Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

31

Вкарах ламборгинито в малката алея към къщата си и прокарах ключа през четеца. Железните врати се плъзнаха встрани и тогава видях залепеното на входната ми врата предупреждение. Не се намирах достатъчно близо да го прочета, но знаех какво гласи.

„ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ЗАПОВЕД НА ПОЛИЦЕЙСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ЛОС АНДЖЕЛИС.“

Изключих двигателя и поседях така няколко минути, опитвайки се да си представя как брат ми е повел Колийн по стълбите под дулото на пистолет. Виждах го как притиска оръжието в гърба й и влиза в къщата с нея. И после вече не можех да я съзра.

Толкова извратен, толкова покварен ли беше Томи, че наистина да убие Колийн? Честно казано, не знаех.

Излязох от колата, минах по тесния вътрешен двор покрай оградата и слязох на плажа. В пет следобед слънцето все още блестеше силно. По това време вчера някой беше подготвял Колийн за последния път, който щеше да измине.

Тръгнах на юг покрай бреговата линия и подминах две огромни къщи и една мъничка, която бе устояла на брокерите на недвижими имоти и булдозерите. Четвъртата къща беше хибрид между викториански и модерен стил архитектура, с висок силует и просторна веранда.

Там живееше Боби Нютън.

Тя списваше колона в жълто издание, беше кралицата на най-горещите новини около знаменитостите и бивша съпруга на някакъв тип от Уолстрийт, от времето, когато е живяла на Изток. Седеше на верандата си с коктейл в ръка и вдигнати на парапета крака. Носеше разкопчана риза над яркорозови бикини, бяла козирка, втъкната в русите й къдрици, и тъмни очила, а на лявото й ухо беше закачено безжично устройство.

Говореше и наблюдаваше вълните.

Повиках я, а тя свали краката си и се изправи.

— Боби, може ли да се кача? Искам да говоря с теб.

— Аз ще сляза — отговори тя и каза на онзи, с когото говореше: — Ще ти се обадя по-късно. Трябва да затварям.

Сложи питието си на верандата и слезе по няколкото дървени стъпала до плажа, хванала се здраво за перилата.

Замислих се за нашата история с Боби. Случи се, след като се разделихме с Джъстийн за първи път, много преди Колийн. Мислех си, че сме приключили всичко нормално — несъвместимост без виновници. Но когато намерих онзи плик пред задната ми врата, без бележка, само с моя ключ вътре, разбрах, че пределно ясно ми казваше: „Върви на майната си“.

Боби се палеше много бързо, а на мен това не ми харесваше. Убеден съм, че има разни неща, които тя също не харесваше у мен. След раздялата се бяхме държали като добри съседи.

От пясъка се разлетяха чайки, щом тя прекоси плажа, за да дойде до мен. От изражението й разбрах, че не бяхме приятели. Тя сложи ръка на бедрото си и каза:

— Ако си дошъл да разбереш дали аз съм казала на полицията, че те видях снощи, отговорът е да, Джак, без съмнение.