Санта Монтефиоре
Среща под магическото дърво (13)

Тринайсета глава

Университет „Браун“, 1973 г.

Санти плъзна ръка под полата на Джорджия и откри, че тя носи чорапи. Прокара пръсти нагоре и докосна гладкото й бедро. Сърцето му затуптя по-силно в сладостно предчувствие. Целуна я и усети вкуса на ментовата дъвка, която си бяха разделили, когато си тръгнаха от купона. Беше впечатлен от дързостта й. Липсваха й задръжките на благовъзпитаните млади аржентинки, в нея дори имаше нещо цинично, което му допадаше.

Тя страстно отвърна на целувката му, дългите й нокти, лакирани в червено, се впиха в плътта му. Ухаеше на скъп парфюм, а когато Санти плъзна език надолу, го лъхна миризма на пудра. Понечи да свали колана с жартиерите й, обаче тя прошепна, че предпочита да се люби, без да си сваля чорапите, и смъкна черните си бикини.

Санти коленичи между разтворените й бедра и прокара длани по бедрата й. Джорджия безсрамно впери поглед в него, последваха два часа, през които му показа как да милва жена и му дари невъобразима наслада.

— Джорджия — прошепна й — сигурно не си истинска. Искам да останеш в обятията ми цяла нощ, за да съм сигурен, че ще си тук сутринта.

Тя се засмя, запали цигара и го увери, че през целия уикенд няма да правят друго, освен да се любят. Накрая, капнали от умора, заспаха голи на леглото. Санти сънуваше, че е в час по история на древните цивилизации. София също беше там. Беше по джинси и лилава тениска, косата й беше на плитка, завързана с червена панделка. Обърна се към него и му намигна, в следващия миг се превърна в Джорджия, която стоеше гола пред класа, но явно не й пукаше. Санти искаше София да се върне, само че тя беше изчезнала. Като се събуди, Джорджия беше между бедрата му. Вдигна глава и похотливо го изгледа, после се изкиска:

— Миличък, изглеждаш така, сякаш току-що си видял призрак.

— Наистина видях — прошепна той, но след секунда забрави всичко, освен чувственото удоволствие от езика й.

* * *

През първите шест месеца от двугодишния си престой зад граница Санти предприе околосветско пътешествие заедно с приятеля си Хоакин Барнаба. В Тайланд пребродиха квартала с червените фенери в търсене на плътски удоволствия. Пушиха канабис в Малайзия, в Китай вървяха по Великата стена и посетиха Забранения град. Видяха Тадж Махал и яздиха слонове в Индия, камили — в Африка и расови бели жребци — в Испания. Цели шест месеца се намираше на места, където родителите му не биха могли да го открият, и въздъхнаха с облекчение, когато в края на зимата им писа, че вече е в Род Айлънд, търси си жилище и се е записал за курсовете по Древна история и бизнес администрация в „Браун“.

Отначало той си взе стая в хотел, но на първата лекция се запозна с двама симпатични американци от Бостън, които търсеха трети човек, с когото да си делят наема на къщата на Боуън стрийт. От пръв поглед си допаднаха взаимно и след края на лекцията вече бяха първи приятели.

Франк Станфорд беше нисък, но широкоплещест и мускулест благодарение на редовните си посещения във фитнеса и участията си в турнири по поло и в тенисмачове. От първия миг се прехласна по Санти не само защото беше от Аржентина, което само по себе си беше вълнуващо, но най-вече защото и той играеше поло, а бе всеизвестно, че аржентинците са царе в този спорт.

С приятеля си Стенли Норман, който предпочиташе да пуши канабис и да подрънква на китарата си, вместо да размахва тенисракета или стик за поло, поканиха Санти на Боуън стрийт да му покажат къщата. Оказа се в престижен квартал и чудесно обзаведена от майката на Франк. Стенли побърза да отбележи, че посещенията на момичета не са забранени, и добави:

— Заради този твой акцент гаджетата ще ти се лепят като мухи на мед.

Оказа се прав. Най-красивите момичета в кампуса преследваха Санти и не след дълго той разбра, че за разлика от девойките в Аржентина не искаха да се омъжат, а само да спят с него. Така или иначе той не отказваше, само че постъпваше с тях като берач на ягоди — някои оставяше за по-късно, а други консумираше веднага. През септември и октомври прекарваше уикендите в Нюпорт с Франк и близките му. Санти се превърна в герой за по-малките братя на Франк, които бяха чували, че аржентинците са най-добрите в света играчи на поло, а Джозефайн Станфорд, майката на Франк, си мислеше, че отдавна не е виждала толкова сексапилен младеж.

Веднъж, след като играха тенис, тя му подаде чаша студена кока-кола, седна срещу него и започна да го разпитва, стараейки се да задава въпроси, каквито би задавала една майка. След като разбра, че ще изкара само едногодишен курс в „Браун“, се поинтересува дали след това той ще се върне в Аржентина.

— Да, но първо ще попътувам и ще се прибера у дома в края на годината, за да продължа следването си в Буенос Айрес.

— Сигурно си имаш приятелка. — Тя закачливо му намигна.

— Не, госпожо Станфорд.

— Моля те, наричай ме Джозефайн, иначе се чувствам като училищна директорка — подхвърли тя и си помисли, че ако беше с двайсет години по-млада, щеше да го отведе в спалнята си и да му докаже, че по нищо не прилича на някаква си директорка.

Санти пък си мислеше, че би си легнал с нея, ако не беше майка на най-добрия му приятел. Убеден беше, че ще е страхотна в леглото.

— Е, Санти, няма ли да запознаеш моя Франк с някоя симпатична млада аржентинка? Имаш сестри, нали?

— Имам само една, обаче тя няма да му допадне. Обаче братовчедката ми София е тъкмо за него.

