Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (98)

95

На Джъстийн й отне две минути да разбере от съответната база данни кое от приятелчетата на Дани притежаваше „Порше 911“. След това двамата с Дел Рио бяха потърсили колата на няколко близки до логиката места, но не я бяха намерили.

Сега Дел Рио паркира служебната кола на кръгообразната алея пред къщата в средиземноморски стил в Бел Еър, на стойност шест милиона долара и разположена на хиляда квадратни метра площ.

Той извади пистолета си от жабката на колата, пъхна го в кобура на рамото си и каза:

— Джъстийн, няма смисъл да се вълнуваш прекалено. Както моят бивш съкилийник казваше: „Ако не можеш да намериш каквото търсиш на улицата, върви в нечия къща и си го вземи“.

— Прекрасно. Приемаме съвети от един престъпник.

— Да, също така приемаш съвет и от моя съкилийник.

Джъстийн се разсмя:

— Не се обиждай, Рик, но не мисля за теб като за бивш затворник.

— Поласкан съм. Готова ли си да изложиш на риск живота и репутацията си?

— Може би. Искам да кажа — да тръгваме.

Млада икономка от латиноамерикански произход излезе на вратата под портала и каза с приветлива усмивка:

— Съжалявам, но в момента няма никого вкъщи.

Дел Рио вдигна значката и отвори якето си, за да покаже на жената своя деветмилиметров пистолет.

— Няма нищо, госпожице, ние сме упълномощени да направим бърз оглед и обиск.

— В момента боядисваме голямата стая — изплака младата жена.

— Не се тревожете — каза Джъстийн. — Ще внимаваме да не стъпим в нещо. Къде се намира основната спалня?

В друг ден Джъстийн би се насладила на обиколката на дома, на първокласната професионална кухня, лоджията и басейна, частния киносалон, главната спалня, която изглеждаше като декор от филм за Джеймс Бонд и беше оборудвана с повече високотехнологични джаджи и от конферентната зала за извънредни ситуации в Белия дом.

Джъстийн очакваше да види подреден дрешник в големия апартамент, но този тук беше в безпорядък. Скъпите дрехи бяха окачени както дойде или метнати на закачалки. Под полиците имаше камари от обувки от всякакъв вид, нахвърляни без ред.

Рик остана да пази на вратата на спалнята, докато Джъстийн прегледа обувките с облечени в ръкавици ръце. Търсеше обувка с гумена подметка, която можеше да пасне на осемте сантиметра използваем отпечатък, който Сай беше открил до следата от гума.

Джъстийн поспря, опитвайки се да сортира обувките в главата си, преди да се гмурне в камарата, но тогава видя онова, което търсеше — чифт „Асикс Гел — Каянос“, водещите в мъжката мода крещящи спортни обувки.

Тя измъкна лявата обувка от купчината и я обърна. Извика Рик и щом той влезе в дрешника, му показа подметката.

— Хубавото на преноса е, че работи и в двете посоки. Обувката оставя отпечатък в почвата, а почвата… виждаш ли?

— Виждам някакви тъмни частици.

— Предчувствам, че днес ще зарадваме Сай.

Джъстийн запечата припряно обувката в плик за доказателства, тъй като видя, че икономката се е появила зад Рик на вратата на гардеробната.

— Ще ми докарате неприятности — каза тя.

— Не, не — увери я Рик с много търпелив, дори бащински тон. — Не казвай на никого, че сме идвали. Това е свръхсекретна операция, под калифорнийския указ за поверителност. Разбираш ли?

Вече напускаха Норт Бентли Авеню, когато телефонът на Джъстийн звънна. Обаждаше се Нора.

— Разбра ли нещо? — попита Джъстийн и пусна Нора на високоговорител, за да чува и Рик.

— Имаме порше, заснето на шест светофара между два и два и половина тази сутрин, пътуващо от Бел Еър към каньона Топанга. Движел се е бързо и е бил приведен над волана, така че имаме близки кадри на мутрата му.

— Това е хубаво, Нора. А аз мисля, че ние ти носим черешката на тортата.