Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (20)

17

Докато оглеждах апартамента „Бергман“ от разстояние шестнайсет километра, Коуди ме държеше в течение на постъпилите обаждания, а съобщенията му изскачаха в лявата половина на екрана ми.

Написах му някакъв отговор, докато гледах как Дел Рио изследва мястото за улики. Беше само на около метър от мъртвеца, когато нещо привлече погледа ми.

— Малък, какво е това на бюрото?

— Телефонен указател — отговори той. — Тукашен. На Бевърли Хилс.

Фокусира справочника, който беше отворен, но с корицата нагоре, обърна го с облечена в ръкавица ръка и ми показа страницата, на която беше отгърнат.

Разчитах шрифта така ясно, все едно държах книгата в ръка.

Категорията беше „Компаньонки“.

— Интересно — вметнах аз. — Може би господин Бингам си е платил за купона в стаята му.

— Сигурно, Джак. Мислиш, че го е направила жена ли? Само че трябва да е много силна, за да успее да удуши толкова едър мъж.

— Сай, взе ли отпечатъци от Бингам?

— Аха. И още няколкостотин различни отпечатъка от мебелите, които може да са на всекиго. Тук бъка от ДНК.

— Имаш ли нужда от още нещо? — той сви рамене, сякаш казваше: „Аз какво мога да направя?“.

Ако ченгетата ни завареха на местопрестъплението, с Private беше свършено.

— Окей. Тогава да се изнасяме — наредих.

Моите хора затвориха куфарчетата с оборудването си и се отправиха към вратата. Малкия завъртя камерата към напрегнатото си, разпалено двадесет и две годишно лице и каза, че ще заснеме коридора и изходите. Щом видеовръзката се изключи, аз позвъних на Джинкс Пул.

— Джинкс, можеш да пуснеш охранителните камери. Ще ми трябва и копие от снощния запис на петия етаж.

— Вече ти го приготвих.

— Чудесно. Остави го на рецепцията за Дел Рио. Време е камериерката да открие тялото и да се обади в полицията.

— О, не.

— Налага се.

Тъкмо казвах на новата си клиентка, че вечерта ще бъда в бара на хотела, когато на екрана ми изскочи още едно съобщение от Коуди.

То гласеше: „Лейтенант Тенди и детектив Зиглър са тук, за да се срещнат с теб“.

Стомахът ми се сви на топка. Това пък какво беше? Дали имаха следа за убийството на Колийн?

Казах на Джинкс, че ще се видим по-късно.

После помолих Коуди да пусне лошия лейтенант и неговия партньор.