— Защо мислиш така?

— Тя е буйна, с труден характер, разглезена, но много красива и играе поло по-добре от него.

— О, запалих се! — намеси се Франк. — Кога ще ме запознаеш с нея?

— Като дойдеш в Аржентина. Тя още ходи на училище.

— Имаш ли нейна снимка?

— Да. Името й е София.

— Ммм, харесва ми. Лесна ли е?

— В смисъл?

— Ще спи ли с мен?

— Скъпи, не говори така пред майка си! — Джозефайн се престори на възмутена.

— Е, ще си легне ли с мен? — настоя Франк, без да се трогне от упрека на майка си — знаеше, че тя се прави на интересна пред новия му приятел.

— Няма! — тросна се Санти; изведнъж му стана неприятно, че разговарят за София по този начин, и съжали, че я е споменал. — Всъщност познавам момиче, което е тъкмо за теб — побърза да добави.

— Не, не, само София ме интересува.

Санти отново се упрекна, задето е заговорил за нея. Франк беше въшлив с пари, като нищо можеше да вземе самолета за Аржентина…

По-късно в пощенската си кутия намери поредното писмо от София. Пишеше му всяка седмица, както беше обещала.

— От кого е? — любопитно попита Стенли. — Получаваш повече писма от пощенската станция.

— От една братовчедка.

— Нима е от моята София? — Франк дойде от кухнята, носеше гевречета и плато с пушена сьомга. — Хапни си, вкусно е.

— Не, благодаря. Ще прочета писмото в стаята си. Обикновено мама е многословна.

— Нали каза, че е от братовчедка ти? — усмихна се Франк. — Няма значение. Довечера ще има купон у Джонатан Саквил. Ще дойдете ли, момчета?

— Разбира се — отвърна Стенли.

— Разбира се — повтори като ехо Санти, побърза да отиде в стаята си и зачете писмото.

Скъпи мой братовчеде Санти,

Благодаря за последното ти писмо, макар да ми прави впечатление, че всяко следващо е по-кратко от предишното. Заслужавам повече, защото ти пиша редовно, и то дълги писма, макар мама да ми виси на главата и ме кара да си уча уроците. Аз съм добре… сравнително. Жегата е невъобразима. Миналата седмица Аугустин ме удари, защото се скарахме. Върнах му го, като хвърлих в басейна дрехите му, плюс любимите му кожени ботуши. Да му беше видял физиономията! Липсвам ли ти, Санти? Олеле, приключвам. Мама идва и изглежда бясна. Какво ли пак съм направила? Ако не ми пишеш скоро, няма да ти кажа.

Целувки от мен!

София

Санти се позасмя, пъхна писмото в чекмеджето при предишните и за миг изпита носталгия, после обаче мъката по дома беше изместена от мисълта за купона на Джонатан Саквил.

* * *

Джонатан живееше на няколко преки от Боуън стрийт и беше прочут със страхотните си купони, на които канеше най-красивите момичета. Санти беше в необичайно лошо настроение — носталгията по Аржентина го измъчваше, може би подсилена от поредното писмо на София — но все пак реши да отиде на партито заедно с Франк и със Стенли.

Джонатан ги посрещна на вратата — с едната си ръка прегръщаше през раменете две червенокоси красавици, с другата надигаше бутилката с водка.

— Заповядайте, приятели! Веселбата тепърва започва! — изрече завалено.

Голямата къща беше претъпкана с гости, музиката гърмеше, хората се надвикваха, за да разговарят.

Франк се гмурна в тълпата, за да потърси красивата Карълайн, сестрата на Джо.

— Заболя ме главата — измънка Стенли. — Връщам се у дома при Боб Дилън и Дейвид Бауи. Тук е прекалено шумно. Идваш ли с мен?

— Да — кимна Санти; вече съжаляваше, че се е съгласил да дойде тук.

— И вие ли си тръгвате? — попита някой зад тях.

Двамата се обърнаха, Стенли изгледа момичето с дрезгавия глас, което ги беше заговорило, и отговори:

— Да. Ще дойдеш ли с нас?

— Не. — Тя се усмихна на Санти. — Познавам те. Май си тук отскоро. — Потрепери и загърна по-плътно червеното си палто. — Отивам си у дома, но не искам да съм сама. Ще ми правиш ли компания? — добави и пленително се усмихна.

— Явно съм излишен — промърмори Стенли и бавно се отдалечи.

— Как се казваш? — попита Санти.

— Джорджия Милър. Виждала съм те в кампуса. От Аржентина си, нали? Май те мъчи носталгията. Ела, ще ти помогна да забравиш поне за малко колко ти липсва дома.

— Ще е чудесно, благодаря.

— Не ми благодари. И ти ми правиш услуга. Още като те видях за първи път, ми се прииска да си легна с теб.

Свали си палтото и чак сега той успя внимателно да я огледа; не беше красива, но много секси, с едри гърди, тънка талия и дълги бедра: тяло на порнозвезда.

— Нещо за пиене, Санти?

— Уиски.

— Толкова ли те мъчи носталгията?

— Как позна?

— Защото съм от Юга, красавецо. Харесва ми акцентът ти. Говори, колкото си искаш, не е необходимо да се преструваш пред мен. Ето ти уискито. Ще запалим камината, ще си пуснем музика и ще прогоним носталгията.

Наведе се към камината, късата й поличка се повдигна и за миг той зърна чорапите й с дантели и черните й бикини.

— Зарежи камината, Джорджия. Има само един начин да забравим родния дом — да се изгубим един в друг — промълви и пресуши чашата с уиски.

— Тогава ела с мен. Жадувам да се изгубя в теб. — Тя го хвана за ръка и го поведе към спалнята.