Санта Монтефиоре
Среща под магическото дърво (34)

Трийсет и четвърта глава

Онър, облечена в лъвско костюмче, пълзеше около масата в трапезарията и ръмжеше ожесточено към приятелката си Моли, която пищеше, уж се страхуваше. Другите деца, поканени на третия рожден ден на Онър, бяха в кухнята при София и боязливо се държаха за полите на майките си. Онър не се страхуваше от нищо. Изчезваше задълго и когато ужасената й майка и бавачката й я намираха, тя лежеше по корем на тревата и изучаваше някоя гъсеница или гол охлюв. Всичко я очароваше, затова без страх се отдалечаваше, уверена, че майка й или бавачката ще я открият.

Денят беше много специален, така каза майка й. Беше нейният рожден ден. Знаеше песничката „Честит рожден ден“ и често я пееше на рождените дни на приятели, но днес щяха да я изпеят на нея. След това щеше да духне свещичките, което много й харесваше, и често духаше свещичките на тортите на други деца за ужас на майка си, а децата се разплакваха и наставаше суматоха.

През тези три години сърцето на София сякаш обхвана цялата вселена. Дядо ОʼДуайър казваше, че целта на живота е да поражда любов. София си мислеше, че той щеше много да се гордее с нея, защото сърцето й преливаше от любов. С всеки изминал ден все повече обикваше дъщеря си. С часове рисуваше с нея, четеше й, водеше я на разходки в полето или с нейното малко пони се изкачваха по пътеката към гората. Онър беше любознателно дете, което не се боеше от нищо. Винаги носеше със себе си Ху — синьо копринено шалче, подарък от баща й, защото Ху я пазеше. Ако Ху се изгубеше някъде из къщата, започваше трескаво търсене, докато не го откриеха. Тя не можеше да заспи без него.

За нея се грижеше и бавачката Хейзъл, влязла в живота им заедно с бебето. Бяха я наели за един месец, но остана, след като София и Дейвид я помолиха. Тя го прие като комплимент и се съгласи, понеже заобича малката и родителите й.

По-късно решението й се оказа съдбовно, защото се запозна с Фреди Ратри, вдовеца, който управляваше фермата за расови коне заедно с дъщеря си Джейни. Започна често да се отбива в конюшнята или често съпровождаше Фреди, докато той разхождаше детето с понито. София, която обикновено долавяше зараждането на нежни чувства, беше обсебена от дъщеря си и не забеляза любовните погледи и закачливия смях, който ехтеше откъм конюшнята.

— Онър, време е за чая! — извика Хейзъл, влезе в трапезарията, където момиченцата се надбягваха. Хвана Онър, докато профучаваше край нея, и й помогна да свали лъвския костюм. Малката беше помолила майка си да й облече красива рокля за празненството. — А сега да вървим да видим какво е приготвила мама.

В кухнята София помагаше на другите майки да настанят децата си на масата; в един момент настъпи паника, защото Куид, едно от кучетата, искаше да открадне сандвича на малката Амбър. После пък майката на пълничкия Джоуи се оплака, че бонбоните свършили, преди синът й да си вземе.

В този момент вратата се отвори и се появи Заза със светлобежов велурен панталон и спортно сако. Нацупи яркочервените си устни, когато видя кухнята, пълна с пищящи деца и с техните превъзбудени майки.

— Какво става тук, за бога?! — възкликна, когато София се промъкна до нея. — Ако това са приятелчетата на Онър, надявам се, като порасне, да си подбира по-изискана компания.

Заза беше прекарала шест седмици в Прованс с Ариела, после и с Ален.

— Чувствам, когато съм излишна — бе обяснила на Дейвид. Ален е очарователен, макар че е много отнесен и почти не ни забелязваше. Но Ариела е сляпо влюбена в него и след като изпълних ролята си, ги оставих и се прибрах вкъщи.

Тони й беше признал, че след завръщането от Франция е станала по-вълнуваща — каквото и да означаваше това — и възнамерявал следващата година да я изпрати пак там на опреснителен курс. София се зарадва, че животът се връща в нормалното си русло. С изненада установи, че Заза много й е липсвала.

— Това празненство се превръща в кошмар — въздъхна, наблюдавайки как децата се тъпчат с шоколад. — Всеки момент някое ще повърне, предчувствам го.

