледаха се, за да се уверят, че са сами, едва тогава Санти притисна София до грапавия ствол и я целуна по шията. Отметна мократа коса от челото й и впери поглед в устните й. Дори когато потръпваха от гняв, те пак му се струваха безкрайно съблазнителни. Прегърна я през кръста и я притегли към себе си. Когато се притисна до него, София усети възбудата му.

— Искам да те любя, Чофи — прошепна той, без да откъсва поглед от лицето й.

— Не бива — отвърна тя, засмя се гърлено и добави: — Не и тук. Не и сега. — Засмя се, за да прикрие боязънта си. От две години копнееше да се люби с него — от момента, в който осъзна, че го обича. Сега обаче се страхуваше.

— Ела. — Той хвана ръката й, целуна опакото на дланта й, без да престава да я гледа в очите. — Не се бой, ще бъда нежен с теб. Обичам те.

Отведе я в стар хангар за лодки на брега на езерото, почти скрит сред високите треви и тръстики. На бледата светлина, проникваща през пролуките в дървените стени, видяха прашна преобърната лодка, напомняща кит, изхвърлен на брега. Проснаха се на купчина празни чували от зебло и се заслушаха в трополенето на дъжда по ламаринения покрив. София се сгуши в Санти не защото й беше студено, а понеже трепереше от страх.

— Не бой се, ще бъда много нежен — повтори той и я целуна по слепоочието, затрогнат от страха й. Нямаше го надменното и капризно момиче, това бе София, която само той познаваше. Усмихна й се, за да я окуражи, подпря се на лакът и прокара пръст по устните й. Очите му я изгаряха, струваше й се, че проникват в душата й. Тя не продума — в подобни съдбовни моменти думите бяха излишни.

Санти се наведе и я целуна — по очите, носа и най-накрая по устните. Езикът му проникна между тях и обходи зъбите и венците й, ръката му се плъзна под тениската й и нагоре към гърдите й. Накара я да вдигне ръце и свали мократа дреха — под оскъдната светлина тялото й беше бледо като перла. Целуна шията и раменете й, обходи с език зърната й, докато насладата се превърна в болка на друго място, далеч от устните му, между бедрата й. Ала София не искаше той да престане, защото болката беше примесена с неописуема наслада.

Санти разкопча джинсите й и тя ги смъкна заедно с белите си бикини. Той започна да я милва, без да откъсва поглед от пламналото й лице и притворените й клепачи. Крехкото равновесие между детето и жената й придаваше неземна красота, излъчваща се от нея като златистата светлина на есента. После ръката му се озова на онова тайно място, което тя бе открила през дългите, горещи нощи, когато копнежът по него я беше научил сама да задоволява страстта си. Само че допирът му не бе като докосването на собствените й пръсти, а нещо съвсем различно и тя си позволи изцяло да се отдаде на удоволствието. Стисна клепачи и без да осъзнава, широко разтвори бедрата си. Санти вече не беше в състояние да сдържа желанието си; свали си ризата и джинсите и ги захвърли встрани. София се завърна от онова далечно място, на което се беше пренесла, и се ококори, като видя мъжествеността му. Той хвана ръката й и я накара да го докосне. София не се възпротиви, обаче го разгледа с любопитството на човек, проучващ непознат артефакт, после го пусна. Санти се засмя, отново хвана ръката й и й показа как се прави, после придърпа джинсите, които беше захвърлил, и извади от джоба нещо, увито в станиол. Обясни, че е важно да вземат предпазни мерки, че не би допуснал да забременее.

Проникна в нея и тя стисна клепачи, очаквайки да я прониже силна болка, ала това не се случи. Изпълни я топлина и прогони последните остатъци от страха й. Вкопчи се в Санти и се раздели с невинността си с въодушевлението на новопокръстените. В Америка той беше правил секс с много жени, но се любеше за първи път със София.

Когато излязоха от хангара, дъждът беше спрял, слънцето надничаше през разкъсващите се облаци и под лъчите му езерото блестеше като полирано сребро.

— Антонио! — възкликна София — внезапно си беше спомнила целта на пътуването. — За малко да забравим да го вземем от автогарата.

Санти си погледна часовника:

— Имаме още петнайсет минути за целувки. — И отново я взе в обятията си.

* * *

След като вкуси забранения плод, София стана ненаситна. Не беше лесно да намират уединени места в ранчото, далеч от погледите на гаучосите и приятелите, но, както казваше дядо ОʼДуайър, който търси, намира.

Дългата лятна ваканция не беше свършила и на София не й се налагаше да бъде през седмицата в Буенос Айрес. Само че двамата влюбени откриха, че е почти невъзможно да се любят, без страхът да ги заловят да помрачи удоволствието им. Случваше се по време на сиестата да се скрият на тавана в къщата на София — помещението беше далеч от спалнята на родителите й и рядко го използваха. Понякога нощем тайно се измъкваха от домовете си и се любеха под звездното небе и всевиждащата луна.

Крояха планове за бъдещето, непостижимо като облаците в небето. Даваха си сметка, че не могат да живеят като съпруг и съпруга в „Санта Каталина“, ала оптимизмът им беше безграничен. В едно обаче бяха сигурни — че ще се обичат вечно.