— Не и върху новия ми панталон, че ще му извия вратлето — обяви Заза.

— Защо не изчакаш в гостната, там е по-безопасно.

— Всъщност дойдох да ви кажа, че през лятото Тони ще организира парти по случай моя петдесети рожден ден. — Тя се засмя. — Не знам да празнувам ли, или да се самоубия. Много ще се радвам да присъствате и вие.

— Непременно! Хубавото е, че няма да пътуваме надалеч, нали? — засмя се София.

— Чудесно. А сега, ако не възразяваш, ще напусна полесражението. Повикай ме, когато купонът свърши, или поне когато милите дечица си измият ръцете и лицата.

* * *

Най-сетне майките облякоха палтенцата на децата си и си тръгнаха, подвиквайки на София:

— Ще се видим в понеделник.

Тя въздъхна с облекчение и твърдо реши да измисли нещо различно за четвъртия рожден ден на Онър.

— Не съм сигурна, че ще издържа още веднъж — каза на Хейзъл. — Може би не бива да каним толкова много деца.

— О, ще бъде същото, госпожо Харисън. Винаги се изненадвам как майките се подлагат на това изпитание година след година. Но дечицата обожават тези празници. — Хвана за ръка полузаспалата Онър и я поведе към банята. София я целуна по нослето и отиде при Заза.

Тя седеше пред камината, пушеше и беше разгърнала някаква книга.

— Какво четеш? — попита София, сядайки до нея.

— „Фермите в Аржентина“. Реших, че ще ти хареса.

— Откъде я взе?

— Еди ми я даде. Току-що се върна от Аржентина. Играл е поло и е във възторг от местните играчи.

— Нима? — отрони безизразно София.

— Интересна книга. Вашата къща като тези ли е?

— Да, съвсем същата.

— Знаеш ли, Еди е играл с някакъв твой приятел — добави Заза. — Всъщност разбрал, че човекът е твой приятел, защото станало дума за теб. По една случайност този човек е тук, в Англия. Той е професионален състезател. Казал, че те познава.

— Кой е той? — попита София, макар да не бе сигурна, че иска да чуе отговора.

— Роберто Лобито. — Заза присви очи и се загледа в приятелката си, за да прецени реакцията й.

Еди беше казал, че София е имала скандална любовна връзка с мъж, когото нейните родители не одобрявали, и затова я изпратили в Европа. Беше й интересно кой ли е бил този мъж. Видя, че София се успокои, и зачеркна Роберто Лобито от списъка на заподозрените.

— Съпругата му е много красива — продължи да обяснява. — Ще останат тук до есента. Надявам се, че няма да имаш нищо против да ги поканя на моя прием.

— Не, разбира се…

— Струва ми се, че не съм виждала по-красива жена от Ева Лобито. — Заза отново дръпна от цигарата.

— Ева Лобито? Навремето познавах една Ева, но фамилното й име беше Аларкон. Как изглежда?

— Светлоруса коса, като ангелска. Издължено лице, смугла кожа. Приятен смях. Много грациозна, дългокрака, говори английски със силен акцент.

Нямаше никакво съмнение, описанието отговаряше на Ева Аларкон и София щеше да я види заедно с Роберто след толкова много години. Знаеше, че срещата ще предизвика щастливи спомени, които ще оставят след себе си неизбежната меланхолия, но любопитството й бе по-силно от опасенията. Очакваше с нетърпение, копнееше за празненството на Заза, както човек копнее за питие въпреки главоболието и гаденето, които ще последват.

* * *

София взе Онър на скута си, прегърна я и я целуна нежно. Това беше техният ритуал преди лягане.

— Мамо, като стана голяма, ще бъда като теб — каза момиченцето. — А като порасна, ще стана като татко.

София се засмя на детското разбиране за еволюцията на личността, изчака малката да заспи и си легна до Дейвид. Той я погали по челото и я целуна:

— Напоследък си все уморена.

— Да… не знам защо.

— Да не си бременна?

— Не ми е минавало през ум. Бях заета с Онър и конете, не съм си поглеждала календара. О, Дейвид, може да си прав. Надявам се.

— И аз — отвърна той и пак я целуна. — Още едно чудо.